Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 454 резултата
Жил был художник один,
Домик имел и холсты,
Но он актрису любил,
Ту, что любила цветы.
Он тогда продал свой дом, ...
  3931 
Било ли е каквото е било?
Не се замислят птици и смокини.
По-живи са от другите. Защо?
Небе и сладост - хиляди години.
В черупките на нашите души ...
  705  11 
Есенно вълшебство...
Години колко минаха?!...Не помня...
И завъртя се тъжната спирала
на живота. А нейде чака скромната
ми родна къща... О́ще във Началото... ...
  649 
Скарахме се с мойта "пачка".
Той заплаши ме със стачка.
Каза, че ще си отиде,
повече не ще го видя.
Влакът му не спря, отмина. ...
  642  11 
Отчаяна е днес борбата!
За парите на родата!
За властта и свободата!
За промяна и против!
Двестатина души със актив! ...
  694  12 
… Да се изгубиш…
сред пухкавите несъвършенства…
на моето тяло…
... Да се усмихваш…
по ръбчетата на характера ми… ...
  1000 
Ах,това синьо необятно чудо.
Дар божий .
Водорасли навред се ширят
и разказват приказки за русалки и самодиви.
Дивото зове. ...
  561 
Но всичко е чувства, всичко е страст,
всичко любов е в магичен екстаз.
Как да те имам, как да те взема?
Над мене виси безконечна вселена!
И всичко е трепет, и всичко е звук - ...
  497 
Да знаеше, че всяка твоя дума
е нож или поема за душата.
Да знаеше, че всичко ми е нужно -
и болката, и вълненото лято.
Да можеше да видиш чудесата, ...
  512 
Знойно ли лятото с бели нозе те догони,
с пъстра ли стомна събира росата до пладне?
Знаеш ли колко звезди ти душата изрони,
млада девойко?
Що са очите ти жадни? ...
  966  24 
върху покривите на света
гори на слънчевата клада
ръцете му са светлина
къде ли сянката му пада?
със своята взидана сянка плати ...
  489 
В проверени грешки пак отново смело стъпвам
лекувам си душата сред наложени декори
но се движа бавно, и достойнство
и на Бога в нещата се не бъркам
улиците прашни със старите обувки търкам ...
  648 
Времето и вятърът на промените
отнемат всичко.
И само мойте, нашите
чувства и спомени,
оставят тези заветни мостове ...
  385 
Години, минават неусетно,
откакто членуваме тук!?
Къде ...ще попитат онези,
който са номер едно.
А ние ,нечетените тук в "Откровения"! ...
  533 
Ежедневни приключения 18
...
Ееее, най-накрая -
взеха ме на планина "Омая"!
Пак е жега... ...
  385 
Не ме сънувай
Не ме сънувай повече, недей,
не искам да си спомняш нищо,
не се обаждай повече, не смей,
аз знам, че всичко е излишно! ...
  787 
Чакам го, братко, да щракне капанът,
капанът за сънища, не, няма го в мен,
слушам отдавна и клетви, закани
как утре ще съмне, че утре е ден,
но съм неверник, нямам им вяра, ...
  465 
Потънали в сумрака на нощта,
бодат очите от очакване,
и всичко е тъга, а утрото е сламка
за самотника, говорещ си с луната
и търсещ сред милиони нея, ...
  467 
Не мислѝ, че не мисля за теб.
Разберѝ – тишината ме брани.
Ти не си в параграфа ми „след“,
а си ред от любовни романи.
Ти си мед за душата в съня ...
  539 
Да си губим времето…
Смени с нещо леко ризата и панталоните,
отпусни напрежението и натисни газта,
нека усилим музиката и изключим телефоните,
да затворим лаптопите и отворим нашите сърца... ...
  431 
Не се оставяй дълго да те носи течението.
Има опасност да се превърнеш в нанос.
  721 
СНЕЖИНКИ
Стъпвам върху
празния момент,
студения цимент.
Дали личеше колко е отъпкан? ...
  894 
1.
Имаше нещо зловещо в онзи прозорец.
