Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
374 362 резултата
Далечно е помежду теб и мен
и близко - колкото надежда.
Преминала през всеки тъмен ден,
сега отново ще проглеждам.
В ръцете си съм скрила отпреди, ...
  451 
There Will Always Be Something To Do
Edgar Albert Guest
There will always be something to do, my boy;
There will always be wrongs to right;
There will always be need for a manly breed ...
  1481 
Жена, като острие на бръснач,
като милваща врата гилотина,
като сълза на палач
попиваща в късче коприна.
С замах отваря райския портал, ...
  363  13 
О, ден прозрачен като мир,
къде сърцето ти препусна?
Дали не чу, че се гърми,
преди да сложа пръст на спусъка?
Дали смъртта си не видя ...
  779 
Ще чакам там, където се пресичат
от изгреви до залези сезоните,
ще търся влюбени, които се обичат
или такива, дето още помнят се.
Ще пазя жар останала в огнището ...
  1175  11 
Почти изчезна
речечистотата от
света... горката...
  161 
Взирах се дълго,
право в очите ти...
Малко нацупена, тъжна...
Чашата вино,
в художник превърнах... ...
  354 
„Ако маймуната разбере, че човекът е произлязъл от нея, ще поиска незабавно прекратяване на експеримента“-помислил си Божият пратеник и тревожно погледнал нагоре. Боговете допивали 682-ят домашен първак и се задавала реална опасност историята “Имало едно време на изток...“ да започне отново на пияна ...
  1014 
И ето, искам само да създам
измислен свят и собствена планета.
От спрягането на глагола ям
човеците превръщат се в прасета.
Че този свят не струва пукнат грош ...
  520  11 
Разтанцувай тази тишина.
Разпечатай нежно станиола.
Фин бонбон съм, бързо се топя
и по теб потича алкохолът.
Разбълбукай тихата вода. ...
  461  24 
Purgatorium, Част трета
Тълпата заплашваше да го стъпче. Митингът, замислен отначало като протестно шествие на некoлцина недоволни студенти се разрасна до бурен общонароден протест. Гладни и онеправдани излизаха и масово изразяваха своята ярост и недоволство. Протестираха срещу всичко. Срещу отнетат ...
  606 
Аз няма да напиша ред за тебе.
Дастатъчно! Изплаках те завинаги.
Дори ти подарих и още време,
след твоето обичане във мигове.
Ще бъдеш никоя. Поредната ми гара, ...
  500 
Българийо, ти необятен земен рай,
природа дивна с красота без край!
Планински хребети, реки, море
в недрата ти оглежда се лазурното небе.
История носиш в сърцето си ти ...
  436 
Върви по тясната пътека
дори трънлива да е тя
в Господа е скрит успеха
знай вярата, че е борба,
и славният венец красив е ...
  751 
Ето - денят си отива,
нощта своите криле разпери
и душа в нея ще заспива,
след като от болка ще трепери.
И ще чезнат слънчеви лъчи, ...
  550 
Аз! Коя съм Аз? Какво? Дърво без корени...
Бях и съм, а дали ще бъда...?
Вятър съм непокорен.
Горящ пламък от съчки поддържан.
Душа от градушки пробита. ...
  1032 
Джорджа - Най-хубавият ми ден
-----------------------------------------------------------------------
Autori: Giorgia Todrani (Giorgia) & Emanuel Loiacono
----------------------------------------------------------------------------
Автори: Джорджа Тодрани (Джорджа) & Емануел Лояконо ...
  1435 
След ада на изригналия гняв,
в пустинята от лава вкаменена
стоеше ти, невъзмутим и ням.
Не трепваше ни мускулче, ни вена...
А прошката бе с тяло овъглено, ...
  1148  15  29 
Мъглите и́ в очите са отдавна стих,
а тя така и не посмя да го допише.
Как никой, който знаеше, не и́ прости,
отмина я като невзрачна и излишна.
И тя отмина, влезе в своя малък свят, ...
  1163 
Понякога съм остър трън в петите.
И камъче в любимите обувки.
Характера ли? Не, не питай!
(Стремя се да е адска скука.)
Защото иначе съм бурен вятър. ...
  548 
Аз лекарите ще помоля
да не ме събуждат,
нека във съня неусетно
да престъпя към смъртта.
Тогава душата ми ...
  656 
Още умирам, когато те видя!
За миг ли, за два ли, сърцето ще спре!
Очите проблясват - тез пламъци диви!
Още треперя от гласа-кадифе!
Още не мога без любов да живея! ...
  836 
Вечер е.
Пътьом наминах,
разрошвайки въздуха
единствено вятърът ме прегърна.
Горях. Споменът се завърна. ...
  1612 
Къде някой плаща, къде с вересия,
Превърнал на кръчма небесния свод
Въздиша и пуши, и пие ракия
Един непонятен, почти бивш народ.
Захвърлил сам себе си в тясна килия, ...
  793 
Прекрачих прага на отворена врата,
врата, оставена от някого, за някой?!
Попиха в мен частици мека тишина,
а после бавно топлината и́ облякох.
И синкав мрак проникна в стаята навред – ...
  681  11 
Поряза облачния небосвод
засенчил слънчевите двери
на древния ми неспокоен, тих живот.
Развълнувано беляза...
заслепи мрака... отсече и отряза... ...
  422 
  1035 
  961 
  945 
  1228 
Докога детенцето малко
на улицата, в кофите ще бърка?
Докога болният човек безпомощно
въз тежки си гърди ще хърка?
Докога ще страдаме от глад, ...
  732 
Затвори очи и мисли за мен като жена,
която всъщност никога си нямал
и никога до теб не е била.
Затвори очи и себе си попитай
любов ли е това ...
  562 
  1394 
  620 
За жизнената ти пътека –
съдбата работа избра ти,
но не във бар със дискотека –
в далечни краища те изпрати.
Да бе управител на бар, ...
  626  11 
Недей помни каквото ти разказах!
На стъпките багажът ни е срочен.
Цветята сложих в чаша - нямам ваза,
и пия от бутилката нарочно.
Не се чуди, че свалях очилата, ...
  682  13 
Бягаш, за да живееш някъде нормално,
щом тук не можеш, уви, в своята родина.
Обичаш я много, но гледаш вече реално,
тук оцеляваш само, година след година!
Там някъде в Европата, мащехата наша, ...
  479 
Не сме създадени да сме сами,
а с всеки ден сме по-самички!
Протягаме ръце и хващаме лъжи,
тъй както правят вече всички!
И все се влюбваме в неподходящи - ...
  1376  18 
Танцувам с вятъра
косата ми се вее,
отпивам глътка вино,
дочувам славейче да пее.
Прекрасно вечерно ухание ...
  864 
В дългата си битност на университетски преподавател съм се срещал с какви ли не случаи:-едни смешни,други трагични,трагикомични и какви ли не още,но един се е запечатал в съзнанието ми като пример за уродливостта на сегашната ни образователна система.По едно време в коридорите на катедрата се появи ...
  883 
Предложения
: ??:??