6 615 резултата
Отново съм самотна, седя в тъмната стая и плача безутешно. Отново онази същата болка, която ме задушава, боли ме сърцето, душата, искам просто да заплача и да не спра, докато не мине всичката болка. Тази нощ изглежда още по-тъмна и зловеща, а в мен нахлува страх, който пронизва душата ми и обърква ж ...
  761 
ТОЛКОВА МНОГО ВЪПРОСИ
Пътник и една вяра - достатъчно описателно, за да стане легенда.
Гласове, просмукани във влажните стени на изба - достатъчно за една романтична революция.
Сълзи изпяти - достатъчни, за да откриеш мъртвородените около себе си..
Мечти, закачени по стените - достатъчни за реквиема ...
  1328 
И ето ни отново на път през Динарските Алпи, покрай все по-скъпи курорти (на всеки 50 метра цените се удвоявали - каза Николай. ) в посока към Дубровник. Голи зъбери не видях. Очертанията на планините наоколо са меки и ласкави, с добре развита растителност. Характерно за тази част от пътя ми се стор ...
  673 
"По програма" ходехме на Велика плажа. Сутрин от 8 до 12 и следобед от 4 до 7. Велика плажа е на около 15 км от Улцин, но Милчо имаше за задача да ни вози насам-натам. Горкият Милчо! (Дебеличко момче, нямаше 30 според мен, със "златен" ланец, дебел два пръста на шията...) Толкова му беше зле от слън ...
  906 
Когато небето реши да възложи на някого някаква мисия,
То обрича всички негови начинания на неуспех;
изпраща му безброй страдания,
като по този начин калява волята му;
подготвяйки го за неговата бъдеща, божествена ...
  833 
Марк Златомиров
Плейнхилс
Епизод 1
Наблюдателите отвъд Мрака
Джон Дийдс (John Deeds) напоследък обичаше да напуска последен своята банка. Това според него вдъхваше респект сред служителите му. Сравняваше го с кораб, като казваше през усмивка, че капитанът винаги напуска последен. Подчинените му не х ...
  1198 
Ето ги! Сълзите й най-накрая потичат. Тя вече дори не се опитва да ги спре - знае, че просто не би могла. Те се търкулват като бурна река по нежните й бузи и оставят след себе си диря - духовна рана, която никога не заздравява. Погледът й се замрежва. В празната бяла стая е светло, но тя не вижда св ...
  989 
Слънцето закачливо скача през пердетата и влиза в стаята. С Утрото си играят на криеница. Всеки бърза да се скрие. Нежен лъч погалва ме по бузата и ме приканва в играта.
Всеки ден влизам в тази игра. Кога с усмивка, кога с тъга, но играта продължава. И Утрото тича, и Слънцето, но все още не са откри ...
  852 
Хотел "Лондон" се оказа двуетажна бяла ъглова сграда, отпред с кафене. Туристите от предишната смяна, строени с багажите, чакаха да отпътуват. Бяха доста по-многобройни от нас - един голям автобус.
Седнахме на масачките отвън (страшна жега - сигурно над 35 градуса) и услужливите келнери веднага доти ...
  1214 
На 28 поглеждам назад и учудено осъзнавам, че няма никой след мен, значи не бягам. Все бързам за някъде и, когато се спра, все не съм там, където искам. Щастието ... щастието просто си мени адреса. И изглежда аз все попадам на някой от вече бившите му. Бих продължила решително, но не мога. Оглеждам ...
  1135 
Отронени от вятъра, се стелеха десетки вишневи цветове из поляната между безкрайната редица с овощни дървета. Същият този топъл вятър носеше и мекия аромат на полските цветя. Аромат, който я унесе със сладостта си. Накара я да затвори очи да вдиша дълбоко сладкия въздух, под меките лъчи на пролетнот ...
  1159 
!!!
!!!
Кажи ми какво ще отнесеш оттук? Споменът за мастилените петна по паважа или пък разхвърляните и тъжни отрязани коси. Може би мокрите сенки на есента или пък мириса на морската пяна.
Живя достатъчно в образа на неговото милосърдието. Не остана време да си странник в изкривената приказка на собств ...
