Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 524 резултата
  1145 
  1591 
Заглеждам се в деня след теб.
Прилича ми на някого, но… Не!
Не е ни редно, ни възможно.
И все пак… Същото на цвят небе…
Готово и на слънце, и на дъжд. ...
  725 
Стихотворение от отвъдното
Във ковчега няма да ми пука
за всички вас останали след мен.
Че бил съм нявга нейде сгазил лука
едва ли ще е важно в този ден? ...
  447 
Свят, основан на
парѝ, примитивен е,
зъл и противен...
............................................
свят ...
  359 
Моето дълго пътуване почна -
днес ти пиша от много далече.
Мъдреците са казали точно -
много хубаво не е за вечност!...
На прозореца срещу липата, ...
  594 
  2672 
  2368 
  956 
  1242 
  3750 
  1097 
  1866 
  1346 
Сърцето ми за кой ли път ме съди
и битката със него е загубена...
До края на живота си ще бъда
виновна за това, че в теб съм влюбена...
Виновна съм, че другите след теб ...
  646 
Било отдавна, някога било, било преди години
едно Сърце изхвърлено в море, едно Сърце от камък
Било отдавна, някога било и минали години
едно Сърце във бурното море, само било и каменно
Било отдавна, в пясък и вода, едно Сърце изхвърлено живяло ...
  472 
Ела, седни да ти разкажа приказка,
в която имало едно момче.
Било тъй, влюбено! Направо истински.
В момиче с бисерно сърце.
Не сещал никога такава обич, ...
  545 
Когато с гръм разцепи се земята
и хиляди светкавици проблясват,
от ужаса побягва тъмнината,
а в нашите души, мечти угасват.
Не го виня, небето се прочиства ...
  228 
Векът е 21-ви, годината – 2019-та, кислородът все още е химичен елемент, а слънцето продължава да изгрява и залязва, наблюдавайки с безкрайно уморения си поглед заключителните части на един прощален танц. Не знам какво говори статистиката по отношение на съвременната поведенческа стагнация и не съм ...
  500 
Идваш с всяко начало
на пъстрото лято.
С песента на щурците.
И с усмивка рисуваш
чаша с кафе недопито. ...
  453 
Няма нещо по-чудесно,
с Бога да си в общение,
трудното с Исус е лесно,
отдай му почит с хваление...
Слава и хвала отдай му, ...
  483 
Утре отново щом останеш сам,
моля те, не ме търси,
надали ще мога отново да го преживея.
Утре когато самотата те обгърне,
моля те, недей да тропаш на моята врата, ...
  418 
Зимата... дойде през Юни!
Аномалия ли!? Кой да каже?
Май зависи от това!?
Който има влас, глави да реже...
А ние, простолюдието... ...
  273 
Тъжно е, мрачно е и признавам боли
от неказани думи, от скрити сълзи.
От паднали клони и ранени крила
От празни огнища и разбити сърца,
които не удрят в ритъм, но спят. ...
  474 
Пазарен ден е днес.
Търговец на души
на огнедишащ пес,
приветстван от тълпи
пристигна. ...
  317 
Днес навърши шестдесет години. От доста време се беше приготвила за този ден. Като се замисли, май от десет години се беше приготвила. Когато предупреди в Академията никой не повярва на ушите си. Тя да се пенсионира? На тази млада възраст? Не, не искаха да се съгласят, но тя остана непреклонна. Беше ...
  782 
КАЖИ МИ, ДУША
Държа душата си в длани,
а тя ми се усмихва умълчана.
Питам се,
дали аз в шепи я държа, ...
  230 
Понякога небето ще се мръщи,
понякога ще плачат и звездите.
Понякога и в лунната ни къща,
студено ще е като в леден вихър.
Понякога ще бъде тъжно. ...
  332 
Намалявали сме катастрофално! Ами то какво друго може да случи. Я си спомнете как са ви приспивали – с приказки. А и вие сте стояли вечер с книжка в ръка, премрежен поглед и безкрайна надежда, че докато дочетете тази страничка и малкото човече ще е вече в страната на сънищата. И какви приказки сте ч ...
  656  12 
(Романизиран коктейл от реални необичайности.)
В просъница чувам алармата.
Събуждам се!
А то вече станало време да се попогрижа и да попоработя около насъщния нещо да изкарам.
Отивам в големия град. ...
  1847 
Когато те сънувам
нощем
във шеметния дъх
на тишината,
разбирам, ...
  621 
Днес мама не плете дантели,
разприда само тишината.
А времето отне ѝ пламъка,
със който срещаше ятата.
И птиците не носят радост ...
  526 
Пее си песен прибоя
слуша я морския пясък-
мокър е цял от пороя
пак изсипал се с трясък.
А вълните пълни с жива, ...
  720 
Светна небето над руската пустош,
сякаш изви се заря.
Хора и улици бързаха пусти,
атомът изгоря.
Мирният атом избухна внезапно, ...
  570 
Ослепях да гледам колко много мъка има на земята.
Боледува моята душа.
Оглушах да чувам писъците на тъгата.
Онемях, защото нямам думи да я изрека.
Не издържам... ...
  841  17 
Животът ни – една плетачка стара,
с изкусни и нетрепващи ръце,
плете ни плащеници, все по мяра,
наопаки, или пък налице.
И в тези плащеници – от коприва, ...
  2825  29  36 
Оригинален текст
СМЕРТЬ
Я проснулся оттого, что меня за плечо тряс Добрыня:
- Вставай, вставай! Идти надо!
- Куда идти? – притирая глаза, спросонья не понял я. ...
  1260 
Вече няколко дни валеше ситен и непрестанен дъжд, калта бе навсякъде, времето рязко застудя а светът заприлича на стара консервна кутия, отдавна опустошена и захвърлена.
До една от стените на тухлената фабрика стоеше мъж, мокър до кости, гледайки някак безизразно, но в очите му личеше тъга, която до ...
  1362  12 
Там някъде живееше тя -
Онази дивата, волната, обичливата.
Тя даваше - без да иска,
Тя помагаше - без да търси нещо в замяна,
Тя обичаше - без да я обичат, ...
  1206 
(Литературно-естетски бележки върху "Красавицата и Звяра")
Все се чудя – ако Звярът не беше Звяр, щеше ли Красавицата да го хареса?
И после дори да го обикне?
Ами не, струва ми се. Красавицата можеше и да го хареса, ама нямаше да хукне да го опознава като човек, а вълнението ѝ щеше да се ограничи до ...
  1302  15 
Предложения
: ??:??