Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 151 резултата
Ще ме забравиш ли преди да се намерим?
В началото сме били близко.
Сега е трудно да вървим един към друг.
И времето със разстоянията ни разделя.
...Разговори...разговори... ...
В началото сме били близко.
Сега е трудно да вървим един към друг.
И времето със разстоянията ни разделя.
...Разговори...разговори... ...
501
13
6
на любовта са
некъсливи нишките
и зарева са
и украса нейна са
и Божи чудеса са
некъсливи нишките
и зарева са
и украса нейна са
и Божи чудеса са
452
1
Любовта си купи колело
и ненадейно завъртя спици.
Не застрашавайки никого,
приложи чувства с динамото
на незащитения си център.
и ненадейно завъртя спици.
Не застрашавайки никого,
приложи чувства с динамото
на незащитения си център.
555
4
КРАТКИТЕ ЛИТЕРАТУРНИ ФОРМИ КАТО ВРЪХ НА СИНТЕЗ В ЛИТЕРАТУРАТА
Кратките литературни форми като върхово постижение на синтетичния изказ в литературата – специфики, характеристики и резултати
Всеки литературен жанр има своите правила, които служат като ръководство. Кратките литературни форми са мъдросл ...
Кратките литературни форми като върхово постижение на синтетичния изказ в литературата – специфики, характеристики и резултати
Всеки литературен жанр има своите правила, които служат като ръководство. Кратките литературни форми са мъдросл ...
1448
5
7
От десетина години всяка свободна минута ми е заета в обмисляне на важен въпрос, стоящ пред всеки уважаващ себе си и мама млад мъж „Да се оженя ли и като коя мома ще ми пасне най-добре!” А аз съм много добър в сметките, защото не само, че съм математик, ами съм и доктор на споменатата наука. Няма не ...
1796
2
5
Мисли, изказани от дъщеря ми и стихотворения, съчинени от нея, когато е била малка.
На 6 години:
Отдай се на игри,
грижите забрави
и самотата изостави! ...
На 6 години:
Отдай се на игри,
грижите забрави
и самотата изостави! ...
730
1
2
Вълчицата нададе силен вой,
запрати го нагоре към луната,
но пусто беше в мрачния усой,
самотна ѝ отвърна тишината.
Изправена над стръмните скалѝ, ...
запрати го нагоре към луната,
но пусто беше в мрачния усой,
самотна ѝ отвърна тишината.
Изправена над стръмните скалѝ, ...
592
6
17
За всичките тези години научих,
че няма го "белия кон"...
че има едничък
спасител всесилен
и той се нарича ...
че няма го "белия кон"...
че има едничък
спасител всесилен
и той се нарича ...
612
1
5
Каза ми, че ме обича,
но не показваше това.
Каза ми, че съм единствена,
а все при други ходеше.
Каза ми, че съжалява ...
но не показваше това.
Каза ми, че съм единствена,
а все при други ходеше.
Каза ми, че съжалява ...
1668
1
Пак тук сме. Ето, пуканките, колата,
не се стеснявайте, студена е и вкусна.
Рефлектор, сцена... А коя е голата?
Ах, истина била! И кой профан я пусна?
Самотна дума хлипа, зад кулисите, ...
не се стеснявайте, студена е и вкусна.
Рефлектор, сцена... А коя е голата?
Ах, истина била! И кой профан я пусна?
Самотна дума хлипа, зад кулисите, ...
393
2
6
СОФИЙСКИ РОМАН
Глава двадесет и шеста
Вечерите в Рабат бяха необикновено приятни. След 9 часа, под влияние на приливите и отливите на океана, вятърът утихваше и човек дишаше леко. Свежият океанският въздух се напояваше с аромата на жасмин. Този мирис имаше необикновената сила да се просмуква навсякъ ...
Глава двадесет и шеста
Вечерите в Рабат бяха необикновено приятни. След 9 часа, под влияние на приливите и отливите на океана, вятърът утихваше и човек дишаше леко. Свежият океанският въздух се напояваше с аромата на жасмин. Този мирис имаше необикновената сила да се просмуква навсякъ ...
