Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
374 400 резултата
Ежедневие...
Скучаещо, развълнувано, боледуващо сърце...
От време на време го заболява.
Нещо го провокира да бъде засегнато от едни и същи закономерности водещо до тези три резултата.
Ежедневието на скуката: ...
  120 
СЕЗОНЪТ, КОЙТО НОСЯ С МЕН
Есента е куплет за раздяла.
И смирение дебне отвсякъде.
В мен валят дъждове до премала.
Аз пропуснах си всичките влакове. ...
  202 
Отново се срещаме, без уговорка, без план -
случайност или нова порция плам?
Съдбата шега ли с нас си направи?
Нали исках всичко аз да забравя?
А вместо това пак се смея със глас ...
  105 
ЗДРАВЕЙ, ЧОВЕКО!
... в зори се будя винаги с надежда,
че ще живея в по-добричък свят,
защото знам, че радостта се свежда
до простичкия факт – да съм ви брат. ...
  100 
Вкуси, вкусът на свободата!
Бавно вдишвай я полека.
Да загърбим ние нищетата,
че нещастие е за човека...
Защо ли пък ни бяха дните? ...
  118 
Ежедневки 110
1. Маскирах се, като истината... и останах без маски...
2. Заложих на черно... и излязох на червено...
3. Получих наследство... плащам чужди дългове...
4. Слях се с природата... погребаха ме... ...
  147  10 
Думите – бързи ручеи, нотите – дъжд светлеещ,
нещо ще ти се случи и... Всъщност дали живееш?
Делници, празници, нощите... безсмислено се въртят.
Колко ли струва ти още -то и прави ли те богат?
А аз си кътам песните. В стих смея се, ридая, ...
  165 
Къде е истината...
Може би в очите на лъжеца,
успял да залъже Народа без право.
Химия, тайнство, прокоба...
И ето изчезва Народа. ...
  143 
Царе и пешки
Човекът много трудно осъзнава
допуснатата и редовна грешка.
От дете мечтае да живее в слава,
мислейки се за цар докато е пешка. ...
  79 
Ех, есен моя, моя златна есен,
усещам те с душа, сърце и ум.
Понякога – на вятър в дивна песен,
а друг път – на листата в нежен шум.
Жадувам да отпия сочността ти ...
  127 
Персефона скучаеше. Сколвайки през feed-а си в Instagram, тя въздъхна заради безкрайния парад от перфектно филтрирани чинии с брънч и инфлуенсъри, показващи своите колекции от кристални чаши. Не че тя не харесваше живота си. Да си богинята на пролетта и растежа беше хубаво — цветя, слънце и лудуващи ...
  164 
  195 
  194 
ВЛАКЪТ ЗА РАЯ
Гара. Барче. Двеста грама.
Чашата ти с липов чай.
И билбордова реклама
на залутан къмпинг „Рай“. ...
  101 
Гол, но с каскет
е ли аскет?
Раз деколте,
два деколте,
ала кое? ...
  79 
ФАТАЛНО ПРИВЛИЧАНЕ
Събуждам се една сутрин и поглеждам през прозореца, не за да видя какво е времето, а дали колата ми е още отпред. Животът ми е сив и скучен. Безразлично ми е какъв ден и коя дата е днес. Дори и времето, слънчево или не, все е лошо. "Няма нищо по хубаво от лошото време"... сивото в ...
  116 
Честит празник на всички, изкушени да пишат
Поезия и успели да я превърнат в празник на живота!
Събираме всички картини и чувства в душата
и гейзер избликва, събужда ни той във зори.
Едно вдъхновение иска без час и без дата ...
  206  18 
Ценители на съвършенството,
на най-доброто,
отдали се изцяло на блаженството
да прочетат
това, което считат само за такова - ...
  129 
Редят се върху листа тихи рими,
родени в тишина и самота.
Понякога ме будят и в съня ми,
летят и блъскат в моята глава.
За нещо изживяно, неживяно, ...
  109 
Есента пристъпва с леки стъпки,
тиха, но със златен мек воал.
Вятърът прошепва стари късни тръпки,
сякаш от миналото връща ни сигнал.
