Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 026 резултата
Ще ти разкажа може би, ще ти разкажа.
А също може би ще се събудя.
Препълнен е сценарият с миражи
в очакване на светлина и чудо.
Приключих по въпроса много скоро. ...
  590  15 
Живеят в този свят незабелязани
Не са невидими, а са различни...
Те просто от живота са белязани
със стигмата на хорско безразличие...
Незнайно как за миг се появяват ...
  1302 
Борят трудността
старанието
и усърдността!
  398 
ГОЛЕМИЯ ГРАД
Не беше ми стъпвал кракът
отдавна в големия град.
Но ето, отвори се път
и пак съм в същия ад. ...
  659 
Човекът все вади
туй, онуй от Кръговрата
за разлика от цялата Природа
и никак не разбира,
че сам от Кръговрата се изрива! ...
  814 
-----------------
Животът те поставя там,
където се поставиш сам!
авт. ВЕСО: 2.2.2018г.
  855 
След избълваните срещу него огън и жупел от собствената му съпруга, Помпей посипа главата си с пепел...
Наслаждаваше се на горещата вана, докато през кълба от огън и дим не мярна нещо...рогато...
Ангелът Луцифер засити глада си с ябълка...на раздора...
Интуицията на акробата, му изигра лоша шега.
За ...
  938 
Когато си отива любовта,
във мен е много тихо.
В душата ми е листопад,
преди да я обвие зима.
И само шепот на криле ...
  607 
Ето, че Коледа и почивните дни се отцедиха към канализацията на градската мрежа. Материалното да, ала духовното остана и затрептя. Тези крехки мисли на доброта, съчувствие и съпричастност към ближния, за здраве и благополучие, за спасение на душата, за мир. Мисли разчупващи оковите на този грешен св ...
  746 
Ти с друга си, нима забрави ме,
нима нищо няма по между ни,
ти без капка свян остави ме,
и в мен напират грозни думи!
Да те наругая, да крещя, ...
  682 
Усетих те в сънят си тази вечер
събрал във себе си безброй слънца...
Понесе чувството, дори и не попита
за сенките и страховете през нощта.
Превърна ме в студени капки нетърпение ...
  689 
Твоя свят е леден и самотен
северен, полярен край....
Ти далечен и сиротен
не разбираш моя рай.
Моя свят са огнени пожари ...
  782 
Над смълчаните полета
съхнат приказни мезета.
Писана шейна премина.
Пълна е със вино.
Зън, зън, зън, ...
  3328 
Как искам да съм благ мехлем,
да излекувам всички рани
и детелина - за кадем,
под камък злото да остане.
Как искам шарена дъга, ...
  1592  20  20 
опъртѝнва през
всяко годишно време
една любовта
***
една ...
  366 
В самия край сме на поредната година,
осмисляйки житейския си път, дела,
постигнахме ли всичките си искания,
направихме ли по-добър света?
Дали като човешки индивиди ...
  646 
Прораснал плод съвсем недоброплоден,
прогниващ, като стъпкана черница.
Отгризнат лъч любов, неблагороден,
сляп, като на слънцето - къртица.
С мними правила успех бележи ...
  1415 
Аз вярвам в синя венценосност.
Дмитрий Мережковски
I
Не вярвам в синьото лъжепророчество –
отрочето ...
  565 
Магията на празничната нощ
в душите и сърцата ни изгрява,
очакващи да звънне в полунощ,
часовникът с тържествена обява.
Със заредени маси до откат, ...
  1567 
Роден съм в селска къща,
в бедна стая - маса и легло...
Там господар е той - Гладът
и всеки ден е мъка и теглó.
Там мойте майка и баща ...
  352 
А вярно ли красивата дъга
от слънцето изплетен е венец цветя?
Неспирно мигащи звездите -
на ангели очите,
килимът от тревата - ...
  1458 
Секундáрникът на часовника бърза,
за да си почине за секунда при своите
сестри - стрелките,които го чакат търпеливо
на Дванадесетия час...
