Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 422 резултата
Дрехи по жени липсват почти. Ковчези за мъже имат мотори. Забава на деца са екрани. Алкохолно гориво смучат като питие. Дим гълтат от устни тръбички. Самци мамят или насилват самки. Шум с кълчене наричат музика. Кълбета гонят у разбунени игрища. Всяко слово съдържа стандартен цинизъм. Безумци грабят ...
  298 
Пере си ризата бяла на реката, с която жънеше и
вършееше през летата. Пере и пее. Пее и пере.
Тя това може-да рисува с песен меандрите на душата.
Вярва,че по криволичещите линии на съдбата
зреят житата. Чака си късото слънце - да я стопли. ...
  529 
Знам от горчивия опит като спаринг-партньор на съдбата,
че никой не може да удари така, както нея самата,
дори усмивката и да съм сетил, миг преди това.
Правила го е немалко, повече поради грешки мои,
но има удари, недопустими за джентълменски двубой: ...
  494 
Не разбра ли
Не разбра ли, че те искам,
не усети ли страстта?
Не разбра ли, че обичам,
че е силна любовта? ...
  621 
Част 12
Тишината на прозрачния затвор не му харесваше. Гладът му също се увеличаваше, корема му гъргореше свирепо. Но все пак сам си беше виновен, че искаше да види какво ще стане като не се прибере. Кольо се бе свил в един ъгъл и гледаше облаците над морето. Те се движеха бързо и скоро покриха небе ...
  894 
Ей, що саги преживях!
Даже и в казарма бях...
Животът-хубав, но и лош,
изкарах в бедност и разкош.
Имах срещи с чукундури, ...
  781 
Брули вятърът, клони кърши, умират листа.
Безпощадно руши, а в душата вали ли, вали.
И какво от това, ще утихнат гневът и страстта,
изпитания пращат се само на силни жени.
Оголели полята потъват в сиви мъгли. ...
  395 
Не знам, как някой може да си позволи да постави по-високо от човешкия живот парите, колите, къщите, земите...!? Непонятно ми е, как тия бездушни руини могат да струват повече от една душа или едно сърце!? Колко трябва да си оскотял, за да престъпиш границите на собствената си съвест, да се самоосъд ...
  271 
И там война, и хора мрат,
да не говорим в Африка как тлее,
но миротворците... мълчат...
Перото паче как немее...
И там снарядите убиват, ...
  363 
Банани,Бананиии!
Наскоро беше отворена зеленчуковата борса край Сливен и търговията потръгна,преди всичко за дребните търговски обекти.
Наближаваше новата 1999 година и след "зимата на нашето недоволство" другарите на псевдодемокрацията разбраха,че все пак хората искаха не дефицит на стоките и имита ...
  340 
Казват – имало рай и го пише в свещените книги,
там си волен и млад, няма болка ни мъка, ни грях.
Казват – ангели има, приятелю мой, намери ги,
помоли се за мене, защото си бял, като тях.
Ти бе верен и предан, до мен неотлъчно вървеше, ...
  312  12 
РАЗХОДКА НА(НЕ)ПОСЛУШНИТЕ МИСЛИ
Автор: Саня Радулович, Босна и Херцеговина
Гримирах своето отчаяние
и го изведох на разходка на улицата.
Особено приспособено за тази възможност, ...
  472 
ЕДНО ПУХЧЕ ОБИЧ
… седя си на вечерната тераса – и мисля си под залеза червен –
каквото днес не смогнах да сколасам, ще си го свърша утре-вдругиден,
на Влада ново стихче ще напиша, на моя син ще купя колело,
в писателската моя свята ниша ще пийна с кеф едно шише мерло, ...
  221 
БЕЗДОМНО ПОСЛАНИЕ
Едва ли нещо някому дължа
и лек за преживелиците нямам.
Отдавна знам – живял ли си в лъжа,
накрая сам превръщаш се в измама – ...
  358 
И кърви, и кърви, и кърви,
тази есен в листата на клена,
капки кръв в прегорели треви,
спомнят тъжна любов – неродена.
Синкав дим, някой снимки гори, ...
  715 
Ритниците отзад ги помня всички.
Дузина бяха, толкова поне!
И раните зарастваха самички,
корички ронех от одрани колене.
Изправях се, изтупвах се и пак, ...
  662  18 
  569 
Комшията Данчо: „Работното ми време започва по часовник, завършва… Когато чорбаджията реши…“
хххх
…Зелена сделка – зелен хайвер…
хххх
Някой да е виждал „зелени“ да се борят срещу незаконни сметища? ...