  863 
В живота всеки човек има добри и лоши моменти. Може бе лошите надделяват, но никога не бива да губим малкото останала вяра в нас. Дори когато паднеш духом и нямаш сили, ти се иска завинаги да останеш така, но осъзнай се - смисъл има ли вечно да се измъчваш, че не е трябвало да става така, да рониш в ...
  745 
Вече съм на тридесет и седем.
Вече съм на тридесет и седем. Работя като застрахователен агент от... много години. Не знам какво е това „повишение”. Откакто работя в тази служба, не съм се издигнал и със сантиметър нагоре. Шефът ми ме смята за загубеняк, какъвто напоследък и аз мисля, че съм. Приятел ...
  1065 
Седиш и циклиш с поглед, забит в тъпото нищо. Това е един от онези моменти, в които искаш да изпразниш съзнанието си от съдържание, да изключиш мозъка си и да се отдадеш на миг спокойствие. И разбира се, точно тогава в главата ти, като малки гнусни паразити се забиват всички гадни и подтискащи мисли ...
  584 
Онзи ден впечатленията ми толкова буйно напираха да ти ги споделя, че не ти дадох дори възможност да гъкнеш. А въобще не бях си подредила мислите. И ето сега, вместо препускащи една през друга нахвърляни картини, опитвам се да подредя за теб това пътуване.
Тръгване - от Стадион "Васил Левски" в 6 ве ...
  1045 
Обичаш да гледаш филми, в които аз съм най-добрият и да мечтаеш да ме имаш... Обичаш да ме четеш като любимата си книга... Обичаш да разгръщаш страниците на душата ми и да си взимаш каквото ти хареса... Обичаш да ме рисуваш,
докато пуша и мисля... Обичаш да режисирам нови филми, а ти да ги гледаш с ...
  1170 
Сивотата може да те погълне, но за да избягаш от безличието, тъгата и студенината, трябва да слагаш розовите си очила и да гледаш с други очи на света.
Нека дъждовното и хладно време остане само навън, а пролетта да се настани трайно в сърцата ни.
Гледайки цветно, пускайки по една искрена усмивка, д ...
  1034 
Нейде в дни далечни, странни времена живеела девойка за чудо и приказ на света. Нейното име било Родопа. Красива като утринна роса
Със своето изящество, гордост и величествена красота нежната Родопа била харесвана дори от боговете, а хората, малки и големи, стари и млади, гледали Родопа и онемявали ...
  1404 
МОЯТ СВЯТ
Този свят е различен.
Безумен в лъскавата опаковка на илюзиите ни.
В този свят си обречен да намериш смърт,
изхабена и с повехналото обаяние на домакиня. ...
  910 
Наместо увод
Навсякъде царял Безграничният хаос. Върху грешната земя нашироко се разстилала Политическата гора. По това време дори Господ Бог бил в полагаем платен отпуск, поради което Сътворението на света се отлагало за по-късна дата. Дяволът от "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски оживял и ...
  1363 
АРЕСТАНТ Т.О.
(едноминутна пиеса)
Действащи лица:
Комисар Д.
Инспектор М. ...
  831 
***
Когато се замислим за истинските неща в живота, за миговете, които са ни сполетяли неочаквано и които ще помним, с едно скрито чувство на мистериозно удоволствие у себе си, за цял живот.
Когато искаме с две думи да изразим какво изпитваме и как се чувстваме, но не схващаме идеята, как всички тези чу ...
  790 
ПОМОГНИ МИ!
Изградих този свят за нас.
За перфектния искащ в теб,
за самотния скитник в мен.
Къде да заровя вярата си в нашата любов? ...
  1537 
В огъня аз съм калена и с него да играя аз умея. Хвани ме ти, хвани, пожара в мен усети, но недей ме пуска, а в огъня стъпи. Залезът съм аз на твоя ден - ярък и тъмен, дяволът с погледа мил. Устните ми сладкодумно те привличат, но напоени са те с отровата змийска. Ръцете ми милват, прощават, но и те ...
  712 
Аз
Кой съм аз? Тинейджър, изграждащ се човек.
Понякога аз съм лошата невинна, неоценената. Понякога съм обичащата силно, болезнено и никой не забелязва. Понякога плача със сълзи, ридаене, но никой не чува. Аз съм оптимист, понякога реалист. Положително настроен, но понякога отчаян. Аз съм този, койт ...
