4 238 резултата
Групата им продължи да върви необезпокоявано още няколко минути, като мошеника на привидно случаен принцип просто свиваше в някое от разклоненията. Накрая излязоха в някакво голямо помещение, от чиито стени и таван се отваряха малки и големи тръби и изливаха съдържанието си вътре. За да стане картин ...
547
Глава17
Самата сграда на генералния щаб не представляваше голяма и внушителна сграда. Точно обратното. Тя беше ниска двуетажна полегата постройка тип хасиенда. Залата за инструктаж заемаше целия втори етаж. Тя представляваше една огромна зала с много дълга маса по средата и с различни военно-стратег ...
Самата сграда на генералния щаб не представляваше голяма и внушителна сграда. Точно обратното. Тя беше ниска двуетажна полегата постройка тип хасиенда. Залата за инструктаж заемаше целия втори етаж. Тя представляваше една огромна зала с много дълга маса по средата и с различни военно-стратег ...
446
1
Елизабет се бе качила на камък и наблюдаваше безмълвно мръсната, воняща вода, която се изтичаше в морето. Същата мръсна, воняща вода, която извираше на тънка, постоянна струя от издълбания в скалата тунел няколко метра над тях и която бе загладила камъка отдолу от годините, през които бе правила същ ...
590
Елизабет седеше облегната на възглавницата в леглото с разтворена на колената си книга. Бе една от новите, които купи днес. Вече бе стигнала до шестдесета страница, откакто се бе върнала от Рамая, но нямаше спомен да е прочела и едно изречение. Не помнеше и да е изгризала палеца си до кръв, но го от ...
276
Това е кратък разказ, чието действие се развива между 43.5 (веднага след срещата с лихварите) и 43.8 (след края на пазара с Рамая).
– Ужасен си!
– Как?
Тя дори не го удостои с отговор.
– Сигурно е призракът на някой, който е умрял в ужасни мъки! – възкликна момчето зад тях. ...
– Ужасен си!
– Как?
Тя дори не го удостои с отговор.
– Сигурно е призракът на някой, който е умрял в ужасни мъки! – възкликна момчето зад тях. ...
399
2
Глава 16
Ужасът който споходи конниците на холоранската армия уплаши останалите войници. Те се прибраха зад високите крепостни стени на Берад. Като очакваха там да са в безопасност. Но дали беше така?
Лошите мъртви щом приключиха с конниците, насочиха поглед към крепостта...
На сред полята имаше огр ...
Ужасът който споходи конниците на холоранската армия уплаши останалите войници. Те се прибраха зад високите крепостни стени на Берад. Като очакваха там да са в безопасност. Но дали беше така?
Лошите мъртви щом приключиха с конниците, насочиха поглед към крепостта...
На сред полята имаше огр ...
449
1
1
– 9 глава -
Една нощ в дома за временно настаняване на изоставени деца доведоха ново сираче. Асен видя колата през прозореца. Не успя да го мерне, но изчака и щом не го доведоха в мъжкото спално помещение, разбра, че е мо- миче.
- Асене, няма да посрещнеш новата както подобава, а? – изплези му се му ...
Една нощ в дома за временно настаняване на изоставени деца доведоха ново сираче. Асен видя колата през прозореца. Не успя да го мерне, но изчака и щом не го доведоха в мъжкото спално помещение, разбра, че е мо- миче.
- Асене, няма да посрещнеш новата както подобава, а? – изплези му се му ...
943
1
2
Елизабет успя да се върне преди Сам и дори да купи онова, което двете с далширата търсеха. С Рамая и гвардейците седнаха на сянка да го изчакат, а когато той се появи със скаридите, девойката се постара да скрие вълнението си. За това не помагаше принцесата, която я закачаше знаещо, или пък Хирса, ч ...
418
Цялата холоранска армия от триста хиляди души беше строена на плаца пред главния щаб. Денят се очертаваше слънчев. Войниците стояха мирно в новите си бойни униформи. Пред тях стояха целия виж команден състав. Генерали, полковници, майори и капитани. Генерал Портър излезе напред и заговори:
- Днес е ...