Листопадът като стих играе, ...
  117 
Децата са чисти и невинни.
И ние бяхме такива, но...
пораснахме...
Или всъщност се смалихме?
Бяхме преди добри, незлобливи, несъществуваше за нас разврата и не познавахме греха. ...
  114 
Търсих те из светлите пространства,
цветя из горските поляни за тебе брах,
мечта - видение бе в сънища и странства
и бляскав бисер в шепа звезден прах.
А Ти стаена тихо в сърцето, ...
  134 
Боли ме от неказаните думи.
От всяка дума казана боли,
когато лятото започне да умира.
И въздухът от спомени горчи.
Край мен отекват удари на брадва. ...
  100 
Зад всеки стих стои различен поет...
с личен прочит... от сърцето му взет.
Той често въздиша с нежност и мекота,
към природа, любима, с ранима душа.
От всяко утро свежа глътка поел ...
  82 
Иде ми да викам.
Да се тръшкам.
Да крещя..
Но устата е безмълвна.
Като камък аз мълча. ...
  75 
Когато все пак мислите заспят
забравям, че във мене тлей жарава.
Стрелките на часовника броят
все миговете вечности.Тогава...
Тогава съм притихнала стреха, ...
  286 
„Понякога текстът и музиката заедно са по-големи от техния елементарен сбор" - Кристиян Бояджиев, композитор
Не пиша стѝхове с молив назаем.
И пея понякога с измислени ноти.
Аз на моите музи не плащам наем,
идват, отиват си – ...
  125 
Преди 30 години някъде през месец май
на училището наше казахме Good bye!
Млади и красиви, с поглед напред,
устремени, окрилени, пръснахме се ний навред!
Кой във Англия отиде, за да търси там късмет, ...
  122 
Позитивно днес искам да мисля,
но как може да стане това,
щом що събуждам се сякаш изстискан,
а току- започва денят?
Слънце ясно в небето изгрява, ...
  92 
Събуждам се. Леглото вече празно.
Говоря си без глас със телефона.
Предесенно мъгливо и заразно
и времето се цупи на разклона.
Да хвана пътя някакси е късно, ...
  157 
Юнак! Мерак! Бутилка джин.
Красива козметичка!
Тапети с цвят - небесносин,
в хотел с една звездичка.
Балкон. Нагон! Орляк звезди! ...
  221  16 
ОТ ЖИВИТЕ ПО-ЖИВ!
... какво на този свят ще ме завръща, когато си отида някой ден? –
да си нагледам бащината къща, в която друг живее вместо мен,
нощвѝте, дето втасваше си хляба, и кладенеца с вехтия чекрък,
и дворчето с мушкатото на баба – и грохналия дядов асмалък, ...
  155 
Сънувах те!
А всеки сън е истински,
докосва ми душата!
Години аз бленувах те,
слушах само приказки ...
  124 
Имам белило!
Имам червило!
Имам кичило!
Готова съм за венчило!
Ида любе! Де си? ...
  205  10 
П Р Е Д У П Р Е Ж Д Е Н И Е
Представяте ли си,на практика какво ще се случи,
ако Борис ръката на Хелен пожелае,
а кумове бъдат Катрина и Мич*
и всички Стихии бъдат на сватбата им поканени? ...
  81 
Тя никога не си отива,
дори когато чезнем в самота,
и мислим си, че няма сила
да ни възвърне към света.
Тя никога не си отива, ...
  154 
В САНАТОРИУМ
Автор: Зоран Якимоски
като дъвка
душата се разтяга
безразличен съм ...
  157 
Завръщам се във времето, когато
живял Орфей по нашите земи,
и цветето с безсмъртие богато
прораснало от кървави сълзи.
Легенда от Родопите разказва, ...
  202 
ПОСТЕЛЯ ЗА ИИСУС
Не знам какво рисувал е дъждът
с безплътните си пръсти по стъклата –
видях, че ме очаква дълъг път
през пропасти от суети и вятър. ...
  101 
КРЯСЪК
„ И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.
Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат."
Лука, [19:39, 19:40]
Дъждовете пуснаха бради. ...
  113 
Предложения
: ??:??