6 611 резултата
Лесно е да захвърлиш... Казвам си, че е лесно... Лесно е да затръшнеш... Казвам си, че е лесно... Вярвам си и какво от това, когато вътре в мен душата не слуша... не позволява да и се отнеме нищо... боли и си знае своето... Защо аз искам едно, а тя друго... Упорита и доверчива, никога не си взима по ...
976
3
Животът е такъв, какъвто сам си го направиш!
Много често на човек му се случва да има много тежък ден.Без да се усети го заливат куп неприятни емоции, които го подтискат все повече и повече, а на него му става все по-трудно да поеме контрола в свои ръце, за да може да въдвори отново реда и желаната ...
Много често на човек му се случва да има много тежък ден.Без да се усети го заливат куп неприятни емоции, които го подтискат все повече и повече, а на него му става все по-трудно да поеме контрола в свои ръце, за да може да въдвори отново реда и желаната ...
5443
2
Морето толкова жадуваше за теб! Така очакваше възторзи да запали във очите ти! Да уловиш магията на времето, притихнало в недрата му, мечтите и копнежите му, палещи до луда страст кипящите вълни, прострели бели длани с надежда тайна - да докоснат самотната снага на чакащия бряг, да развеселят душата ...
1003
1
В среднощната тишина момчето се почуства жадно. Душата му беше пресъхнала и копнееше за малка глътка красота и култура. Плоскостта на хората около него го побъркваше и той усещаше как бавно и в агония синапсисите му се задушаваха от невежие и посредственост. Той имаше нужда от откровена красота: ист ...
1088
3
Писането разтоварва. Това е всичко. Няма нищо повече. Това е геният и съдбата на пишещия. Най-красивите и задълбочени творби са едно стоварване на твърде тежкия свят върху белия лист. Сториш ли го веднъж, не можеш да избягаш. Някои го наричат графомания. Ако е така, светът е пълен с графомани - сега ...
819
3
Чудя се дали ще погледна друг с очите, с които гледам теб. Чудя се дали ще обичам друг така, както обичам теб. Дали звездите ще блестят нощем така, както когато ги гледаме заедно, дали ще мога да прегръщам друг така, както теб. Ще мога ли да заспя до друг, когато сърцето и умът ми принадлежат изцяло ...
2972
8
"Черни очи, черна коса, черни обувки"...
"Цялата в черно"...
За погребение ли се готвиш?
Не?
Може би се криеш от нещо? ...
"Цялата в черно"...
За погребение ли се готвиш?
Не?
Може би се криеш от нещо? ...
1142
2
Страхът е най-лошото качество на един човек...!
В някои случаи си струва да го преодолееш... за да не съжаляваш след това, че не си сторил това, което си искал да направиш или кажеш!
Струва си да преодолееш това чувство и да докажеш на света и хората около теб, че си силен и борбен човек, без страхо ...
В някои случаи си струва да го преодолееш... за да не съжаляваш след това, че не си сторил това, което си искал да направиш или кажеш!
Струва си да преодолееш това чувство и да докажеш на света и хората около теб, че си силен и борбен човек, без страхо ...
1082
3
Уморен ли си? Сигурно да. Знам, ти си един ангажиран човек - като всички човеци на нашето време, притиснат натясно от своите проблеми. Но спри се за малко! Изслушай ме. Ще те разсея с една приказка странна. Дано те откъсне от делника прашен, за миг да забравиш престрелката с времето. В живота не вси ...
1762
2
В ъгъла на тъмната стая стоеше едно мъничко, невинно и плахо създание, ококрило влажните си черни очи, гледащо право нагоре, а сърцето му биеше, сякаш ще изскочи от гърдите му. Това малко плахо създание, наречено мишка, бях аз! Притисната в ъгъла на стаята не знаех имам ли изход. Виждах края на мише ...
1274
1
Лъч на живота
(Приказка за магията на любовта)
Слънчев лъч надникна през тайнствения малък процеп на дървената щора. Снопчето жълта светлина се прокрадна загадъчно напред сред полупразната стая, за да достигне до овално масивно легло, в което бе положено заспало женско тяло. Заспало или приспано зав ...
