14 695 резултата
Росен влезе в приятния, добре подреден офис на шефа си. Още във фоайето го лъхна приятен аромат на ванилия и мека топлина. Свали палтото си, отърси натрупалия се сняг, разтри зачервените си ръце и се отправи към бюрото на служителката в приемната.
- Здравей, как си днес?- усмихна се на чаровната дам ...
- Здравей, как си днес?- усмихна се на чаровната дам ...
820
8
Спомням си, когато го видях за пръв път. На вратата плахо се почука. Аз казах „Да“ и през открехнатата врата влезе добре облечен, започнал да напълнява господин, с широко славянско лице, прошарена къдрава коса, дебели вежди и плаха усмивка на новак.
„Добре дошли на срещата на анонимните хазартохолиц ...
„Добре дошли на срещата на анонимните хазартохолиц ...
1014
6
„Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо.”
Джонатан Лививингстън Чайката
Моят плаж е малък, скрит от многото шумни компании, с няколко реда чадъри, които всяка сутрин се подравняват от един човек на неопределена възраст, със загорели крака и рамен ...
Джонатан Лививингстън Чайката
Моят плаж е малък, скрит от многото шумни компании, с няколко реда чадъри, които всяка сутрин се подравняват от един човек на неопределена възраст, със загорели крака и рамен ...
1048
1
14
ЛЮБОВ
- Стойкооо… Стойо бе! – провикна се Иван, гледайки към втория
етаж на новостроящият се жилищен блок. Никой не се показа.
Иван доближи двете длани до устата си и пак извика. Този път зад тухлената зидария се подаде една глава, покрита с шапка от вестник.
- Кажи бе началство?! К’во има? ...
- Стойкооо… Стойо бе! – провикна се Иван, гледайки към втория
етаж на новостроящият се жилищен блок. Никой не се показа.
Иван доближи двете длани до устата си и пак извика. Този път зад тухлената зидария се подаде една глава, покрита с шапка от вестник.
- Кажи бе началство?! К’во има? ...
653
2
Когато бях малко момче, дядо ми подари едно хвърчило. Чудно хвърчило! Беше синьо, а по него сиви гълъби с малки хартиени свитъчета, които висяха на въженца от десните крачета на птиците. Попитах го, когато ми го подари, какви за тези хартийки, висящи от гълъбите.
- Това са пощенски гълъби – каза ми ...
- Това са пощенски гълъби – каза ми ...
625
3
Пепи беше на гости на Ники - да си играят. Момчето домакин, седнало на леглото, държеше в ръцете си таблет, цъкаше настървено по него и издаваше възторжени звуци, докато убиваше противници и минаваше на следващото ниво. Пепи гледаше съсредоточено към екрана на устройството и се вълнуваше не по-малко ...
1335
4
ПИЛЕ С ОРИЗ
Тя седеше с гръб към всекидневната. Калъфката с очилата стоеше до нея и кой знаеше защо не ги използваше – очите ù мижаха, тя бърчеше челото си и така цялото лице ставаше още по-напрегнато, смачкано и набраздено. Жената беше доста над седемдесетте и чистеше ориз.
- Сега оризът е много чи ...
Тя седеше с гръб към всекидневната. Калъфката с очилата стоеше до нея и кой знаеше защо не ги използваше – очите ù мижаха, тя бърчеше челото си и така цялото лице ставаше още по-напрегнато, смачкано и набраздено. Жената беше доста над седемдесетте и чистеше ориз.
- Сега оризът е много чи ...
1037
9
Ако в жената няма поне малко кич, не мога да я възприема. Трябва да има малко фънк, джънк, дринк и дрън.
Многото дрън понякога ми идва в повече, но аз съм търпелив по природа и много добре възпитан, толкова добре, че мога да пратя някого на майната му, а той да се зарадва, че отива там.
Харесвам вин ...
Многото дрън понякога ми идва в повече, но аз съм търпелив по природа и много добре възпитан, толкова добре, че мога да пратя някого на майната му, а той да се зарадва, че отива там.
Харесвам вин ...