704
1
8
Всички обичаме плътта! Не само я обичаме, но има моменти в живота, когато я "боготворим".
Обичаме да я гледаме, да я докосваме, да я целуваме, да и се радваме, да я пазим, да... Дори да я ядем (не нашата разбира се)
Знам, че ще изскочат едни хора, които ще ми кажат "Тя плътта е нищо, някаква си нетр ...
Обичаме да я гледаме, да я докосваме, да я целуваме, да и се радваме, да я пазим, да... Дори да я ядем (не нашата разбира се)
Знам, че ще изскочат едни хора, които ще ми кажат "Тя плътта е нищо, някаква си нетр ...
1183
2
14
1343
9
10
957
1
8
Прошепна ми го тихо "Лека нощ",
но аз едва ли ще заспя с мечтите.
Усещам любовта и чудната ѝ мощ.
Дъга ще търся сред звездите.
Не искам да ни раздели нощта. ...
но аз едва ли ще заспя с мечтите.
Усещам любовта и чудната ѝ мощ.
Дъга ще търся сред звездите.
Не искам да ни раздели нощта. ...
1229
3
16
Амазонизмът – мутирал феминизъм – есе
Днес ставаме свидетели на засилени инвазивни действия от страна на голяма част от женското съсловие. Все повече жени навлизат в професии, които доскоро бяха традиционно запазени за мъжете – пилоти, военнослужещи, полицаи, бизнесмени, строители – предимно силови ...
Днес ставаме свидетели на засилени инвазивни действия от страна на голяма част от женското съсловие. Все повече жени навлизат в професии, които доскоро бяха традиционно запазени за мъжете – пилоти, военнослужещи, полицаи, бизнесмени, строители – предимно силови ...
2075
3
40
О, македонци бедни,
каква съдба - и таз добра!
Това бяха мигове последни
и в мрака пътят ви спря!
Плачат хора безутешно - ...
каква съдба - и таз добра!
Това бяха мигове последни
и в мрака пътят ви спря!
Плачат хора безутешно - ...
1111
1
Една магична бяла роза през зимата му разцъфтя
и до сърцето си я сложи, за нея дни и нощи пя.
И пак е утро, в тишината на пресния и дъхав сняг,
воали нежни на мъглата целуват ален розов цвят.
В студа магична бяла роза, бе дръзнала да разцъфти. ...
и до сърцето си я сложи, за нея дни и нощи пя.
И пак е утро, в тишината на пресния и дъхав сняг,
воали нежни на мъглата целуват ален розов цвят.
В студа магична бяла роза, бе дръзнала да разцъфти. ...
1790
15
24
Едно момче на улицата свири,
цигулката приплаква тя далеч.
Монета пуска всеки, който мине.
Едно момиче – мъничък букет.
А на букета имаше бележка - ...
цигулката приплаква тя далеч.
Монета пуска всеки, който мине.
Едно момиче – мъничък букет.
А на букета имаше бележка - ...
1140
1
2
Хан Тервел
Хане, Тервеле, ти на Аспарух сина,
на хан Кубрат внука, един войн славен.
Ти никога преди Византия не преви глава,
те пред теб покланяха се и търсеха помощта. ...
Хане, Тервеле, ти на Аспарух сина,
на хан Кубрат внука, един войн славен.
Ти никога преди Византия не преви глава,
те пред теб покланяха се и търсеха помощта. ...
622
На своя език розата наричам „роза“
и р-то пробива небцето със шип,
а з-то разтваря се между зъбите.
Листенцата крехки наричам цветчета
и нежно по езика ми се стопяват е-тата. ...
и р-то пробива небцето със шип,
а з-то разтваря се между зъбите.
Листенцата крехки наричам цветчета
и нежно по езика ми се стопяват е-тата. ...
