14 695 резултата
– Още много ли остава? – попита отново тя.
– Ами, мисля че около двадесет минути, но после ще повървим и малко пеша.
– Ясно. Нямаше ли да ти е по-лесно, ако вземеш онова нещо…
– Колата ли? Лекарят ми забрани.
– Заради болестта ли? ...
– Ами, мисля че около двадесет минути, но после ще повървим и малко пеша.
– Ясно. Нямаше ли да ти е по-лесно, ако вземеш онова нещо…
– Колата ли? Лекарят ми забрани.
– Заради болестта ли? ...
1629
2
Малка болнична стая. Блед таван, тук-там олющено по стените. Прозорец, през който едвам се процеждаше слънцето. Мирис на дезинфектанти, смесен с тоя на лекарствата. Желязно легло… помнещо много болки, много трепет, въздишки, усмивки на облекчение, благодарност и нея – Бялата. Болките се сменяха, идв ...
589
1
5
Още от най-ранното детство тя не последва никой в игрите, не й се прииска да спортува, не посегна към забавления, нито се поблазни от нещо. После, когато се превърна в девойка, животът й продължи все такъв, тих, равномерен и ленив. Сякаш отнякъде бе научила,че някога ще й предстои дълъг път и още от ...
2577
2
1
Беше толкова тихо в старата библиотека на малкото затънтено градче, когато изведнъж голямата врата, понатежала на старите си панти се отвори и силно изскърца, а в тишината шума прозвуча, като писък на изплашена птица. Вътре влезе момиче, на около 12 години, облечено с панталони и спортно яке, на лиц ...
1088
2
1390
2
6
— В днешното ни предаване гостува — както сам се нарича — експерта по артефакти от Зоната, самопровъзгласилия се за доктор: господин Нюлън… Та кажете, „докторе“, каква е била целта на Посещението?
— Въпреки високопарния Ви изказ, драги, ще Ви отговоря: никой не знае. Явно извънземните са дошли, изхв ...
— Въпреки високопарния Ви изказ, драги, ще Ви отговоря: никой не знае. Явно извънземните са дошли, изхв ...
1281
Някакъв щурец засвири. След него друг и друг. Слънцето заваляше над Огоста.
Там сгушено до нейният голям завой седеше нашето селце Люта*. Легендата разказва, че е създадено от бесарабски българи. Татарските орди така опустошили тези земи, че дори хронистите съобщават: "Там бродели само диви животни ...
Там сгушено до нейният голям завой седеше нашето селце Люта*. Легендата разказва, че е създадено от бесарабски българи. Татарските орди така опустошили тези земи, че дори хронистите съобщават: "Там бродели само диви животни ...
577
2
- Хей, Ряпа, чакай малко.
- Казвай, Картоф – спря се Ряпата.
- Аз подочух нещо. Какви са тея приказки за екстази? Вярно ли е?
- Ааа, Картоф, ясно – искаш и ти малко на аванта за лично ползване, нали? Сори, брато, няма да мине, нищо че си ми приятел. Аз пробвах едно и казах на шефа, че е страшен кеф ...
- Казвай, Картоф – спря се Ряпата.
- Аз подочух нещо. Какви са тея приказки за екстази? Вярно ли е?
- Ааа, Картоф, ясно – искаш и ти малко на аванта за лично ползване, нали? Сори, брато, няма да мине, нищо че си ми приятел. Аз пробвах едно и казах на шефа, че е страшен кеф ...
1271
4
"Глупости" помисли Марк. "Как може да си го помисли. Тя, Рита - най-близкият ми човек! Да ми каже, че съм алкохолик? На мен? Най-добрият млад хирург в световно известната клиника Мейо! Пълни глупости. Аз мога да спра когато си пожелая и ще и го докажа."
Марк е човек с желязна воля. Дългите години на ...
Марк е човек с желязна воля. Дългите години на ...
903
1
2
Пътят бе преграден от отсечено дърво. Кочияшът спря конете и, докато се оглеждаше уплашено, се зае да обърне каретата. Тясно бе, затова маневрата щеше да му отнеме доста време. Графиня Лейра дръпна завеската и надникна навън. Веднага разбра, че ги очакват неприятности. Обърна се да сподели опасеният ...
