14 694 резултата
Стояхме на една и съща пейка- дървена, с прогнило дърво. Пред мен стоеше едно дете с камъче в ръка. Вглеждаше се в него така внимателно, сякаш би му проговорило. Започна леко да шава малките си червени устни. Явно шептеше нещо на своя детски език. Може би го питаше нещо, и то с такава силна вяра, но ...
564
1
> Тази е Моята заповед:
> да любите един другиго.
> /Йоан 15:12 /
... Като влезем в един дом, ние виждаме много предмети в него и знаем,че те са дело на човешката ръка. А когато пък излезем сред природата можем да наблюдаваме безкрайно множество неща - слънцето, небето, планините, реките, моретата.
...
> да любите един другиго.
> /Йоан 15:12 /
... Като влезем в един дом, ние виждаме много предмети в него и знаем,че те са дело на човешката ръка. А когато пък излезем сред природата можем да наблюдаваме безкрайно множество неща - слънцето, небето, планините, реките, моретата.
...
776
3
7
Народен човек беше дядо ми, та обичаше и ракийка да си попийва. Всяка година почервенееше ли сливата, хубаво като натежи, зарязваш всичко и идвай да друсаме, та гледай после какви ферментации, какво чудо... Винаги помагах на стария, и сливата отръсквахме, и гроздето обирахме. Плодът се събира в голе ...
1295
1
3
Живеем в тринадесет етажен блок. На всеки етаж има по шест апартамента, само на първия са два. Прибираме се от детската градина и докато чакаме асансьора, покрай нас преминава съсед, който живее в един от тези апартаменти. Поздравяваме се и той отваря входната си врата. Мая го наблюдава и казва:
- М ...
- М ...
1384
1
6
Екскурзия през зимата звучи добре, нали? Да се поглезиш като идеш на ски курорт в Банско? Камен обаче не бе планирал подобно нещо. И все пак пътуваше към Рила със семейството си. Какво ли бе намислил? Честно да ви кажа си нямам ни най малка представа. Аз обаче имам няколко предположения, и с радост ...
984
4
Коледа. Ден, в който около празнична трапеза се събираше цялото семейство. В къщата гореше не само огъня в камината, а топлина идваше и от споделените думи на хората, които в забързаното ежедневие живееха далеч един от друг.
Иван живееше в голяма къща, близо до центъра на малък град. Имаше син и дъщ ...
Иван живееше в голяма къща, близо до центъра на малък град. Имаше син и дъщ ...
520
1
2
Случи се почти неочаквано един зимен следобед в университета. Емануил – колега, с когото в почивките между лекциите често изпадахме в спорове за живота, за бъдещето, все ме упрекваше как чисто съм гледала на света, как съм величаела духовното, а съм отричала материалното и как изобщо съм записала сп ...
384
7
19
В залата е приятно топло. Около прозорците има елхови клончета, звезди от морска пяна и множество гирлянди. Празнично е! Стъклата дори също са украсени – с цветя, нарисувани от студа навън. Красиво и уютно е!
На сцената се вихрят танцьори които стъпват леко, в бърз ритъм и с усмихнати лица, поглежда ...
На сцената се вихрят танцьори които стъпват леко, в бърз ритъм и с усмихнати лица, поглежда ...
1066
3
9
Вече няколко години, откакто влакът не е мой втори дом и усещането, че всички влакове на света пристигат и заминават без мен е все по-натрапчиво. Не е ли странно как един влак е едновременно заминаващ и пристигащ – всичко зависи от това на коя гара сте. А това го прави и идеален за писане – може да ...
1482
6
4
Появи се така, както се е появило всичко – от мига на Сътворението.
Съвършен, както и всичко друго появило се от нищото – имаше перфектно тяло от образуващите го кристални черти – беше лек, много, много лек...
Няколко мига след това, вече знаеше, че се носи заедно с милиони подобни на него.
Носеха с ...
Съвършен, както и всичко друго появило се от нищото – имаше перфектно тяло от образуващите го кристални черти – беше лек, много, много лек...
Няколко мига след това, вече знаеше, че се носи заедно с милиони подобни на него.
