Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 572 резултата
На сто процента нищо не е ясно,
на сто процента нищо не върви.
Пространството накрая става тясно
и губим се сред пясък и треви.
На сто процента нищо не е вярно, ...
  329 
Числото две
Числата всички интересни са.
Числата четни хармония съдържат.
Тях обича Лесничея.
Числата пък нечетни динамика съдържат. ...
  309 
Устни като кадифе,
свенливо сплетени ръце,
по кожата, по-нежна от роса,
едва прикрила своята снага.
Свенливия си поглед скри. ...
  695 
Два гълъба заедно стоят
от зората до последния вечерен шум.
В тишината се борят със съдбата,
съдбата да трябва да летят с крилата.
Те сами са в този свят, без ничия помощ и топла ръка. ...
  503 
Мокър сняг ме наваля
Цялата съм във вода
Шапката, палтото,
Ръкавичките и
шала... ...
  278 
Посегнах да го взема,
но не за дълго време.
Нощта е само дълга.
Дали това е пролет
или е тайна нова. ...
  355 
Спаси ме от страха в мен,
не искам отново да се губя...
Страх ме е да не попадна в плен,
след като в теб се влюбя...
Спаси ме от съмнението, ...
  234 
КАРТИЧКА ОТ ЗИМНА ВАРНА
Цял ден на Петте кьошета дълъг зимен вятър шета,
три оранжеви Айшета суркат дрипави метли.
Листопадът – без насита! – вихри бясна компарсита,
настървено псе връхлита – лае бързите коли. ...
  229 
Скитникът арменец 48
Когато ви разказвах за Вакарелската махала Пановци, споменах за родна земя, за бащина къща и т.н. Това ми напомни за едно друго пътуване, за което ще ви разкажа днес.
“Вълшебният свят на Ориента”, туристическо направление на туристическата компания “Бохемия”, една фантастична пе ...
  1001 
  625 
  642 
На младини се сблъскваме с неща, които никога не са ни се случвали. На попрището жизнено в средата* заравяме в пясъка главата, на старини избягваме да се сблъскваме с неща, които вече са ни се случвали.
Бягаш, препускаш, бягаш... и като се огледаш – май от себе си си бягал!
От къщата на илюзиите до ...
  444  25 
Да зашиеш копче не било никак лесна работа. Първо трябва да имаш скъсано копче. Или по-скоро да ти липсва копче от ризата да речем. Мислите, че това е нещо безобидно? Представете си, че вие сте депутат със завидно положение в обществото и отивате на решителна среща със заможни хора, които се нуждаят ...
  719 
Когато и поставиха диагнозата, Лара не трепна. Знаеше, че от известно време я боли, но не желаеше да отиде на лекар.
Инатеше се като малко дете, предпочиташе да обгрижва семейството, отколкото да мисли за себе си. Винаги сериозна, отговорна, отзивчива, тя не обръщаше внимание на здравето си.
До оназ ...
  728 
ПЕПЕЛ ОТ ЕСЕНТА
... есента кладе огньове по отсрещните била,
вятърът при всеки повей стърже като с рашпила,
рой пресипнали щурчета скърцат в жълтата трева,
грохна слънцето да крета – в залеза склони глава, ...
  201 
Като вода оставена да заври,
гневът ми бавно превръща се в пара.
Затворена в малко пространство, кипи,
като зловеща отвара.
Тялото ми по цели нощи не спи. ...
  523 
Разбирам, че при твоето отсъствие,
във мене самотата се завръща.
Заканва ми се и размахва пръсти.
Нахално, похотливо ме прегръща.
И вместо да прогоня тази мисъл, ...
  258 
в памет на Арх. Александър Померанцев,
автор на проекта на Храм-Паметник "Свети
Александър Невски" в столицата София
"По воля Божия" Поетът е сам.
Застава пред белия лист на мълчанието ...
  361  10 
***
да
се спасява -
нека се унаследява -
тъй се свѝше повелява
  244 
Аз съм Мишато супер герой
имам хиляди идеи безброй.
Слагам маската на Трикси
мога да помогна на всички.
Ще занеса в градината на всички деца ...