1461
3
Някога, в някакво село живело едно бедно семейство - леля Иванка и чичо Петър.
Къщата им не била голяма, но за тях стигало. Дворчето също било малко, но поддържано с любов. Всички се спирали с възхищение пред добре поддържаната градина.
Чичо Петър работил много. Той знаел, че с двете си ръце трябва ...
Къщата им не била голяма, но за тях стигало. Дворчето също било малко, но поддържано с любов. Всички се спирали с възхищение пред добре поддържаната градина.
Чичо Петър работил много. Той знаел, че с двете си ръце трябва ...
681
1
Най-после и време се оправи, и слънце се показа, та се дигнахме, на село да си идем, двор и къща да си видим, да ги навестим, да ги поочистим, и от треволяк, и от прахоляк, че отдавна не сме ходили, че запустяха, а след обед, и на мегдана да излезем, че днес е и празник на селото!
Някога, кога млади ...
Някога, кога млади ...
471
1
1
„Децата пораснаха и вече не мога да им се карам. По дяволите! А жена ми вече не ми обръща внимание, колкото и да мърморя. Безсилен съм!“, кахъреше се дипломираният счетоводител и пресмяташе с лявата ръка още колко му остава до края на живота. Гледаше пръстите на краката си през скъсаните чехли и пре ...
1531
2
9
ПЕСЕНТА ОТ МЕГДАНА
Пак сме там!
Пак сме избягали от града, пак сме на село!
Пак сме в двора, до мегдана, дето се пресичат две улички, дето е заграден от каменни дувари, а зад тях надничат прелестни бели къщи.
Всяка вечер, след непосилен труд по ниви и дворове, там се събират жените от махалата и мла ...
Пак сме там!
Пак сме избягали от града, пак сме на село!
Пак сме в двора, до мегдана, дето се пресичат две улички, дето е заграден от каменни дувари, а зад тях надничат прелестни бели къщи.
Всяка вечер, след непосилен труд по ниви и дворове, там се събират жените от махалата и мла ...
1079
2
2
На тeзи, които го вдъхновиха
и никога няма да го прочетат.
- И какво сега? Стана каквото стана и какво стана?
- Нищо...
- Ами нищо я, нищо! Добре го каза. ...
и никога няма да го прочетат.
- И какво сега? Стана каквото стана и какво стана?
- Нищо...
- Ами нищо я, нищо! Добре го каза. ...
918
1
1
КАРТИНАТА
Рисувам!
По точно е, че правя опити да рисувам, защото единственото, което става е, че съсипвам и платно и бои.
На палитрата, като че ли няма друга боя освен черна!
И на статива картина, в черно, с отблясъци от червено! ...
Рисувам!
По точно е, че правя опити да рисувам, защото единственото, което става е, че съсипвам и платно и бои.
На палитрата, като че ли няма друга боя освен черна!
И на статива картина, в черно, с отблясъци от червено! ...
922
3
2
Седях на терасата и се наслаждавах на чаша ароматно кафе. Това е любимата ми част от деня. Сутрешния хлад ме обгръщаше и караше тялото ми да потръпва. Мъглата, предвестник за горещ ден, се стелеше над долината като почти изцяло скриваше отсрещните хълмове. Илюзията за нереалност беше осезаема. Ако ч ...
1618
2
5
Чувала беше, че женските сълзи озадачавали мъжете. А когато се появят, докато се любеше? Тогава той спираше ли за момент изненадан, за да си каже: “Нещо не е наред”? Може би си мислеше, че те са резултат от възбудата? Или не ги забелязваше, докато тя скришом ги изтриваше в завивките? Или набутваше т ...
582
1
1
На съвещанието присъстваха всички избрани. Имаха кворум и започнаха да обсъждат въпроса.
– Краденето не подпомага бизнеса – започна Главния. Имаше мустаци. – Но го улеснява, признавам. Когато правим така, че чрез кражбите се усвояват повече евросредства, едновременно удряме две цели.
– Направо в дес ...
– Краденето не подпомага бизнеса – започна Главния. Имаше мустаци. – Но го улеснява, признавам. Когато правим така, че чрез кражбите се усвояват повече евросредства, едновременно удряме две цели.
– Направо в дес ...
