Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 260 резултата
Нежен плам сърцето ми погали
Да бе и ти, като свещта
с длани аз да те запаля
при мен да дойдеш през нощта
с устни дълго да те галя. ...
  640  11 
За бога, заравяй – заравяй до дупка, за зли хора, заравяй, заравяй ги днес!
Със зинала паст и зъби изгнили, с коса душегубка, затриваща бъдещ прогрес.
Заравяй ги прави, затривай ги млади, заразо злокобна, що се лендзиш навред.
С усмивка разбита, с гримасата злобна, косматата морда вири все напред.
Р ...
  582 
Днес е първи юни,
празник с много красота.
Играят днес на воля
усмихнати деца.
Пускат пак хвърчило ...
  870 
Жабко малък с цвят зелен
скокна в локвата пред мен,
глас наперен извиси
с ококорени очи.
- Ква-ка, ква-ка, вижте как ...
  751 
От своите грехове по стръмната пътека,
да следвам твоите стъпки аз не смогвам.
Ще сготвя бързо по готовата рецепта,
с къдрици вкусни пролетна наслада.
Измъчен поглед в белите скали оглежда, ...
  718 
Повест за средният човек
Той беше среден човек. Роди се с нормални параметри, средни се оказаха и биологичните му дадености в сантиметри. Държеше се обрано, правомерно, без проблем завърши средно. Придържаше се здраво в златната среда, но винаги със силните на деня. Имаше си принципи лесно разбираем ...
  1649 
- Ей, наборе, добра среща!
- Дал ти бог добро наборе!
- Дека си тръгнал?
- Мани, мани, наборе… До докторо съм тръгнал. За жената да питам, че има уплах. Вчера косихме Дългата ливада. А там много смокове има. И един да вземе да я уплаши толкова много, че езика си глътнала. Вика ми „ Мъжо тоя смок беш ...
  1141 
Ако обагри те на залез хоризонта
с лъчите цветни във оранж и във лила
И сълзи напоят градината в очите ти...
опианен от аромата на тревата
попила сокове от Стара Планина – ...
  429 
Иска ми се, стих един...
с душа, сърце да го напиша.
И с него да разкажа на света
какво за мен, мечтата беше.
Да изживея любовта, да я почувствам ...
  374 
Слушаш ли ме или се замисли,
за своя път, препълнен със тревоги?
Добре.
Ще помълча, а нека листата ти кажат това,
което аз не мога... ...
  382 
Приятел съм, той каза бързо
и аз повярвах без резерв.
И мислите си му разказах,
и всичките си страхове.
А време мина неусетно, ...
  425 
От както майка ми ме е родила,
изминаха седемдесет и пет лета.
Над мен съдба гнездото си е свила
и аз под нея – цял – живота си плета.
И ден, и нощ плета и го преплитам ...
  347 
Искам да бъда отново дете!
С другарите стари навън да играя.
Не искам да пиша между четири стени,
ала зная, това са само мечти!
Искам да бъда отново дете! ...
  706 
Момчето разбра, че нещо не е наред по очите на баща си. Ясни и ведри допреди час, те сякаш бяха натежали от тревога. Баща му го гледаше, но не го виждаше, което бе плашещо. Промяната бе настъпила след един дълъг телефонен разговор, проведен в кухнята, от който момчето успя да долови само откъслечни ...
  1280 
Детството ни бързичко отлита,
неусетно сме пораснали и времето не пита.
Миговете ценни няма как да върнем,
само спомените за тях можем да прегърнем.
Нищичко, обаче тук не свършва... ...
  442 
Чай.
Топъл, вкусен, сладък.
Отпускащ.
Успокояващ.
С лимон и с мед. ...
  563 
Когато бях малка рисувах сърца и ги оцветявах в розово и червено. В часовете по биология разбрах, че сърцето е кух мускулест орган... Но съвсем скоро след 18 си рожден открих силата му. Осъзнах, че именно то контролира цялото ни същество. Когато човек е на път да се откаже от мечтите си, сърцето му ...
  1051 
Недей вика старите призраци нощем,
недей ги приканва да идват в съня ни!
Недей!!! Умолявам те!!! Има все още
две капки любов да заситят глада ни!
Все още възможно е нощем да срещнем ...
  1331 
Той винаги ще идва да ни буди
Не като гост, а винаги на поста си,
дори когато неграмотни луди
душите и вратите си залостват.
От празните души с огромно его ...