  980  10 
  1010  10 
Сребристи и млечни, безплътни мъгли
се стелят в далечни и близки земи,
обвиват земята в напразен копнеж,
сестри на снега и елмазния скреж.
Безшумно прокрадват се в мойта душа, ...
  301 
През 1932 година излиза романът на Олдъс Хъксли „Прекрасният нов свят”, чието действие се развива в далечното бъдеще. Сюжетът описва човечеството през 26-ти век като силно развил се колектив от безчувствени хора, които през годините на своето историческо развитие са овладели технологията за изкустве ...
  528 
Чудя се на наш'та карма,
преследваща ни през годините,
дали любовта ни е реална,
или дава ни се за да работим със бодилите?!
Защото знаеш, двамата сме си чешити, ...
  591 
Едно и също каканиже глухо,
вгорчава ми кафето всеки ден,
дали пък ми е диоптърът сгрешен?
Та виждам вълк навлякъл овче рухо.
От думичките капе медовина, ...
  783 
Надеждата отколе си е наша спътница,
не изисква нищо и търпи, търпи,
в плодородни дни или на хаос и безпътица,
тя недалеч от нас и тихо - подобно страж стои.
И като име второ на живота е, ...
  394 
Облаци, като препълнени памперси,
като торби на доволен клошар,
като гащи от прането на ангели,
като гърди на богиня и топки на звяр,
се търкалят по небесни пъртини ...
  946  40 
Глава втора – за мечтите ми
Когато бях малък, мечтаех да попадна на самотен остров. Ах, колко хубаво щеше да бъде там! Великолепните пясъчни плажове ще ми дадат заслужения отдих и тишина. За храна няма да мисля – каквото има наоколо, за мен ще е. А и храната ще е лека, вкусна, полезна – банани, порт ...
  472 
Black Friday…
Появи се заедно с демокрацията. Пазарна демокрация – рекламират ви, предлагат ви евтино, купувате… И се оказва, че било скъпо.
Дали стока някаква, партия или политикан…
Каквото се подведеш…
Познат ми се хвали – купил си нещо евтинко. С 30% свалена цена. ...
  781 
Джей
Ти ме откри
изгубена във времето,
но не ти пукаше достатъчно,
за да ме изцериш. ...
  459 
Помощник имам аз чевръст,
за по-добър и не мечтая.
Обувките си, пълни с пръст
по двора сбирам най накрая.
Подхлъзвам се почти с подскок ...
  688 
Само аз ли… забелязвам,
че живеем в кофти сън.
Шест години ви приказвам,
колко страшно е навън:
Онзи ден - с една съседка ...
  752  17 
ДАЛ ВИ БОГ ДОБРО!
… не знам с какъв аршин светът ще мери? – написаното някога от мен,
дали ще ми рече: – Здравей, Валери! – или ще ме застреля със: – Кретен!
Дали ще ме почерпи с халба бира? – и с пържени картофки за мезе?
Със всички светли хора във Всемира до днес живях си братски! – биз-бизе. ...
  234 
Дриблирах докато вечерям
с вилиците и лъжиците.
Забивах хапките в устата си
без дори да дъвча.
Трипъл дабъл - първо второ трето ...
  359 
Аз съм балкански рецидив.
Дори не знам защо съм жив
и си нямам хич идея
да плача или да се смея.
На никой егото не бръсна. ...
  644 
Изпукването на кост беше последвано от писък, който отекна в каменните стени на подземието. Сам пусна тънката ръка да падне безжизнено, оставяйки малкият й пръст да стои под неестествен ъгъл. Бавно заобиколи каменния олтар под съпровода на хлипане и викове, след което хвана другата ръка. Последва но ...
  396 
На Д.
Когато летните момичета заплачат
със сълзите на есенни жени,
тогава напълни за мене чаша.
Тогава ти за мене си спомни! ...
  707 
Загубих се във времето.
Не знам кое е ден и кое е нощ.
Смесвам минало и бъдеще в едно.
Преди 2 години е равно на преди 2 седмици.
“Когато” вече е без значение. ...
  253 
По-силна от дрога
Когато думите изчезват,
остава само красота
и чувствата във мен пулсират,
сърцето търси любовта. ...
  702 
  831 
Предложения
: ??:??