826
1
7
- Цонке, чедо, не мъчете детето! Малко е още. Дайте ми го - както изгледах Надето, така ще отгледам и Ани. Пък след две-три години я дайте в детската градина. Ще е хубаво преди училище да свикне с повече деца. Говори с Петър и ми я доведете!
- Добре, майко Милена, но...
- Какво "но", Цонке! Будите я ...
- Добре, майко Милена, но...
- Какво "но", Цонке! Будите я ...
1028
2
Борис обичаше летищата. Цялото това суетене и припряност. Можеше с часове да седи и да наблюдава кацащите и излитащи самолети, забързаните хора влачещи след себе си багаж. Тук можеше да се види всичко – от бизнесмена крачещ устремено към поредната дестинация, до неуверения младеж, чакащ с трепет да ...
1252
2
1
Широк двор имаше дядо Стоян, като харман и лесно неговите синове можеха да разтоварят колата с воловете, пълна с чували жито. Навсякъде по стобора имаше гърнета, а на две места до него - купчини червена пръст. Дядо Стоян имаше двама сина Димитър и Иван, които задружно живееха в бащината къща, обичах ...
1377
На ъгъла на улиците „Пайдушко хоро“ и еднопосочната „Морски шах“ живееше миловидна старица на име госпожа Симптом. Още от името е ясно, че въпросната беше хипохондрик в последна фаза, от което си патеха личният ѝ лекар, доктор Неиздържам Повечев и останалите доктори по безкрайните километрични камън ...
789
1
3
Част първа – Всичко с времето си
– Все още не разбирам, как е възможно да имаш връзка с един човек толкова дълго време и после БАМ – тя плесна силно с ръце – и нищо. Все едно не е било, напълно непознати.
– Ами чувствата на хората се променят с времето, как да ти обясня. На някой просто не им е писа ...
– Все още не разбирам, как е възможно да имаш връзка с един човек толкова дълго време и после БАМ – тя плесна силно с ръце – и нищо. Все едно не е било, напълно непознати.
– Ами чувствата на хората се променят с времето, как да ти обясня. На някой просто не им е писа ...
1156
3
3
- И да знаеш, Геца, още четири хиляди години преди новата ера тук, по нашите земи, траките са имали своите първи кооперации. Не го казвам аз. Професор Овчаров го казва. И доказателства е намерил човекът. Артефакти! Едни гледали лозето, други правили виното, трети го съхранявали и претаквали. Четвърт ...
2337
4
6
1974
1
9
Някаква кола се опитваше да изпревари дългата колона. Шофьорът примигваше с фарове и надуваше клаксона. Зара бе крайно възмутена, но нямаше какво друго да направи, освен да натисне спирачката. Онзи се опитваше да се вклини пред един камион, но като че ли закъсняваше. Дистанцията бързо намаляваше. Ст ...
1340
1
Викат ми Вангелия, а турското име не си го помня. Сигурно съм доста стара, защото много работи съм забравила. Как обаче станах Вангелия това и сега го помня. Беше, когато комитите клаха Мендово, а аз зреех като мома тогава.
Моята майка ме е родила некога през турско. Живях го турското – теглото беше ...
Моята майка ме е родила некога през турско. Живях го турското – теглото беше ...
1304
1
1
НА БРЕГА НА НЕБЕТО
Винаги беше искал да я заведе там. Тръгнаха рано сутринта, почти на зазоряване. Оставиха колата на края на бетонния път, който вървеше из рехава горичка. Взеха само миниатюрна палатка, няколко плода и бутилка вода. Морето беше тихо и преминаха лесно през скалистия нос .
Беше самот ...
Винаги беше искал да я заведе там. Тръгнаха рано сутринта, почти на зазоряване. Оставиха колата на края на бетонния път, който вървеше из рехава горичка. Взеха само миниатюрна палатка, няколко плода и бутилка вода. Морето беше тихо и преминаха лесно през скалистия нос .
Беше самот ...
860
3
3
Дъждът вали, а вятърът духа срещу мен. Очилата ми са мокри и в непрогледна мъгла. Нищо не се вижда, но аз вървя.Вървя! На гърба си нося сак. Голям и черен. В него има нещо много важно.Там лежат десет години от живота ни. Съдбите на един живот, преминал, като миг през Вселената.
Там в сака са едно де ...
