Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
374 310 резултата
Волен лъч върху бялата сянка на синьото крета –
ветровете му счупиха кост от предлятна звезда.
И сега върху своята тиквена селска карета
го е впрегнала с цигански пъстри юзди есента.
И е станала хърбаво циганско конче мечтата. ...
  714 
  787 
  932 
Sanremo 2019
--------------------------------------------------------
Федерика Карта & Шейд - Без да искам
Санремо 2019
----------------------------------------------------------------- ...
  1300 
Пиян?! Не! По-скоро опиянен.
Но не от алкохола, а от теб.
От твойта усмивка, поглед...
Бягам?! Не! По-скоро печеля време.
Печеля секунда, минута, а може би ден ...
  565 
Станът в голямата одая неуморно и ритмично припяваше своята стара, но весела песен. Трак - так, трак - так, отекваше в тишината на зимната вечер, и под сръчните ръце на баба на основите му се нижеха пъстри и красиви шарки. По средата на стаята сърдито зачервил бузите стоеше старият мангал, който топ ...
  331 
В блока живееше жена, която пребиваше детето си от сутрин до вечер. Съседите бяха непрекъснато в кавги с нея. Двама човека се оплакаха в полицията, но учудващо за всички нищо не и направиха. Дори инстанциите до които пратиха писма и записи на писъците на детето ,не се позаинтересуваха сериозно. Месе ...
  767 
Пътища, много, а своя, не знам -
Няма табели, посока, упътване...
Има единствено вчера, днес, там,
а краят... белязан е с снимки по стълбове...
Всичко напред е покрито със хиксове, ...
  979  21 
Отплува любовта...
Остави две гребла.
И лодка...Сам-сама...
Една вълна...
И лодка... ...
  410 
Есенно е. Въздухът дори шепти.
Липсва вече лятото,
както вечно липсваш ти.
Не е тъжно. Просто е самотно.
Нали и клоните остават без листа? ...
  422 
Колко си красива, дори не знаеш!
Леко премигайки с наслада.
Само можеш да гадаеш,
за душевната, дълбока клада.
Ах, питам, aз луната. ...
  1715 
В своята "История на Философията" Георг Вилхелм Фридрих Хегел лансира смелата идея, че числото е връзката между света на идеите и света на материята. Още по-крайни от Хегел са питагорейците. Те считали, че числото е всичко. Тоест съществуват само числата, а всичко останало е някакво тяхно въплъщение ...
  1233  10 
По дяволите – плитките води,
които давят снажни вълноломи.
След тях е нито пепел, нито дим,
но пристанът нелепи жертви помни.
До плиткото когато те снижат, ...
  2242  17  27 
Перце по перце -
бих раздала крилата си
на всяко дете,
за да стигне мечтаното!
Сълза след сълза - ...
  843 
Добрите хора Господ ги прибира,
при себе си, той всички ги събира!
Те неговата заръка изпълниха
и той ги благослови, той ги дари!
Добрите хора бързо си отиват, ...
  799 
За тебе можех да напиша,
най-влюбените мои стихове.
Харесваше ми да не дишам,
от твоя дъх да взимам приживе...
Но ти умря. Във мен те няма повече. ...
  424 
Сънувах те...
Ръцете ти, лицето, тъжните очи. Прегърна ме и беше тук, до мен. Часовете минаха, като секунда.
Люби ме, усетих душата ти във моята, плаках и крещях, а после пак се смях... Тръгваше си пак...
Вцепених се от безсилие, да кажа: Спри!
Знаех, че така трябва, но дали? ...
  548 
Катастрофално е, че много хора днес избират да живеят с отминали събития, като напълно спират да виждат настоящето. В стремеж да поправим грешки, които отдавна вече са се случили и са забравени, загърбваме случващото се в момента. Става въпрос за емоциите и моментите, които изпускаме да видим, не ус ...
  4987 
Разстлани въглени – душа гори,
небето призовано е към прошка.
Чертаейки си земните следи,
от кармата измолвам си отсрочка.
Ще го вървя жаравения път, ...
  254 
Хей, гъсеничке космата,
остави сега децата!
Не лази им по главите,
стой си мирна във тревите!
