14 694 резултата
Никой не помнеше кога се появи в компанията. От самото начало седеше, мълчеше и само слушаше. Почти не пиеше. И беше чешит.
Винаги съм че чудил защо поетите си дружат с художници, но така е било открай време и ще бъде докато има поети и художници. Е, той не беше художник, а скулптур, но поне аз не в ...
Винаги съм че чудил защо поетите си дружат с художници, но така е било открай време и ще бъде докато има поети и художници. Е, той не беше художник, а скулптур, но поне аз не в ...
783
1
5
Мама рядко ме моли за нещо и за това реших да не откажа. Каза ми да отида до аптеката, която се намираше в края на квартала ни. Мислих си, че това ще бъде приятна разходка, а и времето беше слънчево, но и прохладно. Предупреди ме да взема телефона си с мен, за да се обадя, когато стигна до аптеката. ...
428
... Събуждайки се една сутрин след неспокоен сън, Чък Рейн забеляза, че пътувайки във вагона на влака по своята линия в метрополитена, незнайно как се беше превърнал в прашно огледало.
...
Никакви курсове за повишаване квалификацията на мениджъри от средно ниво, никаква новородена преди два месеца д ...
...
Никакви курсове за повишаване квалификацията на мениджъри от средно ниво, никаква новородена преди два месеца д ...
1132
1
Птицата издаде грачещ продължителен вой. Сякаш тръбите от Йерихон се бяха върнали в нашето съвремие. Това трая около 5 минути. Мъжкият гларус стоеше на покрива на къщата и зовеше женската. От своя страна, на женската не и пукаше особено за трепетите на мъжкия, тя стоеше между няколко други птици и в ...
620
Гласовете в главата ми ставаха все по-упорити и упорити. Затихваха за кратко и после пак съскаха и съскаха… Аз гледах да не им обръщам много внимание и ти прокуждах когато мога. Но ето ,че пак ми нареждаха какво да правя. Но това е трудна задача, защото ако изпълнявам техните нареждания до никъде ня ...
443
2
2
Когато се роди Добчо Джуджето беше нормално дете. Някъде към третата година растежът му започна да забавя. Лекарите поставиха диагноза нанизъм и настъпиха тежки дни за семейството. Няколко месеца по-късно неговият баща изчезна и повече никога не се обади. С много трудности и лишения майка му – Елка ...
824
3
4
В село Плешивец беше настанало неочаквано оживление. Хората тичаха подплашени по улиците, без посока и цел като в кърджалийските времена и от уста на уста се разпространяваше страшната вест, че поп Андрей се е запил в Хоремага. Последното такова запиване на попа костваше на селяните пет убити овце, ...
3851
17
78
– Вие уверен ли сте, че няма какво да добавите към казаното? – главата на комисаря рязко се надигна и на мен ми се наложи ловко да се дръпна назад, тъй като неговия дълъг нос едва не клъвна дясното ми око.
– Уви, господин полицай, аз действително няма с какво да ви зарадвам – уверих спокойно комисар ...
– Уви, господин полицай, аз действително няма с какво да ви зарадвам – уверих спокойно комисар ...
1188
1
I
- 15-ти номер!
Класът беше притихнал.
- 15-ти номер!!
Усетих как някой ме мушка в ребрата. ...
- 15-ти номер!
Класът беше притихнал.
- 15-ти номер!!
Усетих как някой ме мушка в ребрата. ...
1815
3
19
Двигателят се изкашля задъхано и старата лодка се отдели от кея на мисията като пое нагоре срещу течението на реката под гъстия балдахин от надвиснала растителност.
В лодката седяха трима мъже - двама бели авантюристи и един полугол и полупокръстен индиански водач. Единият от бели държеше на коленет ...
В лодката седяха трима мъже - двама бели авантюристи и един полугол и полупокръстен индиански водач. Единият от бели държеше на коленет ...
1485
4
10
- Виж я, пак е застанала пред витрината ни. И какво толкова гледа?! – промърмори едната продавачка. Беше изрусена, висока и кокалеста. Имаше тънки устни и малки очи, които й придаваха високомерен вид.
