Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 650 резултата
Тръгваме рано. А баба, подквасила
млякото снощи, ми казва: - Сколасала
вече съм, Мите, след туй ще почивам.
Исках да пратя на Евито. Свива
ми се стомаха за вас, че изкуствени ...
  884  17 
Телефон все ни свързва, телефон ни дели.
Малко тъжна е тази наша обич, нали?
Ваньо Вълчев, „Телефонна любов“
Кърджали, Миден, наши дни
„Мъжът, когото обичам, е някъде там – не знам къде, а аз съм тук – не знам защо!“. ...
  608 
Ръцете ти мъжки големи,
които ме галят тъй нежно,
са гларусите до мен долетели,
от дунавските простори крайбрежни.
Душата ти-галеща щедро ...
  388 
Не тъгувам вече
по отминалата младост,
нито имам за нея сетива.
Тя беше красива, краткотрайна
радост, покорила за миг света. ...
  339 
Глава 28. Гаркавый в селе. Село и люди.
Гаркавый стоял перед Учителем озадаченный, отпрашивался на три гладких дня к деду с бабушкой в утомлённое село. Младший брат отца работает в преуспевающем материке, бурит шурфы в газовый океан земли, готовит подачу газа для улучшения жизни людей под красоту вы ...
  1151 
Хубаво цвете е жената,
нека поне тоя ден чудесен,
този ден на красотата
за нея да бъде песен.
Често мъжете са груби, ...
  418 
Ще се отбивам пак, ще се отбивам
на спомена в залязващия здрач.
Дойдох за миг. Дойдох и си отивам
среднощ като нестихващ плач.
Бих искал само да си поговорим, ...
  623  11 
Сега ще ви изпея песен,
с текст римуван, много лесен,
на темата за Любовта,
която ненадейно ме огря …
Нощта бе приказна и дива, ...
  1077 
  1043  10 
  474 
Лятна тематика, надявам се да ви хареса (има още работа по вокалите, но като за без-студио, толкова).
  2142 
Просто идея от тази сутрин,като си пиех кафето.
  2598 
Не ми прощавай! Няма да те моля
за прошката ти, нито за пощада.
Гръдта си, цялата, ще я оголя
и укорявай още, до отрада.
Виновният ще бъда пак, ще страда ...
  999 
Творец да си на този свят
е мисия граничеща с проклятие,
че той е с материалното богат,
но няма към душата възприятие,
а точно там се взират те... ...
  679 
,, Къде си? Питам се аз, всеки ден. Какво трябва да сторя, за да те върна? Ти си отиде, тръгна си просто ей така. Остави ме да ме боли и да страдам, сам самичка. Обичах те! Адски много те обичах, но ти бе твърде зает с работата ти, че дори не забеляза синините по тялото ми и по душата. Мога ли да ка ...
  863 
Понякога съм невъзможно бяла.
Тогава само с птиците говоря.
Крилете ме обгръщат цялата
и рея се високо из простора.
Понякога съм нетърпимо луда. ...
  1069  11  19 
Огън пламнал е във моето сърце
Разпален от любов неугасима
Подхранван от две протегнати ръце
Обхванали ме във прегръдка силна
И от две очи загледани във моите ...
  633 
Пак народът се вълнува,
обещание след обещание върви,
че туй що той жадува
ще го има в близки бъднини.
Стара кранта на трибуната застава, ...
  340 
Нощта се изнизва...
Но още не си разбрал
кой печели в схватката
между тялото и ума...
Димът на поредната цигара ...
  736 
Че и трите власти
в едно тяло са срастнати
най-сетне народецът проумя -
както главите на триглава
ламя.
  422 
Малко сърчице в ръцете ти тупти,
гушнало се в теб и сладко си спи,
обич и сълзи от очите ти искрят,
мили думи тихо мълвят.
Обещават му, че винаги ще го закрилят, ...
  499 
Да се бунтуваш, да не се навеждаш,
опасно, главоболно е това.
Да си смирен и тих - у нас изглежда
отдавна най-удобно е така.
Но съм различен и не съжалявам. ...
  396 
Молитвата...
Там нейде в лоното на планината
в сама́та съкровеност на гората
разправят: има манастир столетен –
„понатежал“ в години... Достолепен... ...
  230 
Да ме питаш защо
така съм се вкопчила
в крилата на самолета
и не те пускам
да си отидеш от мен, ...
  334 
Стопи се този дъжд в ръцете ти,
след есента очите ми блестят.
Изпи от тях на болката куплетите
и капките тъга, превърна в смях.
С прегръдка ме погали- малко цвете. ...
  461  10  15 
Мечтая да започнем отначало.
Да бъдем по- добри и от преди.
Надеждата, облечена във бяло,
да промени със пролетта изцяло
нашите души, да разцъфти ...
  495 
  984  11 
  786 
  1772 
  1416 
  1610 
  1391 
  1310  16 
  943 
  697 
  756 
Тишина е... Двамата мълчим.
Между нас стена ли днес " градим " ?
Посивя небето, не мечтае.
Няма нежност. Самотата вае
призраци от лед, с лик нетърпим. ...
  335 
състезание
по
колоездене —
вятър по̀ривен
в сърца ...
  274 
Сенките вече бягат от мене,
но далеч е все още новия ден.
Влачейки с мъка своето бреме,
по стръмния път пристъпвам сломен.
Това не съм аз! Аз живял съм отдавна - ...
  590  11 
Живеем в размазана като яйце в бетонна стена реалност, която е ехидно смееща се беззъба вещица в сърцевината на изтощените ни от грозно, болно препускане между лични проблеми, опразнени стремежи и кухи идеали умове. Уверено смятам, че заслужаваш да те наградят на бляскава церемония с огромен златен ...
  344 
Предложения
: ??:??