Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 524 резултата
***
когато има
безпризорни - обществата
са позорни
когато царства
нищетата - са позорни ...
  187 
в една страна на
свръхразруха доблестта
е (в) трета глуха
  354 
Гостенка
Тази нощ дошла е гостенка Пролетта,
а колко дълго аз те желаех, теб чаках.
Със слънчев лъч ме събуди сутринта,
отиде си студената зима, аз те дочаках. ...
  258 
В градския транспорт при внезапна спирачка жена залита, при което настъпва мъж с острото си токче, нанася му и свиреп удар с коляно на едно беззащитно място, забива чадъра си в корема му и за капак, го фрасфа яко с глава по носа.
Съответно следва извинение пълно с разкаяние.
- Извинете, господине, н ...
  241 
Пешо е сготвил, изпрал, прострял, сега мие чиниите.
Има време и е удобно за размисъл.
Днешната тема – феминизмът…
хххх
Жените рядко напускат мъжете си. Биологически закон – защо да губят гостоприемника? ...
  654  22 
  747 
  946 
  1115  12 
  810 
  610 
  767 
НАДПИС НА КИТАЙСКАТА СТЕНА
... и понеже животът ме забърка по-як от бетон,
и ми вкара в душата безпощадната си арматура,
ни веднъж не подирих из бурите кротък заслон –
и ги срещах по-здрав от самата Байкушева мура, ...
  189 
Животът ни
е толкова объркан
И лутаме се като пеперуди,
затворени във някакъв буркан
Света го виждаме ...
  238 
Изпод вежди свъсени яростно надничах.
Докрай всяка мисъл без свян разсъбличах.
Отражението свое в двубой призовах.
Отколешен противник в него припознах.
На дуел го предизвиках, за да го разпна, ...
  526  10 
Висока летва,състезателя е нисък...
А стомаха скупчен е във страх!
Молитви в мозъка се гонят
дали не се надскочих пак.
Сърцето мира ми не дава. ...
  768 
Със стъпки нежни в живота ми се връща
тя, сияйна, с капки дъжд и отрупана с цветя.
Сърцето вледенено бавно и с любов прегръща
свикнала в живота ми да носи светлина.
И хоризонтът пред очите ми разстила ...
  344 
Забавих се
„Самоизмислям се върху криле на пеперуда
понякога когато не вали” Бети
Исках
да си тръгна по светло... ...
  764 
Отключѝ се, сърце, отключи!
Отвори си железните двери!
Ако можеш... с поклон приеми
всичко, що с доброта се отмерва!
Забрави ти за гняв, за сълзи. ...
  279 
/Спомени от тоталитаризма/
Буквално преди дни научих, че е починала дъщерята на Рада Александрова - поетеса от времената на тоталитаризма. Бог да прости покойницата и моите съболезнования за Рада. Всеки има своите трагични мигове в живота, които са повод да преосмисли житието и битието си. Да си при ...
  719 
  798 
ЖЕНА ЗА МИСЛЕНЕ
Излъжи ме красиво, че още си влюбена в мен.
Ще повярвам на твоите, толкова хубави, думи.
И, додето ти гледам прекрасната рокля от лен,
ще мълча, по-загадъчно даже от древния Руми. ...
  846 
Босо – сърцето подскача на пъстра поляна.
Може би иска то миг пеперуден да хване.
В младо зелено се кипри мосю храсталак.
Облак щастливец издува сметанов каймак,
но дефилират суетните миски – звездите. ...
  336  16 
Той на добитък прилича,
доброволно глава накланя,
парàта само го привлича,
познахте ли го - бай Ганя!
Честта отличава човека от скота, ...
  881 
Днес, е добре да направиш
някой, когото обичаш, щастлив!
Да му протегнеш ръка без прегради.
Да го приемеш, като скъп и любим.
И тъй като най-близко си ти до нещата ...
  195 
  1175 
НЕ ВСЕКИМУ СЕ ДАВА ОТ НЕБЕТО
... не всекиму се дава от небето
да остарее благо като мен –
във моето шейсет и седмо лето
белее ми се ризката от лен, ...
  197 
  749 
Понякога се чувствам, като кученце,
когато ти си някъде до мен.
Оглеждам ти краче, ръчичка, дупенце,
и някак си се чувствам разтопен
от нежност, за която думи няма, ...
  802  17 
Тя не носеше грим или някакво фино червило.
Не разбираше дамите, свели глави над черпака.
Не понасяше някой да казва „Обичам те, мило“.
Тази силна жена преди няколко века поплака.
След Големия взрив си е сплела косите на плитка ...
  381 
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Как се пренесох в миналото"
( продължение 1)
Коггато се свестих, се намерих в нещо като легло. По-точно беше широк нар, покрит с нещо шумкащо, като че съм легнала в плевнята на село преди 50 години. До мен на стол седеше моят похитител. В стаята беше ве ...
  1051 
Кой твърди, че съм само от кал?
Някой, който човека е хванал
и го мачкал без милост и жал.
Бях вода и вода ще остана...
В моите клетки е сбрана тъга ...
  398 
И фигурка, след фигурка се ниже, животът ми изящен филигран,
остана само песът верен ближен, от хората останах неразбран.
Аз хляба си в нощвите лунни меся и къщата си нося, на гърба,
и все на кръстопът ми е адреса. В градината ми – плачеща върба.
В очите ми сияе разнолика, и пее Марта, винаги по слух, ...
  545 
  531 
Честита пролет, Пролет! -
Днес ти честитят,
които виждат в тебе
Любвеблагодат!
Честита да си, Пролет! - ...
  468 
И когато косите
Със златен оттенък
И очите сини
Със сива мъгла
Допрат се до кожата ми ...
  270 
Тихо, кротко вървя под дъжда
С надежда да измие моята тъга
Лицето мокро е, тежи ми любовта.
Сърцето счупено е, но не мога да спра.
Връщам се при теб, макар и да се давя ...
  991 
По адрес той живее на уличка в малък квартал
(дълга колкото ред, с ширина на кръстосана рима).
И навярно, дори пощальонът не беше разбрал,
откога на вратата му липсва табелата с име.
Шепнат злите езици, че той е самотник заклет, ...
  741  15 
  537 
  699 
Човешкото стадо се въртеше около потока. Гората ги плашеше, поляните бяха останали голи – всички възможни плодчета и корени бяха обрани, стадото диви овце гледаха подозрително, а овните тропаха с копита, там зад бившия зелен пояс понякога надничаха зловещите муцуни на хищници…
Пък във водата се мярк ...
  340 
Предложения
: ??:??