Беше последната вила преди гората. Прозорецът гледаше към дърветата и бе единствен от тази страна. Пердетата бяха винаги спуснати, въпреки че тук не достигаше слънчева светлина. На перваза бе поставена бронзова женска глава, която бе украсена с елегантна червен ...
  981 
Няколко месеца след събитията в първия ми разказ, дядо ми носи дарове в Симеоновия стан, сиреч – носи манджа от баба ми и тръгва да ме вербува. Видите ли, трябвало било да се отиде до някаква кооперация не знам къде си, да сме вземели нещо. Аз, със самочувствето си на няколкомесечен шофьор (главно о ...
  556 
Когато се запознахме, те мислех за малко момиче,
домиля ми, но с дните ни, ти пред мене израсна
и аз постепенно стигнах до моята страшна истина,
че без теб съм живуркал, живял съм напразно ...
И се изправих пред великата жажда да си Жената, ...
  538 
Ти виждал ли си някога тъга
в очите мои есенно кафеви.
Във тях живее тихо радостта,
че от живота най-нужното сме взели.
Ти виждал ли си някога сълза... ...
  924 
Не искам нищо повече от песъчинката на плажа,
заклещена в косите ми под сламената шапка на деня.
Горещо моля костения гребен да бъде сляп, да я отмине,
да съм за още малко с нея, за тази нощ тъй кратка като миг,
през пръстите на времето пресят и отразен в моя поглед. ...
  455 
Стражът протегна атеша на дългата му дръжка, закачи я на стойката на стената и огледа надолу, за да провери за натрапници. Както и очакваше, никой не беше толкова луд, че да тръгне да катери кулата, но такива бяха инструкциите още от преди пет години, когато го бяха качили за първи път на покрива, и ...
  987 
Ти ме научи да се възхищавам
на мистерията и на нощта.
Научи ме… да съзерцавам
красотата на нощната природа.
Ти ме научи… да обичам ...
  580 
Думите са като камък, забил се в сърцето ми.
Трън с бодли.
Те са остри и проницаеми до кръв.
Болката от тях е голяма ,колкото
корените на едно дърво. ...
  1289 
Тишината толкова ме оглушава
неизпълнена със твоя смях,
гледам снимката ти тъй позната
сякаш си до мен сега.
И гласът нежно пак ме гали ...
  592 
КАК СЕ ОБЩУВА С ДВЕГОДИШЕН ВНУК,ПРИ ТОВА АНГЛОЕЗИЧЕН,ПРИ ТОВА РОЖДЕНИК И ТО НА ЦЕЛИ ДВЕ ГОДИНИ!
/записки от посещението на Виктор в България по Коледа и неясни сегашни разсъждения/
Ами сторих каквото можах, макар че не е достатъчно само да обичаш и говориш на едно малко същество. На летището той сам ...
  667 
  773 
Не спи Вълчан, върти се пощръклял,
любовна треска го побърква.
Брадясал ходи, недоспал,
Лисана иска да му стане булка...
А тя, нали си е хитруша, ...
  515  10 
(la versión еspañola de “T’appartengo”)
------------------------------------------------------------------------------------
Амбра Анджолини - Принадлежа ти
(испанската версия на “T’appartengo”)
--------------------------------------------------------------------------------------------- ...
  1769 
Капризите на времето
раззинаха устите си.
Разнежено загукаха,
протегнаха се, кихайки.
Осеяно от капчици, ...
  544 
  2217 
(la versión española de “Laura non c’è”)
Festivalbar 1997
---------------------------------------------------------------------------------
Нек - Лаура я няма
(испанската версия на “Laura non c’è”) ...
  2203 
Браздата води в моя сън,
където се очаква всичко
и старото едно на ум
облича всякакви кавички.
Морфеят тъпче се с морфин. ...
  537 
Ще го напиша... Като стих без име.
Ще го попивам в клетките безмълвно.
Ще го потапям в чашата със вино.
Ще вдишвам аромата му до съмване.
От погледа му ще събирам истини. ...
  943  16 
Предложения
: ??:??