Там в сака са едно де ...
577
3
Зеленото чудовище беше пъпчиво. Шепот, танцуващ с вятъра в клоните, и зелени лигави пръсти, милващи едно дърво.
- Здравей - каза то тогава. - Здравей.
Погледнах малките му влажни очи и ме проряза болка.
- Цветен ден, нали? - попитах аз.
- Есен е. ...
- Здравей - каза то тогава. - Здравей.
Погледнах малките му влажни очи и ме проряза болка.
- Цветен ден, нали? - попитах аз.
- Есен е. ...
1308
3
2505
12
9
Доброта
Част 2
Вкиснато зловоние изпълни ноздрите му. Миризмата се вряза в черепа му и го накара да се събуди. Премигна няколко пъти докато успее да фокусира Лин. Тя обичаше да го дарява с целувките си. Всеки път, когато го правеше, коричките от мъчещите се да зараснат рани се разпукваха. Омазваше г ...
Част 2
Вкиснато зловоние изпълни ноздрите му. Миризмата се вряза в черепа му и го накара да се събуди. Премигна няколко пъти докато успее да фокусира Лин. Тя обичаше да го дарява с целувките си. Всеки път, когато го правеше, коричките от мъчещите се да зараснат рани се разпукваха. Омазваше г ...
1090
1
2
Някой е оставил пред вратата вуду кукла. Ужасна вещ, която може да причини някому зло. Тя знае, защото има опит с магиите, макар и белите. Повдига ѝ се от куклата. Ще я хвърли през балкона, нека друг се оправя с нея. Куклата полита надолу, жената също, понесена от незнайна сила.
(разказ в 50 думи)
(разказ в 50 думи)
893
1
2
Беше кризата на 2009 година. Тогава работех на две места – санитарка в болница и чистих входовете на два осеметажни блока с по шест входа. Голямата дъщеря учеше висше платено, а по-малката беше абитуриентка. Като самотна майка давах всичко от себе си и исках нищо да не им липсва. Предната година се ...
1200
4
14
От дълги години пътувам. Преди петнадесет, избрах първата си дестинация и със събираните трудно пари, купих билета си за влака. От тогава, не съм се установявал никъде за повече от три дни. Това е правилото ми. Избирам, качвам се, пътувам, слизам, пребивавам и после отначало. Не ми омръзва. Нови хор ...
785
Беше сухо и горещо лято, слънцето печеше силно и по Балкана, но жарките му лъчи бяха по-поносими, по-жалещи. Горите бяха столетни и прохладни, селцата дишаха под сенките на високите планински баири. Природата беше благодатна към хората, сякаш беше съпричастна към голямата им мъка, към свободата за к ...
1061
1
2
Преди години откриха първият научен и технологичен парк в България - "София Тех Парк".
Много хора, шум, рязане на ленти. На това място в късната вече, октомврийска утрин на 1985 година чакаха група младежи. Всички с остригани глави. Стискаха здраво ожулени чанти. Оглеждаха се уплашени и се мъчеха да ...
Много хора, шум, рязане на ленти. На това място в късната вече, октомврийска утрин на 1985 година чакаха група младежи. Всички с остригани глави. Стискаха здраво ожулени чанти. Оглеждаха се уплашени и се мъчеха да ...
1302
2
9
Невероятно тиха бе тази августовска утрин. Сякаш нямаше война, окопи и човешка кръв, попила в ненаситната паст на ширналото се поле. Довчера генералът мислеше, че светът свършва в прокълнатата 1917 година, а днес всичко му изглеждаше различно - спокойно и разумно, като разпукване на цвят, като ново ...
1999
6
16
Разтоварихме сандъците от колата. Беше малък бус, а побираше много товар.
Прозинах се. Трябва да съм спал поне два часа. Беше горещо.
– Ще одраскаш боята! – изръмжа собственикът на возилото. Носеше шапка.
Бусът беше напълно издраскан и нямаше цвят.
– По-внимателно! – изежи се отново. ...
Прозинах се. Трябва да съм спал поне два часа. Беше горещо.
– Ще одраскаш боята! – изръмжа собственикът на возилото. Носеше шапка.
Бусът беше напълно издраскан и нямаше цвят.
– По-внимателно! – изежи се отново. ...
534
1
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