Носеха с ...
628
Не бе пушил от една седмица и копнежът да запали цигара сякаш владееше цялото му същество. Представяше си как дръпва здраво и дробовете му се изпълват с блажен дим, как главата му се замайва приятно и идва мечтаното успокоение. А после насладата става по-наситена с всяко следващо засмукване.
Знаеше, ...
Знаеше, ...
606
2
1
Сънувах ужасяващ сън. Теб те нямаше. Пуф, и само за миг, бе изчезнал от животите ни. Времето бе хубаво. Слънцето ни се усмихваше и галеше, сигурен съм, че и ти ни наблюдаваше от горе. В гробищата, пред малката ритуална зала, се бяха събрали стотици черни силуети с черни дрехи и само цветята им прида ...
680
Връщаше се от поредното изморително дежурство в болницата. Беше Коледа. Искаше да се прибере в къщи, но се насочи към най-близкия хранителен магазин. Беше постила и всичко виждаше в пасти и мръвки. Хората вече редяха ястията по масите, а тя нямаше нищичко приготвено.
- Ще си взема някоя изстинала ма ...
- Ще си взема някоя изстинала ма ...
779
3
12
Младото семейство на Елисавета и Виктор Христови имаше повод за голяма радост! След сватбата преди две години Елисавета роди в края на тази година момиче! Всичко премина добре с раждането и в АГО-то на областния град изписаха майката и новороденото момиченце два дни преди Коледа.
Бащата с благодарно ...
Бащата с благодарно ...
1465
12
20
Дядо Пенко отпи глътка от крушовата ракия, която му бе донесъл миналата година приятелят му Продан от съседното село и се замисли. Десетлитровата дамаджана с ракия бе пълна повече от половината, защото пиеше по капачка и то не всяка вечер. По принцип дядо Пенко рядко се замисляше, защото мисленето н ...
837
1
1
Робърт, прясно обръснат, наметнат с тъмносиньо сако, спеше свит на кравайче на една пейка в чакалнята на аерогарата. Самолетът му закъсняваше заради буря на остров Таринати вече два часа и десет минути. Надяваше се да може да се наспи в хотелската стая преди утрешната среща, но явно нищо нямаше да с ...
1191
3
Да се прибираш всяка късна вечер и влязъл в онази тясна калдъръмена улица, водеща към уютния дом с топливо, да очакваш зад теб появата му. Сгушил се в себе си, обръщайки глава назад, да виждаш идещата му сянка, която неотменно всяка вечер, в същия час и минута те придружава. Едно черно, с черни очи ...
528
Вече пета година поред Браил сбираше младите момци от селото да ги прави коледари. На Игнажден ги викаше у тях и почваха с подготовката за коледуването. На топло край огнището си кичеха калпаците с чемшир и учеха песните, дето ще пеят по къщята. Жена му Минка стоеше встрани на едно столче до чекръка ...
1589
1
5
В северната част на с. Койновци се намира циганската махала. Тамошните цигани не са като другите. Тамошните цигани работят, издържат се, уважават съседите си. Не, че не се случват кражби, сбивания и палене на огньове, но някак по-човешки си съжителстват. Все пак, нужни бяха няколко години, докато то ...
1820
2
5
Супа от кокали
Водата вреше в почернялата, обгоряла от огъня тенджера, на която беше останала само една дръжка, а нейната близначка беше оставила само две по-светли точици сред черното, където някога е била. „ Хрус-хрус.” - се чуваше ритмично. Шриит! Хрус-хрус. Низите със сухи, жълто-кафяви, на мест ...
Водата вреше в почернялата, обгоряла от огъня тенджера, на която беше останала само една дръжка, а нейната близначка беше оставила само две по-светли точици сред черното, където някога е била. „ Хрус-хрус.” - се чуваше ритмично. Шриит! Хрус-хрус. Низите със сухи, жълто-кафяви, на мест ...
1054
12
20
В едно село живял един смъртно болен.
Всеки ден, този човек излизал на разходка, вдишвал всяка глътка въздух и се радвал на всеки повей на вятъра.