763
8
Детството му бе скучно и еднообразно, лишено от каквито и да е забавления. Всъщност имаше едно нещо, което обичаше да прави в свободното си време – да чете книги – като това бе по-скоро страст, граничеща с вманиачаване. Четенето му даваше възможност да излезе от рамките на сивото си ежедневие и да „ ...
736
3
Самотата e мръсница. Самотата е скука. Не чувствам ръката си, не чувствам сърцето си. Самотaта е курва. Тишината е приятел. А защо ми е мъчно и болно?
Плачи и гледай. Бяла рокля. Пиано - черни и бели клавиши.
Просто здравей, просто - как си?
Засега само гледам, а очите ми не са насълзени от вятъра. ...
Плачи и гледай. Бяла рокля. Пиано - черни и бели клавиши.
Просто здравей, просто - как си?
Засега само гледам, а очите ми не са насълзени от вятъра. ...
707
1
11
Набори
"А сега накъде?"
Много пъти си беше задавал този въпрос и въпросителната се блъскаше в съзнанието му, като многократно повтаряно ехо от далечен тътен. Сега прогърмял отново, заедно с неравномерното и бързо изтрополяване на колелетата на влака по стария железопътен мост сякаш го стресна и нака ...
"А сега накъде?"
Много пъти си беше задавал този въпрос и въпросителната се блъскаше в съзнанието му, като многократно повтаряно ехо от далечен тътен. Сега прогърмял отново, заедно с неравномерното и бързо изтрополяване на колелетата на влака по стария железопътен мост сякаш го стресна и нака ...
730
Имало едно време, а може би още го има, в една, за нам близка, за други далечна страна, един мъж - за едни странен, за други още по, но за себе си нормален. Роди се в град на малцина познат, но за него център на света. Добре образован, ерудиран, интелигентен, разбираше от литература, музика, кино, ф ...
1493
9
Обичам разходките в гората до късно. Сам, заобиколен от неизвестното, от дивотата, от живота. Има нещо, което ме кара да потръпвам, когато навлизам в гората, докато слънцето се скрива зад мен. И не, това не е някой див звяр, който ме дебне зад някой храст; чувството, което ме обзема, е носталгия. Вс ...
1110
1
1
Автомобилът беше малък, но изглеждаше впечатляващо заради футуристичните си форми и ефектната боя – богата палитра от нюанси на зеленото. Жана застана до него и се заслуша в костюмирания мъж на средна възраст, който подробно ù разясняваше техническите и софтуерни параметри на машината. Макар че влад ...
804
2
— Тихо, проклетии! Днес съм в настроение и ще ви разкажа приказка:
Някога, много отдавна, страшният Хадес се влюбил. С хитрост подмамил младата и стройна Персефона, отворил земята под краката ѝ, а в подземното царство я взел за жена. Деметра, демек новата му тъща и богиня на плодородието, потънала в ...
Някога, много отдавна, страшният Хадес се влюбил. С хитрост подмамил младата и стройна Персефона, отворил земята под краката ѝ, а в подземното царство я взел за жена. Деметра, демек новата му тъща и богиня на плодородието, потънала в ...
1183
4
Лято. Юли. Жега.
Море. Плаж. Слънце. Семейства. Деца. Викове. Игри.
Майка. Отмора. Унес. Тревога.
- Яни! Яни!
- Тук съм, мамо. Тук съм. ...
Море. Плаж. Слънце. Семейства. Деца. Викове. Игри.
Майка. Отмора. Унес. Тревога.
- Яни! Яни!
- Тук съм, мамо. Тук съм. ...
2561
6
21
Всичко изглежда толкова далечно и нереално. Целият ми живот е странна илюзия. Отражение на скрита действителност. Жалко подобие на загадка, която пуска корените си толкова дълбоко, но е толкова повърхностна, че докарва на другите само главоболие. Безкрайно лутане из лабиринта на моята енигма. Предла ...
584
- Един хляб, две кисели млека и едно талонче от лотарията.
- Още шейсет стотинки, бабо!
- Ох, чедо, нямам повече... До пенсията три дни има. Я вземи махни едното мляко!..."