  1509 
Втори юни – ден на Ботев!
На героите... в Борбата!
Ден на падналите в боя
за Честта... и Свободата!
Днес, сирените ще вият ...
  1593  19 
Доскоро мислех, че недостижим
е вятърът към петата посока
и, колкото и с теб да се стремим,
ще носи обичта все по-високо...
Едва сега откривам оня вкус ...
  1193 
Намерих сили да те забравя,
но сърцето още страда,
как да обясна на него,
че вече няма нужда
да те вижда? ...
  394 
  1404 
  1409 
Те са като слънчева роса –
нежна чиста и неопетнена,
усмихнати, игриви, боси... с рошава коса
в щастието на детството опианени!
Те са като светъл лъч ...
  583 
Спътнице моя, вече не ми шептиш
досадно за несъвършенството мое,
нито пък кривините чужди парят
и лютят по небцето гладко твое.
Щом не тая в душата си кривда, ...
  502 
Беше прекрасен есенен ден. Слънцето напичаше покривите на къщите, но лъчите му бяха приятно стоплящи. Вал се наслаждаваше на гледката от прозореца на всекидневната. Тясната уличка спеше следобедна дрямка. Коли рядко минаваха, хората също не бяха много. От близката пекарна миришеше на прясно изпечени ...
  852 
Ако стените имаха памет, тази църква трябваше да е кръстена на нас. Щеше да бъде нещо като: „Света Грешка Повторичица” или „Свети Влюбени Непостоянни”.
Тази църква ни е виждала в ситуации, в които никоя църква не трябва да вижда двама души. Като когато прекъснахме сватбата на братовчедка ти, защото ...
  821 
усмихнати зъбки щастливи лица
по тревата греят хиляди слънца
улиците пълни с цветна дъга
по небето балони с щамповани сърца
децата празнуват днес ...
  363 
Приятелят е брат, роден за време на беда
Притча 17 : 17
Препънах се в житейската пътека
на камък като грахово зърно
и паднала в прахта една утеха ...
  1030 
Борко, който беше кмет на … абе има ли значение къде, беше на зор! Това да си кмет, не е шега работа, размърда за гимнастика левия фланг на мозъчните клетки и премина към по-дълбок размисъл. „Ей го, седя аз тук, мисля от сутрин до вечер как да угодя на подопечното ми население, а те все мрънкат! Не ...
  650 
Нощта отново е страх – таи гласове,
които денем са много различни.
Ехидни и злобни, нападат във тъмното,
а на светло почти се обичат.
Заспивай, дете! Иначе пак ще ги чуеш ...
  482 
Любима, светлият ти лик
за мен в икона се превърна.
Жадувам всеки кратък миг,
когато мога да те зърна.
Горят ме въглени – очи. ...
  1177 
Най-сетне се откъсна от дървото,
и полетя свободно над света – листото!
Усети свободата и разбра,
че по-различно е от другите листа.
Размаха тъжно клони старото дърво: ...
  719 
чрез „Дамасцена“
Розовата долина -
благословена
чрез „Дамасцена“
Розовата долина - ...
  1031 
Душата на поета е вълчица,
без глутница, без рожби, без, бърлога,
луната ѝ е кървава сестрица
към нея вие тя до изнемога.
Душата на поета – нощна птица, ...
  516  22 
— Не връхлитай в покоя на бялата стая,
нека спи болестта във листенце от здравец,
ще сънува, че облак над нея ридае
и в зелената лодка далеч ще отплава.
— Там е мама, а нейното име витае ...
  933 
-Прр, пустъта му козъ, де ма пущино! - викна Радко по пършивото животно, прибра свирчовината във вехтата торбица и се запрепъва по камънака.
Радко бил артлъм момче, работливо и чевръсто. Стигнал до Америката, Бруклинския мост градил и много го ценели заради уменията му и липсата на каприз, докато .. ...
  764 
Най-трудно е, когато дойде нощта. Когато вече е късно, за да звъннеш на някой, с който да си побъбриш, само за да не мислиш.
През деня е по-лесно. Работа, задължения, приятели, разговори. Опитваш се все да си зает с нещо, не се и замисляш щастлив ли си или не.
Но нощем, когато останеш сам и всички м ...
  752 
Мама учи ме да сричам
и да смятам две плюс две,
а забравя как се тича,
щом приятел те зове!
Мама дава ми уроци ...
  710  11 
Предложения
: ??:??