Освен разходката, човекът често работел по своята къща, която мечтаел да завърши, преди да си замине завинаги.
Един ден на вратата на болния се почукало. ...
Всеки ден, този човек излизал на разходка, вдишвал всяка глътка въздух и се радвал на всеки повей на вятъра.
Освен разходката, човекът често работел по своята къща, която мечтаел да завърши, преди да си замине завинаги.
Един ден на вратата на болния се почукало. ...
769
1
Обожавам изгрева. По-точно неговото раждане. Прилича на фантазия изтичаща от пръстите на магьосница.
Седя си сутрин на терасата, отпивам кафето на глътки, а погледът ми е впит в тънката линия разделяща небето от планинските зъбери. Там първо тъмнината се пропуква, тъмносиньото бавно изсветлява и на ...
Седя си сутрин на терасата, отпивам кафето на глътки, а погледът ми е впит в тънката линия разделяща небето от планинските зъбери. Там първо тъмнината се пропуква, тъмносиньото бавно изсветлява и на ...
3062
15
26
С мокрите си от сълзите ръце, Мира натъпка в големия куфар малко неща. Тя докосна с поглед всеки ъгъл на стаята и изведнъж осъзна, че бе пораснала за повечето вещи. Изведнъж много от тях се превърнаха мислено в прах. Ненужните, одухотворени спомени от пясъка, обичта и морските вълни, които бе събира ...
1015
1
Натисках яко газта и аудито летеше по магистралата. Двигателят мъркаше успокоително като блажен котарак на слънце. Пуснал съм музика, за да не заспя ,че нощта преваляше ,а пътят е дълъг. Още малко и наближаваме границата. Табелите летят зад нас. Като минем Орестиада и сме към Атина. На задната седал ...
728
1
Вървеше по пътя всеки ден вече петдесет години. Тридесет години беше директор на завода, а последните двадесет като пенсионер продължаваше всеки ден да върви по навик до портала на завода и обратно.
Спираше до всяко дърво, вадеше от торбата поредния некролог и внимателно го закрепваше с четири кабър ...
Спираше до всяко дърво, вадеше от торбата поредния некролог и внимателно го закрепваше с четири кабър ...
1571
4
13
Колко струва едно „По човешки” ?
„И впрегнах не коне, а триста дяволи,
на времето в стогласата каруца.
И нека казват, че така не ставало,
че любовта ни сляпа е. И куца.” ...
„И впрегнах не коне, а триста дяволи,
на времето в стогласата каруца.
И нека казват, че така не ставало,
че любовта ни сляпа е. И куца.” ...
799
7
17
Тя пътуваше във влака. Главата й беше леко наклонена, а лицето изморено. Щеше да пътува дълго. Един безкраен път с неизвестен край.
Животът й до сега не беше лек. Израстна сирак, а след като почина съпругът й потъна в самота. Работата я погълна, но това беше временна утеха. Дните минаваха безлични и ...
Животът й до сега не беше лек. Израстна сирак, а след като почина съпругът й потъна в самота. Работата я погълна, но това беше временна утеха. Дните минаваха безлични и ...
1106
3
12
Ина скочи и се втурна към мивката. Стомахът и за пореден път днес се сви на топка и всичко се изля навън. Зле и беше. Краката и се подкосяваха, а в главата и бушуваше лава. Отпусна се и седна на пода. Хвана с две ръце корема си и се сви като пашкул. Зарида първо тихичко, а после се разхлипа все по-с ...
576
2
Истината на Фасула в полетът на Двулевката.
Нашите се разведоха като бях малък. После всеки от родителите ми се задоми втори път. А аз последователно живях известно време ту при единия ту при другия. И така стана, че съм роден в един град пък после се оказа - съм живял в два други. Може би и за това ...
Нашите се разведоха като бях малък. После всеки от родителите ми се задоми втори път. А аз последователно живях известно време ту при единия ту при другия. И така стана, че съм роден в един град пък после се оказа - съм живял в два други. Може би и за това ...