- Дали пък да не махна талончето от лотарията? Помисли си, бабо? Как ще изкараш до пенсия само с хляб и едно млекце?
- А бе кол ...
- Още шейсет стотинки, бабо!
- Ох, чедо, нямам повече... До пенсията три дни има. Я вземи махни едното мляко!..."
- Дали пък да не махна талончето от лотарията? Помисли си, бабо? Как ще изкараш до пенсия само с хляб и едно млекце?
- А бе кол ...
1416
1
22
В последния ден от годината зимата ненадейно се разлюти. Цяла седмица времето бе меко, с валежи от дъжд, но ето на, навръх Нова година застудя зверски. Мокрите улици бързо се заледиха и се превърнаха в същински пързалки. Хората предпочитаха да си стоят вкъщи и да се готвят за празника.
Дребно момиче ...
Дребно момиче ...
492
1
Ослепявам. От очите ми са останaли малки цепки, а някога с тях виждах цветове, претворявах светове, говорех.
Постоянно ме преследва детско лице. Виждам го в икони, виждам го в картини, виждам го в картички, но никога по улиците. То е мило, с буйни коси, големи несъразмерни очи и ме гледа. Винаги си ...
Постоянно ме преследва детско лице. Виждам го в икони, виждам го в картини, виждам го в картички, но никога по улиците. То е мило, с буйни коси, големи несъразмерни очи и ме гледа. Винаги си ...
615
6
Ако разчитах на тотото, сега да съм най-големият милионер. Така си мисля. Не играя отдавна. Скоро ще станат 40 години, откакто спрях. Да, да, играех! И то не сама, а с моята половинка, съпруга ми, де - сещате се. Редовно и всяка седмица. Не пропускахме… Тогава цената на фиша беше две стотинки от они ...
1003
1
13
Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк. Тъмнината! – Финал.
Рим.
Ударите бяха шокиращи, неочаквани, безмилостни, безкрайни… в един вечен и цивилизован град! В центъра, над първия мост над Тибър, от който се виждаше базиликата “Свети Петър и Павел”, в обеда на юнски ден, 29 юни – денят на Свети ...
Рим.
Ударите бяха шокиращи, неочаквани, безмилостни, безкрайни… в един вечен и цивилизован град! В центъра, над първия мост над Тибър, от който се виждаше базиликата “Свети Петър и Павел”, в обеда на юнски ден, 29 юни – денят на Свети ...
1416
3
14
НЕКА ДА Е ЛЯТО
На път за Варна отби във Велико Търново. Не обичаше да бърза, самото пътуване е удоволствие, трябва да му се наслади. Времето е чудесно, лято е, жегата пъпли по асфалта и го разтопява на петрол направо, по прозорците искри като шампанско, момичетата са полуголи, а бирата е съвършена. ...
На път за Варна отби във Велико Търново. Не обичаше да бърза, самото пътуване е удоволствие, трябва да му се наслади. Времето е чудесно, лято е, жегата пъпли по асфалта и го разтопява на петрол направо, по прозорците искри като шампанско, момичетата са полуголи, а бирата е съвършена. ...
616
2
Живко Петлето бе излязъл рано-рано на двора, подпрял едно напукано огледало на старата круша кривачка и се бръснеше самичък. Не ходеше при Милан Берберина, защото, наместо да излезе с ухания и самочувствие, ще кажеш, че къпини е брал в тандем с някоя мечка. Гол до кръста, обут с памучен панталон, на ...
925
2
ПРЕЦИЗНИЯ
Беше прецизен, вманиачен човек: търсеше детайла във всичко. Не обичаше, когато някакво решение е взето без да се обмислят и най-малките подробности, възможните варианти на поведение, потенциален изход от всяка ситуация; резервни планове и компенсационни механизми трябваше да бъдат налице в ...
Беше прецизен, вманиачен човек: търсеше детайла във всичко. Не обичаше, когато някакво решение е взето без да се обмислят и най-малките подробности, възможните варианти на поведение, потенциален изход от всяка ситуация; резервни планове и компенсационни механизми трябваше да бъдат налице в ...
536
1
- Дядо, ще ми разкажеш ли приказка?
