Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
377 133 резултата
Тъмна нощ
В тъмната нощ, във степта пак куршуми свистят,
вятър в жиците свири и ефирно звездите трептят.
В тъмната нощ, обич моя, аз знам, че не спиш
тайно триеш сълза, до креватчето детско стоиш. ...
  93 
Бягат облаци в небето
и невидима луна
през снега прелитащ свети –
мътна нощна пелена.
Нося се по степ широка, ...
  109 
Жерави
Понякога си мисля, за войниците,
с кръв напоили бойното поле,
не в родна пръст положени са клетите,
а в бели жерави превърнали се те. ...
  104 
  155 
Песен моя птица на дланта ми,
като бяла сова полети.
Изцери ги всички мои рани,
вярна ми остана само ти.
Всички кръстопътища разплетох, ...
  114 
Теменужки, верни дружки -
бели, цветно разностранни.
Колко сте изящни! Всъщност,
на земята най- уханни.
Ароматът ви божествен, ...
  132 
На колко години съм?
На достатъчно!
За да не търся в думите истина скрита,
а в тишината, що топли и свети,
в погледа чист, що душа не изпитва, ...
  151 
Всяка лазарка с дъхавата си коса
да събира умее пролетната роса.
По зелен килим с дружките си тича
и босонога да е, несъмнено и прилича.
В косите си знае цвете как да вплита, ...
  118 
В белоснежната тънка бреза,
сякаш в туптящо сърце на жена,
в кората мека, в чиста сълза,
Творецът е вложил и светлина,
и мрака лепкав на дива зеница ...
  123 
СРЕБРО В ЗИМАТА
Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония
На прозореца се звъни.
Снежинки плетат чорапи.
Подарък за Бъдни вечер. ...
  110 
Южнякът нетърпеливо отметна
на Слънчо юрганчето сиво
и тихо на ухо му прошепна:
„Пролетта е вече наблизо!
Ставай, сънливко, задачи ...
  211  13 
  156 
  170 
Когато всичко свърши - ще полетя -
ефирна, безметежна, пречистена душа,
готова да забравя и болка, и вина
и да загърбя всеки хвърлен камък
и всяка хула след блудната жена, ...
  206  11 
САМОТНИ СТРЪМНИ БРЕГОВЕ
Глухарчета в безмълвните поля
светулчици са приютили в мрака.
И длан любовна дълго ги люля,
кълвач сиротен в клоните изтрака. ...
  196  12 
Когато си от себе си далече,
когато изоставено е всичко,
когато не усещаш болка вече,
когато е сърцето ти самичко.
Когато няма пред теб посоки, ...
  97 
Една нежна, сладка балерина.
Феерична тя танцува, много фина.
Истински приятна музика звучи.
Радост сред публиката носи, като лъчи.
Неусетно часът напредваше и приключи. ...
  147 
Ежедневки 158
1. Маскирах се, като теб... а ти дори не се позна...
2. Не ме питай, какво мисля за теб... за да не ти кажа истината...
3. Доказвам, че съм умен... като не правя глупостите, които ми хрумват...
4. Давам си дупето под наем... журналист съм... ...
  180  10 
"ПИРОГОВ” ЗА ВЛЮБЕНИ
Тъй както старата любов
избухва при случайна среща,
видях те аз пред „Пирогов”
и ме обля вълна̀ – гореща! ...
  172 
Денят започва като кротка киша,
а март е толкова красив, смирен,
дъждеца си расте и как се диша,
о, как обичам да върви до мен.
Това е истинска, стаена вяра ...
  117 
Преди повече от десетина години, като учител в престижна плевенска гимназия имах ученик, почти отличник - в клас, един най-добрите ... Прекрасно си спомням тези единадесетокласници, вече абитуриенти тогава, как много обичаха да спорим, понякога дори ожесточено ... Вероятно и в други часове, с колеги ...
  182  11 
Имаме слабост към животните и презираме хората.
Има добри хора и добри животни, но някак си има лоши, коравосърдечни хора и все така серафични животни.
Какво е нещето, което прави хората ужасяващи?- Най - вероятно съзнанието ни, ние сме в дарбата си на пълно разбиране, че ще умрем, че живеем, че сме ...
  80 
За бой съм готов, и не чувствам вина.
Край борда клокочат въртопи.
Към дълбините сега се стремя....
След миг ще свалят перископа.
В небето над мен грее слънце безспир. ...
  70 
Седя върху кенефена чиния
и си мисля....
Искам ли да съм щастлива...
или до болка завистлива?
Искам ли от щастие да пея? ...
  471 
Да кажем, че всички хора можеха да убият по един човек и това убийство да остане безнаказано. Кого биха убили? Всички бихме тръгнали в различни посоки – едни най-вероятно биха убили мъжа или жена си, други – бившите си, някои пък може би стария си учител по математика, доста – шефа си, а може би и с ...
  169 
  177 
ти да се усмихваш
ванилов сладолед и малко черен шоколад
мекички със сладко от вишни
поляна с макове и маргарити
много светло-синьо небе ...
  123 
Бели кокиченца -
с бели камбанки
нежно поклатиха
в унес глави.
Срещнаха снежното слънце ...
  140 
Един момент на всичко-сбъдване,
залязващ изгрев и изгряващ залез,
разлята топлината на вселените
дарява тишината с необятност.
И срещата човек-човек донесе ...
  155 
Земята наша... красива измамница!
Блудница, даряваща страст.
Върховна жрица, омайница...
но и отровница, скрита във нас.
За любов, за ласки фалшиви, ...
  168 
Матрица отново е времето
и краят на безкрайността.
Това е билетът и бремето,
началото и пропастта.
И залезът бавно угасващ е – ...
  110 
Розов изгрев погалва люляци фино в зората узрели,
гости на цъфналия дъх на пролетта,
и наблизо реките блещукащи, с лазур надарени,
извират от дълбините на младостта.
В леките вълни на вятъра, ...
  450  23 
  132 
Светът ви – в шепа думи отразен,
е по-добър и доста по-различен е.
И мъничко прилича на Едем,
и струва си безкрайното обичане.
Поетът не е глух, ни ослепял, ...
  125 
  156 
Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клонки се разтварят в самота.
Летейки над горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, улисани в скърби, кацат на върха.
С молитва постилат мрака като черга на земята, ...
  193 
– Липсваш ми, сладка моя светлина.
Аделина, която бе потънала в обичайните си тежки мисли, се сепна от изненадващата среща със Самаил. Той я чакаше, опрял се най-непринудено на масивната врата на покоите ѝ, разположени в дъното на тъмния коридор, водещ към вътрешността на двореца. Факлите по стените ...
  135 
Омръзна ли да си прашинка от праха?
Омръзна ли ти някой да проповядва простотия?
Омръзна ли да бъдеш спящ свидетел днес?
Омръзна ли ти всеки да те сочи - издънка си, отрепка?
Събуди се в продажно тихо утро! ...
  200 
От толкова много ярки звезди,
само една живот ни дарява.
Точно без тази, която ни сгрява
няма и да има топли следи.
Слънцето наше пак ни огрява ...
  105 
Ставай бързо, викна мама,
тръгваме със теб на път,
с раницата ни голяма,
стигнахме до горски кът.
На полянката зелена, ...
  321  21 
Предложения
: ??:??