Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 076 резултата
РАЗТОЧИТЕЛНО ЗИМНО ПИСМО
Четете този стих като писмо.
Напълно вярно - пълна съм със грешки.
Но тръгвам да ви пиша за добро -
дано ми е по силите човешки. ...
  4947  13  16 
Имам ли си някой, някой да ме чака,
с прежаднели пръсти да разгръща мрака?
Да ме търси вечер, сутрин да ме крие
и на мен обречен да ми е стихия.
Нямам ли си никой, никой да ме вика, ...
  588 
любов - обецà
от разбити сърца сред
сълзѝ-езерцà
обич - обецà
от рàзпнати сърца сред ...
  466 
Вярвате ли в съдбата? А в кармата? Или може би двете са едно и също нещо? А може би кармата е твоето изкупление за греховете ти от предишни животи? Харесва ми да вярвам в нещата по този начин. Това ми помага по-лесно да преглъщам реалността. Това ми дава сили да се събуждам. Смятам, че животът, койт ...
  516 
Пиерлуиджи Гилермо
Станал от сън, Пиерлуиджи Гилермо
вече беше под душа,
когато в антрето с пълна пара и хъс
заседаваха някакви хора, ...
  538 
Обгръщам те с ръце
и галя гърба ти, докато съм впил устни в твоите... Езиците ни се галят нежно,
а ръката ми се спуска на дупето ти,
докато съм впил другата си ръка в косите ти. Отлепям устни и леко целувам брадичката ти, след което я целувам,
Стискам леко дупето ти и те повдигам ...
  2637 
САМОТА
(превод от македонски)
Каква е твоята самота,
о, Боже,
щом сам Си създал всичко, ...
  870 
И плач не бе, и сън не бе,
когато те загубих.
Порой в небе, сълза в море -
когато те загубих.
Ти бе във мен и аз във теб ...
  598 
Навярно е затишие пред буря
онази спяща участ на игликите,
с която пролетта ще се изгуби
за дълго от полето на очите ни.
Навярно всички думи се отлагат ...
  777  11  15 
Ще ме изпиеш на един дъх?
Като вино в запотена чаша?
Не, недей! Докосни капките
роса по устните ми само
и жаждата ти ще изтлее... ...
  609 
Разкъсват се тънките нишки...
Увиват се около метличините
на безпощадна метла.
Възрастни паяци се разбягват.
Тичат към съседен ъгъл. ...
  506 
Останах за миг под дъжда,
в лудия бяг на капките свита,
закъснели, последни листа
с тиха страст целуват мечтите.
Тръгвам нататък, без брод, ...
  1427 
„Толкова много хора! И толкова много очи!”
Тя се замисли. Беше виждала очи, в които можеш да потънеш! Толкова тъмни, страшни и дълбоки! Миг, в който се кръстосват погледите и замръзваш! После дълго не можеш да се стоплиш и осъзнаеш. Беше срещала топли, безгрижни очи. Можеш да се взираш в тях и да се ...
  767  13 
Къде са се скрили цветята през зимата,
къде са заровили хубост неземна.
Защо са оставили пуста градината,
с обич богата, а сега бедна.
И как ще направя букет щом се влюбя, ...
  493 
Да сложиш
при брашното любовта.
Да видиш
с времето тесто как втасва,
а после ...
  1320  12 
Опит за демокрация
Сред този безметежен
хаос:
трябва да си
Мики маус. ...
  735  13 
Сънувах сън и чакам да се сбъдне,
преди да ти покажа, че ме има.
А дните се редят, безкрайно кръгли,
затворили във сферите си зима.
Залепнали са облаци от дъвка ...
  862 
  1302 
  1122 
Понякога съм толкоз драматична
и драмата прозира в моя стих.
Понякога съм разбиващо логична,
тогава анализирам всеки свой миг…
Понякога постъпвам не както трябва ...
  478 
Искам само болката да спрe,
непосилна за моето сърце.
Искам само болката да спрe,
стара рана да спре да кърви.
Искам само болката да спрe, ...
  701 
Сянката следва силуетите.
Полетът държи небето.
Трудно.
