Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 524 резултата
В една пролетна дъждовна нощ, вървейки по празните квартални улици, ме спира непозната възрастна жена. С очуден поглед ме пита:
- Какво ти има дете? Защо си толкова тъжно?
- Любовна мъка бабо.. - отговарям и с насълзени очи.
Старицата помълча малко и рече:
- Седни чедо! Разкажи ми! Та да ти олекне н ...
  642 
Детето в мен непрестанно умира -
от гняв, от укор или във борба.
Мечтае изгреви, пепел намира
и вечно мечтае за свобода...
И все се чуди дали ще порасне ...
  597 
Не помня то къде остана,
изгубено в отломъци сърце,
збравено и с нелечима рана,
принудено по пътя си да спре.
Не ще го търся, нито ще го моля! ...
  974 
Колко хубаво е, когато си дете,
да си зрял значи да те боли,
да имаш тревоги, страхове,
да се бориш с дяволи,
да знаеш, че ще си отидеш някой ден, ...
  730 
Посадих дръвче
малко, клонато
от силния вятър
му правих заслон
с вода го поливах ...
  702  10  20 
Порцеланови нотки на страст се разбиват в душата ми, докато мислено ти подарявам пеперуди.
Хиляди цигари изпуших, чак прегорях от желание да бъда част от света ти.
Гласът ти лекува раните от минала любов, събужда трепети...
Изяществото ти и аз се се сблъскваме отново.
Не мога и до днес да го прогоня. ...
  1072 
3 Част
Романизиран коктейл от реални необичайности.
Дадох път на стоящите зад мен жена и мъж. За мое най-голямо учудване мъжът се обърна назад. Вдигна ръка и каза нещо на групата младежи. Щумотевицата временно поутихна. Но то бе само докато те с жената се мушнаха в дупката. След това - стой па виж. ...
  893 
Застраховка любов_1
Не знам сънувах ли те, или бе до мене.
Косите пак ни се бяха оплели,
мечтите огромни криле,
летяха красиви и много смели. ...
  988 
Забързани във дните неуморни,
препускащи като часовниковите
стрелки, забравяме за ценното
ни вчера и ний деца тогава сме били.
Забравяме за този свят тъй топъл, ...
  561 
6. Театърът
Знаеш ли колко деца останаха без бащи? Скоро щях да си спомня тези думи на баща ми.
Росен и Стела бяха брат и сестра, майка им беше актриса, а баща им бил журналист, осъден на смърт от Народния съд и убит. Той не е въоръжавал бойни групи за борба с комунистите, не е палил мелници, а само ...
  1142  15 
Във небето летят
пеперудокрокодили,
розови са те на цвят
и са сладички и мили.
Снежинките пък имат си крачета ...
  483 
Ти наистина ли искаш да му се обадиш? Ето, намерих ти телефона му. И какво, ако той ти вдигне? Или пък някой от колегите му: "Да, един момент, сега ще го извикам..." "Ало, да?". Е, ще си глътнеш ли езика? Или бодро ще го попиташ: "Здравей, защо от 10 дена (май и повече) не ти работи джиесемът? Онзи, ...
  448 
На Габриел, Павел и Иван
Мои палави стихчета,
мои немирни деца,
тъй ви е било писано
да се явите сега. ...
  1245  12  21 
Баба Грешка извади последните мекѝчки от цвъртящото олио, изключи котлона и с наслада пийна от чашката с кафе. Хората вече щъкаха насам-натам, жадуващи да срещнат и нея, и дядо Грешко, и техните внучета Грешчица и Грешунко. На баба слънчицата! Снахата и синът ги създадоха по погрешка. Когато се ожен ...
  1104 
Слънцето грее, бих казал красиво, с величие,
все същите гълъби чакат на прозореца,
листата на клоните блестят като износено злато,
а бежавостта на блока -
все така мръсна и притъпяваща. ...
  2138 
ВИДЯХМЕ ВСИЧКО ЩО Е БЪЛГАРСКО БИЛО
На 02.11.2007 г. дванадесет автора от Сандански, Петрич, София, Благоевград, Сливен, Кресна и др., заедно с председателя на МВП – Катя Ерменкова и с преводача на МВП – Иван Тупалов, бяхме посрещнати, с много топлина, от македонските поети и техните представители Зо ...
  878 
  1331 
  874 
От празна чаша пия аз
на дните тихи суетата,
а нощем буден към Луната
летя – неводен от компас.