  761 
Когато се налага да обяснаваш неща, които влизат в домашното шкафче за необяснимости... е, именно тогава, разбираш колко празен и безчувствен е речникът ти. Седиш пред празния лист, в главата ти е суматоха, някъде в далечината съседът ти свири на пиано и някой е прострял последните си чисти тениски ...
  779 
Само с един човек обичам да приказвам. Този човек е моя пълна противоположност и винаги говори без да слуша, въпреки че не общуваме с думи. Много спорим и понякога даже имаме желание да се избием взаимно. Всеки от нас знае какво ще каже другият и въпреки това взаимно се опитваме да се изненадаме с н ...
  809 
Аз не пия алкохол. Не защото е вреден, ами просто не ми харесва, не намирам за нужно и необходимо да се наливам и напивам до припадък. Не искам да се унижавам пред хората, не мога да си го позволя. Или поне така си мислех. Не знам защо, но преди няколко дена си взех една бутилка мартини? Видях го в ...
  1074 
Искам ти да си моят изваян рай, който да е вечно кристално чист и съкровен. Рай, а не мираж, който ту е омайващо примамлив, ту е жалка илюзия, забулена от непрокопсани мечти. Искам да мога да полетя като пърхаща неуморна пеперудка, да трепна пред всеки прелестен цвят, да знам, че волната ми свобода ...
  752 
  712 
Първият пролетен дъжд ще ме измие, ще изтека в градината и ще изчезна.
Ще се превърна в локва, която ще разкаже цялата история, защото локвите знаят всичко.
Опитах всичко, което може да се опита, написах името си на хиляди места, ставах рано и не си лягах, направих милион снимки, изслушах всички пес ...
  1073 
Април, 2008 г., някъде край София.
Димитър Караиванов (Митака) работи като бригадир в “Еврокомфорт” ООД вече втора година. Фирмата изпълнява общински поръчки като подизпълнител, има и някои други незначителни обекти.
По тази поръчка вече втори месец работеха на високи обороти – спешно се отваряше но ...
  802 
Белоснежната ми ръка сграбчила малко късче от живота
Вратата се затвори и на малкото ми детско лице започнаха да се стичат сълзи, още не бях чувствала БОЛКА, още не знаех колко струва да живееш, колко струва да гледаш този разкош. Всичко залязваше заедно с мен, а сълзите ми се стичаха толкова бързо, ...
  852 
Вдъхновяваш ме, за да те променя, но и ти ме променяш – в добрия смисъл, разбира се! Никога не е имало по-красива пролет от тази – спокойна и чаровна като теб! Божиите сълзи на дъжда обливат лицето ми, стичат се по тялото ми, проникват до костите!
Колко си топла!... Студени са само пръстите ти, изтр ...
  633 
Кръгче дим, а зад него стои учудващо красиво лице.
Имаш ли огънче? Пламъкът гори, цигарата се запалва, приказката се получава. Аз говоря, а ти довършваш. Няколко думи, а вече все едно се познаваме от малки.
Пламъкът гори, а ние говорим колкото можем пред входа. Очите се усмихват, устните ги следват. ...
  966 
Винаги, когато ми се отвори повече работа, си измислям начин да легна на сянка. Напоследък дори се влюбвах, но никак не ми се изясни защо Анджелина Джоли не проявява интерес към проблема с вятърните мелници и си ляга боса преди заспиване. Това не означава, че любимото куче на китайския император ще ...
  795 
Истината! И какво всъщност е истината?! И за чия истина говорим? - моята, твоята, на трети, четвърти… Защото истината е една, но всеки я разбира различно! Защото хората са свикнали да тълкуват, а не да слушат, да чуват, когато им говорим. Те просто се хващат за някоя дума и почват да размишляват отт ...
  1249 
... Някога бях казал, че поетите премного лъжат, също и най-добрата поезия е сътворена от сънища, подигравах се на зимата и на себе си със студени душове, миг покой нямах, търсих се навсякъде. В очите отсреща, когато ги имаше, намерих още и още празнота, а в своите - самота. Бъди човек ли? Не... Тво ...
  1434 
Минавам и отминавам, никой не се обръща -
като призрак - погледите на всички минават през мен.
Невидима, сива, призрачно прозрачна. Защо ли?
Защо никой не ме вижда?
Защо моят поглед не се засича с ничий друг? ...
  550 
Предложения
: ??:??