Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 497 резултата
Ако знаеше как копнея,
да видя нежност за мен в тези очи.
Искам твоята душа да огрея,
искам същността ти отвътре да гори.
Дори не ми достига този стих, ...
  390 
Песен
За кого да пея песен аз сега?
За баща ми Димитър, за чичо Михаил, за бай Стоян.
Живи са заминалите в Нав - на оня свят.
Не са тук физически, с нас са обаче! ...
  199 
  707 
- Е, не се ядосвай! - казват политиците - То е почти същото!
Да, ама не! Дядо ми е разправял, че едно време в училище е имало дисциплина научен комунизъм. И учителката им казала:
- Ученици! Не разсъждавайте! Има кой да разсъждава!
- Кой? - попитали всички.
- Партията! - отвърнала тя. И била съвсем с ...
  597  16 
Глава 12. – Три мории и капан
(декември 2019 г.)
Денят бързаше, препускайки с бясна скорост между отчаянието и надеждата. Арсов спореше с професори – никой не поемаше отговорност по случая, докато не излезе скенера. Сърцето му се стягаше в лоши предчувствия, но не смееше да покаже и най-малка тревог ...
  554 
Разкъсва се душата ми. Сърцето
е раздрано и потича от него порой…
Жестоко и безизразно е лицето ми.
Отдавна вече е някак спокойно…
Чакам да дойдеш с игла и конец… ...
  338 
Привикнах да те гледам как си тръгваш,
сърцето ми се учи да не спира.
Часовник е. Стрелките му потръпват.
И кула съм. Наклонената, в Пиза.
Не рухвам. Щрак... (туристите се снимат). ...
  771  12  18 
Повиках те, вълнение любовно,
без страх и с трепет в мен да се разлееш.
Сърцето да пронижеш ми отровно
и всичко в мен да разболееш.
Орисах те, вълнение любовно, ...
  210 
  441 
Всеки изгрев е равен на залез.
Всеки залез е признак самотен.
Тази нощ ти през него ще влезеш,
да изтриеш сълзите на спомена.
Ще си сложа червило набързо, ...
  421 
  850 
НЕБЕСНИЯТ ДЖЕБЧИЯ
Не зная от какво тесто съм месен.
Навярно с мен светът се изтерза? –
от всяка моя болка бликва песен.
От всяка песен – мъничка сълза. ...
  820 
  708 
Докато чакаше да дойде командира на селската стража, Грен седеше на скамейката в килията си и обмисляше внимателно лъжливия разказ за миналото си, който щеше да даде за пред Толбърн и другите ако се наложеше. Беше му трудно да сглоби добъра лъжа заради оскъдната информация, която имаше за света в ко ...
  552 
тя е на четиринадесет и не иска
да спи сама в своята стая
нито в твоята половина на нашето легло
затова ме избутва точно там и заема моето място
без прегръдка, без дума ...
  409 
Смъртта не пита за годините,
за недовършени дела,
за болката в очите на любимите.
За нея всичко е излишна суета!
Тя просто има работа да върши ...
  193 
Привличаме вниманието,
и смятат ни за луди.
С поглед ме предизвикваш,
без думи се разбираме.
Обичам всичко, което си, ...
  319 
Трийсет и шест не е малко число,
смляли сме тонове грижи.
Свикнахме, всеки с по четвърт витло,
общата лодка да движим.
С нас постепенно се кротна денят, ...
  580  11  16 
Възвира чаят.
Облаче литва топло.
Чайникът свири…
https://www.youtube.com/watch?v=lQPCWp2A_Rk
  293 
Чух… славеи пеят… а мъртвите чакат.
И пеят високо… смъртта пък не пита
… че тиха е всяка стъпка към мрака.
Коя жена от скръб коси ще заплита…
За себе си как без думи да плачеш ...
  490 
Във вихъра на любов измамна...
човек не очаква, че капан е туй.
Чува звук, щракане...капан!?
Попаднал си във яко дим.
Мирис,аромат на пошлост... ...
  236 
Здравей, мое мило море!
Пише влюбено в теб дете.
Искам болката си да ти кажа
и какво се случи да разкажа.
Миналото лято с татко и мама ...
  329 
Няма и никога не може да има успешен народ,
чийто елит уж гради авторитет, прогрес и възход,
а в основи нови пак стар морал неетичен вгражда,
и че е верен фен на специални лични привилегии,
интриги и клевети, той това изобщо не крие дори. ...
  356 
Мисля те!
От ранна младост до късна старост на деня те мисля,
от потайната и първа, до бурната и втора дванайска във кръга и обратно.
А ти дърпаш мене - малката и властна, ти - голямата и нежна стрелчица…
въртиш ме към безнадеждната мечта… ...
  966 
На територията на България живее народ, който не е способен да съхрани държавата си.
Това е, което се случва през последните дванадесет години. Може и повече да са.
Не упреквайте политиците за това, те са калпазани по дефиниция. Нали бащата винаги прощава на децата си? Ама той ги създава.
У нас баща ...
  1150  10 
Безсмъртна съм, щом сутрин виждам-
небето, слънцето, морето,
щом мога стихове да пиша,
разпънали на кръст сърцето ми...
Приятелю, когато си до мене ...
  464 
Череши нося, шепа или две,
че от април е време дъжделиво.
Дългът синовен тихо ме зове,
донесох ви и питка, и колѝво.
И тук – гълчава, хора, суетѝ ...
  765 
  824 
  1098  12  21 
  633 
  457 
Сякаш думите свършиха.
Сякаш всичко е казано.
Помъдряха докрай небесата.
Но без звук и следа,
тайно, незабелязано, ...
  334 
Всеки сам пренаписва своя житейски роман...
в недомислици, сладости и раздели...
Следващ пътеката на божествений план
с промеждутъци от греховности спрели.
Недостижими в словесните бързеи ...
  187 
  358 
Той буди се със първите лъчи,
във стаята се шири тишината,
прозореца отваря, може би,
през него ще избяга самотата.
Кафето си изпива. Наведнъж. ...
  322 
..Пред нея на една пейка, в сянката на кестеновата алея, седеше господин, облечен в черно с подстригани нокти.
- Чичо, дай ми една цигара. ...
Пред него, леко наведена и нагло потрепваща, стоеше леля в дрипи с несресана глава. По-скоро механично той просто извади цигара от кутията и небрежно протегн ...
  1788  18 
Прошка
Ако сега отново ти простя,
ти утре пак отново ще сгрешиш!
Така ще продължава. До кога?
Ще страдам аз, а ти ще си мълчиш! ...
  600 
/дочуто на една опашка точно в 12.00/
"Сирените са си сирени,
но сиренето е с пари!"
  185 
И двамата бяхме като зашеметени от неочакваното.
- Ами да продължим към кея за яхти в Глифада, нали имаме място там - смутено предложих
Акостирахме на кея, Джейн се засуети из яхтата.
- Знаеш ли , имам една черна торба с отпадъци за контейнера и доста неща за пране, може ли да...
- Сега не, утре ще ...
  1093 
Толбърн и Грен се движеха бързо с наетата каручка по тесния път надолу по хълма. Грен бе прибрал малката стъкленица с отварата, която врачката му бе дала в джоба на сивия си панталона. Бяха изминали няколко минути на мълчание, през които управникът на Ивънуел хвърляше от време на време нетърпеливи п ...
  865 
Предложения
: ??:??