Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 524 резултата
  1135 
  1563 
Вървях след богомолците, без багаж, без представа къде точно отиват, без дори да имам свещ в ръката си. Беше в първия понеделник след Великден, някъде към обед. Духът ме водеше, тялото го следваше и въпреки, че стоях на кръстопът – без знаци и без регулировчик, мъчейки ме, и съмнение, и гняв, и тъга ...
  847  13  29 
"На клепките ми грее светъл сън
и моля се дано да те достигне..."
Виж птиците политнали нагоре
се връщат на земята, но без рани.
Не знаят хората, така не могат – ...
  1675  19  28 
ПОСВЕТЕНО НА ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ
Учителю, с обич пред теб, днес свеждаме глава,
признателните твои ученици от всички времена,
защото ти дари ни с крила от зряща светлина,
която и в най-облачни дни пак в нас слънчево пее, ...
  577 
Сядам в дивана в средата на дневната. Тук е единственият телевизор, който видях в къщата, освен онзи в студиото. Пускам го и сменям каналите. Докато го правя, си мисля, че сценарият е още на лаптопа ми и можех да започна да го преработвам, но пък той каза, че ще го направим заедно, не съм сигурна ка ...
  1060 
***
Ще бъдем толкова заедно,
колкото прегръдката ни позволи.
24.05.19
  1012 
Животът ни завърта непрестанно
във шеметна, неспирна въртележка.
Забързани и маските поставили,
понякога забравяме човешкото.
Играем роли-главни и посредствени, ...
  1551 
Ден след ден отправям хиляди молитви
към тебе Господи,
но в списъка ти дълъг, някак не успяваш да ги чуеш,
губя вяра, след всяка изминала минута
в която ти Господи, не чуваш моята молитва. ...
  457 
Красиво момиченце с усмивка ме гледа сега,
с дълга бяла рокличка и коронка на глава.
Сякаш излязла е от книжка,от приказка една,
къдрокосата красавица, малка вълшебница!
Тази малка принцеса е сестра на моите деца, ...
  944 
Бръмка по горите,
бръмка по полята,
бързо той прелита
каца на ръката.
Кожата убожда, ...
  815 
10. Като слънцето и въздуха
Най-после изкласихме. И то не как да е, а мощно и стремглаво! Преди нас от четвърто отделение учениците преминаваха в първи клас, а ние се озовахме направо в пети клас. Но с това не се изчерпаха чудесиите в училище. Шестицата беше низвергната и петицата стана отлична оцен ...
  1182 
Не се живее с такава любов,
недокосната, далечна, премълчана...
Кой за такава съдба е готов?
Като клеймо в душата издълбана!
Каква ли любов би могла да е тя, ...
  597 
Трудно е да любиш поетеса!
Не говоря тук за стреса,
а за туй, че иска секса
да е в ритъма на текста...
Да е всичко мелодично, ...
  843  21 
Наближаваше полунощ. Звездите се отразяваха във водата и сякаш се люлееха върху вълните като в люлка. Всички спяха. Дори и корабът като че беше задрямал. Само един моряк стоеше на палубата,пушеше цигара и чакаше Нея. Онази непозната красавица, която идваше всяка нощ, когато всички заспят. Струваше м ...
  1318 
  2515 
  1494 
Продължение - в последната глава - (Послесловие)
Оригинален текст
ДОРОГА НАЗАД
Мы проснулись с рассветом. Есть перед дорогой не стали. Попрощаться с нами вышла одна лишь Леля. Она подошла ко мне, взяла мою правую руку в свои ладони и сказала, глядя мне в глаза:
- Ты стал нашей частью, в тебе жива хр ...
  1256 
В памет на Николай Лилиев
От любов ранени
греят летни небеса.
Слънцето вдъхновено
шепне светли чудеса. ...
  512  12 
И имам щит, от светли думи е,
а вярата в човека се разклати.