- Как какво ? Само чантата. Оная обшитата с пайети. Нали знаеш някои си падат по лъскавото. – отгов ...
- Как какво ? Само чантата. Оная обшитата с пайети. Нали знаеш някои си падат по лъскавото. – отгов ...
862
6
15
Нещо я караше отвътре, та се беше разшетала вкъщи, а беше Разпети петък. „На този ден нищо не се прави, но работата не е грях“ – си мислеше Стела за свое оправдание и продължи да лъска подовете с препарат. Реши да зареди пералнята и посегна към панталона на мъжа си, окачен в антрето. Бръкна в джобов ...
1160
2
4
- Добър ден, с какво мога да Ви бъда полезна?
- Не е добър деня, така че кажете ми, къде мога да подам жалба, защото откраднаха живота ми?
- Моля Ви, успокойте се и кажете за какво точно става въпрос?!
- Загубих живота си, целия, откраднаха ли ми го, загубих ли го не знам, но трябва да го намерите!
- Не е добър деня, така че кажете ми, къде мога да подам жалба, защото откраднаха живота ми?
- Моля Ви, успокойте се и кажете за какво точно става въпрос?!
- Загубих живота си, целия, откраднаха ли ми го, загубих ли го не знам, но трябва да го намерите!
832
(Разговор с една котка за нещата от
живота)
Чини ми се, че днеска ке вали... Препича...
Яла тука, Въбчо, яла тука, мачко! Оти въздишаш и ти кат мене? Твоичкият ке се върне... Не бой се, яла тука да видиш сега! Що трева е порасла...
- Трева, трева... Къде има дупка, отсекъде излезла... Мамицата и мръ ...
живота)
Чини ми се, че днеска ке вали... Препича...
Яла тука, Въбчо, яла тука, мачко! Оти въздишаш и ти кат мене? Твоичкият ке се върне... Не бой се, яла тука да видиш сега! Що трева е порасла...
- Трева, трева... Къде има дупка, отсекъде излезла... Мамицата и мръ ...
601
1
2
Нела се беше събудила със странното чувство, че денят няма да е обикновен и сега докато вървеше към университета за поредната лекция я утешаваше само хубавото слънчево време. Не беше закусвала, както винаги и се запъти към най-близкият нон-стоп, тогава я видя. Мария... беше пораснала, вече трябваше ...
966
2
Млад и буен човек беше. Властен, с живи, скокливи очи като малки въгленчета. Майка му бе го нарекла Йоан, за да бъде верен на Бог и да е прав пътя му. Но Йоан съвсем не харесваше стесненията и правите пътища. Рядко се кръстеше в черквата, бързо настройваше навиците си, преминаваше от едно усещане на ...
2913
16
55
На едно ничие място, в началото на един голям пущинак, почти извън пределите на града, се издигаше пететажно бетонно здание, със сивоолющена фасада. Заради неправилните си странни форми, отдалеч сградата приличаше на грандомански социалистически монумент, изоставен на произвола на съдбата.
След края ...
След края ...
1494
6
21
Мая поклати глава: Всичко това ми звучи като "водовъртежни абстракции" в някакъв разтеглив трактат. Ти самият бил ли си някога в Залата на бъдещето? - попита тя и изпитателно се вгледа в очите на Алфонсо. Той трепна от втренчения поглед на нейното недоверие. Все едно Мая беше Неверният Тома в женски ...
1982
12
6
Месец след странната история на госпожа Хаджипетрова градчето се беше успокоило. Тук – там все още се прошушваше някоя малка, пикантна подробност, но това беше като последни капки изцеждащ се летен дъжд. Неда се опитваше да успокои сърцето си с четене на книги и пиене на чай. Не излизаше никъде по ц ...
1422
3
7
Луда работа - доживях да стана на 90 години!
Не знам как стана, наистина!
Ако някой преди 50 години например, ми беше казал, че ще живея до толкова, направо щях да реша, че се е чалнал. Тогава, все се смеехме дали ще доживеем до пенсия и годините след 60-те ми се струваха неясни и мъгливи, почти кол ...