- Днес е ...
422
1
– Станало ли е нещо? – попита Елизабет, когато хората покрай тях намаляха.
– Докторът ни иска да говори с нас.
Разочарованието, което изпитваше от това, че главната й цел за деня вероятно няма да бъде изпълнена, напълно изгуби значение.
– За тялото? – попита го нетърпеливо. – Открил е нещо?
Чарли хв ...
– Докторът ни иска да говори с нас.
Разочарованието, което изпитваше от това, че главната й цел за деня вероятно няма да бъде изпълнена, напълно изгуби значение.
– За тялото? – попита го нетърпеливо. – Открил е нещо?
Чарли хв ...
452
Канеше се да вечеря, когато на вратата настоятелно се почука. Отвори. Въоръжени мъже мълчаливо стояха около къщата. На прага приятелката му говореше през сълзи, но той не разбираше и дума. Просто долови мисълта. Искрено съжаление, липса на избор. Семейството й, в смъртна опасност. Всички сме разкрит ...
392
През следващите два часа двамата със Сам разгледаха няколко магазина. В началото Елизабет бе решена само да разглежда, само където убиецът й имаше други планове. В мига, в който забележеше, че нещо е хванало окото й, просто я хващаше за ръка, влизаше вътре и й го купуваше, като не се трогваше особен ...
424
– Сега? – повтори Лизи като на сън.
Бе обвила ръце около врата му. Пръстите й си играеха с косата на тила му. Макар първоначално да й се стори странно да го целува, когато лицето му бе скрито с тъмата от сънищата, а пък тялото му я притискаше, устните му успяха да я замаят.
Сам продължи да слиза с ц ...
Бе обвила ръце около врата му. Пръстите й си играеха с косата на тила му. Макар първоначално да й се стори странно да го целува, когато лицето му бе скрито с тъмата от сънищата, а пък тялото му я притискаше, устните му успяха да я замаят.
Сам продължи да слиза с ц ...
512
Сам и Лизи не срещнаха повече пострадали стражи на излизане, което беше добре. Стигаше му, че един от хората му има проблем, за който да научи по случайност. Обикновено проверяваше задълбочено животите на онези, с които работеше, но тъй като не смяташе да използва стражите, не бе стигнал много по-да ...
514
Глава 18. – Сърце на кръст
(зимата на 2022 г.)
„Да имаш много сърца, та да си оставиш едно за днес, едно за утре, едно за след десет години. Или да го сложиш в лед, да не изгори. Ама не може. Така са решили. Времето ли, Съдбата ли, трите проклети мории ли, кой да ти каже?“ Така умуваше Монката, седн ...
(зимата на 2022 г.)
„Да имаш много сърца, та да си оставиш едно за днес, едно за утре, едно за след десет години. Или да го сложиш в лед, да не изгори. Ама не може. Така са решили. Времето ли, Съдбата ли, трите проклети мории ли, кой да ти каже?“ Така умуваше Монката, седн ...
524
1
3
Сам бе нагледал стражите, одобрил графиците и организирал да поеме разноските за погребенията на двамата загинали онзи ден. Така официално освободи денят си, за да го прекара с Елизабет.
Увери се, че има няколко капанчета, които предлагат храна, в случай, че огладнеят и съвсем случайно беше поръчал ...
Увери се, че има няколко капанчета, които предлагат храна, в случай, че огладнеят и съвсем случайно беше поръчал ...
450
Почувствал внезапен студ, Джъд отвори очи. В първия момент не разбра къде точно се намира. Преди секунди беше на брега на Езерото на нимфите, оплакваше умиращия Звездец, нещо силно го удари по главата, а после…
Момчето се огледа тревожно. Наоколо беше тъмно, но се чуваше шуртенето на вода, а в дънот ...
