Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 151 резултата
Стихът пореден в стаята мълви,
че нужни са ни думите горчиви,
разказващи за тежките съдби,
залутани в безпътица, но мили.
Защото нужен ни е онзи бряг, ...
  1394  10 
  1714 
Старите грабят и рушат
над трийсет години вече.
Дали новите ще се изкушат,
дали вълк овча кожа облече!?
Ще има ли и за нас спасение, ...
  672 
Плътски, лъвски аромат...
настръхвам и ми е горещо...
Прегръща ме във нощен хлад
аромат на мъж и още нещо!
Под силата на жарка страст ...
  923 
О, размахвайте вий мечове и шпаги,
Над глави да се веят бойни свади!
Сякаш не знай, що брои нам думи,
Нейде низ душата, когат боен дух извади своите струни!
О, любовници! ...
  451 
Една сутрин на развиделяване, когато светлината изпъди мрака, а новият ден, като малко момче скочи в скута на селото, Тяна помоли да извикат Станулица. Усещаше, че земните ѝ дни са преброени.
Остави Делчо двете жени сами в стаята. Едната свита, като изгризана ябълка в леглото, а другата като изваяна ...
  1061  27 
Ръцете ми са целите във прах,
във пепелта от изгорели "птици".
Когато ги погледнах, осъзнах –
мечти са туй, угаснали в зеници.
Не исках да повярвам – не е сън, ...
  500 
Мисли, изказани от дъщеря ми, когато е била на 7 години.
От един вирус бягам, друг ме хваща!
***
За да науча това стихотворение наизуст, цял ден трябва да плямпам.
*** ...
  676 
Магнолия нежна на морския бряг,
цъфтяща, искряща предложи ми
сняг - цветове, аромати - различни.
Избягала бе от местата двулични.
Почудих се как, защо и кога ...
  2245 
  1189 
Ненужното огниво се разби,
искра последна светна и угасна.
Сред мрака лутат хиляди съдби,
безпътицата толкова прекрасна,
е мътна. Много риба се лови, ...
  489 
Аз те търся, ти ме търсиш,
но непозволено ни е с теб да се открием.
Аз те викам, ти ме викаш,
но зовът затихва, не намерил прием.
Аз те чакам, ти ме чакаш, ...
  230 
  929 
  1331 
В тишината те намерих,
свита на кълбо,
обгоряла цяла във рани,
задъхваща се от любов.
Толкова ли страшно беше, ...
  756 
Когато пак вляза в своята мечта
и усетя да изпълва мойте вени,
откривам нов свят, чувствам топлина
и оставям зад гърба си всичките проблеми.
А там ме чака сладостта ...
  238 
Поетът с нежната душа
Душата ми е бяла като птица, ранена,
която се снишава и към изгрева полита.
Излита и се връща пак при мен наранена,
слънцето и раните лекува и тя пак излита. ...
  1218 
Неспокойна птица е душата.
Щастлива е само когато лети.
Широко разперва крилата
и литва. Птица в клетка не стои.
Тя истински жадува светлина. ...
  468 
На пръв поглед момичето не беше нищо особено. Не се различаваше съществено от останалите девойки на нейната възраст – не носеше очила, имаше добре поддържани зъби, които непрекъснато показваше, малък, но стегнат и изискан бюст, дълги крака и безупречни задни части. Обаче нещо в нея дразнеше погледа. ...
  889  18 
- А, кирио Петро, това е кирия Мари-Елен от Белгия - ме представи Панайоти на нежна годпожица
Кирия, това е кириос Петро, той е от България....
О како, уж имало много вилички твои познати, а до сега не си ме обзавела с никоя,.. тя мацката
била съседка, ама кой да знае... разговарях със себе си наум
...
  662 
Дали ми липсваш? Не.
Студено е, защото идва зима.
Но пък ми липсва светлината,
в тебе отразена и любовта,
която ражда рими. ...
  983 
Нямаше как да не я загледам. Толкова красива и елегантна жена отдавна не бях засичал в нашия квартал. Вероятно не беше оттук. Прииска ми се да й се насладя повече, затова тръгнах след нея. Не мислете, че съм женкар. Рядко се мъкна след красавиците като кученце. Но имаше нещо наистина странно – тя из ...
  970 
Последен куршум
Не е ясно колко
време ще ме няма.
И дори не знам колко
още време ще остана, ...
  253 
Устремен вървях по есенните пътеки,
потрупани с мокри умиращи листа,
вървях без чувства, отдавна ми отнети
от ръцете ожесточени на любовта.
Вървях в утрини дъждовно мъгливи, ...
  485 
Тя пристига и тръгва бездумна;
без покана, известие, знак;
безпощадна, и страстна, и блудна,
стъпва нагло на нашия праг.
Тя вода е и въздух, и огън. ...
  911 
Беше горещото лято на 1932 година. В прашното ателие на Спирос Никодимос се бяха проточили два слънчеви лъча, оставящи бели кръгове.От близо година никой не беше идвал да даде поръчка, та дори и за надгробен паметник.Времето да твори с длетото си, сякаш бе спряло. Не беше Микеланджело, но статуите, ...
  1297 
Стабилна криза…
хххх
Пешо се кани да изкара зимата без топливо – запасил се е с антифриз…
хххх
Защо ли всички глупачки са хубави жени? ...
  491  16 
В очите е на котката бездомна,
която по вратата драска.
Отчаяно опитва да си спомни,
забравена на прага ласка.
Снежинка лека, на носа на куче, ...
  703  17 
Събужда се деня като молитва,
от есенни лъчи в поток листа,
минутите с възторг нагоре литват
и в цветни аромати си растат.
Избирам си най-цветната минута, ...
  406 
Поредният работен ден. Вече пет учебни часа съм в моята служебна Машина на времето, която управлявам повече от 22 г. със свидетелство за правоуправление за категория "Даскал".
Чувствам се малко уморен от това прескачане от епоха в епоха, но няма как. Досега бяхме с осми клас на борда на испанска кар ...
  488 
Аз идвам от север, от много, от много далече
и не броя без апломб преброените стъпки,
не от страх аз заставам пред вас разсъблечен,
не в страха си прикривам плътта с оределите кръпки.
Тук съм дръзко изправен, нека гледат ме всички, ...
  536 
В съня ти
В съня ти всяка нощ ще бъда –
вълшебна, мила и добра,
а ти ме приеми такава,
за теб рисува ме нощта. ...
  513 
Ухание на прясна паста...
На чесън, мащерка и топъл хляб...
Две вилици, два ножа...-
един е само срещу тях...
Сълза търкулва се... ...
  433 
Бял череп със очи светлочерни,
аз съм и кукла и вентрилоквист
света понякога ругая с думи бедни,
нима съм отегчен, болен песимист?
Не! Затова търся свобода ...
  563 
Тежка мъка в душата си имам.
Аз дечица си нямам. Дечица.
Сам живея. В студената зима
се спомина жена ми Зорница.
Къшей хлебец на масата плаче. ...
  494 
Час без теб се усеща като месец.
Ден без теб се усеща като година.
Седмица без теб се усеща като век.
Месец без теб се усеща като хилядолетие.
Година без теб е същинско мъчение.
  1374 
  1029 
  979 
  882 
Айрин- 2
В навечерието на визитата, Айрин сънува сън, който сама изтълкува. Уж столица, уж център, а пристигнаха в двуетажна къща с малко дворче, която приличаше на вила между големите сгради, наричани тук не блокове, а кооперации. Обитаваше я само семейството на Г.
На вратата ги посрещна дребна жен ...
  579  20 
Предложения
: ??:??