Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 515 резултата
Днес ми е щастливо, лекокрило
и не стъпвам по земята, а летя.
От студа ми става даже мило,
враговете си с любов теша.
Днес ми е лилáво, пъстрокрило, ...
  491 
ПРОСЯК
Всички думи горещи ще станат на прах,
ако ти на една не откликнеш поне.
От сърцето си всичко за тебе събрах
и стоя - беден просяк - на колене... ...
  793 
Не бъркай тишината ми с мълчание
аз всъщност от столетия крещя
защото вековете помежду ни
единствено побира есента
а вън дори не е засвирил вятър ...
  2199  16 
Тя носи болка и лекува рани.
При всеки спира в неочакван час.
Красива е, от всекиго желана.
(Под този образ я познах и аз.)
Не я повиках. Тя сама дойде – ...
  3851  39  59 
К Л Е Й М О
На тази, гдето ме улиса,
да бъда цели нощи буден,
на тази гдето ме ориса
да крача сам по пътя труден... ...
  893 
Те родители нямат,
често едва оцеляват,
а понякога от глад гинат,
че безсърдечни хора ги подминат.
Нека да помогнем на тез деца, ...
  490 
Днес събудих се в прегръдките ти, но ми бе студено. Потрепнах, от страх навярно. Станах със уплаха. Облякох твоя дреха, ухаеше на друг. Захвърлих я. Потърсих своя сред бъркотията от хиляди неща. Останала бе само тя, роклята от първата ни среща, цялата на цветя. Облякох я бързо, ала пак ми застудя. Н ...
  1054 
Повтори.
Бялото вълчание на зимата.
Следите: Скрежни шипки. Рани.
Мъглите търсят. В нещо да ме има.
Снегът тежи. И доземи се кланя. ...
  849  11 
Ръцете ми отслабват, но дланите – сърбят.
Усмивката остава – очите ми скърбят.
Краката ме забавят – мечтата ми лети.
Годините препускат с напукани пети.
Душата ми угасва – сърцето ми гори. ...
  339 
Ново начало –
очаквано, откупено.
Всяка вечер
отново с обич поднесено.
Нека бъдем щастливи – ...
  1295  11 
  634 
Бог ни е дал цветовете.
Не е слагал символи в тях.
Но, неговата мисъл потъна в умовете,
а на земята се засели страх!
Всеки цвят облече в символ! ...
  419 
Знаеше колко време е минало единствено заради прясната болка, съпътстваща всяко вдишване. Броеше всяко едно от тях, за да не мисли върху това, което се случи, и какво променя то. Не беше готова.
Затвори очи и продължи да диша. Вдишваше и издишваше.
Вдишваше. Издишваше.
Вдишваше.
Само това й оставаше ...
  1218 
,,Голямо уиски'' – каза момичето на бара с най-тъжните очи, които съм виждала. Обърнах се, загледах я – хубавица с дълга и гъста коса, чакаща с нетърпение своите 100 милилитра утеха, гледаща тъжно, объркано и жадно. Трескаво чупеше пръсти, сякаш чакаше някой и често поглеждаше в телефона си най-веро ...
  827 
– А… а-ало, това телефонът на доверието ли е?
– Слушам ви.
– Аз… разбирате ли, аз искам да се самоубия.
– Вашата жена ли ви напусна?
– Как познахте? ...
  3309  14 
> Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!
> Димитър Талев "Железният светилник"
>
>
От яростни дни на греховна замяна, ...
  902 
Понякога искам да пиша за теб,
за всичко отминало,
което сме имали,
за неизброимите начини,
по които те обичах, ...
  480 
Вещица ли бях, или просто омагьосана?
Извършила грях, или късмета прахосала?
Ти ли ми донесе зла магия,
Че от лошото не мога да се скрия?
Всеки ден от спомените трия, ...
  1054 
Севиля
Никой не викаше и никой не тичаше подире ми. Остана само тревожното предчувствие за това евентуално развитие на събитията. Улицата – дълга и права надолу. Доста време щях да съм видим за предполагаем преследвач, затова свих в дясно и попаднах в един безистен където да се успокоя малко. Огледа ...
  868 
Свети Валентин... Да празнуваме?!
Какво искам ме питаш.
Трябва ли подаръци да разменяме?
Модерно е – казват – опитай.
Материална не съм, извинявай. ...
  554 
Попитаха ме за какво мечтая нощем,
Когато сън не ме наляга.
И за кого си мисля сутрин,
Щом всеки мрак от светлината бяга.
Попитаха ме как се справям, ...