(Приказка за магията на любовта)
Слънчев лъч надникна през тайнствения малък процеп на дървената щора. Снопчето жълта светлина се прокрадна загадъчно напред сред полупразната стая, за да достигне до овално масивно легло, в което бе положено заспало женско тяло. Заспало или приспано зав ...
1477
1
Къде си ти сега? Защо изчезна ти във мрака? Защо остави ме сама, за да гния тука? Аз чаках те да се върнеш. Та нали така ми обеща? Сега една сълза проронвам в твоя чест. Моята съдба е сама да бъда, без капка обич във сърцето. Нека бъда ледена, за да не бъда наранена пак и пак от такива като теб. Нек ...
813
1
човек понякога се нуждае да подреди хилядите мисли в главата си, да класифицира спомените, случките и сънищата си (дори и най-стипчивите), да ги подреди по азбучен ред...
...
за какво ми е будилник рано сутрин, ако имам страхове, които ме държат буден нощи наред и за какво ни служат тези главни букв ...
...
за какво ми е будилник рано сутрин, ако имам страхове, които ме държат буден нощи наред и за какво ни служат тези главни букв ...
1232
12
Колко дълго трае една любов? И колко сладост има в един живот? Може би толкова, колкото сам си създадеш... Или толкова, колкото са склонни другите да ти дадат, без да те нараняват. Но това е невъзможно! Всеки страда, дори понякога, когато се усмихва. Защото не всеки ще те разбере - теб и разбитото с ...
1532
2
Добър ден. Пет яйца и прясно мляко, моля. Благодаря, приятен ден. Да, аз ще готвя.
Нямам точната рецепта, а е рано сутринта и баба спи, не искам да я будя. Ще карам на око. Кой каза, че на две яйца се сипва точно една чаша мляко и две супени лъжици брашно? Ще ги приготвя по собствения си вкус. Дали ...
Нямам точната рецепта, а е рано сутринта и баба спи, не искам да я будя. Ще карам на око. Кой каза, че на две яйца се сипва точно една чаша мляко и две супени лъжици брашно? Ще ги приготвя по собствения си вкус. Дали ...
2005
10
"Виж, колко е хубав светът" - хубав е денят.
О, тя казва - животът е пред теб, ще успееш, давай.
Давай, давай, ще успееш. Не се предавай!
А аз си мислех на ум, какви ги говори тая.
Защо не си затвори проклетата уста ...
О, тя казва - животът е пред теб, ще успееш, давай.
Давай, давай, ще успееш. Не се предавай!
А аз си мислех на ум, какви ги говори тая.
Защо не си затвори проклетата уста ...
2562
8
Мисля, че никога досега не е имало такъв момент. Мисля, че дори и аз все още не мога да повярвам, че го има...
За един такъв момент си струва да се родиш и да се бориш, за един такъв момент си струва да умреш...
Не вярвах, че всичко е истина, всичко, което ми казваше до сега. Не вярвах, че наистина ...
За един такъв момент си струва да се родиш и да се бориш, за един такъв момент си струва да умреш...
Не вярвах, че всичко е истина, всичко, което ми казваше до сега. Не вярвах, че наистина ...
1033
2
На Г. Д.
Посвещавам този пътепис на един приятел, който преди време ми разказа за Флоренция (като ми подари една хералдическа лилия) и аз обещах да я посетя.
Видях доста страни оттогава, не само Италия...
Бях във Флоренция през пролетта на 2005-а. Първото, което си спомням от тогава, е много слънце ...
Посвещавам този пътепис на един приятел, който преди време ми разказа за Флоренция (като ми подари една хералдическа лилия) и аз обещах да я посетя.
Видях доста страни оттогава, не само Италия...
Бях във Флоренция през пролетта на 2005-а. Първото, което си спомням от тогава, е много слънце ...
2832
Дъщеря ми се влюби.
