40 832 резултата
"България е моята единствена
Родина!"-
с патос високопарен изрече
в предизборна реч Карадъята.
Недоизрече: "като част от ...
  388 
След петъчния работен ден. Семейство Йотови решиха да се разнообразят като отидат със своето дете до детската площадка.
Докато двамата родители си разговаряха сладко-сладко, детето им намери на земята 5 лева. Обаче едно друго дете на име Детелина го изпревари за да ги вземе. Доволно то отиде при май ...
  746 
или за радостите в живота на малките хора (както според някои психолози правилно е да наричаме децата "малки хора"
Нали обичам да си "крада" забавни случки от живота, и тази сутрин си откраднах една:
в подлеза на метрото един малък човек, сигурно 5-годишен, стои с тате и вдига с усмивка ръка за позд ...
  2162  25 
/поток на безсъзнанието/
I. Стихотворение
Марсел Пруст
стоеше в пруста, безуст.
Пусто е! ...
  552  19 
Страх от високо
Михаил и Васил се срещнаха на разклона за местността, която се намираше на десетина километра от града.
- Здравей! - каза Михаил.
- Здравей! - отговори на поздрава Васил.
- Закъснях ли? ...
  613 
Айшли пристигна у дома. Пред вратата на къщата ѝ я чакаше нейната сестра.
-Сестричке,какво се е случило?-попита младата студентка разплаканата си и уплашена до смърт сестра.
-Айшли,Айшли...-започна да повтаря сестра ѝ.
-Какво,какво се е случило Амбър?-продължи да настоява Айшли.
Амбър,която се знаеш ...
  1229 
Един морков бил нещастен, защото смлели брат му на детско пюре. Както си вървял и си подсвирквал тъжната морковска мелодия, насреща му изскочил заек.
- Защо си тъжен, оранжеви красавецо? – поослюнчил се дивечът.
- Батко вече го няма! – изхълцал тъжният зеленчук - много съм нещастен, и нищо не може д ...
  522 
- Вкусен, топъл бял хлебец от фурната, разкошно бухнал сочен козунак със захар, без нищо отгоре или с някакви ядки, ммм.. Това са бедрата ми, как ми иде да ги похапна, ако можех… - бълнуваше насън дебеланата на отрудения селски човек Митьо, дори по нощите не му даваше мира с безкрайните си желания з ...
  815 
Красивите истории никога нямат край.Моята история свързана с инопланетянина продължава...
Аз обичам да обхождам с поглед небето.Да се взирам в него дълго,дълго...Често ми се случва да виждам НЛО-та.Особено през по-топлите сезони.Около десетина дни не бях видяла кораба на инопланетянина.Мислех си,че ...
  436 
Главната сестра в болницата Бистра Атанасова беше ведра, усмихната, общителна жена, която умееше да печели симпатиите на всички: и на лекарите, и на колежките си, и на пациентите. Където и да влезе, присъствието ѝ излъчваше жизнерадост, спокойствие и някаква странна омиротвореност. Обичаха я всички ...
  611 
Понякога ходя на църква, не защото Господ е там, а защото е тихо и някак успокояващо. Вярвам, че молитвите нямат време и място, където да бъдат казани. И, че не винаги можеш да бъдеш в храм, когато имаш нужда от помощ. Кръстът го нося винаги със себе си, даже - три кръста, най-ценният е този в душат ...
  856  18 
Зад големият завой вече виждах водното огледало на язовир ''Студен кладенец '' с играещите отблясъци на слънчевите лъчи по водната повърхност....
Как ли са го строили в онези години, 1954 до 1958,...голямо съоражение ,... без сегашната модерна техника, е ами Хеопсовата пирамида как е строена, и тя б ...
  479 
- Леле, Марче, как си се подмладила…
- Реших да се оправя, докато съм млада – нямам още шейсет. И отидох на пластичен хирург… Накара ме да се съблека, пък като се заизсипваха едни тлъстини…
- И?
- Ами рекох му – каквото виси, всичко да реже… И на моя му препоръчах, но , кой знае защо – не ще…
хххх ...
  1238  22 
НЕ Е ВИНОВНА ЛУНАТА
Откакто се случи това със сестрите на братята, ме обзе угризение. Добрият християнин прощава, а аз… сгреших, злоупотребих с тяхното чувство за вина. Помислих си, че е редно да им се извиня, да поискам прошка, по някакъв начин да изкупя греха си. Мислих, мислих… и реших: ще ида да ...