  784 
Зелма Илона влезе в асансьора, обшит от всички страни с огледала . Вдъхновена от положителния си хороскоп за деня, тя беше забравила днес, за страховете си. Облегна гръб в едно от стъклените отражения и вдигна поглед към брояча, който отчиташе, всеки следващ етаж на сградата. Загледана в числата тя ...
  840 
Притворих за последно аз очи.
Изпратиха ме без монети връз клепачи,
че майка нямаше пари.
С пари не разполагаха и мойте братя.
Ридаейки, говореха за мойта смърт. ...
  694 
Щастие мое я наричам
Усмивката и е различна
В очите и чета думите "Обичам те".
Тя ме промени
Казват че всяка може ...
  2007 
Посвещава се във връзка с 4 януари
Денят на Освобождението на София
ЩУРМЪТ НА ЛЕДЕНИЯ ВРЪХ
(импресия)
Генерал Гурко застана пред войниците и викна: „Юнаци, време е да покажем още веднъж, след смелите боеве на Шипка, нашата сила и мъжественост! Лявата колона, ръководена от генерал Дандевил, трябва да ...
  597 
– Тати, тати...
Носех Бори на гърдите си с лице към мен и той гледаше през рамото ми към някой зад нас. Потупах го разсеяно по гърба:
– Не е тати. Тати го няма, мама. Това е друг чичо.
Бяха направили нов търговски център и се мотаех да разглеждам след работа, не ми се прибираше, а времето навън беше ...
  2207 
Животът е нотна тетрадка...
щом нотите ти подредиш...
създаваш мелодия златна...
и стигаш самия зенит...
  304 
Дъждът вече бе поспрял. Две денонощия се изливаше над малките планински селца. Дърветата бяха клюмнали, листата им вече изтощено се предаваха и падаха бавно към калта. Земята бе пуста. Нямаше ни тревичка, ни цвете, а само локви и унищожение. Цяло лято жаркото слънце мъчеше хорицата, нито една капка ...
  622 
Изгарям
Бавно,
Красиво е, виждаш ли
Как се проклинам във пламъци
Бледи от спомени ...
  1221 
Не се оплаквай в себе си дори..
Станка Пенчева
Не се оплаквам, не виня
за белегът стърчащ, отблъскващ,
за кръста що ме разпна, за нощта ...
  792  19 
Възможно е...
Любувай се все още вечер на Луната,
радвай се още и на трепкащи звезди!
Не загасвай от очите сини светлината
и нека празнично, ...
  595 
Тя се страхува само от градушките – 13та част
Антон гледаше сигурно от часове скупченото потрепващо в конвулсии тяло на Мета или поне така му се струваше. Не изпитваше нито жалост, нито пък се радваше, че тя страда – наслада му е доставяло винаги, когато страда душата ù, тялото ù – също, но само ког ...
  1865  13  41 
Да благодарим, че живи сме,
да кажем здрави,
комата хлебец честно стискаме в ръце,
небе свободно всеки ден ни поздравява,
ту с слънце, с облак или с дъждове. ...
  925 
Имах проблем с очите –
прекалено много телевизия и видео игри.
Имах...
Докато не срещнах твоите. Бяха красиви.
Толкова, че успя да премахнеш проблема със зрението, ...
  339 
Да играем на криеница
не е вече толкова просто.
Да се открием с теб ни пречат
най-вече въпросите.
Не се доверяваме ...
  349 
Днес ще сме двамата, нали?!
Него го няма и ти ще дойдеш, нали?!
Ще се разходим до любимите ни места, хванати ръка за ръка. Ще минем и по алеята с подарените ми от теб цветя. После ще се качим на някой потрошен автобус, ще се возим един до друг и през прозореца му ще надничаме като деца. Ще слезем на ...
  977 
Мръвката напролет не се сéе
и на нива гола не виреé.
По концерти градски тя не пее,
но в сънят на гладният живее.
Мръвката на кокал тя вирее, ...
  542 
Не е нужно да имаш брак,
за да бъдеш нечия жена,
но щом прекрачиш неговия праг,
ще усетиш, че не си сама.
Не е нужно за любов да ти говори, ...
  848 
Зъбери, пропасти, кози пътеки,
мирис на воля и стъпки без страх.
Стръмният път към небето - напреко -
аз от журнала с мечтите избрах.
Вятърът кърпеше с въздух дъха ми. ...
  537  12 
Някога мечта ми бе
живота да подредя така,
че всеки божи ден
да е лъжичка от алпака,
догоре пълна с мед. ...
  272 
Предложения
: ??:??