Милиарди човешки очи следват пътя му в очакване на Новата Година... ...
  637 
Не съм те търсил в нощните локали
на този град, от пошлост вече сринат.
Сама дойде, очите ми запали –
преди съвсем от горест да изстина.
И с две ръце, като криле на лебед – ...
  1051  15  12 
На Зимата премръзналите чувства,
намотах ги в кълбо от заскрежени нишки.
Сърцето, вледенено от студените въздишки
го скрих под покривалото от искреност в молитва.
На Зимата премръзналите пръсти, ...
  1435  26 
О, моя синьо синя, небесна синева,
защо пленяваш всякога тъй често
моята объркана душа?
Защо ме постоянно мами
дълбокия ти звезден мир? ...
  768 
Мълчи. За равносметка ме подсеща.
И с тази много бързо се разделям.
Довчера със шампанско я посрещах,
днес буди ме в последната Неделя.
И аз мълча. Какво ли да пресмятам? ...
  931  12 
Мечтая да съм облачно - лирична.
Във хребета на думите ти да се спъвам.
От тях да ставам цветно - иронична.
В мълчанието ти въздишки да огъвам.
Да те обвия в слънчево одеяло. ...
  918 
Засмяна, зимна месечинка
блести насред небето
и като сребърен прашец
снежец се рони леко.
Търкулне ли се топла питка ...
  1227 
Sanremo 2017
---------------------------------------------------------------------------------
Ермал Мета - Забранено е да се умира
Санремо 2017
------------------------------------------------------------------------------------------ ...
  1814 
Внезапно, две врабчета долетяха,
настръхнали, под снежната ни стряха.
Подскочиха, сговориха се нещо
и после пак отлитнаха с надежда.
*** ...
  1559 
Чакаше ме дълго време, чакаше ме да се върна.
Много ме обичаше, но любовта в лъжа превърнах.
Не те обичах, а ти беше влюбена.
Загубена в погледа ми долен и погубена.
Доволен бях, не защото те предадох и разплаквах. ...
  1058 
ОКРАИНА БЫВШЕГО ГОРОДА.
Где-то возле Белграда, может Суботицы, Нови - Сада или другого прежде близкого города, человек в мятой фуражке, рваной майке, в брюках с обрезанными выше колен штанинами, мокрый от пота и россыпи воды, которой прибивал зараженную пыль натовских ракет, покорёженной тележкой вы ...
  872 
Боли ме много,
но аз сгреших,
аз нараних
много приятели,
но разбрах, че не са за мен. ...
  497 
Била ли съм...преди последните
отронени лъчи на слънцето да ме докоснат?
Сън ли съм?Или наистина живея и съм тука!
Защо мълчим когато в нас крещи душата
и иска нещо да ни каже...Живях ли истински? ...
  591  13 
Понякога като два пръста
сняг си ледена...
Но винаги с огън сърцето
гориш...
Знаеш ли колко мъки ...
  748 
Безкръвна изчезна луната
и остави небе без звезди.
Нецелуната тръпне земята,
яхнала облак с бодливи юзди.
Бездомно търкаля се времето. ...
  924 
Заспива селото,
подпряло челото
върху стария баир
Нощта завива го грижовно,
като роден син. ...
  1225  11 
Стояхме на една и съща пейка- дървена, с прогнило дърво. Пред мен стоеше едно дете с камъче в ръка. Вглеждаше се в него така внимателно, сякаш би му проговорило. Започна леко да шава малките си червени устни. Явно шептеше нещо на своя детски език. Може би го питаше нещо, и то с такава силна вяра, но ...
  586 
Хубаво
Тя не беше ничия,
(всички я желаеха)
но беше хубаво
да ме оставя понякога ...
  1009 
Не ме подреждай и днес,
заради снежните преспи
от зимните бури
в душата ми.
Преплувах дългото мълчание ...
  927 
Предложения
: ??:??