  890  10 
Лев Толстой - титанът на световната проза, може да бъде сравняван единствено с Бетховен в музиката. Грандиозните му романи "Война и Мир" и "Възкресение" ще останат ненадминати образци в белетристиката. Но истинският шедьовър на Толстой е един негов трактат, озаглавен "За живота", където този невероя ...
  1054  14  12 
Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...
  516 
(опит за къс разказ с трима участника и много суха статистика)
Понякога се питам доколко сам се осакатих - "В името на народа". Но тъй и не мога да отмеря.
Друг ще се произнася по това, инстанцията му е къде по-висока от моята.
Дотогава, докато съм тук още, стремя се да бъда справедлив. И законосъоб ...
  1486  13 
Това не е подвеждащ въпрос с повишена трудност; нито е гатанка, чийто отговор търсим.
Разбито сърце е, когато скочиш на булеварда, за да спасиш ударено от кола коте и въпреки това то издъхне в ръцете ти. Очите му се кристализират и после стават празни.
Разбито сърце е, когато споделиш 10 години от ж ...
  373 
Някакви пчели или оси с жужукането си нарушаваха последвалото мълчание...
- Светле, това е войникът за когото съм ви разправяла,... изникна от някъде, нали бяхме крайната къща в село, аз седях пред купчината дърва, текезето едно време носеше нарязани дърва по къщите,.. толкова дърва трябваше да се ц ...
  1332 
Стоях тъжна на брега и ронех сълзи сам-самичка, като изгубена птичка.
Захлупила лице в шепите си, седях върху пясъка, който бързо-бързо се напои от пороя, който се стичаше от двете страни на лицето ми. Ридаех като малко момиче, изоставено от своята майка.
Никой нямаше наблизо. Само лек ветрец едва-е ...
  1346  10 
Пустинята нарушава мълчанието си привечер - нашарваха го с гласовете си всички онези, крили лица и тела от огнения ден, търпеливо изчакали слънчевия гняв да намалее, а някои искаха съвсем да угасне за да почнат да вървят, запълзят или полетят. Привикваха и се учеха да оцеляват, ден след ден променях ...
  1314 
Понякога времето стремглаво се спуска надолу, където човек не знае в бързея му:кой ден е,защото нощите безсънно зоват към решения неподвластни на разума.
Отец Павел (по фамилия Сухомлинов) попадна в България през 1922 година, като щабс-капитан от Бялата армия на генерал Врангел...
Няколко десетки ко ...
  610  25 
Андор
– Не те разбирам, Бориен.
– Няма нищо за разбиране, Андор. Или е по-уместно да те наричам Ваше Превъзходителство?
– Не аз ще бъда посланикът на Негово Величество в Либертия. Но ще те запозная с нея съвсем скоро. Все пак ще ти се наложи да изпълняваш разпорежданията ѝ стриктно и без въпроси. Ня ...
  620 
За хората и тяхната токсичност
Ако можеш да се върнеш в един-единствен момент от живота си, какво ще направиш?
Ще го промениш ли така, че последиците да не са тези, които понесе?
Ще разбиеш ли своето сърце или ще разбиеш нечие друго? Ще продължиш ли?
Ако ти се отдаде шанс да погубиш себе си, за да з ...
  453 
Магистралките и учителите са най-добрите пазарници. И едните, и другите имат стока, продават я и пак имат стока…
хххх
Студенти в Оксфорд – не е казано каква боя са – поискали да се махнат портретите на всички бели там. Щото били „колонизатори и потисници“…
Добре – ще ги махнат…
И чии портрети ще ост ...
  652 
Някога, много отдавна, се регистрирах тук с идеята да намеря други шматки като мен, с които да се забавлявам. Търсех си читатели (и още си търся) исках да си сверя часовника. Сайтът беше първи резултат, голям, с много категории, стана ми интересно да опитам.
Също толкова отдавна, същата тази "общнос ...
  1025 
Отсреща пак се трупаха врагове. Началниците им ги подреждаха в дълга редица, щитовете отпред се сплитаха в непристъпна стена, отзад стрелците подготвяха лъковете, на фланговете кавалеристите закрепваха пиките, готови да се втурнат в пореден опит да заобиколят противника…
Усмихна се. Отблъснаха вече ...