- Че кога, дядовото, не съм ти разказвал? Ще ти разкажа и още как. Ти си на дядо любимото внуче. Ех, да беше жива и баба ти и тя да ти се порадва!. Ама съдба! Пустата болест я умори! Не можа да поживее, да се порадва на цветенцата, на песните на пиленцата, ех…
- С ...
- Че кога, дядовото, не съм ти разказвал? Ще ти разкажа и още как. Ти си на дядо любимото внуче. Ех, да беше жива и баба ти и тя да ти се порадва!. Ама съдба! Пустата болест я умори! Не можа да поживее, да се порадва на цветенцата, на песните на пиленцата, ех…
- С ...
932
2
Той седеше на леглото си облегнат на стената, на земята му бе любимата тениска, леко разкъсана от вчерашния бой, в който участваше; по тази причина той просто избра да спи без нея, в едната ръка държеше малка химикалка, която постоянно цъкаше в ритъм, погледът му бе фокусиран върху стара снимка, сед ...
456
Ставам сутринта от дълго, протяжно и нахално звънене. Няколко крачки ме делят от убийство. Представям си как отварям вратата, хващам нещото, кацнало на звънеца и му извивам така главата, че след това, освен на жираф, на нищо друго няма да прилича.
Отварям и, как да ви кажа, тук определението бесен е ...
Отварям и, как да ви кажа, тук определението бесен е ...
803
1
4
Първите слънчеви лъчи опариха клепачите на Мира и тя се размърда нервно в леглото си. През нощта бе взела приспивателни, така че хватката на съня се отпускаше доста трудно. Десет минути по-късно все пак успя да отвори очи. Веднага забеляза, че си има компания. На съседното легло лежеше симпатична ру ...
694
2
Част 1 – установяване на атмосферата в Пощата с ретро „Р“
Висока, ретро сграда. Така му викат вече – ретро, не стара, защото „стар“ е отживелица, а „ретро“ е съвременното порутено. Големи жълти букви най-отгоре, граничещи с небесата – БЪЛГА_СКИ ПОЩИ. Р-ъто вече не беше жълто. И то беше ретро.
Жорж ч ...
Висока, ретро сграда. Така му викат вече – ретро, не стара, защото „стар“ е отживелица, а „ретро“ е съвременното порутено. Големи жълти букви най-отгоре, граничещи с небесата – БЪЛГА_СКИ ПОЩИ. Р-ъто вече не беше жълто. И то беше ретро.
Жорж ч ...
691
1
Рашко късметлията
Винаги когато се появеше на прага на вратата, както сме се събрали да играем карти в хола у Наката, караше усмивките ни да разцъфнат като плодни дръвчета през април. Жива карикатура и душата на компанията, с малко неугледен външен вид, но много добродушен, с кротък и благ характер ...
Винаги когато се появеше на прага на вратата, както сме се събрали да играем карти в хола у Наката, караше усмивките ни да разцъфнат като плодни дръвчета през април. Жива карикатура и душата на компанията, с малко неугледен външен вид, но много добродушен, с кротък и благ характер ...
1046
1
ЧАСТ ОТ АСЯ
Тихо беше. Беше така тихо, както може да бъде само в апартамент, отдалечен поне на двайсет километра от града. Тя погледна през прозореца, видя гората отсреща, беше всъщност не гора, а само няколко смърча и десетина бука, израснали накриво; между тях течеше малко ручейче, което през лято ...
Тихо беше. Беше така тихо, както може да бъде само в апартамент, отдалечен поне на двайсет километра от града. Тя погледна през прозореца, видя гората отсреща, беше всъщност не гора, а само няколко смърча и десетина бука, израснали накриво; между тях течеше малко ручейче, което през лято ...
600
1
2
За изгубената свобода ли? Ееех, то аз да я намеря пък после... После няма начин да я изгубя отново. Няма начин казвам ти!
Че може ли да си изгубиш свободата бе човек? То е най-сладкото нещо на този свят... Или не е. Най-сладкото май е захарта. Или меда. Направо от кацата.
Тази голямата нали я знаеш. ...