Летя, изпаднал в тих екстаз, ...
  654  11 
По следите на Изгубеното време...
Веднъж, в магична люлякова вечер
застанал сам пред морската стихия,
замислих се как Времето изтече
в нелепата житейска залисѝя... ...
  1135 
Първи юни! —
На света
веселостта!
Първи юни! —
Децата! — ...
  275 
Мерило ли е нашето вълнение,
за онзи порив, бъдещ, тръпнещ, нов...
за силата си да ни вземе всичко,
да ни отнася без да чуем зов.
И измеримо ли е Имането ...
  888 
Ярък лъч светлина,
осветява моята душа.
Надежда нова се роди
и даде път на новите мечти.
Но ето нещо пак ме дърпа ...
  595 
Неможещи, Нечуващи, Невиждащи, Но искащи
Нечувстващи, Незнаещи, Но мислещи
Безславно оковани с бронята на чувството
В капана на материята, на греха и лустрото.
Затуй се борим всеки ден, кой както може ...
  843 
01.06.2019
Доброто,хвърлено в морето...
Веднъж,минавайки по улица безлюдна
видях премръзнали-баща и малка дъщеря.
Сандвичи продаваха-задача трудна, ...
  2707  22  46 
  1384 
Ръката ти внезапно се отдръпва.
И в миг светът се сгромолясва.
Заглъхват в мрака тихите ти стъпки.
Сто мълнии пред мен проблясват.
Реките вече ще текат обратно, ...
  585  10  10 
***
Публиката знае!
Тя усеща, когато
извадиш сърцето си
и го поставиш в ръцете ѝ!
  482 
С ръце и поглед жадно ме събличаш...
Очите ти блестят във тъмнината.
Не знаеш ли: телата си приличат?
Физическа обвивка на душата...
Ти мислиш, че без дрехи ще съм твоя... ...
  473 
***
Когá умрéм!
И трева да нѝкне,
и бодѝл да рáсне!
Сега нéма да го бъде!
  444 
Никой не е готов за това! Никой не е роден,за да знае какво е! Разбираш го веднага, когато ти подадат малкото половинметрово вързопче в родилният дом при "изписването". Всеки от нас е " изписан", но никой няма спомени от този ден. Ако трябва да попитате някой, това е гордият татко. Той помни и ще по ...
  623  12 
Дойдох, видях, живях
и нищо не разбрах.
Надежди, страст и грях...
И бях аз и не бях!
Видях, живях, живях ...
  436 
Екзистенциално... № 5
Светът се е побъркал!...
Светът е пощурял!...
Не вярва вече в: „щъркели” –
тъй – много остарял!... ...
  240 
По-страшно няма от самотни стъпки
по мокра улица, сред полунощ.
Ти тръгна, без да се обърнеш,
оставиме сама в нощта.
Всеки тръгна в своята посока, ...
  294 
Към българския народ с Любов!...
... българската нация е в депопулация
и въпрос на време е вече кога ще изчезнем...
Народе български защо ли
все влачиш робската съдба: ...
  303 
Заслужих вече своя хляб -
през дните си не бях и слаб.
Макар житейската вълнá,
че зидаше пред мен стена.
Но аз бленувам своя Рай ...
  421 
САМЕНЖА
Завкадрами Белоручейского леспромхоза Зубов, каждое лето выезжает в дунайские рыбхозы заключать взаимонужные договора с бедные лесом хозяйства. Все знают, где Зубов – там трудонормы с вершками округляются.
- А? так- так…
Рыбхозы командируют бригады свободных в зиму людей валить далёкий лес. ...
  1581 
Лилии и две сърца...
Помня те с букет в ръка.
Падна над града нощта,
без гласа ти - самота.
Пет лъжички сладолед, ...
  997 
Пролет е...
Мирише на окосена трева, на дъжд, на Любов!
Ухае на акация и липа! Ръката ти е в моята! Малка, тръпнеща, но...Всевластна!
Бих дал мизерното си съществуване за Нея!
Мизерно ли казах? Това е само метафора! Имах предвид невъзможността на Живота си, без Нейно Величество Любовта! ...
  692 
Пухкави кадели, облаците бели...
но от тях незнайно градушка заваля.
Цялата реколта отиде под леда...
Ами сега, кой виновен е, не знаем?
Кой ще каже аз сгреших... ...
  403 
Предложения
: ??:??