Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 486 резултата
Да, любовта във виното искри
и Купидон ранява ни без звук,
цветя и рози, вино и мечти,
а утре незапомнен махмурлук.
Долитай, Купидоне, кучи син, ...
  894  13 
Елизабет примижа, като ранените й ребра се раздрусаха при падането й. Болката обаче не й беше приоритет, а лъскавите ботуши, в които се оглеждаше в момента.
Вдигна боязлив поглед нагоре към лицето на мъж, който й се струваше смътно познат, но не можеше да се сети откъде. Той й се усмихна, а очите му ...
  1291 
Откъде да започна!
Дъхът замъглява прозореца.
Проглушава нощта — драска кожа и къса коприна.
Преброявам ръцете (сатенът мълчи безпризорен) —
ти, луната и аз сме отдавна любовници трима! ...
  878 
Откровение
Исках нещо да ти кажа аз преди да завали,
дъждът премина и сякаш мислите ми той изтри.
Не помня нищо и нищо не мисля,
исках просто ума си да изчистя. ...
  1227 
В очите ти затворено небето,
а в ръцете си държиш сърцето,
сърцето, което дадох ти сама
и искам да е твое до края на света.
В очите ти морето се вълнува, ...
  745 
Преплува океан с безброй съдби
и не потъна в този хищен хаос.
Ти прелетя над слепите тълпи
и не пропадна в пропастта от жалост.
Премина през пустини с жарка ярост, ...
  1251 
МОЯ ЛЮБОВ НЕВЪЗМОЖНА…
Моя любов невъзможна –
толкова чиста и свята,
толкова проста и сложна,
светиш тъй ярко в тъмата. ...
  498 
Едни очи не мога да забравя,
едни очи с цвят на кафе,
които преди една година
пронизаха моето сърце.
Видях ги в края на ноември, ...
  787 
Влезе тихо при мен! Бе едва доловима,
но почувствах дъха й отблизо!
И остави следа... бе следата незрима,
сякаш никой не беше тук влизал!
Приближи се, в мига пожелала покой, ...
  2133  11  18 
Ако сънят ти се пречупва през нощта,
а сутринта кафето вещае проблеми,
не се замисляй, а излез в снега –
в зимата има и хубаво време.
Излез от рано и опитай се да счупиш ...
  1167 
Смърт. На близък. Или на приятел.
Смърт. На животно. Или на дърво.
Сълзи. Заради смърт.
И страх. От Нея и от Злото.
Самота. Милувка сладка. ...
  1084 
22,00 – 23,30 часа.
Час и половина – разговори, разпити, беседи… С когото – каквото трябва. Някои са стреснати, други са наострени – що да ги разпитват тия ченгета, трети са готови всичко да кажат, само и само да помогнат за разкриване на престъплението. Или да бъдат оставени на мира, не им се заним ...
  663 
Не съм добре дошла в съня ти,
но трудничко ще ме изгониш.
Все някак ще минават дните,
но в нощите си с мен ще бродиш.
Дочух, че щом сънуваш някого, ...
  2053  19  29 
Не съм на бурята в окото. В центъра.
А в онзи поприсвит клепачен ъгъл,
където ехото завихря съжаление
преди да го превърне в капки мъдрост.
Във центъра присвяткват остриета, ...
  3674  22  27 
Ако утре до мене си ти,
светлина ще огрее във мрака,
с песен славей ще ни поздрави,
появи се, не мога да чакам!
Разтъжих се за твоите устни, ...
  1870  11 
76
Със его Бог човекът е дарил.
Така от Себе си е Той разграничил
най-прекрасното свое творение,
когато в него с обич се превъплътил. ...
  873 
„И Странджа дивна, мълчалива…”
Прилича ми на недолюбена мома,
странна, дивна, мълчалива…
Пред нея коленичи гордостта,
когато в дебрите ѝ се залута. ...
  827 
Любов, знам, че си до мен.
Знам, че имаш име,
знаех си, че някой ден,
ще изпадна на погледа ти в плен.
Любов моя единствена, ...
  733 
Есен бе в душата ми
сега е зима
ледена и пуста
няма даже сняг
бурно е морето ...
  545 
Небето ми бродира любовта
с пулсиращата цветност на сезоните.
Усещам слънцето, дъжда и шепота им,
които ме притеглят до безумие.
И някъде, сред цялото това усещане... си ти, ...
  484  16 
Кой си ти в този мой объркан свят
даващ, взимайки от мен
всичко в което искам да повярвам?
