Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 524 резултата
  589 
***
Необятният космос е тъмен,
а животът от мънички точки проблясва.
Пътят към теб
е криволичещ и стръмен,
но в ръцете ти нежни, ...
  859 
Здравей, Живот, в студена зима
ми стига огънче да има.
В сърце, във вени да блещука,
напук на ледената скука.
Какво, че вън е заледено, ...
  740 
Тиха е този път сутринта,
аз неподвижна, спокойно лежа,
върху мойте черни тревожности,
вплитайки една подир друга възможности.
Нощната "смяна" изниза се, ...
  960 
  654 
Тя:
Казах ли ти...? Вече се омъжих.
Да за този, с който ме видя.
Вместо бяла - черна рокля сложих,
но той за теб, така и не разбра. ...
  787  21 
ПЪРВА ПРОЛЕТНА ПЕСНИЧКА
Вятър блатните папури с два шамара прекатури.
Сам-самин под върбалака стар жабок заквака.
Дъжд над сухите тръстики метна копия и пики.
Връз къртичите хралупи щърк краче пречупи. ...
  214 
Доживеем ли… април,
ще се втурна да продавам
моят глас, така немил,
срещу кинти ще го давам.
Ще му сложа топ цена, ...
  407 
Напъвам се, напъвам се да съм поет,
тъй както драпа и прасе по лед,
фалирал комарджия за късмет,
чревоугодник за богат банкет.
Пияница за липсваща ракия, ...
  375  19 
Снегът ме обича,
затуй е дошъл.
Било март? Отричам!
Не искам акъл!
Акълът ми стига ...
  251 
публикувано 20 февруари
Отишли много интелектуалци, политици и прочие светски персони да гледат първата вечер представлението на Малкович и Ингеборга и не щеш ли, пак излагация. Поднася се букетът от кметицата на София Йорданка Фандъкова и започва някакво грозно освиркване на букета от врагове на Фа ...
  665 
Звездите ще светят с моите очи,
тишината ще говори с моя глас,
ще пожелаеш да не бъдеш ти,
защото там ще бъда винаги аз!
Всички пътища към мен ще водят, ...
  344 
Не ще можеш тази нощ да заспиш
сам в леглото голямо.
Ще стенеш, ще се въртиш,
ще кълнеш до девето коляно
във моя род всички жени, ...
  331 
НАГОРЕ И НАПРЕД
Химн на ФК Интернационал Горно Дряново
О, Горно Дряново!
Напред до пълната победа!
О, Горно Дряново! ...
  1057 
КОРЕНИ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Думите нарушават мълчанието,
послушното страдание и тишината.
Защо ме питат ...
  504 
Неписани закони
закон 60
Който иска честно да стане богат -
остава приведен и гърбат!
закон 61 ...
  598 
Бялата хавлия стоя вкочанена от студ на тела от другия край на оградата почти цяла седмица. Също като нея не помръдваха и нощите. Бяха бели, студени и превити на две, преметнати през тела на времето. Понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък ... С изключение на две – три ходения до града, седмица ...
  1180  21 
Нека в хармония се слеем ние,
нашите души да облагородим,
зло далеч да бяга, да се крие,
с нежността да се преродим!
Ти си тъй добра и мила, ...
  306 
Лъчите на есенното слънце обливаха тялото и с приятна топлина.
През нощта и беше станало много студено и сега се възстановяваще
блажено затворила очи. Оставаше много малко време до първото и
раждане, тя не знаеше какво се случва с нея ,но инстинктивно
усещаше, че предстои нещо важно. Кучката стана и ...
  489 
Кой буди нощем душата ми тъжна
и с кървав нокът драска в съня.
Връхлита в гънките сила безбожна,
до нишки кристални тя изтъня.
Наливам в бокал тишина накипяла, ...
  1116  10  25 
  922 
  435 
КРАСИВА СИ НА ПРОЛЕТНИЯ ПРИПЕК
Как искам да съм малък таралеж, додето още листи се гората! –
на някоя пътечка да ме спреш във шумата със есенна позлата,
да ме погали бялата ти длан и да ме вдигнеш в топлите си шепи,
без шала ти със мирис на шафран намръзнах яко в зимите свирепи, ...
  200 
Един монах от Охрид града
на свещ редеше свойте слова.
От ранна утрин до късна доба
и Бог направляваше неговата ръка.
Учеше младите той на четмо и писмо, ...
  366 
Гледаш ли отново тези двама,
Които нявга движеха с теб.
Блика ли отворена рана,
Някъде загнездила се в теб.
Светят ли им погледите щом се видят? ...
  448 
Загърбих ли всички мочурища по пътя си?
Прелетях ли над всички зеещи бездни?
Вървя безгрижно по отсечка последна,
без да знам очакват ли ме завои остри.
Или ще пристъпвам по звънки струни. ...
  383 
Сърцето ти бие учестено.
Усещаш сълзите в очите си.
Това си ти.
Това е твоята болка.
Това са твоите вътрешни гласове. ...
  535 
  511 
Оглеждаме се всеки божи ден
в повърхност гладка и ни отразява.
Поглеждаме витрините край нас,
които запечатват час по час
истории от профил, от анфас. ...
  780  21 
Право куме в сляпото око...
ааа, небето всеки ден му лъскат,
че си дума ежедневно с Бог,
с пачето перо от златна гъска.
Взеха го читателя курбан ...
  538 
  992 
  897 
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава Тодор и Вунка
Орхание беше един от най-големите центрове за седмична търговия в цяла Северозападна България. Тук прииждаха търговци и купувачи от близки и далечни села. Продаваха се всевъзможни неща. От едър рогат добитък до най-дребни стоки. В навечерие ...
  885 
Пише ми се кратко,
пише ми се бързо,
докато излитам
аз като отвързана.
Мигове събирам ...
  596 
Не знам, защо тогава ти не ми прости?! Нима за всяка грешка, невъзможно е да се прости?
Нима безгрешни сме на този свят...?!
Как да простиш в душата ? Някой трябва ли да те учи? Нима е нужно това като "учение" да се случи?
Застани пред огледало, не кривото мило... А правото!
Пред него лъжата, не вир ...
  667 
  576 
Песента на лебеда
роман
Глава първа
Вече трети ден, снегът не беше си дал почивка. Валеше ту на едри парцали, ту ситен като небесен прах. Целият град беше завит с една доста дебела пелена. Снегорините работеха денонощно. Събираха снега от платното и го избутваха настрани към колите, паркирани плътно ...
  460 
След работа Монката мина покрай селската кръчма и къщата на Страхил Железния. Мария поливаше цветя в градината. Приближи до оградата и му откъсна червено цвете, без да каже и дума. Монката пристъпи от крак на крак, аха да върже комплимент, пък не можа.
– Аз, такова, малко съм уморен – накрая издрънк ...
  575 
Вечерна среща
В една дъждовна вечер пред камината, със черния отвор – врата към Ада,
Отпивайки от чашата със вино, под звуците на цигулка от Вивалди,
Зачел се бях във стара, прашна книга, с пожълтели страници, забравена отдавна.
„Търговецът венециански“, витаеше все още между нас, по- жив от всякога ...
  355 
Събуждам се рано, с прозявка
наливам си черно кафе.
А после започва задявка
огледалото с тихо гласче.
─ И ето къдрица накриво, ...
  682 
Предложения
: ??:??