Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 419 резултата
  525 
В зоопарка маймуните подслушаха човешките разговори и отрекоха, че са наши предци…
хххх
Днес не е трудно да убедиш някоя жена да ти дойде у дома.
Трудното е да я увещаеш да си тръгне най-после…
Хххх ...
  270 
  429 
  560 
  581 
  597 
Шарен свят, панаири, гълчава,
еликсирите с кофи продават.
Раят там е, зад ъгъла, брат,
ставаш млад и красив, и богат.
Продавачка крещи гласовита, ...
  272 
Някой ден
Със себе си какво ще отнеса
когато си отида някой ден?
Изстрадано сърце ще понеса
и някой стих останал вътре в мен! ...
  278 
Без него пиша до три през нощта
пуша на терасата след полунощ на студа
без теб не творя този хормон
по-добре безсъние отколкото да сънувам само лицето ти
Стига ми и една фаза от два-три часа сутринта ...
  345 
Стария Дук прекарваше поредната си вечер сред приятели в Тихото. Въпреки щурата веселба успяваше да долови звънливо крещящия глас на дъщеря си, хабяща с ентусиазъм калената си нервна система, докато обслужваше отбраната клиентела. Най-благо на душата му ставаше като чуеше закачливо предупредителните ...
  451 
Сам трябваше да я чака горе-долу на същото място, където се разделиха по-рано, така че тя започна да се оглежда и да го търси, като не пропускаше да погледне и нагоре към покривите на сградите.
„Имаш опашка.“
Гласът му в главата й я стресна, а после значението на думите му я накара да почувства хлад ...
  465 
Във бабиния шкаф са скрити
най-чудните играчки на света.
Покрай бонбони и бисквити
намирам още всякакви неща.
Издърпах вчера чекмеджето, ...
  588 
Преди броени дни, разхождайки се в Борисовата градина, пресякох траектория с възрастен господин с голям лигав пес. Човекът явно го сърбеше езика, та се отприщи на приказки. Така разбрах, че е 1939-ти набор - бивш другар от голямото комунистическо доброутро. Опита се да ме агитира да гласувам за черв ...
  477 
Аз съм слънчево петле,
ставам в пет и кукуригам.
Слънцето на този плет
всяка заран ми намига.
Давам му оранжев цвят, ...
  395 
Нямате до мен, мой сребърен блян, ноща ще избърше сълзите ми тихо.
И в мислите знам, че ти ще се луташ, където завинаги заключих те аз.
Сърцето студено от болка ще стене, за мъничко обич от тебе презрян.
И дума не казвай, че бях ти досада, за друга любов ме проклинай на сън.
Но вятъра стърже в душат ...
  261 
Да се обичаме
Седяхме на една маса три българки, от три различни края на България, на различна възраст и без никаква роднинска връзка.Три българки и една филипинка.Изведнъж филипинката ни загледа и с най-искрена усмивка каза:
-Еха, колко много си приличате, вие българките.
Безкрайно учудени, ние се ...
  272 
Ръка протяга между световете,
превъплъщава думи върху листи
и засияват белите полета
от мисли – вдъхновени и пречистени.
Под синева на споделени чувства, ...
  326 
  977 
ЗАПЕТАЯ В СТРОФАТА НА БОГА
Валентина Йотова е авторка на четири поетични книги „Икона” (1992 г.), „Животопис на светулките” (2012 г.), „Разпятие на щъркели” (2015 г.)” и „Девет бала тишина” (2020 г.). Отличена е с международни и национални награди от литературни конкурси. Има публикации в международ ...
  504  10 
  959 
  950 
Не бой се... Вече съм свикнал...
Добре съм..! Макар, че не мигнах...
За твоите страсти... Копнях...
Не бой се..! Научих се..! Свикнах..!
В нощта, да изгарям... Без страх..! ...
  351 
4 глава
Минаха две седмици, през които Лизи продължаваше да пребивава в Германия. Наслаждаваше се на спокойното време, златната есен и усмихнатите хора. Планираше по-нататъшните си стъпки, къде щеше да се устрои, каква работна позиция желаеше и в какъв тип предприятие. Желаеше да направи добър избор ...
  434 
Музика Соня Станчева
Текст Диана Димитрова
Аранжимент Кирил Гунчев
Изпълнява Соня Станчева
Запис и мастеринг Кирил Гунчев ...
  932 
Седя тук като черна сган.
Душата ми плаче, ридае.
И защо не зная.
За мечти ли несбъднати или приказки!?
Времето мрачно, дъждовно ... ...
  220 
  453 
С какви ритници стигнахме до тук,
успешни, гениални... много жалко:
едни се ровят в кофите с боклук,
за другите Земята стана малка.
Похапват зла́то, пийват си петрол, ...
  1436  23 
България в сърцето всеки пази,
държавата отдавна се намрази,
дали онази или само тази,
но чувствата се носят на талази.
Прогресът като охлюв. Кой го каза? ...
  330 
Прекъснал съм си корена почти.
След мене нищо няма да покълне.
Две хиляди складирани мечти.
(С корици ако някой ги прегърне.)
Така съм го написал лично аз, ...
  296 
Парадоксите около нас са белег,че всичко се движи твърде бързо, макар да не го забелязваме. Като светлинките които тичат през прозореца на движещ се влак, или звездите които показват как и с каква скорост се движи Земята. Започвам един отворен списък, който ще бъде допълван при случай:
В детството м ...
  941  16 
Има дни... или моменти...
когато освен, че вали
в душата е празно...
а отвътре... боли
Думите стават омразни, ...
  225 
  615  20 
ЗИМНА КОЖА
Най-първата корица на леда
е твърде крехка и така ранима.
Реката влачи златната вода,
в която есента е само рима. ...
  263 
БЪЛГАРИЯ УМИРА
... тополите жълтеят като свещи и тихо гаснат в утринния зрак,
и жълтата луна над тях се блещи – един, търкулнат в Нищото, петак,
и охлювът през мокрите дъбрави сребристата си диря очерта,
с дрипливичко сетренце без ръкави възкачва се на хълма есента, ...
  337 
Част 16
Излезе от прозрачния затвор на момичето със сивите очи и затвори врата. Заоглежда се в мрачния и тъмен коридор освен вратите към прозрачните затвори нямаше никой. Или ако имаше много добре се спотайваше. Но защо не го преследваха? Те трябваше да са разбрали, че не си е в затвора? Трябваше да ...
  395 
Не чуваш ли... Навън вали.
Нощта е тиха с шепот на мечти.
Едно разплакано небе не спи.
Прозорци тъмни с капчици сълзи.
Не чуваш ли... Отново тишина. ...
  256 
(фентъзи по снимка)
Ще дойда да те взема. В полунощ.
Каретата ще бъде черна.
Конете ми са бързи – чиста мощ,
а аз съм гърлото на бездна, ...
  1312  15  39 
Късно срещнах твоите очи!
Просто много, много закъсня!
Късно пиех твоите сълзи
като младо вино в есента!
Ти ме завладя със буйна страст, ...
  576 
В този свят съм старица. С морен дух и перде на очите.
Бавно тътря се в стръмните пътища ден подир ден,
без да виждам калта и смъртта под краката, злините,
без да знам накъде да вървя. Бродник, в мрак заблуден.
А оттатък съм просто дете - любопитно и кротко ...
  440 
  934 
Предложения
: ??:??