Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 467 резултата
- Лек път, миличка!
- Чао, мамо!
- И много да се забавляваш! Все пак ще си с деца на море! – пошегува се мама. – Обичам те!
- И аз теб! – махнах и от влака.
Е, най-после заминавах. След шест часа щях да съм в Слънчев бряг на новата ми работа като аниматор. Нямах търпение да пристигна. Обожавах морет ...
  501 
На гости съм на Третата планета,
и по-далеч не искам да летя.
Избягвам междузвездните морета
и Ярката, Всевиждаща Звезда.
Че тя, дори в съня ми не изгрява, ...
  807  13 
В чаша протяга се август сънливо.
Мърка следобедно в нея отпуснат.
Капка кафе е за устни парливи
още готови по лъч да се спуснат
с бавна лежерност на ласка събудена, ...
  794 
  1605 
Инициативата е временен фактор, но много често именно тя решава съдбата на шахматните битки. Владеещият инициативата се чувства точно като сърфист на гребена на висока вълна. Необходим е отличен усет за шахматно равновесие, за да не се получи обрат в играта. Важно е да се знае, че настъпват моменти, ...
  783 
  1223 
Забрави ти мойта обич!
Забрави , и моят лик!
Нека в спомена за мен
да няма нищо!
Нито болка, нито скръбен вик! ...
  681 
Част 2
Решаваме че ще го приложим. А в мига в който тя се успокоява, нежно но и малко лукаво ми прошепва:
- Знаеш ли има и още нещо което ми е омръзнало! И за него също имам идея!
- Брех! Днес си пълна с идеи! Какво е? Да не би да искаш управата на хотела да смени пердетата в стаята?
- Неее! Тях дор ...
  1094 
Не сме ли хората крадци,
на мъртви дни, лета, сезони,
броим си дните да заспим,
а те оказват се пирони.
И всеки чук е стон на звяр, ...
  811  12  24 
  2352  13 
Луната слабо осветяваше уличката. Олег беше приклекнал в храстите. Приятелят му Неджатин премяташе въжето през оградата. Бяха се запознали в затвора и сега, когато и двамата бяха на свобода, продължиха дружбата си като сътрудничество с криминален характер. Обирите, които извършваха, бяха дребни и вс ...
  630 
Здравей, приятелко от далечна Чукотка,
Питаш ме какво е това портокал и какъв вкус има. Ще се опитам да ти обясня, макар че ми се струва трудно.
Това е южен плод с кръгла, като топка форма, обикновено голям колкото женски юмрук. Кората му е твърда и леко грапава, почти като замръзнал пясък. Има най- ...
  799 
Тя лежеше, взираше се в нищото и се чудеше:
На Малдивите или на Хавай?
А, джобът й крещеше:
Стига глупости! Няма пари! Край!
Тя дори не го погледна... ...
  849  25 
ще мина тихо покрай теб
и бялата ти риза ще отмъкна
ще я понося... после ще я върна
съня ти ще раздвижа със ръка
минута... две и ще си тръгна... ...
  776 
Страх ни е да се гледаме.
Страх ни е да си говорим.
Страх ни е да се докосваме.
Приличаме на две строящи се кули,
високи до небето и открояващи се. ...
  887 
Ти ще тръгнеш ли сега по пътя,
безкрайни нощи, които си мечтала?
Или ще скочиш, ще се приземиш,
Пред нежността на нечия целувка.
Ти трябваше сега да полетиш, ...
  342 
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
ДЕЛИО СЕ ВРЪЩА КЪМ МИНАЛОТО
Знаеше, че домът, към който се е запътил, не е далеч, затова не взе коня си. А и по-добре щеше да се опази от наблюдателните нощни пазачи, ако се движеше пеша.
Вървеше между къщите с лека стъпка, една неразличима сянка в мрака. Чувстваше се странно, сяка ...
  891 
Прeображението на джанките
Джанките
цъфтят,
узряват,
падат, ...
  424 
Пълзи със нас животът по земята
на гръб с късмета крехък и съдба.
И всички дни ги времето премята
пред погледа на битова борба.