  303 
Ма, нагли станаха тия ора, ей… Таман си спим с моя Мето… Бе, отде ще го знаеш – оня ден го прибрах, да изкараме месец – два, па ще видя… Нема да се женя, ма жена… За кво ми е? Сега ме водят самотна майка, макар че вече съм дърта… Баба съм, я… Ударих четирийсет, имам двама внука, единият май ще се же ...
  294 
ЗАЩОТО БЯХ ВЪРТОПЧЕ СВЕТЛИНА
… започнах да се нервя на света, че си мълчи пред моите въпроси –
защо мръсникът трупа куп злата, а нищият пред черквицата проси?
Защо – към едного ако сме зли, дечицата си галим с топли шепи?
Защо се будим с Третите петли – все по-самотни, тъжни и нелепи? ...
  623 
По белите артерии на дните
препускам пак кошмарно закъснял.
Разминах се завинаги с мечтите.
Там влакът ми на глух перон е спрял.
Догонвам сянката си овехтяла, ...
  379  15  14 
  505 
  454 
  383 
Изплетен изкусно, изящен и мек
е плащът тъй гладък на нощ от въздишки,
за жаждата моя не ще има лек
и няма да видя във бурята пристан.
Завивам копнежа си, нека да спи ...
  505 
Понякога сме тихи... И мълчим...
Но, не..! Не сме ранени...
Просто сме безсилни да крещим...
И твърде много... Уморени...
Понякога... Оставаме сами... ...
  481 
ДЕМОНЪТ НА ВРУБЕЛ
… понеже Времето реве и стене, и аз си го записвам с благ молив,
как да стопирам Земното въртене, че да се будя сутрин все по-жив? –
отново да се видя див и влюбен, след две-ти петилетки все тъй млад,
и в мен отново Демонът на Врубел да се събужда в смахнатия свят, ...
  178 
Аз все едно не съм от този свят,
но ми харесва в него да живея.
В началото го чувствах непознат,
додето същността му проумея.
По някаква случайност се родих ...
  418 
Когато в Англия говореха езикът на Шекспир, тогава Америка на прериите разхождаше диалектите на дакота, ирокези, сиукси, чероки, апахи, навахо и другите Синове на Великата мечка. В Канада канеките ловяха риба и пушеха лули в мир с природата.
Когато Непобедимата армада беше победена, възникна въпрос: ...
  482  20 
Понякога вълнѝте се отдръпват
в покоите на свойто междучасие,
а пясъка запомнил ти е стъпките,
с които извървяваш любовта си.
Тогава те погледнах с онзи изгрев, ...
  214 
Част10
Кольо прочете романа на Павел Вежинов „Гибелта на Аякс” когато забеляза, че прозрачната маса се бе появила с кана портокалов сок и пресни плодове. Сега не беше вечер, но беше след обяд. Явно вчера бе проспал следобедните плодове. Той си взе грозде и си сипа сок. Загледа се навън. Още валеше н ...
  296 
Често в живота си падах.
Жулих колене,
ръка от рамото вадих,
тупках от стреме...
Даже себе си не обичах, ...
  463 
Погледнах се в козметично огледало днес,
нали знаете, женски интерес...
И... всеки белег или бръчка, петна
придобиха гигантски размери сега...
Ето, бръчица от любовна свян ...
  411 
Напиши ми писмо, но да бъде красиво!
Всяка дума със страст и копнеж да опива.
Изпрати го по волния вятър далече,
да се слива с безкрая и цялата вечност.
Напиши го по жарките пясъчни дюни, ...
  370 
Писмо от циганското лято до баба Зима
Шушне есен под краката
спомени за миналото лято
пламъци рисувани в листата
танцувално капят по земята. ...
  331  10 
Захир се облегна назад в стола и разтърка уморено очи.
В помещението, в което го бяха оставили, нямаше часовник, а единствената светлина идваше от атешите. Нямаше представа кое време е или пък колко беше минало, откакто мъжете с маски нахлуха в дома им през нощта. Последното, което помнеше, преди да ...
  439 
когато нечий свят се срути
думи, които избягвам да произнасям:
успокой се
стегни се
разбирам те ...
  381 
  962 
  585 
ПИСМО ОТ РАЯ
Спомни си за мен, щом луната търкулне
над тъмните покриви шлейф от коприна.
Аз сигурно скоро оттук ще замина,
но пак ще се върна – бездомна светулка, ...
  271 
Предложения
: ??:??