И мъжът ми също се влюби.
Дъщеря ми е във вихъра на първата си любов; цялата трепти като цвете, разтворило жадно лице към вятъра. Настоя да сменим някои мебели, подрежда си стаята, за да може да кани момчето у дома. По цял ден безспир бъбри с приятелки или с любимия си по скайпа. ...
И мъжът ми също се влюби.
Дъщеря ми е във вихъра на първата си любов; цялата трепти като цвете, разтворило жадно лице към вятъра. Настоя да сменим някои мебели, подрежда си стаята, за да може да кани момчето у дома. По цял ден безспир бъбри с приятелки или с любимия си по скайпа. ...
1205
12
Балони
Малки прозрачни балони плуват безшумно в моето уморено съзнание... Фантазията ми е свила криле и се е оттеглила безмълвно в най-отдалечения ъгъл, от страх - да не ражда кошмари. Тя вижда колко се е смалила душата ми и проявява съчувствие...
Малки прозрачни балони - като спасителни лодки, плув ...
Малки прозрачни балони плуват безшумно в моето уморено съзнание... Фантазията ми е свила криле и се е оттеглила безмълвно в най-отдалечения ъгъл, от страх - да не ражда кошмари. Тя вижда колко се е смалила душата ми и проявява съчувствие...
Малки прозрачни балони - като спасителни лодки, плув ...
764
1
Гледаш ме с неприязън, бликаща от празния ти поглед! В тези божествено красиви перли, докоснати от блясъка на слънчевата светлина, се крие нещо, което моите очи не могат да прочетат! Така открити към мен,но и така умело прикриващи състоянието на душевния ти свят. Какво се крие зад тях? Ти мълчиш, а ...
1160
Скъпи мой, отдавна разбрах това, че нямаш сърце. Скъпи мой, та ти просто си лед! Не се топиш дори при допир на нежни ръце, а колко жени са се пробвали с теб... превърнал си себе си в студен идеал, как не замръзваш сам на върха!? Издигнал си гордостта на висок пиедестал, не познаваш нито болката, нит ...
1358
- Здравей!
- Стой настрани! Не се приближавай!
- Спокойно, нищо няма да ти направя.
- Не ти вярвам. Ти не си човешко същество - махай се!
- Не, моля те, нищо няма да ти направя - просто искам да поговоря с някой. ...
- Стой настрани! Не се приближавай!
- Спокойно, нищо няма да ти направя.
- Не ти вярвам. Ти не си човешко същество - махай се!
- Не, моля те, нищо няма да ти направя - просто искам да поговоря с някой. ...
1036
3
Безсмисленост
Безсмислено момиче в безсмислен свят живее. Безсмислено стои и гледа през безсмисления си прозорец вън. Вижда безсмислен свят, търка безсмилено очите си и иска да види нещо различно. Търси да съзре безсмиленото слънце, но е безсмислено да го види, защото е твърде късно и е вече безсмис ...
Безсмислено момиче в безсмислен свят живее. Безсмислено стои и гледа през безсмисления си прозорец вън. Вижда безсмислен свят, търка безсмилено очите си и иска да види нещо различно. Търси да съзре безсмиленото слънце, но е безсмислено да го види, защото е твърде късно и е вече безсмис ...
1504
3
Tам, където е самотата, се среща индивидуалността на душата. А най-трудно е сърцето да открие себе си в еуфорията на живота, който живее. Срещите с различни хора и обстоятелства изрисуват реалността... Раждат се цветове и звуци, проникващи в същината на съвършенството. За миг се раждаме и след миг у ...
1010
2
Моята съдба
Беше последната ноемврийска вечер. Валеше дъжд. Листата по дърветата вече бяха опадали, сломени от бурния вятър. Всичко беше тихо и спокойно. Всеки се беше прибрал в къщи, принуден от страшния студ навън.
Само аз, сама и умислена, вървях по безлюдната улица. Дъждът неумолимо се сипеше въ ...
