Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
377 292 резултата
Прозорците са тъмни през деня –
навярно светлината са поели...
Един от тях поражда тишина,
от нея вае своите къдели.
Там чака Той изровил твоя лик, ...
  202  14 
С П О Р
Трима студенти разгорещено,нахъсано спорят
пред аулата на медицинския факултет
за евентуалната,незавидна,сполетяла го горест
на от далеч накуцващия към тях екс вече кадет. ...
  62 
Силният е сякаш пилот -
който е сам във кокпита.
Силният се бие със взвод -
и за поддръжка не пита.
Силният е винаги отпред - ...
  69 
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 11: Деветият ден
Денят вече беше дошъл и слънцето започваше да препича топло. Беликá още не беше излязла от хралупата си. Толкова се бе изморила, че сънят й продължи чак до обяд.
Затова отвори очи стресната. Трябваше да стане рано, за да се приготви за гостит ...
  106 
Все някога ще проумеем, че ние сме си врага.
Тези дето сами водата мътим...и цупим се, Защо?
А иначе сме натокани...много точни.
Люти като чушки Арнаутки и защо?
Май любители на ,нека ни е зле. ...
  119 
Откъде те познавам,
душата шепти.
В спомен потъвам,
дали там не си ти.
И някак странно ...
  156 
– Да видим какво си имаме тук! Сбирка на клуба на треторазрядните изтривалки на божествени задници. Как я карате, братлета?
– Рафаиле, би ли ми припомнил колко точно Апокалипсиса сме проспали, че да доживеем подобно нещо. Низвергнат, прокуден, паднал и осъден… А сега… Началник?
– Михаиле! Радост за ...
  119 
На слабия все някой е крив.
Все са му други виновни.
Не чувства, че е страхлив.
Бяга от решения съдбовни.
Слабия се жалва до безкрай. ...
  48 
Понякога аз имам две души.
Коя ли от коя е по-немирна?
Щом лунните пътеки пак се ширнат,
то никоя от тях не ще сгреши.
Понякога сърцата ми са две, ...
  155 
  215 
,,Герой ли бях в твоите очи,
върховна мисъл и първи приоритет,
душевна облага и най-чист късмет
или просто фигурка от твой един момент?"
Не мисля си тъй за тебе, тате... ...
  114 
НОВА ЦЪРКВА
Това са чужди брегове.
Сърцето ми не ги познава.
И ми е нужен водосвет,
когато покрай тях минавам. ...
  191  13 
Обич моя, рано , много рано
ти пусна моята ръка и отлетя.
Останаха ми спомените само,
които ще ме топлят във студа.
В сърцето си аз вечно ще запазя ...
  117 
Наскоро сънувах баща си - как, като дете, търках бузка в неговата ... Този сън повлече спомени за него ... Помня толкова добре, а бях много малка - висящото от крака му парче снаряд, обвито сякаш - сувенир в собствената му кожа ... Пазя от татко, участник във Втора фаза на Втората Световна война - с ...
  153  11 
Научи ме вятъра да виждам,
да го гледам без съмнения,
и когато буря заприижда
да ми носи вдъхновения.
Научи ме с реката да говоря, ...
  117 
"Ми минорна ведрост" - създадена с VSTi компютърна технология като хоби занимание. Забавлявайте се...
  210 
"Twisted scenario"
Композитор и изпълнител" Иван Дракалиев
13/03/2025г.
г.Москва / РФ
  192 
БЕЗГЛАГОЛНА ТЕЛЕГРАМА
Чанта. Лаптоп. 3 цигари.
Път. Но не по Керуак.
А до София – 100 гари.
И ужасно бавен влак. ...
  210 
Това е историята на моя живот,
Сълзите ми са като река,
Всеки миг с нея е като епизод,
В сърцето ми носи тежестта.
Тя е моето всичко, но съм само част, ...
  187 
Д И А Л О Г
Като смерч музата изправи ми се насреща,
в съзнанието ми се изръси,главата ми изтрещя,
на душата ми и стана непоносимо горещо,
изневиделица поела огромният "нежен" товар. ...