955
2
Наближава полунощ. Излизам на терасата. Мъглата под нея прилича на бездънно бяло езеро. Уличните електрически лампи просветват, като златни рибки излезли на повърхността на езерото, за да изпълняват желания. Всички хора вече спят. Помислих си: "Сигурно тези златни рибки изпълняват желания само насън ...
360
1
В средата на декември, улиците бяха пълни с весели хора. Магазините светеха привлекателно. Деца се радваха на изпълнените от родителите им желания. Всички бързаха в очакване на празничните дни. Вървха с пълни чанти и неволно блъскаха някой, който се луташе без път и посока. Извиняваха се или просто ...
444
2
3
Беше вечерта на 23 декември. Снегът кротко се сипеше от небето и придаваше мистичен изглед на пясъка на фона на пълната луна. Да, къщата беше на брега на морето и бе цяло чудо, че изобщо вали сняг. Може би за това всички се радваха толкова много. Да, и празникът наближаваше, но някак си морският въз ...
1367
6
11
Чудно е да окъпеш поглед, рано сутрин в розовата долина на небесната шир. Да зинеш неусетно с уста и да не можеш да се нагледаш на тая хвърковата млечнобяла чета от облаци, накацала около билата на планината. И дали пазеха няколкото параклиса по върховете, вярата на хората, или очите на Бога, никой ...
851
11
21
Петък вечер
Беше доволен от живота си. Спокоен, подреден, без сблъсъци и катаклизми, без излишни драми. Жена му не беше ревнива, не питаше кой защо и кога звъни, нито обръщаше джобовете му, дори не беше забелязала и усетила я чужд косъм, парфюм или други следи от кръшканията, ако е имало, като по фи ...
Беше доволен от живота си. Спокоен, подреден, без сблъсъци и катаклизми, без излишни драми. Жена му не беше ревнива, не питаше кой защо и кога звъни, нито обръщаше джобовете му, дори не беше забелязала и усетила я чужд косъм, парфюм или други следи от кръшканията, ако е имало, като по фи ...
547
5
10
Откакто го помнеше, очите му притежаваха светлия ужас на солта. Тя бе унищожила ръцете и живота му. Мислите му често бяха прекалено изморени, за да бъдат слушани под формата на думи. И все пак, чичо ѝ приличаше на странна граблива птица, която винаги я пазеше с недоверието и грубостта си.
На масата ...
На масата ...
1060
3
Искаше да я види. Да се срещнат, да похапнат пастички и да пият ароматно кафе. Но годините минаваха, а така и не събра смелост да се обади. Единственото което правеха бе да си пишат коментари...
Но сега ще я изненада. Виждаше я на масата в любимата и сладкарница до книжарницата на Хеликон и смело тр ...
Но сега ще я изненада. Виждаше я на масата в любимата и сладкарница до книжарницата на Хеликон и смело тр ...
686
2
3
Калин вървеше по неутъпкания сняг. Често спираше, оглеждаше стъпките си, след което ги заличаваше с тежките си обувки. Беше студен декемврийски ден и младият мъж срещаше малко хора по пустите улици. Идваха празници, а с тях и спомените за къщата му, в която само допреди няколко години цареше топлина ...
416
1
Изгребваше пепелта от камината с желязна лопатка и внимателно, за да не вдига прах, я изсипваше в една поцинкована кофа, когато забеляза жълтото парче ламарина. Взе го с два пръста и издуха пепелта. Беше малка, месингова панта. Разрови, намери и другата. Не беше сигурен, но можеше лесно да провери с ...
662
2
3
Дойде зимата, с малко сняг, колкото да подскаже, че е време да украсим елхата. За седмица се стопи, сякаш да улесни живота на Галя. Вместо радост, пак получи удар от съдбата. Гледам я унила, тревожна, набързо нахрани прасета и се шмугне в къщата. Гери (моят враг, малкото коте) напразно се умилква и ...
514
1
Пролетното утро настъпваше бавно в края на седмицата за Емил. Дните се нижеха мудно . Колкото и да искаше да свърши всичко това трябваше още да чака. Затворническият режим му беше до болка познат. Подрънкването на ключове, тътрене на крака, виковете. А да виковете най - го дразнеха и депресираха. Но ...
698
2
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