Колко имаш ти очички? ...
  685 
Ангел в рокля бяла
разсейва бавно тъмите
и след дълга раздяла
ще дойде тя - най-хубава от момите.
Като пролетно цвете чудесна, ...
  228 
Приятелю,
пиша ти и все недописвам...
Страхувам се да не докосна
твоите собствени страдания,
да не сипя сол в зарастваща рана, ...
  230 
Из " Дневникът на Арти "
...
Пак във малката количка
Като в " Дядовата ръкавичка"
Се набутахме петима - ...
  392 
Приказка за пораснали...
Разкошно дълъг пенюар
във цвят на мляко със кафе́...
Под него: само „жива жар“...
... И нищичко излишно... Не!... ...
  331 
Седем ключа ни спират сърцето
да не бие от обич и мъка.
Седем съчки събрах с битието,
та понякога огън да стъкнем.
Седем извора драконът брани, ...
  532 
Когато се усмихваш,
зная,
че някъде си скрил
трапчинка,
в която се редуват - ...
  685 
…скъсана рокля, скъсано копче,
скъсани боти, скъсано джобче,
скъсани шевове, скъсана нишка,
скъсана кучешка здрава каишка…
…скъсана страница, скъсана риза, ...
  523 
"Всичко мога чрез Иисуса Христа,
който ме укрепва" - (Филипяни 4:13)
* * *
В безсънните нощи говоря с звездите.
И нашите две – потърсих при тях. ...
  733  14 
От петъкът съм запретнала ръкави. Та нали тази е първата задушница след смъртта на моя Спас, цялото село ще гледа как съм се приготвила. И съм сама. Отиде си Спас внезапно и ни дете, ни коте ми остави, За тази пуста ракия се ожени. Казваха ми хората, ала кой да чуе? Харесах го поразника. Пък и хубав ...
  857 
Кално е и от небето
стъпки тъгата чертае
в кипнала гробищна пръст.
Килнат от чакане кръст
иска от мен да узнае ...
  1101  13  21 
Остани.
Когато съм студена като лед
или изпепелявам същ пожари,
остани!
Когато думи стрелям, ала улучват като стрели... ...
  575 
Думите, които не изричаме,
в тайни се вричаме.
Затваряме нечия нечистотия,
душата пълним с мръсотия.
Ще викнете срещу мен – ...
  367 
Награда ли е съвестта ни чиста?
Престорени са всичките лъжи
изричани в устата на подлеца,
той вечно дебне в тихите гори,
да хване някоя наивна жертва. ...
  532 
Грижата за човека - първа грижа на жената!
Силата на духа и волята отличават хората от животните, инстинктите и вродените рефлекси са оправдания на слабите.
От ъгъла на живота:
Тъпи, остри, питагорови...
животът от ъгли е сборове, ...
  639  18 
На няколко преки от кръчмата,
онази "парцел 108",
понякога бързо се мръква,
а друг път денят е на косъм.
На ореха, който я пази ...
  550 
Недей следи с очите си детето,
играещо край бялата стена,
за него ти и аз в небитието
преминахме след първия му час.
Не ни дължи то нищо - само гени, ...
  381 
Мъжете ми са притаени в мрака,
осеян с лампи като гаснещи очи.
Настръхнали в дъжда, незнайни – чакат.
В мъгла по ъглите неверие клечи.
Нощта замята струйки като корди ...
  1704  15 
Нямам право да участвам в предизвикателството: ,,Ако имах перка на гърба, като Карлсон, накъде бих отлетял?", но качвам това стихотворение, което е по темата.
Чака ме Париж
Как искам да отида аз в Париж!
Модерно е да бъдем франкофони.
Излязъл ми късметът, току виж, ...
  567 
Посвещавам на Отец Храбър(Тадеи) Марков, от гр. Пловдив
Един отец с усмивка блага
пристъпва тихо в късен ден.
Нощта над Пловдив сънно ляга,
притихва в залез този ден... ...
  310 
Къде бих отлетяла без крила?!
Нали все тях подрязва ги съдбата,
но аз отново търся си беля
и слагам си главата във торбата.
Очаквано, от сутрин та до мрак, ...
  1821  14  32 
Предложения
: ??:??