Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 650 резултата
Когато тишината заглушава и мракът заслепява, тогава си спомням за теб. Тогава в беззвучната нощ до мен достигат забравени мелодии, песни, на които някога танцувахме. Тогава усещам отново, че не съм сама, че някой ме обича...макар не винаги да е до мен. Тихичко си тананикам, за да не събудя спящия с ...
  3711 
Мислех ли, мислех аз пред дъската...
Времето бавно стрелките въртеше...
Тъжно се вглеждаше в мен госпожата,
а пък класът ми седеше и спеше.
Моите тикове нервно потръпваха, ...
  853 
Искам да бъда картинка от дъвка,
ще ми се даже станиол от бонбон...
Или пък бял етикет за тетрадка...
Даже и номер на касов талон!
Искам да бъда лъжичка за захар ...
  1126 
И ако ти и аз сме
рози,
то колко ли ни струват
думите,
преплетени ...
  796 
Л ипсваш ми когато си далече
И скам да те имам всеки миг
П адне ли ноща в плен обречен
С е явяваш,но не стигам твоя лик
В инаги красива и недостижима ...
  3139 
Тези думи прозвучаха
като писък в моето лице,
силно трепна крехкото сърце,
а ръцете пребледняха.
И страхът по - малко се промъкна, ...
  1729 
Малки капки течност падат
с излишна някак красота
и най-самотното кълбо съставят
на пода от чиста тъга.
Малки капки сърцето ми тровят ...
  992 
Боледува душата.
Сляпо остана сърцето.
Прокълнат от съдбата
пристъпвам в морето.
Прокриват грозното ми тяло ...
  1246 
Ябълкови бузи,
заешка муцунка,
панталон изхлузен,
ризата навънка.
Но до тука спрял е ...
  850 
Щом не мога да те имам,
ще те скрия от света!
Щом аз давам,но не взимам,
ще заключа любовта!
И когато осъзнаеш, ...
  1355 
Когато си тръгваш от мен
и всичко със себе си вземeш,
превръщам се в есенен ден.
Нощта става тъжна Вселена.
И руква порой от сълзи. ...
  1097 
Уфф...дали да обичам, не знам.
Само ти си в моите мисли
и не искам да съм сам,
всички стаи са ми тесни...
Вън вървят безлични хора, ...
  1212 
Докоснах цвета
на червената роза,
сега съм само
ухание, слято
в лъча светлина ...
  1327 
Аз сънувам пеперуди
Влез в съня ми, тихо стъпвай
върху паяжини ужас.
Нека утро не настъпва
щом в ума ми ще нощуваш. ...
  1344 
Върху перваза
на отворения ми прозорец
два гълъба
тъй нежно се целуваха,
че даже от сърце им завидях. ...
  984 
Сърцето ми се сковава
от страх,
всеки път когато помисля,
че си отиваш...
Недей! ...
  1233 
О, Бътерфлай!
Така си нежна.
Страхувам се да те докосна.
Белотата на млечната ти кожа
ме опива. ...
  1544 
В празното пространство ще надзърна
там, където беше ти - засмяна.
Тихо песни за любов предеше,
чакаше да бъдем двама.
Мисълта ми все към теб летеше... ...
  1380 
Как препускахме!
(изтощаващо!)
Падаха подкови (за чуждо щастие)
и плющяха хоругвите!
(впечатляващо!). ...
  1212 
Пръстите му трябваше да са отдавна замръзнали, но в този миг те не бяха негови. Нещо друго ги караше да се движат, да звънят, а неразбираемата за всеки другиго мелодия се разнасяше, удряше се в олющените стени, вибрираше във всяка негова клетка, резонираше и се превръщаше в пламък.
Той се потеше, а ...
  993 
Имаше два безкрайни дни. Като го осъзна, нещо в нея се разтвори и запя, запя с недокоснати фибри и я обля с цветове, а после се разплака.
“Нерви! Просто съм натоварена и какво по-естествено. Клипове, оферти за реклами, нов албум, а аз постигам и хващам в ръка звездичката си. Обичам да пея, пея, а се ...
  1134 
Цял живот рисуваше яйца.
