Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 260 резултата
Листата, разхвърляни по масата,
Омазани с петна от мастило,
Надраскани грозно от ръката ми...
Искаше ми се това писмо да е красиво.
Нямах много какво да кажа. ...
  405 
Този месец е труден почти като теб
и почти като теб ми напомня че всичко ще свърши
в празен отрязък от следващ куплет
по средата на лятото в нечии пръсти...
ще стихне премазан от дълга борба ...
  2180  11 
Написах се в един-единствен стих
с надеждата, че пак ще оживея.
Кадеше времето прашеца си тъй тих
и в тишината му от страх немеех.
Той стелеше се неподкупен - сив, ...
  4576  56  45 
Нося в сърцето си шепа приятели,
но и толкова малко ми стигат.
Не са ми нужни дузина ласкатели,
искам честност и искреност мила.
Имам в очите си сълзи неизплакани, ...
  826 
Обичах те, но може би не знаеш...
Обичах те, дано да не личи.
Не искам нито ден да съжаляваш,
Не искам и за мен да те боли.
И нищо, че сърцето нарани ми, ...
  619 
  1305 
Сънят ми с хиляди воали
нощта превърна в одалиска,
във мене пламъци запали,
с напалм душата ми оплиска.
Сънувах, че съм нестинарка, ...
  600  21 
Забравено, едно дете заплака.
Едно дете търси своята майка.
То се взира в очите на хората, за да открие своето братче.
Но тези очи са потрошени стъкла и детето неутешимо плаче,
защото не може да види своето отражение. ...
  303 
Аз и ти в нощната прохлада,
под лунната завеса обляна в любов.
Пламва пожарът...
от изпепеляваща искра.
Аз и ти под звездите, ...
  624 
  749 
Не искам да правя минали грешки пак.
Искам да съм здраво стъпила на земята.
Разголена и сама, потопена в онзи мрак,
в който познаваш единствено самотата.
Смехът ми е чаровен, силен и покоряващ, ...
  286 
Стрела, намазана с разяждаща отрова,
проникнала в сърцето и душата
и не допускаща отсреща благо слово
променя правилата на играта.
Тя не признава оправдателни присъди, ...
  1301 
За мен времето е спряло,
в оня ден, в оназ минута,
когато птиче вън е пяло,
а теб някой някъде далеч от мен избута.
Дали ме виждаш през очите на листата, ...
  503 
Затварям очи и виждам жена,
красива, тъй нежна и невинна.
Паднал на колене, а пред мене е тя
и се потапям в красотата ѝ завидна.
Ръцете ѝ гладки аз не мога да пусна, ...
  841 
àдовочерна
робѝя гнетèше и
Ботев сразѝ я
  204 
Домът ми бе
в сърце на звяр.
Тъй малък бе,
но бе вълшебен.
Как не с човек, ...
  575 
Децата ни са правени с любов ,
незнайно как в душите ни стаена .
Отвръщайки на онзи вечен зов
на старата загадъчна Вселена .
Отгледахме , изучихме ги някак , ...
  657 
Те за много от нас са измислена истина.
Но животът е сложен. До болка.
Малки пролетни пъпки, с любов неразлистени,
скрити в цифрите. Знаем ли колко са?
До кога с поглед плах ще претърсват пространството ...
  621 
102
Сирените вият точно в дванайсет, и сякаш че плаче Земята.
Вият протяжно и тъжно ти става, и ти се къса душата,
но Ботев презрял би човешката слабост, защото е огън и ярост,
и мигом разбираш: те яростно пеят… по ботевски за свободата!
  723 
Сирените за героите чух аз -
тез, що за свободата ни умряха
и що мислите видях тогаз -
в кафене някои на столовете си седяха!
От тоз и онзи кретен ...
  582 
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…“
Днес отбелязваме 142 години от саможертвата и подвига на Христо Ботев и водените от него четници. 142години са само няколко песъчинки в пясъчния часовник на времето, когато става въ ...
  721 
Българийо, на твоя гръб те живяха
и въпреки, че твоето име мълвяха
грабеха всичките от теб без срам
  779 
Калпава приказка
Затвориха небето, а пъкълът - отсреща.
Остана раят - сламка за спасение.
Земята между тях – навярно се боеше,
но ние по оста обичахме легенди. ...
  606 
Най-сетне сухата студ си отиде и зимата разпери мека, снежна пелена върху старите селски къщи. Кучето на двора се радваше на снега като малко дете. Скачаше в натрупалите се снежни преспи и лаеше възторжено по снежинките, които танцуваха във въздуха.
Зад малкия прозорец на кухнята, баба Мара усмихнат ...
  767 
Няколко скътани думи си имам –
бели парици до връхната дреха.
Нищо друго не трябва да взимам,
ни за лек, нито пък за утеха.
Скръцна, сякаш със зъби врата ...
  1141  14 
Звънецът изби за пореден път,
но за нас беше за последно,
от днес поемаме на дълъг път –
непознат за нас.
Ще има трудности и пречки, ...
  1192 
Прошката не е панацея нито – манна небесна, но някои гладни (духовно) хора много държат на нея... най-вече те да я получат, но не и те да я дадат!
  723 
Зная как се пропада
след безтегловност
в средата на бездната,
как се пръсва сърцето -
капка водна емоция ...
  253 
  1636 
  1124 
  1440 
  2337 
ВЪЗПИТАНИЕТО
Щом влезе в глутница детето,
то следва онзи най-отпред.
С баща си влиза във морето,
а с майка си върви навред! ...
  288 
***
Корабът потъва бавно.
И за всички
ще има място…
  576 
Обичай ме!
Аз съм търсач на красивото в Теб.
Без мен ще помръкне усмивката твоя.
Направи ме щастлив с радостта във очите ти.
Ще бъда безмерно богат, че те имам до мен - ...
  363 
Аз бях поразен, аз
бях вдъхновен – толкова
доброта в една
женска душа! Духът
ми бе извисен към ...
  1001 
Ден! Очакван! Необикновен!
Свалих оковите от мен!
Усмихнах се! Поех си дъх...
Извисил се е пред мене връх!
Намигнах на Боян Петров ...
  606 
Погледнах старицата с неразбиращ поглед, недоумявах...
– Вземи, вземи миче! Здравец е, засей си го! За здраве!
Успях да кажа само едно,
– Благодаря... ама... защо? ...и тя слезе.! Вратите направиха “ пшътъ... пшътъ“ ,като въздишка от нашите глупости и автобуса - тръгна !
Само гласът на майката с дец ...
  756 
Вчера Гришо, падна пак!
Тъжен корта днес изглежда...
А Фейсбук “почна” през нощта
нашта Гордост и Надежда!
Там... към неговата чест ...
  697  11 
Не ме обгръщай като със окови,
че още нося в себе си сърце.
То иска да изпита чувства нови,
да литне – волна птица във небе.
Но даже с тях жестоко да ме хванеш, ...
  379 
Предложения
: ??:??