  78 
Русофили, русофоби, разцелуваха се, брат,
а пък после, да се помни, уважиха се отзад.
Но къде и как се случи е интимният въпрос -
В малка, лъскава къщурка от яйце на албатрос,
там, където изток, запад, всъщност са едно и също, ...
  163 
Събуждам се и събота е чиста,
без никакви проблеми, скуки, грижи,
свободно си тече, расте на листа,
и бавно, и възторжено се ниже.
Това са ми най-дългите минути, ...
  120 
Тя ходеше премръзнала от нямане
за образа на мъж, пленил сърцето.
Бездънна бе душата – като ямата,
в която дълго търсеше ръцете му.
А спомена – поизбледнял и прашен, ...
  230  17 
(БЕЗ)КРАЯТ
Сънувах момента, когато ме няма…
Денис Олегов
… само дето пропуснах да бъда щастлив.
Петър Анастасов („В полунощ“) ...
  137 
Да се завърнеш в бащината къща
когато тя битува като спомен
и след като угасне вечерта
от утре сутрин пак да си бездомен.
Във вихъра когато те отнася, ...
  117 
Бяло-черно, когато любовта смъртта се прегърнат
в едно красиво,замръзнало, студено тяло
да знаят, че заедно са те за кратко
сред иглолистните гори сами
на Анабел есента листата под тях шуми... ...
  225 
Ако търсиш грешка или пък вина,
повод винаги ще си намериш.
Ала съдбата не е спътница добра,
и планина висока ще катериш.
Ако в болката утехата е скрита, ...
  113 
Мек снежец в гората се топи,
слънцето грее, облачета се редят,
дървета шепнат в първи зори
и цветчета ароматни в полето цъфтят.
Малко таралежче в горичката живее, ...
  232 
Мрачна енергия и тъмен пламък -
стойте далече от тази жена.
Инак ще срина аз вашия замък,
и ще ви обявя дори и война.
Демони злобни и сили прокобни - ...
  195  10 
ВЪЗЛЮБЕНО МЪЛЧАНИЕ
Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония
От вратата на мълчанието
направих в колибата любовник,
вещ кормчия, ...
  112 
  133 
Рисувам те...
Косите ти рисувам
с цвят на неугаснал вятър,
който вечер дълго те сънува
събудил малко стари въглени. ...
  126 
Сектор Г
Когато си ти отново на "Армията",
заедно със своите синове, мили деца.
Когато си победител с усмивка на уста,
когато си победен с мъка и много тъга! ...
  107 
10. Свободата е свята
О, Майко, Българийо, древна и свята,
с история славна, но днес непозната,
защо си тъй тъжно главата склонила,
с прекършена воля, без вяра, без сила? ...
  230  19 
Ще задухат южни ветрове,
и зимата, намусено ще си отиде.
Ще запеят птичи гласове,
да ни подскажат-Пролет иде!
И тук, срамежливичко кокиче, ...
  177 
– Той те спря, нали?
Аделина повдигна вежди въпросително и въздъхна с досада.
– Дори на края на времето не намирам спокойствие! Защо си дошъл, Анаил?
Архангелът на любовта, както обикновено, бе съсредоточено намръщен, което означаваше, че зад небесносините кристални прозорци към душата му протича ин ...
  159 
Пламъчета ярки през нощта
грейнаха на горската поляна
и с красива бяла светлина
срещна ги във утрото засмяна.
Минзухари хиляди на брой ...
  154 
  267  10 
Дъгата се разпадна на боички
и нежно изрисува всеки цвят.
Замайващо ухаят и цъфтят
зюмбюлите – обичани от всички,
Главиците едва крепят самички, ...
  291  10 
ПОНЯКОГА СТАРЧОЦИТЕ СМЕ ЛУДИ
... нали от дъжд на вятър съм момче, и влюбвам се във някое момиче,
мен напоследък много ме влече – поне във стих, да бъда по-лиричен,
не ставам – да го водя на хотел, в любовните квартири крейзят други,
пък и не съм тъй безразсъдно смел, че бой съм ял от няколко съпруги, ...
  166 
Предложения
: ??:??