Беше последната ноемврийска вечер. Валеше дъжд. Листата по дърветата вече бяха опадали, сломени от бурния вятър. Всичко беше тихо и спокойно. Всеки се беше прибрал в къщи, принуден от страшния студ навън.
Само аз, сама и умислена, вървях по безлюдната улица. Дъждът неумолимо се сипеше въ ...
1167
Илюзорна реалност
Бягам, бягам... От какво - в момента не мога да кажа. Знам само едно - трябва да се отдалеча възможно по-скоро и по-далече! Наоколо, като в забързан кадър от ням филм, се размива пейзажът в една непрогледна стена. Трудно ми е да обхвана с поглед каквото и да е. Всичко е така динами ...
Бягам, бягам... От какво - в момента не мога да кажа. Знам само едно - трябва да се отдалеча възможно по-скоро и по-далече! Наоколо, като в забързан кадър от ням филм, се размива пейзажът в една непрогледна стена. Трудно ми е да обхвана с поглед каквото и да е. Всичко е така динами ...
844
И знаех, че...
Дойде часът на нашата раздяла - мигът, толкова желан и дългоочакван. Ти го бе намислил отдавна, но защо не ми го каза? Нима те беше страх да ме изгубиш или просто не посмя?! Не знаех, че от любовта боли, не знаех, че от раздялата тежи. Но знаех, че ще дойде ден, в който всичко ще се п ...
Дойде часът на нашата раздяла - мигът, толкова желан и дългоочакван. Ти го бе намислил отдавна, но защо не ми го каза? Нима те беше страх да ме изгубиш или просто не посмя?! Не знаех, че от любовта боли, не знаех, че от раздялата тежи. Но знаех, че ще дойде ден, в който всичко ще се п ...
1047
Живот без сърце
Беше мрачна и студена утрин. Дъждът барабанеше по прозореца. Освен потропването на капките, унесени във вихъра на сутрешния си танц, се чуваше една тъжна песен - тази на душата ми. В онзи момент никой не можеше да ме откъсне от мислите ми. Страдах, но както винаги не показвах чувства ...
Беше мрачна и студена утрин. Дъждът барабанеше по прозореца. Освен потропването на капките, унесени във вихъра на сутрешния си танц, се чуваше една тъжна песен - тази на душата ми. В онзи момент никой не можеше да ме откъсне от мислите ми. Страдах, но както винаги не показвах чувства ...
1315
4
Сънувам го... Не всеки път, не е задължително.
Но е толкова истинско. Винаги се събуждам преди първата целувка... Колко прозаично! Знам, че и той ме сънува, сигурна съм. Не зная обаче как изглеждам в неговия сън. Дали съм красива? Гола, гротескна, ежедневна? Не зная, неговият мозък решава. А бих иск ...
Но е толкова истинско. Винаги се събуждам преди първата целувка... Колко прозаично! Знам, че и той ме сънува, сигурна съм. Не зная обаче как изглеждам в неговия сън. Дали съм красива? Гола, гротескна, ежедневна? Не зная, неговият мозък решава. А бих иск ...
1142
2
Посвещение
Докоснах се до вечността - сама. Пропуснах в себе си безкрая. Попивах устрема на гладката вода. Броях на слънцето искрите. И мечтаех.
Стопените лъчи - разлят метал, потръпваха пред мен като огньове. Като жарава жива, с тайнствена душа, с морето тайно се сродиха, оживяха.
Стоях безгласна - ...
Докоснах се до вечността - сама. Пропуснах в себе си безкрая. Попивах устрема на гладката вода. Броях на слънцето искрите. И мечтаех.
Стопените лъчи - разлят метал, потръпваха пред мен като огньове. Като жарава жива, с тайнствена душа, с морето тайно се сродиха, оживяха.
Стоях безгласна - ...
722
Тръгнаха си приятелите, напуснаха ни роднините, изчезна дори любовта и какво ни остана? Живота! И никак не е малко, смея да твърдя. Той ни грабва от първата секунда и ни води по пътя си, а понякога ние водим него по нашия. Но най-често се водим заедно ръка за ръка по общия ни път. Важното е, че сме ...