834
Ранна сутрин. Великият Зигфрид Философ, разбирай ази, ама не разбирай, драгий читателю, никаква от мене превзетост или самовлюбеност, щото най-обичам философската си глава не щото е философска, а щото е подарък… та, ранна сутрин, както бях започнал да казвам. Ранна сутрин, свети слънцето, новият ден ...
1878
10
64
„Къде си, Най-Светли, и защо остави света да потъне в мрак?“
Трийсет години бях на тая земя и никога досега не бях изричал реплика на негодувание. Нито на глас, нито наум. Но ето че сега тия думи ехтяха в съзнанието ми като удари с ковашки чук; нечия грамадна, жилеста ръка държеше тоя чук и блъскаше ...
Трийсет години бях на тая земя и никога досега не бях изричал реплика на негодувание. Нито на глас, нито наум. Но ето че сега тия думи ехтяха в съзнанието ми като удари с ковашки чук; нечия грамадна, жилеста ръка държеше тоя чук и блъскаше ...
648
Мечтата на нашите,отивам при тях в Атина,... ами Вилето...
Така свикнахме двамата, как да й кажа,.. хайде свършихме, взимай си закачалките и до тук бяхме.
Ще й кажа довечера, не си играехме на думи '' Обичам те,.. не мога без теб '', напаснахме си
всички добри и лоши пъзели.
- Виле, ти не ме обичаш ...
Така свикнахме двамата, как да й кажа,.. хайде свършихме, взимай си закачалките и до тук бяхме.
Ще й кажа довечера, не си играехме на думи '' Обичам те,.. не мога без теб '', напаснахме си
всички добри и лоши пъзели.
- Виле, ти не ме обичаш ...
1456
8
Сега е тихо, дъжд ръми
и само мракът шепне
за мъка, за беди.
Една сълза по миглите ни лепне
и огън страшен ни гори. ...
и само мракът шепне
за мъка, за беди.
Една сълза по миглите ни лепне
и огън страшен ни гори. ...
753
Мога, мога да съм камък,
но мога и сърце да бъда,
и от свещица пламък,
на тиха скръб пробуда.
Ако съм камък нека бъда ...
но мога и сърце да бъда,
и от свещица пламък,
на тиха скръб пробуда.
Ако съм камък нека бъда ...
545
1
2
Събуди се секунди преди сигнала. С всичко се свиква, както казал набитият на кол. Отначало е трудно.
Само дето това начало беше отдавна минало. И вече свикна с всичко – най-вече с промените. Така е – човек привиква. Дори към хубавото.
А какво по-хубаво има от дома? Не скитосваш, не рискуваш, сред по ...
Само дето това начало беше отдавна минало. И вече свикна с всичко – най-вече с промените. Така е – човек привиква. Дори към хубавото.
А какво по-хубаво има от дома? Не скитосваш, не рискуваш, сред по ...
1225
7
11
Те ще ни гледат отгоре
В памет на загиналите в катастрофата граждани на Република Северна Македония и на българите, загубили живота си при пожара в старческия дом във варненското село Рояк
Малки звездички в небето,
светъл е техният път,
в болка се свива сърцето, ...
В памет на загиналите в катастрофата граждани на Република Северна Македония и на българите, загубили живота си при пожара в старческия дом във варненското село Рояк
Малки звездички в небето,
светъл е техният път,
в болка се свива сърцето, ...
400
Въпроси в тишината
Помниш ли онази нощ? Шепотът на горските листа. Тъмнината. Онзи храм и покритата в облаци луна.
Влезе тихо. Под краката ти пращяха мънички парченца от стари стенописи. Сринатият купол. Кръстът, някога искрящ в позлата.
Сребърният лъч, проникнал сред руините. Тишината…
Чу ги! Гласо ...
Помниш ли онази нощ? Шепотът на горските листа. Тъмнината. Онзи храм и покритата в облаци луна.
Влезе тихо. Под краката ти пращяха мънички парченца от стари стенописи. Сринатият купол. Кръстът, някога искрящ в позлата.
Сребърният лъч, проникнал сред руините. Тишината…
Чу ги! Гласо ...