Кокоши, щруасови, пътпъдъчи, сигурно и камилски, сурови, сварени, великденски, червени, шарени, рисувани със свещ, украсени с ваденки, дракончета, иконки, църковни и софтуерни, с маркери и без маркери, които не отварят нищо или отварят нещо, най-вече въображението, напукани, ...
  1084 
  775 
Притчи 27:7
7. Наситената душа се отвръща и от медена пита,
а на гладната душа всичко горчиво е сладко.
Налей ми ... горчиво кафе!
И чашата нека ...
  1304 
2-ри юни.Празник ли?
Празник, но май само на думи – а вече дори не и на думи. Забравили сме личността, т.е. една от личностите, на които дължим сегашното си свободно съществуване. Представяте ли си колко останах разочарован ...
  6742 
Миговете с теб ще останат вечни,
но само в болното объркано съзнание,
реално те са само спомени далечни
пазя ги умело без твое знание.
Откраднах ги, цената бе висока. ...
  785 
От болка не мога да пиша,
нещо в мен се пречупи спонтанно,
дали остана душа, за да диша,
ти ме убиваш жестоко и бавно.
Така съкрушена съм в капана ...
  705 
Някога, много много отдавна, живеели две жълти пеперуди. Те били невероятно красиви и щастливи заедно - по цял ден летели и се радвали на света.
По това време Слънцето не било жълто, каквото е сега, а нямало цвят. То било много нещастно от това и тайно завиждало на двете жълти пеперуди за тяхната ок ...
  1815 
Поезията и Поетът
Всеки човек владее словото. Съгласете се, обаче не всеки използва неговотовъздействие по предназначение.Истината е, че само поетите знаят функцията на „магията на словото”, за която говори испанският поет Ф ...
  5444 
За неудобните журналисти говорим рядко, може би, защото те са извън сянката на делничното, там, нейде в далечината, чакащи народа да се събуди . А, да – те са просто онези /малко, но все пак ги има/, които не лежат в краката на властта. Имат достойнство и чест. И ценят човешката си същност. В какво ...
  3063 
Ти си нежност и магия,
ти си моят земен рай,
подлудяваш ми сърцето
и подпалваш в мен пожар.
И сега от обич пламнал ...
  1404 
РОБ НА ТЯЛОТО
( първа ред/я)
Веселото ми лице умело е прикрило тъжното сърце.
Хубавите ми очи не долавят вече светлини.
Ушите ми не чуват веселба, глух съм за красивите неща. ...
  2339  14 
Преди няколко дни с печал си спомних за начина, по който си отиват т.нар. “строители на съвременна България”. Отиват си, тънещи в мизерия, изпаднали в крайна бедност и нищета, презрени от всички... Та кой ли вече си спомня за тях?
Нима загубата на велики български творци /визирам конкретно литератур ...
  2218 
Псалми 103
16 Защото като преминава вятърът над него, и няма го,
И мястото му го не познава вече.
Нехаят върховете покорени.
Вдовици, ...
  971 
Неуютно и пусто е днес
във душата ми, плачеща,
не от болка и не от тъга
по отминали дни.
Някой грубо я сви ...
  1018  12 
Гарт Валар беше мъж на средна възраст облечен в черна плетена ризница, под която
носеше черен елек, черни кожени панталони, на който бяха окачени метални люспи
на раменете си бе окачил черен плащ свързан със златна верижка в чиято среда
имаше златен медальон със ярко зелени очи,а главата му бе обръс ...
  1221 
Изгрева и залеза, началото и края, завършека и прелюдията, светлината и тъмнината...и всичко това беше ти. В мига, когато ти се появи, настъпи истинският изгрев в живота ми, истинският блясък, истинското щастие. Ти беше всичко, ти беше мечтата ми, ти беше този, който превръщаше тъгата ми в радост, т ...
  4915 
Ще ти разкажа, скъпа, ще ти разкажа
за едно цвете, много рядко цвете.
То не цъфти в градини
и не се усмихва от вази,
дори Соломон го е нямал ...
  1482 
Отвъд тревогата, тъгата
и болката неизлечима...
Отвъд копнежа
по сили недостижими,
по мостове невдигнати ...
  814 
Вече няма да съм нито много честен, нито много открит.
Вече няма смисъл,
чувствам се изпит.
Вече мисля да прогледна, в света ми вече ще е ден.
Вече не мисля, ...
  1101 
Предложения
: ??:??