С поглед изгубен в меката им сила
днес съм само падане... ...
  530 
Зачеркнах те, превърнах те във пепел,
изрязах те от себе си, отмих те.
Изхвърлих те. Извиках те. Открекох.
От всички карти още заличих те.
Изгубих те. Удавих те във думи. ...
  743 
Слънцето на небето се показа,
през облаци от непрогледна мъгла.
И със своите огнени лъчи,
то огря нашата земя.
През морета, равнини, планини и поля ...
  877 
В този късен час стоиш навън. Ела!
В дома ми. Чай ще ти предложа!
И вместо бучка захар - самота
ще сложа - друго нямам просто!
Ти май била си дълго време там. ...
  876 
Мисля още от нощес,
какво да сготвя днес,
искам да е нещо ново
И бързо, то да е готово.
Нещо дет не съм го яла, ...
  424 
Sanremo 2013
---------------------------------------------------------------------------------
Симона Молинари & Петер Чинкоти - Щастието
Санремо 2013
------------------------------------------------------------------------------------------ ...
  1578 
  1511  11 
  865 
Тънко нещо е поезията.
Пролив между думите
трябва да откриеш...
От римите да се предпазиш.
Защото от рими балсамирана ...
  1464  20  30 
Понякога много насериозно се вземаме ние, родените и все още живеещите в България. Все търсим и посочваме кусурите на другите, често обвиняваме правителството, че е хилаво и не може да ни осигури добър стандарт на живот, че живеем в упадък, че ценностите и нравите ни деградират, че са мъртви идеалит ...
  1777 
ТЯ ЛЮБОВТА
Тя се роди заедно с теб. Беше в теб – пътуваща между сърцето и душата ти. Ти беше малка, но обичана до безкрайност, без предели на чувствата. Обгръщаха те с тази обич, като с пухена нежна завивка. Прегръщаха те и те притискаха до сърцата си. Така тя усети сродното с нея – любовта на родит ...
  612 
Баба Ене имаше перде на очите. Цял живот беше шила с очите си и пердетата, и какво ли не, и сега ушитото се беше лепнало върху ретината ѝ. Трудно виждаше. Беше слаба, белокоса жена. Цял живот – всъщност, откакто я помня, носеше една и съща жилетка, с малки джобджета отстрани, където топлеше студенит ...
  713  14 
Аз просто искам да доказвам Любовта си.
Имам нуждата да го направя. Светът е толкова фалшив и озлобен... Имах нуждата за себе си, но най-вече исках заради Теб! За твоята речешка, ранимост и недоверие... които често те спохождат. Исках....
Но се превръщам в обсебваща досадница! Това призвание, за мен ...
  836 
Сънувах те, приятелко, сънувах те…
Беше си същата с дългата руса опашка,
със сиво-сините очи,
с вечната усмивка на лицето ти,
която и болката не успя да заличи… ...
  431 
Вече е късна есен. Студеният ноемврийски вятър шибаше дърветата. Събаряше жълтите листа, сбираше ги на малки купчинки, а после с фината грация на илюзионист ги разпръскваше – накъдето му видят очите. Слънцето и днес е избягало като крадец след жалък обир, а небето – неговата плът и кръв, вече цяла с ...
  756 
Изригна водната стихия.
Събаря диги и руши.
Крещи със пълна сила,
а ние нямаме души!
Мътните води не спират, ...
  767 
Маршируват край мен уморените хора.
Какви божества?
Образ?
Подобие?
Добитък… ...
  442 
КАК ВАЛЕНТИН НАМЕРИ ВАЛЕНТИНА
/приказка за по-големи и по-влюбени!/
Валентин беше млад музикант, който живееше в един огромен град зад океана. Беше толкова талантлив, че създаваше поне по една песен всеки ден. Дори не винаги имаше необходимия текст, поетите просто не насмогваха да съчиняват подходящ ...
  1257 
Пътуваме във мрак, разтворени в безкрая,
потънали във времето, в безбрежната тъма.
Във всичко сме и в нищо, но ето, че накрая
проблясква светлина, и ние сме в дома.
В началото е светло, неясно, някак сиво. ...
  743 
Предложения
: ??:??