На Елена

Елена, твойта вечна красота,
като никейски ветроход от древността,
що леко плъзга по уханното море,
отнася ме към родни брегове,
там скитник морен ще се прибере.

Не ще се лутам дълго в морска шир,
към роден дом призва ме твоят мир -
с дъх на Ниада, с лик античен,
в коси заплетен хиацинт,
на Гърция към ореола вечен,
и славата на Древен Рим.

Аз помня те, изваяна от блясък,
на древен склуптур статуя и с пламък
в светилника ахатов във ръката!
О, ти, Психея, идваш от местата,
наречени свещени на Земята!

Едгар Алан По

Превод: Георги Карадобрев

          To Helen

Helen, thy beauty is to me

Like those Nicéan barks of yore,

That gently, o'er a perfumed sea,

The weary, way-worn wanderer bore

To his own native shore.

On desperate seas long wont to roam,

Thy hyacinth hair, thy classic face,

Thy Naiad airs have brought me home

To the glory that was Greece,      

And the grandeur that was Rome.

Lo! in yon brilliant window-niche

How statue-like I see thee stand,

The agate lamp within thy hand!

Ah, Psyche, from the regions which

Are Holy-Land!