Момчето се огледа тревожно. Наоколо беше тъмно, но се чуваше шуртенето на вода, а в дънот ...
502
Сам влезе в стаята им и с крак затвори вратата. Седна на леглото и остави Лизи в скута си. Не искаше да го показва пред другите, но я беше довел тук, колкото за да останат сами, толкова и защото в момента от идеята да бъде далеч от нея някаква тежест притискаше гърдите му и правеше възли от вътрешно ...
495
Дворецът в Плиска
– Трайчо – спретнат! Доживях! – плесна с ръце Мирабела.
Дяволчето стоеше на прага, ама не можеш го позна – розовичък, чистичък, сякаш току-що е излязъл от Чистилището на Долната земя. Острата му, винаги стърчаща коса – грижливо сресана на път, рогцата му – напарфюмирани и посипани ...
– Трайчо – спретнат! Доживях! – плесна с ръце Мирабела.
Дяволчето стоеше на прага, ама не можеш го позна – розовичък, чистичък, сякаш току-що е излязъл от Чистилището на Долната земя. Острата му, винаги стърчаща коса – грижливо сресана на път, рогцата му – напарфюмирани и посипани ...
474
Сам остана дълго време пред вратата на коридора към помещенията на стражите. Можеше да чуе гласовете им, идващи от общата стая и не можеше да се насили да отиде при тях, дори и да искаше да се увери, че мъжете са добре. Сигурно го мислеха за страхливец. В живота му го бяха наричали с много по-лоши д ...
451
Навън прикапваше първият есенен дъждец. Седяхме с Джейн прегърнати на дивана загледани през прозореца в морската шир.Вятърът поклащаше мачтите на яхти и лодки и подканяше собствениците им '' Хайде очакваме ви в бурното море.''
- Джейн скъпа, да направя чай или кафе, бисквити или кроасан - предложих
...
- Джейн скъпа, да направя чай или кафе, бисквити или кроасан - предложих
...
377
2
Сам и Елизабет останаха в дома му до късния следобед на следващия ден. Все едно напуснаха защитен мехур и действителността ги връхлетя с пълна сила. С всяка крачка, която ги приближаваше към храма, и двамата ставаха все по-мълчаливи и вглъбени. Сам не знаеше какво се върти в главата на Лизи, но имаш ...
666
А дните и годините летяха неусетно.
Мерилен, дъщеричката ни, вместо да си играе с кукли, с часове седеше пред оргромния домашен аквариум съзерцавайки рибките вътре.
С Уйлям-младши бяха редовни на заниманията и уроците по плуване в басейн. Съжалявах ги понякога като излизаха от водата с посинели устн ...
Мерилен, дъщеричката ни, вместо да си играе с кукли, с часове седеше пред оргромния домашен аквариум съзерцавайки рибките вътре.
С Уйлям-младши бяха редовни на заниманията и уроците по плуване в басейн. Съжалявах ги понякога като излизаха от водата с посинели устн ...
432
1
2
Елизабет си даде сметка, че той не си прави някаква глупава шега. Изражението му… макар студа от снощи да липсваше, Сам бе сериозен.
Лизи облиза устни.
– Пак ли е тя?
Сам беше вперил поглед в нея, а сърцето му блъскаше бясно, докато се бореше със себе си да не й каже, че всъщност се шегува. Не искаш ...
Лизи облиза устни.
– Пак ли е тя?
Сам беше вперил поглед в нея, а сърцето му блъскаше бясно, докато се бореше със себе си да не й каже, че всъщност се шегува. Не искаш ...
324
Смъртта краят на едно съществуване, или началото на нов живот. Живот, но какъв? Да „Лошите мъртви“ бяха наистина мъртви хора. Мъртви телом, но доста живи духом. Те са обречени на тежки страдания в материалния свят, и от озлобление вредят на живите, когато им се позволи. Но те бяха зависими от ведмаг ...