1208
Тъмно е! Пущина, мрак! Вечер, без звезди!
- Къде съм?!
- Някъде ли?
- Къде?
- Бягах ли? ...
- Къде съм?!
- Някъде ли?
- Къде?
- Бягах ли? ...
1501
5
Аз и Ти
Тази нощ ще бъда море - безгранично, просторно и властно... Ще се плискам в нозете ти... Ще те галя безспир... Ще те зареждам с омайност...
Виж хоризонта, длани в мене допрял - в обещание тихо потръпващ... Няма път между синьото ясно небе и между моята шир недостъпна.
Аз съм душата ти... ти ...
Тази нощ ще бъда море - безгранично, просторно и властно... Ще се плискам в нозете ти... Ще те галя безспир... Ще те зареждам с омайност...
Виж хоризонта, длани в мене допрял - в обещание тихо потръпващ... Няма път между синьото ясно небе и между моята шир недостъпна.
Аз съм душата ти... ти ...
1207
1
На седмия ден заспа. Заспа и сънува...
Видя черно небе, обсипано с малки, блещукащи звезди. Почувства внезапен прилив на огромна радост и неподозирано вълнение. Значи това беше да си човек?
Последва внезапна, тъпа болка. Огледа се и видя, че група хора го влачат нанякъде, а току-що единият от тях го ...
Видя черно небе, обсипано с малки, блещукащи звезди. Почувства внезапен прилив на огромна радост и неподозирано вълнение. Значи това беше да си човек?
Последва внезапна, тъпа болка. Огледа се и видя, че група хора го влачат нанякъде, а току-що единият от тях го ...
1383
1
той не ме докосва
почти безпричинно е
мисля си какво е разстоянието
нищо че знам отговора
нищо че знам и въпроса ...
почти безпричинно е
мисля си какво е разстоянието
нищо че знам отговора
нищо че знам и въпроса ...
1347
5
–Ако не беше толкова болезнено, щях да се опитам, кълна се... Но ме боли!
***
Първият път усетих как цялото ми тяло се изпълва с дим, всяка частича от мен започна да се дави, опитвайки се да диша. Все едно бях погълнал драконов дъх.
Ала това беше само тялото. Душата ми страдаше, всичко ме болеше, са ...
***
Първият път усетих как цялото ми тяло се изпълва с дим, всяка частича от мен започна да се дави, опитвайки се да диша. Все едно бях погълнал драконов дъх.
Ала това беше само тялото. Душата ми страдаше, всичко ме болеше, са ...
1245
3
Пътувах бавно сякаш цяла вечност. Дъждът шибаше металния корпус на колата, затруднявайки чистачките, които с усилие отмиваха поредния плисък вода върху стъклата. Двигателят мъркаше ритмично, а аз карах като през мъгла, отдадена на моята действителност, замислена над думите на една стара жена, които ...
1068
4
За птиците и хората
Нощните птици са сиви и мрачни. Никой не ги обича. Вдъхват печал, навяват мрачни мисли... Някои дори се страхуват от тях. Всъщност, страхуват се от себе си.
В града няма нощни птици, но има нощни хора. Можеш да ги видиш навсякъде – на тротоара, в магазина, взрени в небето или в с ...
Нощните птици са сиви и мрачни. Никой не ги обича. Вдъхват печал, навяват мрачни мисли... Някои дори се страхуват от тях. Всъщност, страхуват се от себе си.
В града няма нощни птици, но има нощни хора. Можеш да ги видиш навсякъде – на тротоара, в магазина, взрени в небето или в с ...
905
1
Стоя тук сама в стая, потънала в изкуствена светлина. Светло е, но отвъд тялото ми е мрак. Душата ми е пустиня, а мислите - безжизнен вятър... Навън вали. Дърветата танцуват тъжен танц, чувам аз мелодията на клоните, пресъхнали от самотата. Самотата, която обгръща и сърцето ми, това, което за тебе б ...
860
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