Не знам как стана, наистина!
Ако някой преди 50 години например, ми беше казал, че ще живея до толкова, направо щях да реша, че се е чалнал. Тогава, все се смеехме дали ще доживеем до пенсия и годините след 60-те ми се струваха неясни и мъгливи, почти кол ...
1194
1
6
Едри капки дъжд се стичаха по голите ѝ рамене. Зелените ѝ очи се променяха.
Всичко се случи в две вятърни секунди. Кои са нещата, от които не можеш да се събудиш?
Всичко се случи в две вятърни секунди. Кои са нещата, от които не можеш да се събудиш?
1150
2
4
Великден е. Христос бил възкръснал... Аз не Му вярвям. И никой не може да ме съди. Вярата или е в теб или не. Във мен я няма. Иначе имаме боядисани яйца, козунак. Агнешкото чака, да го сготвим, свежата салата да се овкуси. Да е празнично. Да е сплотено. Да е взаимно...
Преди осем месеца я видях. Слу ...
Преди осем месеца я видях. Слу ...
490
6
1
Момиченцето не спеше. Болката го отпусна и то лежеше неподвижно. Мислеше си, че ако се раздвижи, тя пак ще се върне. Нощта се беше спуснала неусетно навън и от прозореца на стаята се виждаха само звездите. Сякаш целият свят се състоеше от небе. Даря не помнеше откога е тук. Толкова дълго ѝ се струва ...
874
7
10
Миризма на сяра и канал. Тежък задух сред уж разцъфналите дървета и мрачен небосклон. Четиридесет и пет градуса без следа от слънце. Във видимо неудобна броня, влачещ огромен двуръчен меч, сър Мефестес се подпря на монументална кована врата. Дебелички вади пот се стичаха по подпухналото лице на благ ...
490
Созопол потъваше бавно. Дъждът си валеше така спокойно, сякаш нямаше намерение никога да спира.
Слязохме от колата всичко беше мокро и тъмно. Сякаш от години никой не бе стъпвал в Созопол. Беше юли. Созопол потъваше през юли. Хората си бяха у дома, морето някак си и то валеше заедно с дъжда, упорств ...
Слязохме от колата всичко беше мокро и тъмно. Сякаш от години никой не бе стъпвал в Созопол. Беше юли. Созопол потъваше през юли. Хората си бяха у дома, морето някак си и то валеше заедно с дъжда, упорств ...
616
3
2
Хижата бе пълна с хора. Настроението бе приповдигнато заради празника. Лееше се алкохол, ехтяха радостни възгласи. Неколцина подпийнали дремеха на леглата покрай стената.
Момичето, което преди минута бе излязло да подиша чист въздух, влетя през вратата. Беше пребледняло, очите му гледаха стреснато.
...
Момичето, което преди минута бе излязло да подиша чист въздух, влетя през вратата. Беше пребледняло, очите му гледаха стреснато.
...
647
1
1
Беше един от онези дни, в които просто изпитвах желание да седна в градината надвечер, лекият пролетен бриз да гали косата ми, а аз да се наслаждавам на приятното усещане. Точно това и правех, докато не дочух някакъв смях отвън. Отворих градинската порта и излязох на пътя. Там зърнах някакво момиче, ...
302
Мартин разхождаше остарелия си вече доберман, когато в далечината съзря бившия си, вече шеф бързо се доближи до него,и без дори секунда замисляне го попита въпроса,който го мъчеше от години.
-Здравей, как си, мале от кога не съм те виждал, какво стана с нея?
На Марто му беше омръзнало, лутането от г ...
-Здравей, как си, мале от кога не съм те виждал, какво стана с нея?
На Марто му беше омръзнало, лутането от г ...
1146
1
Докато се бе опънала на креслото и допушваше поредната си цигара, Ани чу странен шум, а на стената за миг се мярна тъмна сянка. Тя бързо скочи изпущайки горящата цигара върху килима, сърцето и заби лудо, защото си спомни, че е забравила отключено. Ами ако бе някой от тях, дори за секунда не искаше д ...