510
1
1
Макар да се чувстваше ленива и приятно отпусната, Елизабет все пак се постара да удържи на думата си и да не се бави прекалено. Щом приключи с бързия си душ, прекара още толкова време да разглежда.
В банята имаше няколко шкафа. Два от тях бяха пълни с най-различна козметика и парфюми. Някои от тях б ...
В банята имаше няколко шкафа. Два от тях бяха пълни с най-различна козметика и парфюми. Някои от тях б ...
496
Елизабет бе заспала в обятията на Сам. Дъхът й леко гъделичкаше врата му, където се бе сгушила, а той галеше нежно рамото й. Отново бе оставил част от същността му да покрие лицето му, за да може да чува всеки удар на сърцето й. Макар с минаването на часовете раните и синините й да изчезваха и цветъ ...
461
Глава 17. – Между два огъня
(есента на 2021г.)
Повече от месец Емануил плуваше между живота и смъртта. Селото тръпнеше ту в отчаяние, ту в плаха надежда. Изведнъж осъзнаха, че Монката не бе просто доктор, а техен спасител. Грижата за здравето на цялото село като за родно семейство лежеше на мъжките ...
(есента на 2021г.)
Повече от месец Емануил плуваше между живота и смъртта. Селото тръпнеше ту в отчаяние, ту в плаха надежда. Изведнъж осъзнаха, че Монката не бе просто доктор, а техен спасител. Грижата за здравето на цялото село като за родно семейство лежеше на мъжките ...
539
3
6
Глава 13
- А тази вещица много ли е опасна? - поинтересува се Митра докато слагаше вода на огъня. Те си бяха скалъпили малко лагерче в подножието на град Пестер. Това не беше голям град но беше, общински център на четиридесет и пет километра от Барад, областния град. Тази вечер определено си бяха по ...
- А тази вещица много ли е опасна? - поинтересува се Митра докато слагаше вода на огъня. Те си бяха скалъпили малко лагерче в подножието на град Пестер. Това не беше голям град но беше, общински център на четиридесет и пет километра от Барад, областния град. Тази вечер определено си бяха по ...
481
1
2
– Богове. – прошепна Сам.
Бе неспособен да откъсне поглед от корема й. Лечителят се беше погрижил раните да заздравеят почти напълно, но той ясно можеше да види следите от зъби и дълбоките вдлъбнатини в кожата й, където парчета от мускулите й бяха откъснати. Още едно захапване и гулът щеше да достиг ...
Бе неспособен да откъсне поглед от корема й. Лечителят се беше погрижил раните да заздравеят почти напълно, но той ясно можеше да види следите от зъби и дълбоките вдлъбнатини в кожата й, където парчета от мускулите й бяха откъснати. Още едно захапване и гулът щеше да достиг ...
371
Сам наблюдаваше Лизи, докато спи. Тя вероятно щеше да се пошегува с него, че не се прави така и всъщност е зловещо, но той не можеше да се застави да спре. Не и когато бе ранена и изглеждаше толкова малка в голямото легло. Легнал до нея, следеше всеки дъх, който си поемеше, като част от него се боеш ...
613
3
Глава 12
Краз се приближи до жертвата си. Капитан Шонтеран Бело едвам виждаше от болка. Болката идваше от всяка частица от пребитото му тялото. Но извадената капачка на лявото му коляно се влошаваше. Той почти не си усещаше левия крак от болка. А сега на всичкото отгоре над него се надвеси и вампира ...
Краз се приближи до жертвата си. Капитан Шонтеран Бело едвам виждаше от болка. Болката идваше от всяка частица от пребитото му тялото. Но извадената капачка на лявото му коляно се влошаваше. Той почти не си усещаше левия крак от болка. А сега на всичкото отгоре над него се надвеси и вампира ...
891
Вещицата освободи Сам около час преди зазоряване, но по-важното – преди каквото и да бе направила Елизабет да стигне до нея и да я принуди да посети храма лично, за да потуши пожара.
