Елена, твойта вечна красота,
като никейски ветроход от древността,
що леко плъзга по уханното море,
отнася ме към родни брегове,
там скитник морен ще се прибере.
Не ще се лутам дълго в морска шир,
към роден дом призва ме твоят мир -
с дъх на Ниада, с лик античен,
в коси заплетен хиацинт,
на Гърция към ореола вечен,
и славата на Древен Рим.
Аз помня те, изваяна от блясък, ...