503
2
8
Живях сред хора тъмни, като пропаст
бях връзван и измъчван с векове,
плачех с прикритата тежка го̀рест-
пред разяждащите есенни ветрове.
Излизах сред полята на страдание, ...
бях връзван и измъчван с векове,
плачех с прикритата тежка го̀рест-
пред разяждащите есенни ветрове.
Излизах сред полята на страдание, ...
841
5
Вече повече от три часа пътуваме с Валка, а сме още на половината път. Умората и отегчението се разхождат доволни по коридора на влака и от време на време хвърлят по един тържествуващ поглед към нас и останалите нещастници в задушните купета.
Отворили сме всички прозорци, но единственото което се ус ...
Отворили сме всички прозорци, но единственото което се ус ...
473
1
2
В далечината свети морски фар
и осветява пътя на моряците,
но не и твоят път към мен
той отдавна е потънал в тишината.
Лунна пътека дели вълните ...
и осветява пътя на моряците,
но не и твоят път към мен
той отдавна е потънал в тишината.
Лунна пътека дели вълните ...
1131
2
Една жена
седеше на пътя
с цигара в ръка
и къса пола...
Във късната, хладна вечер ...
седеше на пътя
с цигара в ръка
и къса пола...
Във късната, хладна вечер ...
754
2
думите (имат
дарбата да) насърчават
действителността
да става каквато е
в тяхното въображение
дарбата да) насърчават
действителността
да става каквато е
в тяхното въображение
1018
Някъде Там в Нещото,
в не чуждо на нас измерение,
се играе уж виртуална игра.
За да участваш става с решение,
а залогът е просто...залагаш Душа. ...
в не чуждо на нас измерение,
се играе уж виртуална игра.
За да участваш става с решение,
а залогът е просто...залагаш Душа. ...
1101
6
С поглед през прозорец вперен в небесата.
Тъмна, мрачна, непрогледна е мъглата.
В изгнание живота - страшний сън,
веч и аз не зная кой съм.
Душите във морето сякаш претопени. ...
Тъмна, мрачна, непрогледна е мъглата.
В изгнание живота - страшний сън,
веч и аз не зная кой съм.
Душите във морето сякаш претопени. ...
1238
2
1
Ноември ми шепти със нежни думи,
че всъщност не е толкова суров.
Макар неспиращ клоните да брули,
дърветата немеят, само зов
се чува нейде, там в далечината, ...
че всъщност не е толкова суров.
Макар неспиращ клоните да брули,
дърветата немеят, само зов
се чува нейде, там в далечината, ...
433
5
Люлякова нощ. Червена луна. Спуснати щори. Оранжеви светлини.
Сънувам ли? Твоите ръце ме обгръщат с топлина? Твоята мъжка сила пробужда моята женска нежност. Ти си толкова в мен… Усещам дъха ти. Твоите пръсти галят талията ми. И с теб пътуваме. През всичките нюанси на теменужките. Ухания на подправк ...
Сънувам ли? Твоите ръце ме обгръщат с топлина? Твоята мъжка сила пробужда моята женска нежност. Ти си толкова в мен… Усещам дъха ти. Твоите пръсти галят талията ми. И с теб пътуваме. През всичките нюанси на теменужките. Ухания на подправк ...
1001
3
8
Помня Ямбол до болка добре.
Помня ужаса тежък на хълма.
Бях тогава игриво момче
под небе, от горчилка погълнато.
Помня – лято и детски мечти. ...
Помня ужаса тежък на хълма.
Бях тогава игриво момче
под небе, от горчилка погълнато.
Помня – лято и детски мечти. ...
368
2
Есента си тръгва недолюбена.
Слънцето е уморено, сляпо.
Вятърът разнася бясно клюката,
че е имал нещо общо с лятото.
Време е да си запаля огън. ...
Слънцето е уморено, сляпо.
Вятърът разнася бясно клюката,
че е имал нещо общо с лятото.
Време е да си запаля огън. ...
536
9
10
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