Че може ли да си изгубиш свободата бе човек? То е най-сладкото нещо на този свят... Или не е. Най-сладкото май е захарта. Или меда. Направо от кацата.
Тази голямата нали я знаеш. ...
1627
1
5
Слънцето поемаше своето пътешествие от изток. Небето се обагряше в топли пастелни цветове, оглеждайки се в спокойното море. Птиците започваха да кръжат над водата, търсейки риба за закуска. В този няколко минутен преход между нощта и деня имаше нещо вълшебно. Сякаш светът се зараждаше отново, изпълв ...
719
2
Къщата на демона
- Какво си се втренчила в този компютър? Откакто си дойдох от работа не си ми обърнала никакво внимание. Зяпнала си в монитора все едно оглеждаш някоя гривна на витрина в мола. Виж кое време стана? Няма ли да вечеряме? – гласът на Петър, плътен и басов избоботи откъм канапето.
- Сти ...
- Какво си се втренчила в този компютър? Откакто си дойдох от работа не си ми обърнала никакво внимание. Зяпнала си в монитора все едно оглеждаш някоя гривна на витрина в мола. Виж кое време стана? Няма ли да вечеряме? – гласът на Петър, плътен и басов избоботи откъм канапето.
- Сти ...
892
2
Из цикъла „Тя, другата”
„ По дяволите!” – изруга Ана наум. „Вече час закъснение, безобразие!”. Размърда се неспокойно на седалката. Погледна през малкото прозорче на самолета. Навън сипеше гъст сняг. Пистите не се виждаха, хората в самолета бяха малко. Изморена, неспала повече от седмица, Ана затвор ...
„ По дяволите!” – изруга Ана наум. „Вече час закъснение, безобразие!”. Размърда се неспокойно на седалката. Погледна през малкото прозорче на самолета. Навън сипеше гъст сняг. Пистите не се виждаха, хората в самолета бяха малко. Изморена, неспала повече от седмица, Ана затвор ...
1072
7
Всяка вечер обличаше най-хубавата си рокля, слагаше перука, силен грим, обувки с висок ток и задължителните тъмни очила. На улицата беше известна с името Очите. Никога не си сваляше очилата защото имаше вроден дефект – едното беше черно, а другото синьо. Драстична разлика. Пробва да носи лещи, но оч ...
834
6
Понякога оставам без зъби, докато ям натрошени, жлъчни камъни. Езикът ми няма как да си остане зад тях. Събирам си ги в шепи, за да целя всички, на които някога съм имал зъб. Ям каши, течни, миризливи, но полезни каши. От тях здравето ми се пооправя. Намалява ми холестерола, сърцето бие в норми, кръ ...
624
4
(Вътре сме)
Пред вратите на терминала, от който щяха да пристигнат Яна, Симеон и Транс, чакаха три фигури, които определено добавяха ‘писъка’ към модата. Ноа Сидни – с кодово име ‘Килауеа’. Облечен в традиционно японско кимоно и върху него бе наметнал черно сако, с черна късо подстригана коса, гелос ...
Пред вратите на терминала, от който щяха да пристигнат Яна, Симеон и Транс, чакаха три фигури, които определено добавяха ‘писъка’ към модата. Ноа Сидни – с кодово име ‘Килауеа’. Облечен в традиционно японско кимоно и върху него бе наметнал черно сако, с черна късо подстригана коса, гелос ...
594
1
1
Пърпави облаци
Сърди се Господ цяла неделя.
Сърди ли се, плака ли, той си знае, но се изля дъжд, дето от години не сме виждали. Кълбяха се оловни облаци. Влязоха в къщата и сякаш в душата ми изливаха оловото си.
Жечо цял месец не беше си идвал от града. Вместо да ме гледат черните му очи, сега ме гл ...
Сърди се Господ цяла неделя.
Сърди ли се, плака ли, той си знае, но се изля дъжд, дето от години не сме виждали. Кълбяха се оловни облаци. Влязоха в къщата и сякаш в душата ми изливаха оловото си.
Жечо цял месец не беше си идвал от града. Вместо да ме гледат черните му очи, сега ме гл ...
1252
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