1481
2
2
В тази топла майска привечер въздухът беше натежал от аромата на цъфналите люляци,преминаващите вече лалета и от медения прашец, разнасян от работливите пчели. Обагрен в пурпурно слънчевият диск се сливаше с хоризонта и го възпламеняваше така, че всеки погледнал право в него виждаше как земята и неб ...
738
9
20
Стресна се насън и се събуди от собственото си изхъркване на кривия диван, надигна се и затътри още заспалите си крака към банята на мигащата светлина на телевизора, леко се бутна във фотьойла с дремещата му жена, банята го посрещна отворена и осветена, и изведнъж се вцепени пред размазаните кървави ...
1712
7
23
Майка ми винаги казваше „за всичко си има време под слънцето“. Когато чуех тези думи, знаех че със сигурност каквото и да я помоля, каквото и да направя, за да я накарам да каже „да“ за каквото и да е било, е просто една празна работа. Но нали знаете, че всяка наша житейска „философия“ се обръща сре ...
492
Вързвам въдици за попчета. Ние, въдичарите на Бургаския мостик, въпреки че виждаме, как рибарите с многото мрежи, от януари до средата на април, обират едрите лихнуси и стронгили, не се отказваме от своята слука. Каквото е останало, за нас е. Предимно дребни и средни попчета, а понякога и някое по-е ...
599
1
1
Професор Митев отдавна не гледаше телевизия, не четеше вестници, беше отвратен от всички медии… Потърси спасение от войнстващата, чалгаджийски превъзнасяна от тъй наречените журналисти пелена на низостта, която бе спусната над крехките кълнове. С неимоверни усилия успя да обзаведе в дома си собствен ...
1708
4
18
Помня, в една от нощните утопии на София, познах страстта към живота в острия ѝ поглед, толкова перфектно съчетан с безчувствено пронизващите отдавна изгасналата тръпка в стомаха ми скули. Помня, в очите ми нейният живот бе – филмова звезда. От търсещата някой да я издърпа от дебрите на себепокушени ...
496
2
Изработи ме майстор Фабио Бориело през далечната 1613 г. Първият ми спомен, изобщо, е как той сръчно резбова дървото – явор, докаран от областта Ломбардия, – правейки смешни физиономии при всяко движение. Човекът обичаше занаята си и сякаш остави част от душата си в мен. Помня как ме гледаше с благи ...
1133
2
2
Вселената се събужда за живот. Багрите ѝ покриват всяка гънка на земята. Тогава в нея има само радост, цветя и хора, които жадуват за любов.
Ухае на младост, на живот и пролетните красоти овладяват сърцето. Властват чувствата! Любовта си играе своя пролетен танц.
Хора, слушайте, вселената пее за вас ...
Ухае на младост, на живот и пролетните красоти овладяват сърцето. Властват чувствата! Любовта си играе своя пролетен танц.
Хора, слушайте, вселената пее за вас ...
1254
Барон дьо Шамбери изхвърли ключа от девствения пояс на баронесата от моста над Изер, още преди кулите на замъка му да са се скрили зад хълма. Знаеше, че ако някога се върне жив от Светите земи, това ще е след много години. Знаеше и друго - там на Изток го чакаха безброй млади мургави сарацинки, и ня ...
1562
2
17
-Тръгвай, защото опелото ще започне. Няма да чакат нас!
Гласът на моята домашна любимка отекваше като планинско ехо в огромния хол.
Надигнах си снагата от топлото легло и без никаква емоция зяпнах в ……..
Гласът на моята домашна любимка отекваше като планинско ехо в огромния хол.
Надигнах си снагата от топлото легло и без никаква емоция зяпнах в ……..
832
След фиаското със затвора, аз реших да ставам друг човек. Няма да крада , няма да пробутвам лъжи и измами. Има - няма и седмица лежа си аз на диванчето и к'во да видя. Вратата се отваря и в моята съборетина влиза не кой да е, а…..
829
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