Той трябваше да се увери, че двете няма да се засекат. Че Лизи е добре. Усещането за нея, което се бе появило, след к ...
Той трябваше да се увери, че двете няма да се засекат. Че Лизи е добре. Усещането за нея, което се бе появило, след к ...
444
Имал бил нужда от упражнението. Чарли извади меча си и изненадващо с цели два удара отряза досадния палец, който стискаше глезена му. Изгубила хватката си, осакатената ръка се опита да го издере, но за щастие ноктите все още бяха достатъчно човешки, за да не пробият през твърдата кожа на ботуша. Мош ...
468
Усети как кръвта зашумя в ушите й, но не можеше да почувства ударите на сърцето си в гърдите си. Опита да повдигне ръка. Да помръдне крак. Да премести проклетият си показалец половин сантиметър.
Нищо.
Стисна очи. Дишаше твърде тежко. Трябваше да престане. Не можеше да позволи на паниката да превземе ...
Нищо.
Стисна очи. Дишаше твърде тежко. Трябваше да престане. Не можеше да позволи на паниката да превземе ...
305
Глава 16. – Дуел
(лятото на 2021 г.)
Лятото на 2021 година беше малко по-спокойно от пролетта. Сякаш вирусът се бе укротил временно. Монката продаде бързо и двата апартамента в София. С парите от тях, картините, монетите и онова, което имаше в банковите сметки на Бенев, успя да се пребори с цялата б ...
(лятото на 2021 г.)
Лятото на 2021 година беше малко по-спокойно от пролетта. Сякаш вирусът се бе укротил временно. Монката продаде бързо и двата апартамента в София. С парите от тях, картините, монетите и онова, което имаше в банковите сметки на Бенев, успя да се пребори с цялата б ...
564
2
5
Село Змейково
Глава 11
В пещерата Йовко крачеше напред назад. Определено беше нервен. Но, като че ли не го притесняваше толкова, че някой може да ги нападне, колкото това, че нямаше с кой да си говори. Митра беше като заспала. Е не точно. Беше се издигнала във въздуха над кожите, в които лежеше. Той ...
Глава 11
В пещерата Йовко крачеше напред назад. Определено беше нервен. Но, като че ли не го притесняваше толкова, че някой може да ги нападне, колкото това, че нямаше с кой да си говори. Митра беше като заспала. Е не точно. Беше се издигнала във въздуха над кожите, в които лежеше. Той ...
444
– Лин, какво става там? – попита напрегнато Хирса през кристала.
Единият мъж внимателно бутна решетката. Тя се отвори със скърцане, а той оголи кафяви зъби в дива усмивка. Преди дори кракът му да прекрачи отвън, покрай Елизабет профуча въздушна струя, която го блъсна назад и го залепи за гърба на кл ...
Единият мъж внимателно бутна решетката. Тя се отвори със скърцане, а той оголи кафяви зъби в дива усмивка. Преди дори кракът му да прекрачи отвън, покрай Елизабет профуча въздушна струя, която го блъсна назад и го залепи за гърба на кл ...
427
Елизабет нямаше представа колко е часа, но почти пълната луна осветяваше пътя им през двора към малката сграда на училището, сякаш бе ден. Светилото й се струваше огромно, много по-голямо, отколкото в Рива, а светлината му правеше звездите да изглеждат съвсем бледи и неврзачни.
Оставаха броени дни д ...
Оставаха броени дни д ...
424
Джейн се опитваше да разведри неочакваното напрежение, все пак тръгват по вода, макар и с яхта.
- И да не забравите в багажа си червило,сенки, дезодоранти и по- представителни дрехи, все пак отиваме на Канарските острови - смееше се тя - Може да има филмови Холивудски продуценти, трябва да сме шик. ...
- И да не забравите в багажа си червило,сенки, дезодоранти и по- представителни дрехи, все пак отиваме на Канарските острови - смееше се тя - Може да има филмови Холивудски продуценти, трябва да сме шик. ...
476
2
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