И падат от стената календари ...
  706 
Майор Сергей Викторович Глухарьов. Това беше името на милиционера, с когото трябваше да работя. Ако трябва да съм честна – налагаше ми се да работя с него. Да се пита Хесер защо и докога е все едно да се чудиш защо слънцето изгрява от Изток. Маг от неговия ранг дори не би ме удостоил с отговор. Така ...
  1121 
Нима не е красиво, усетило любов?!
По устните разливат се вълните
и плискат своя нежен,
тръпнещ зов.
Покой намерило сърцето, ...
  604 
Какво ако
животът е просто пауза
между несъществуването ?
Какво ако
имаме два живота ...
  965 
Като това малко кученце бях -
весела, невинна, красива.
Поставиха ми безумна цена.
Сресана – ето ме примамлива.
Никой не попита, какво аз ...
  329 
Пустинният дъжд...
Във Пустинята веднъж,
ей-тъй както си вървях:
заваля внезапен дъжд –
освежѝ ме и се спрях... ...
  442 
Когато паметта изневери
и в нов живот, и в ново тяло даже
сърцето чрез душата ще подскаже,
че любовта ми пак за теб гори.
Забравата не ще ни покори ...
  1042 
Пораснахме, не сме малки деца,
да вървим искахме само нагоре,
изменяха се вечно нашите сърца,
за бъдещите планове говорим.
Детски сърца, силни детски сърца, ...
  565 
Ако беше рана, щях да я лекувам.
Океан да беше, щях да го преплувам.
Позор, ако беше, щях да го изтрия,
даже тъмна тайна – щях да я прикрия.
А пък то е треска, нийде непозната. ...
  655 
  1134 
  940 
  974  10 
Целувка – холограма.
Очите ти на свещи
изглеждат по-горещи,
но денем пламък няма.
Герой си от дорама, ...
  711 
Искам да ти кажа само:
- Стига черно мислене!
Позволи ми красотата на живота да ти покажа. За това че не подозираме как всичко около нас сияе когато сме заедно, позволи ми да ти разкажа.
- Диалектиката определя човека!
- "Искаш, но не можеш да обичаш или обратното"? От липсата на логика в държанието ...
  519 
Дупе, дупе, дупе, Дупница,
вино, вино, вино, руйно, руйно.
Идват пак туристите на глутница,
питат, питат де е село Долно Уйно*.
Всичко е в голямата реклама, ама, ...
  800  13 
Не те събужадам, преди да е съмнало.
Не те отричам, току-що напъпила.
Нагоре съм...Нагоре съм по стръмното...
Не те оставям, още ненастъпила...
Хлапето съм с разрошени коси ...
  1052  12 
Раз, фва, три... Народа наш се умори!
Да бъде лъган, той не ще...
Напусна нашето море, дори от баните
избяга, сякаш гонят го с тояги.
Казват,н или сме богати... ...
  558 
От любовта най-много боли. Тя създава пукнатини върху душата ни, сърцето ни, устните ни. Желанието за любов е толкова объркващо и способно да ни лиши от разсъдък, че бихме могли сами да се запокитим в най-адовите дълбини. Любовта е глупост и същевременно най-великото нещо на света. Никой не се пази ...
  1289 
ГЛАВА ДЕСЕТА
ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИТЕ ПРЕЖИВЯВАТ ОПАСНОСТ
Делио се възстановяваше бързо и на следващата сутрин рано продължиха пътя си през Височините. Раненият друн, който също се чувстваше вече сравнително добре, щеше да ги придружи до Маринео. Делио му обеща да намери пълна информация за състоянието, в к ...
  831 
Защо пак плачеш във нощта?
Нима не си разбрала? Няма смисъл!
Забравена е твоята следа,
и след нея никой повече не тича!
Защо пак стенеш във нощта? ...
  550 
Пърхаше пеперудата –
бяха крилцата й като платна.
Първо я взех за цвете в градината.
С крайчеца на окото си зърнах пулса й –
береше душа. Миг преди да оплоди ...
  397 
  1103 
Предложения
: ??:??