И писна ми от скудоумие!
Валидни все за мене постулати.
В главата май не са проблемите, ...
  440 
Изпих си до дъно горчивата чаша,
но животът остана красив.
Бавно след себе си, съдбата си влача,
но той ме поглежда весел и жив.
Бавно в небето облак пътува, ...
  470 
Островът на русалките...
Историята е вълшебна
(в моряшки кръчми с интерес)
разнася се като легенда
от Стари времена до днес... ...
  471 
Вечер край морето... 4
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират – карат се, вървят...
Съвсем типична за живота „двойка” –
във търсене на своя, собствен свят... ...
  500 
Разсъждения край морето при пълнолуние...
Луна...Море... Безкрая... Неясни мисли ме тревожат:
„Човешкият Живот – какво е?...” Случайност ли е,
илѝ е планиран?...
От Звездните селения, дали възможен ...
  353 
  1075 
  1174  12 
  1555 
  1101 
  1241 
Прости ми... Грешница съм, Боже.
С дела и с думи, с мисли съгрешавам...
Но знам, че само ти единствен можеш
на всички и за всичко да прощаваш...
Не мога греховете си да скривам ...
  1018 
Когато пепелта е дълъг вятър,
запомнил дъх от огъня завинаги
и бие тъпан, гонейки ятата,
и жéни юга с мумии изстинали,
душата ми се моли да не стигне ...
  550 
Започнах нова работа във фирма като мениджър човешки ресурси и първото, което направих бе да се запозная с персонала. Не запомних естествено никакви имена и се оттеглих в кабинета си. Реших да поразгледам досиетата на хората. Колкото и скучно да е, трябваше да го направя. Отгръщам досие след досие, ...
  743 
— Какво е то? — настоя Бартън с пресипнал глас. — Какво е това нещо, което ти знаеш, а аз не зная?
— Знам кой си — шибнаха го като камшик думите. — Знам кой си в действителност!
Филип К. Дик "Война на реалности"
Жълтият вятър подгони жълтия смях от очите на дневните статуи. Въздухът се превърна в ск ...
  446 
***
Декорът е същият, както в началото.
Идва Циганката. На гърба си носи цедило, в ръката – чанта. Оставя чантата, сваля внимателно цедилото, в което има повито в пелени бебе, поставя го на земята и се приближава до оградата на Ружа. Слага ръце, като фуния, около устата си и вика приглушено.
ЦИГАНКА ...
  1174 
Ден рожден почука смело на затворени врати,
а в подземните тунели някой викна: „Отвори!“.
Глас духовен ме обходи като приливна вълна,
в час лъжовен се убодох сам в ядрото на света.
Заболя, но не заплаках и през тръни продължих, ...
  522 
Когато се приближат твърде близо един до друг
става толкова горещо, че
кръвната плазма от сърцето му
пулсира в зачервената кожа.
Тя се опитва да си представи, че е поничка. ...
  753 
Чувайки последните думи на Алфонсо, Диди усети как започва да губи от теглото си. Олекваше много бързо и сякаш се превръщаше в нещо като чист дъх /или полъх/, носещ се в пространството. Вече нямаше тяло, нямаше форма. Добиваше странно усещане - усещане за нещо, което не е лично, а чисто космическо. ...
  1943  12 
Не зная кой преди векове го е създал,
собствените грехове с него да прикрие.
Бог, когато човека за земята е създал,
инстинкта му е вложил, за да оцелее.
Дарил го е с чувства, съвест, сетива, ...
  217 
На вратата ми - надпис: "Забравен",
на изтрита табела виси.
Некролог от роднини оставен
ми напомня за минали дни...
Никой тук се не спира, не чука, ...
  438 
Храмът обгърнат е в пламъци.
Счупено огледало.
Душа, обкована с премеждия.
Жигосана с болка, до бяло.
В онемелите спомени няма искра. ...
  485 
Предложения
: ??:??