Ще застанеш ли до мен
или продължаваш… ...
  445 
Очи не ти трябват да виждаш...
но трябва ти просто душа...
душата, която обаче...
захвърляш
тъй лесно ...
  340 
Още при сътворението на света Бог е отредил жената да бъде спътница на мъжа, негова опора и майка на децата му. Макар през вековете мнението за нея да се е лъкатушило между образите на светица и грешница, тя е покорявала с чара, красотата и силата, с които е дарена. Да, жената може да бъде и светица ...
  4618 
Не чу молитвите ми Бог –
да ме направи Ева –
вярна, покорна и блага,
готова да дава, дава, дава...
Вятър ми сложи в душата, ...
  743 
Може да бяха поне на сто,
жилави като корена
на онова стогодишно дърво,
дето расте в двора им.
Къщата – колкото птиче гнездо, ...
  537 
Коприна е душата ми приятелю,
коприна е...
От финни нишки е тъкана
от любов и тънка свила.
Докоснеш ли я-оставя мекота ...
  342 
Обичам те...
(помня, да, ти ме отвлече)
Обичам те...
("нежна тръпка" май ме нарече)
Обичам те... ...
  767 
Животът като черга пъстра
по дните се търкаля.
Понякога тежи ни кръста
и шапката ни стяга.
Ругаем го (непоетично) ...
  1130 
1/Демагозите пак се кълнат,
че със Доброто ще вървят,
но със Доброто от което,
ще си пълнят истински ШКЕМБЕТО!
2/Една персона се изпъчи, ...
  586 
ЗИМНО СЛЪНЦЕ (редакция)
Р. Чакърова
Пропусна зимно слънце през очите си
премръзналият ми от тишина прозорец.
А слънчевите зайчета разплитаха ...
  798 
Начална точка...
Една небрежна синева, по стъпките ми пак се сипе,
а в нея твойта тишина, като разсърден вятър вие.
Затворена стоя сама, във свойто тайно измерение,
по стари древни правила, напред вървя със нетърпение. ...
  665 
Поминав покрај нашата куќа,
за двесте луѓе.
Знаев дека е празна и пуста.
Патот што со врзани очи
можев да го поминам, ...
  312 
Чувствам и пиша, пиша и чувствам, вече съм случена,
случки не искам, само да пиша във песен разчупена.
Душата ми е гола и дъждът вали, мъглата се стели.
Слънчеви стъпки, букви и пътища – душата е случена,
животът е песен увита в мечти, а текстът е чувството. ...
  524 
Живеех, както животът ми позволи да живея.
Пеех все същата песен, колкото мога да пея.
Не позволих на миналото да ми бъде съдник.
Не допуснах да заприличам на уморен пътник.
Открих как всичко, което става, има своя смисъл. ...
  1491 
Все си мислеше, че ще е по-голямо. Някой огромен казан, като на вещица. Но това не беше по-голямо от супник. Дори можеше да си представи, че вътре има супа, ако не бе стичащото се сребро по страните му.
- Сложете ѝ маската. – нареди Върховният съдия.
Елизабет подскочи. Маска? Каква маска, в името на ...
  1226 
Поиска пак да бъда жива.
Дойдох от мъртвите поля
на някаква пустиня дива
в карирана пола.
Но неотменна е смъртта ми ...
  359 
Една звезда – отгоре мярвам,
огрява моите мечти.
А даже още и не вярвам,
че тя за мене днес светѝ
Но аз вървя към нея още... ...
  407 
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша.
В хамбарите тичат уплашени мишки.
Гайдарят допива поредната чаша
и козия мях ще надуе с въздишка.
Два чана – за дългото нямане знаци – ...
  3986  37  35 
Къде принадлежа и къде да избягам. Ходих надалеч, но се оказа невъзможно Аз-ът ме следва на всякъде. Тъгата от която не мога да се отърва. Под една или друга форма се явява, но винаги е част от живота ми. Дали това е просто в човешката природа или аз съм сбъркан? И защо по дяволите някак си ми харес ...
  939 
Тя, истината, никога не ще бъде изказана. Боят се много хорицата от нея – ще речеш, че е хала или стометрово цунами. Много го боли, когато я чуят, видят или катастрофират с невъобразима скорост в меката ѝ повърхност.
От памтивека тя ги ужасява; симулират фалшиво напомпена смелост, но не се получава ...
  412 
Предложения
: ??:??