  887 
Душата на човека непрестанно се връща там, където той най-често е бил прегръщан. И колкото повече дни от броеницата на времето отмятаме, толкова по-настойчиво невидимите нозе на спомените ни водят натам, където сме направили първите си крачки. В моменти на усамотение взорът на душата ни се рее по ни ...
  501 
Учудването на Елина премина в срам. А срамът бързо се засили и я накара да извърне глава настрани. Струваше й се, че бузите й горят. „Не, не е нормално това. Аз не съм такава“ – помисли си тя и се опита да вземе под контрол емоциите си. Задиша дълбоко, като се стараеше да не мърда нервно ръце. Възбу ...
  836 
Ужас! Лехите с разсада изпотъпкани, на младите овошки клоните изядени, само стъблата им стърчат грозно. Целият двор осран. Петко, младият бик на братята, ме гледа като отровен, а аз се чудя как мога да го убия с голи ръце. Взех една лопата и се засилих да го ударя между рогата. Побягна, метна се вър ...
  2223  12 
Оглушителен гръм и полет през рамката на прозореца... Крясъкът „Бягайте!“ и зелените очи, които нямаше да види никога повече.
Михаил се изправи рязко в леглото. Беше вече мъж, но вътре в него все още живееше тригодишното момче, което не спираше да сънува кошмари за онзи есенен ден преди близо двадес ...
  667 
Кабинет в техническо училище. По ученическите скамейки са насядали задочници, на които им предстои изпит. Едни са забили поглед в листите пред тях и пишат, други търсят помощ от тавана. Само седящият най - отпред е пълен непукис. Той нито води записки, нито гледа в тавана. Подпрял глава с ръка над п ...
  492 
Спомените са с остри ръбове. Дълбаят и оставят невидими белези. Особено нощем. Тогава се нахвърлят като прегладнели песовe и утрото не само е далеч, но не е и спасение. А тази нощ ще вали. Тихо е. Всичко сякаш е замръзнало в някакво очакване.
Държа снимката в ръка и се взирам в нея. Спомням си как в ...
  922 
Рече Админът – да има сайт. Ще бъде сайт за творчество. Тъй си мислеше Админът, докато пишеше системния код на новия сайт. Ах, какъв сайт щеше да е това! За чудо и приказ, другите Админи щяха да му завиждат! Мечтаеше си как там ще се вихрят литературни дискусии, юзърите ще чакат на опашка да се реги ...
  1127 
- Качвай се, изчадие на Дявола!
Олав ме блъсна грубо в каруцата и паднах по лице вътре - бяха вързали ръцете ми зад гърба, а краката ми отдавна отказваха да ми се подчиняват. Откакто ме разпънаха на дибата. С усилие се надигнах и се облегнах на грубите пръти, от които беше скована каруцата. Сигурна ...
  868  23 
8
- Хайде, хайде! Свържи се, моля те!
Жулиета обикаляше стаята с телефона в ръце и се взираше в малкото екранче. Опитваше се да се свърже с полицията, но нямаше никакъв сигнал. Отново.
Беше се събудила с пукването на зората и се беше оказала заключена с Кристина в една от стаите в плантацията на Фер ...
  1383 
Витан беше властен и горд мъж. Имаше черна и къдрава коса. Дебели черни вежди се събираха над очите му, които имаха цвят на зимно море. Кожата му, изложена вечно на слънчевите лъчи, бе загоряла и приличаше на опушен бакър. Щом си наумеше нещо като куче го преследваше, дорде не го постигне.
Живееше в ...
  883  21 
Планината на всички Светове и времена Чаншан
В пещерата под върха на планината Чаншан змията Шуайджан отново се размърда. Протегнала сетива, прослушваше пространствено-временния ефир и търсеше пробойни, слаби места в емоционалния фон, излъчван от Съществата, пръснати из Вселената – омраза, болка, гн ...
  653 
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ЧАСТ
Случилото се по-рано породи в мен съмнения и въпроси, чиито отговори честно казано не исках да знам. И въпреки това не отказваха да напуснат съзнанието ми. "Какво означаваше всичко това?", "Защо би го направила?", "Какво очакваше да постигне?", "По какъв начин бях свързана с н ...
  525 
Беше началото на месец май. Ябълката, крушата и дюлята пред къщата ни напълно се бяха разлистили. По клоните на асмата вече бяха избили чепчици с мънички, зелени топченца. Бях на тринадесет години, ученичка в шести клас. Връщах се от училище и видях, че металната пощенската кутия, закачена на пътнат ...
  667  11 
Предложения
: ??:??