Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 151 резултата
Колко много човешки съдби
се лутат без посока в мрака,
лъжите не спират - дори
не ги боли...Тези които
променят човешки съдби! ...
  640 
Когда ещё мы не носили маски,
И мир был весь наполнен ароматами,
Для судеб жизнь размешивала краски
Из вечного, из разного внезапного…
Когда не соблюдали мы дистанции, ...
  2691  13 
Как да повярвам в тази добрина,
която ме затваря зад решетки?
Налага безразсъдните си правила,
как да рисувам без бои със четки?
Как да повярвам в тази добрина, ...
  455 
И тази вечер горко заридал
дъждът разкъсва облачната риза,
объркано и безутешно влиза,
той в първия попаднал му локал.
По шлифер на самотник засиял, ...
  449 
You’ve brighten my world,
you’ve brighten my soul,
you’ve warmed my heart,
you are brightening my day,
you’ve brighten my spirit, ...
  927 
От работа се май залисах.
Дано не съм позакъсняла,
на дядо Коледа да му напиша
какво желая за подарък.
Но после нещо се размислих… ...
  618 
Някога когато аз те срещна,
Може би живота си бих ти подарил!
И душата ми, не ще остане грешна,
Че много хора аз съм наранил!
Но страдал съм и аз стотици пъти! ...
  1331 
Животът се случва чрез човешките взаимоотношения. Не го оспорвате, нали? Те може да са изпълнени с уважение и зачитане на другия, нелишаващи от свобода, любящи, градивни, хармонични, но може и да са дисхармонични и погубващи. Наблюдавала съм, пък и аз самата съм била страна във взаимоотношения, в ко ...
  1577 
МЕСЕЧИНА
На поэта неудержимо наваливался день.
М.А. Булгаков («Мастер и Маргарита»)
на Кр. Тенев
Май че пак е пълна Месечина, ...
  569 
Отиде си лятото с една последна, уморена въздишка. След него дойде есента и обагри земята в златисто, кафяво и оранжево. Забравила бе само да изтрие последният спомен от топлото лято.
Една малка роза, зъзнеше на студеният вятър, оглеждайки с удивление необикновените цветове покрили земята наоколо. В ...
  899 
Не знам точно кога ме подразни за пръв път истински, но картинката си беше ясна: любимият лека-полека мутираше в посока турски паша. По тези въпроси никога не си бяхме говорили и когато преди месеци се събрахме да живеем заедно уж всичко вървеше по мед и масло. Ама сега явно беше тръгнало не накъдет ...
  752 
как ли щеше да бъде с нас
преди 20 години
ако беше дошъл
ако бе само минал
покрай мойте пътечки ...
  576 
Пръстите на Владо притискаха порцелановата чаша с чай и леко потрепваха. Сините му очи бяха приковани в насрещната картина на стената в огромния му кабинет. Беше четирдесетгодишен, имаше безупречна репутация на хирург, търсен и уважаван от много пациенти. В светлата му коса имаше няколко бели косъма ...
  2183  14  51 
Кръст и Любов са
едно — и живец — и
вселенни устои
Кръст и Любов са
едно — и живот — и ...
  315 
О Т Г О В О Р Ъ Т О Т К Р О В Е Н
Пронизваща стрела
изпрати ми луната,
не бе стрела,
а изстребител ...
  548 
Плагиатът
/посветено/
Животът ме среща, както изглежда
с много различни съдби.
От мъките взимам съчка надежда, ...
  786  11 
  762 
  837 
  1071 
  1604 
  1089 
  555 
Среща със Съдбата
на С...
До днес не знаех, че я има
и във абсурдният ми Свят
живяла е със свое име ...
  1242 
Край комина вятър мина,
полетя. Къде ли?
Там, където под небето
ласкав сняг се стели.
Там далече, бяло мече, ...
  1046  16 
Какви времена, какъв живот,
често някой правите на идиот!
Пред теб светец, вода не напита,
зад теб дявол, да те оправи налита.
Май такава ни е расовата проба - ...
  425 
Нарисувай ми, художнико, България!
В отражението на сълза я нарисувай!
Изплакана от майка, брат, сестра,
пресъхнала в сърцата на бащите.
Нарисувай ми, художнико, България, ...
  696 
Вратите са място,
което да преминеш
по избор направен от теб
Да влезеш или затръшнеш
по всяко време, по пътя напред. ...
  321 
И гледаме живота със счупени очи,
навеждаме се за молитва
и благодарим на Бога,
че нас ни пощади.
И покрай нас така си отминават ...
  521 
Беше топла майска утрин. Върху клончето на една липа, блестеше малък пашкул от коприна. На долния му край, бавно се разтвори дупчица и от нея се подаде много любопитна глава, с големи фасетъчни очи. Сантиметър по сантиметър до обяд, излезе пеперуда със сгърчени не оцветени крила.За още няколко часа ...
  724 
Денят ще дойде като мил приятел
и ще събуди утрото си в мен,
и мигове с порода ароматна
ще ми накапе с изгрев откровен.
И ще попия пролетната прелест ...
  392 
Тези стъпки ми напомнят
за дебнеща хиена в мрака.
На страха очите са огромни,
щом смъртта отдавна чака.
Спокойствието нямо чезне ...
  600  14 
Сърцето ми биеше до пръсване. Едва успявах да си поема дъх и треперех дотолкова, че не контролирах движенията си. Коленичих на пода и започнах да лазя бавно, много бавно. Трябваше да съм съвсем безшумна и най-много се боях от това, че челюстта ми трепери и зъбите ми ще изтракат всеки миг. Затова дър ...
  861  15 
Като портокал
е натежало Слънцето
топло и сънливо
Сгушва се някъдe...
във гора пожълтяла ...
  385 
Изкъпаната есенна сутрин любопитно се опитваше да надникне през прозорците на автобус № 12. Подтикнато от нея, септемврийското слънце вече гъделичкаше палаво с лъчите си лицата на някои от полусъбудените пътници. Не на всички обаче се полагаше тази чест, доколкото успях да забележа. Може би слънцето ...
  1211 
Деловата мома
затвори „Фейсбука“,
взе пари от оня
и шопингува,
без да се шегува…
  306 
Денят
се сля
с Нощта…
Роди се Спомен…
хххх ...
  387 
за да няма
между тях
преграда —
им —
да се обичат — ...
  1014 
Един до друг на една ръка разстояние.
Гледаме се в очите,
а бушуващите в нас емоции оказват влияние.
Всичко е просто всяко движение
с поглед ще си следим ...
  440 
Искам да обхванеш с длани моите страни
Да докосваш моите очи
Да споделим една въздишка.
Искам те до мен, и ден и нощ...
Сън ли е това, или мечта. ...
  501 
Ех, времена, не зная,
напред или назад се мая.
Обречен да живея аз в средата,
между залеза и зората.
Като мен обречено е битието, ...
  517 
Предложения
: ??:??