Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 420 резултата
  469 
ЧОВЕКЪТ С ТЪЖНИТЕ ОЧИ
Да запомня Човека, който сяда край мен на кафе
и във своята чашка пластмасова кротко се взира,
и се гушва в ревера на сетрето си – беж кадифе,
да не пукне от студ – самотяга, слетял от Всемира. ...
  194 
Каква е моята роля във филма, наречен “Живот”? Дали съм лош или добър герой, дали съм главен или просто поддържащ статист, дали имам думи, аз не зная. Няма ли сценарий за да разбера кога идва моят ред да се появя на сцената? Трябва да знам и какъв е краят ми, къде отивам след като умра.
Само аз май ...
  326 
Някакъв спомен сърцето ми пак изгаря,
защото до мен не си ти.
Ала обречен съм да горя до края,
защото в главата ми все си ти.
  314 
НИЩО ДРУГО
Навярно в мен душата се смири, преди да литне с облачето бяло –
престанах да си мисля за пари, за своето безценно, вехто тяло,
какъв съм, кой съм и защо бях тук? – не си задавам тъпите въпроси,
дали денят лопатка със боклук, или коматец топъл хляб ми носи? ...
  221 
О, безразсъдни народе,
спри да служиш на чужди.
В битки словесни да влизаш
в разпри опасни, ненужни.
Кога към изток поглеждаш ...
  836  26 
ПРОЗОРЕЦЪТ
Антонио се събуди в добро настроение. Днес навършваше двадесет процента живот и бе доволен от себе си. Всичко вървеше спокойно, правилно, без тревоги и притеснения, не можеше да мечтае за повече.
Стана, разкърши се из тясната стая, после даде обичайните изследвания, кръв, слюнка и урина, ...
  887 
За Нея - за Невинността се моля -
да оцелее в този пошъл свят.
За котенце изпаднало в неволя.
За просяка немит и непознат.
За малката сърничка уловена ...
  604  21  18 
Виолетов воал над нощта бездиханна,
бледи сенки в гората безлистна танцуват,
тъмнината смолиста, приятел отдавна
лунен образ във алени багри рисува.
Нечестивите властват над пламък среднощен, ...
  336 
Част 15
Кольо влезе в прозрачна стая като неговата, а насреща му стоеше момичето, което видя първия ден. То стоеше в поза лотос и медитираше. Кольо така и не беше разбрал как се казва. Кожата и беше още по-бледа от преди. Почти беше почнала да става прозрачна. Дали това не беше? Дали те не ни правех ...
  399 
На древният въпрос житейски -
дали смъртта е път различен,
аз имам отговор Библейски,
но той не стига да те наобичам.
И след последния си влюбен дъх, ...
  255 
Правата са фиктивна абстрактност,
реалност са истинските възможности,
с които можеш да се представиш
и да се отстояваш на сцената на Живота.
Дори най-стриктно да спазваш правата си, ...
  192 
  628  14 
Вълшебното вретенце си го взе,
орисницата ми. И се пръждоса.
А джинът от бутилката с "Розе",
пиянски смотолеви по въпроса,
че приказките истина били, ...
  618 
Опитах... Видях... И разбрах...
Бях сред хората... В тълпата...
Опитах да съм част дори...
А те ме тъпчеха с краката...
С въпроса: ...
  340 
Какво е гордостта, а какво е суетата? Какъв е погледът, когато имаш... и какъв е погледът, когато нямаш? Когато човек е гладен, не е ли готов да нареже някоя подметка, не е ли готов да сдъвче гума само, за да почувства, че се храни?! Когато човек е зверски гладен, не се ли пресрамва да яде от хранат ...
  505 
Мисълта ми към теб е не... логична, не... типична и не... нормална. Уж само вибрационен импулс, а поражда в ефира около мен ухание на роза, ласка на коприна, летен полъх на море, полет на пощуряла пеперуда, недостиг на кислород, прилив на адреналин, вкус на капучино, втвърдяване на желанието, омеква ...
  439 
Слънцето ще се намеси
в есенната тишина.
Въздухът се носи пресен,
мирисът му разпознах.
Как ухае ми на нежност, ...
  288 
1. Минало бъдеще
Малчуганче видя за първи път двореца пред жълтите павета. Подир обяснение за там живял цар възкликна: „България приказна ли била?“.
Въпросът бе другосмислен, отговорът „Да“ бе достоверен.
2. Янка от Сливен
Редник временно трудоустроен събирах дърва за перачки. Старшина доведе лете в ...
  239 
В този леко меланхоличен сезон
сърцата помнят жаркото лято.
Листопадът е видим от всеки балкон,
а градът облича се в премяна от злато.
Нюанси пъстри в очи и в дела... ...
  247 
Те възникват в края на деня,
когато хоризонта в мечти живее
и цветовете неусетно се менят;
и слънцето рисува последната алея.
И аз си тръгвам от теб,със очи ...
  329  13 
… А някога светът ми се побираше в едничка дума - "ти".
Боях се, че отидеш ли си, в този миг и аз ще спра да дишам!
Но ето, че земята и след тебе продължи да се върти…
Не литна и душата ми от тялото – така реши Всевишният.
Реката на мълчанието бавно ме удавяше, без дъх ...
  835  13 
Баирче с храсталаци голи
заплита горски ветрове,
дошли от планината горе,
от каменните върхове.
По улици те тичат боси ...
  279 
или БИТКАТА на Естествения Интелект ЕИ, срещу Изкуствения Интелект ИИ / Artificial Intelligence AI /
Свежо есенно утро на Две хидяди двадесет и... година.
Не чувствах фините прахови частици, не срещах усмихнати хора по улиците. Мдаа, нямаше ги защото маска
тип К-19 двадесет и... ги игнорираше, а без ...
  346  12 
Жената на комшията орално
е много дейна, няма миг умора!
Влече я казаното тук фатално
и тъй е търсена от много хора...
Умела е, баш-майстор в занаята, ...
  311 
  561 
  1239 
  364 
  619 
  479 
  542 
  482 
  505 
  433 
  621 
В стиховете се разплака
Аз дълго чаках любовта,
а тя вълшебната избяга.
Напусна моя дом сама,
в сърцето ми остави рана. ...
  218 
Провокация - реакция със гняв!
Кой е тука крив и кой е прав?!
Кое е важно : да си прав или човечен?
Това май, че е въпросът вечен!
Но ако замълчиш човешки, ...
  533 
ПЛАЖ, ОКТОМВРИЙ И МОРЕ
Барче. Масичка за двама.
Плаж. Октомврий. И море.
Малка водка. Двеста грама.
Ти – във рокля на каре. ...
  727 
От другата страна
Свърши се! Камбаната удари.
Дойдоха ангелите на мига.
А край ковчега няколко клюкари.
Обсъждаха ми земните дела! ...
  457 
Българските комунисти са особена порода хора. Пиша хора със свито сърце, уважаеми читатели. Защото ако нещо ходи на два крака и има две ръце, то от това въобще не следва, че е човек. В България, а още по-точно в НРБ, беше въведен
модел заимстван от Доминиканската република. Такъв модел е много успеш ...
  952 
Предложения
: ??:??