14 695 резултата
Тя свърши и аз се почувствах свободен да се изпразня също. Извадих шестнадесетте от нея и изпръсках по целия й корем.
- Беше ми много хубаво - каза тя и щракна със запалката.
"Хубаво ми е - не ми е хубаво" - жените са толкова честни...поне в това отношение.
- И на мен, мила - усмихнах й се и взех ци ...
- Беше ми много хубаво - каза тя и щракна със запалката.
"Хубаво ми е - не ми е хубаво" - жените са толкова честни...поне в това отношение.
- И на мен, мила - усмихнах й се и взех ци ...
1731
3
Той се движеше в нея с резки тласъци, предизвикани от обзелата го буйна страст. Не беше внимателен, а трябваше, защото… Лили си каза, че не бива да мисли за болестта си в тези блажени мигове на върховна наслада, когато цялото й същество, копнееше за още и още и още…
Отлепяха устните си само за кратк ...
Отлепяха устните си само за кратк ...
643
Тя го биеше. По няколко пъти на ден. Неговата собствена майка. За щяло и нещяло. И да я питаш защо го прави, излишно ще да е. Ей, тъй, да станел човек. А, ти, какво си?! Майка?! Дроби, дроби, нали я знаеш оная – каквото си надробиш, това ще сърбаш, пари, не пари, твоя си е попарата, аз друга дробя…
...
...
1045
1
7
По дяволите този конкурс! Трябваше да участвам в него. Ето, хората написаха прекрасни разкази, а аз нищо. Кога съм писала за таласъми и вампири. Че те не съществуват. Аз съм сериозен човек, реалист, здраво стъпил на земята. Не, няма да участвам! Голяма работа, ще минат и без мене. Я чакай да си нале ...
1537
15
- Божанкеее!..Слизай от дървото! Майкооо…ще ме умори това дете! Слизай ти казвам! Глуха ли си? Череши ли не си се наяла? Боже, божке.. що ме наказваш така? Дете ли родих или сврака? Все по дърветата…
- Слизам, бе майко. Не викай, че събра комшиите. Леле, каква си! Тате ми е казвал, че най-сладките ч ...
- Слизам, бе майко. Не викай, че събра комшиите. Леле, каква си! Тате ми е казвал, че най-сладките ч ...
868
7
Заприличала съм на малко момиченце. На едно от онези деца, които са влюбени в любимия си анимационен герой. Идеализиран, перфектно изграден персонаж, който просто няма как да не заобичаш. Безупречна външност, мъничко арогантност, доза неуместен хумор и разбира се човечност, когато е необходима.
Пред ...
Пред ...
574
1
Тя вървеше по улицата с бавни крачки, подухваше вятър, галещ косите и'. Стъпваше по изсъхналите есенни листа, чуваше се шумолене, такова сякаш убива и последният живец, останал в тях, строшавайки ги на парчета. Усещаше крачките си, но не това беше най-важното, беше се потопила в мисли. Мислеше за ре ...
705
Какво съм? Защо съм? Накъде отивам?
Искам да подредя хаоса, да изпреда поне една нишка от кълбото на безкрайността и да се захвана за нея… Но съм безсилна… и крещя, и се мятам… А тунелът - тъмният, бездънен тунел, ме завихря, заедно с милиони прашинки като мен и когато отново неистово се разкрещявам ...
Искам да подредя хаоса, да изпреда поне една нишка от кълбото на безкрайността и да се захвана за нея… Но съм безсилна… и крещя, и се мятам… А тунелът - тъмният, бездънен тунел, ме завихря, заедно с милиони прашинки като мен и когато отново неистово се разкрещявам ...
1101
2
11
Аз съм професионален фотограф и често ходя да снимам по сватби. Изкарват се прилични пари, а и почерпките обикновено са качествени, но има нещо досадно в тази работа, поне според мен. Както и да е. Та именно по време на една адски скучна и заредена с дразнеща комплексарщина сватба видях за пръв път ...
650
5
СЛЕД МНОГО ГОДИНИ
Седели близо един до друг, слънцето залязвало и тъмнорозовите му отблясъци очертавали ясно профилите им върху пожълтялата трева, правели я още по-мрачна и тъжна. Била корава и остра трева като брадата на възрастен мъж. Наблизо било морето, синьо и бяло, вълните се разбивали в кея и ...
Седели близо един до друг, слънцето залязвало и тъмнорозовите му отблясъци очертавали ясно профилите им върху пожълтялата трева, правели я още по-мрачна и тъжна. Била корава и остра трева като брадата на възрастен мъж. Наблизо било морето, синьо и бяло, вълните се разбивали в кея и ...
923
Асен се тресеше от нерви. Хапеше устни и крачеше напред–назад, правейки отчаяни опити да събере мислите си. Знаеше, че се е случило най-лошото, онова което първо щеше да съсипе брака му, а след това и да обезсмисли живота му. Съпругата му Руми му изневеряваше, точно в този момент, да… и „сеансът” пр ...
2503
8
Тази история не се случи. Най-вече, понеже главният участник в нея така и не се роди. Отчаяна от годините след Прехода, още бременна, майка му се хвърли от една неугледна тераса в Пирогов. Докато тя летеше към своята неизбежна гибел, нашият нероден герой формулира своята първа и последна житейска ми ...
451
Запалих цигара, погледнах през задимения прозорец и всичко свърши, за да започне отначало.
Вечерта преди да си легна прерових гардероба си, избрах най – любимите си дрехи и обувки, напъхах ги в едно малко куфарче на колелца, легнах с копринената си нощница и заспах обвита в цигарения дим. Сутринта с ...
Вечерта преди да си легна прерових гардероба си, избрах най – любимите си дрехи и обувки, напъхах ги в едно малко куфарче на колелца, легнах с копринената си нощница и заспах обвита в цигарения дим. Сутринта с ...
638
2
Няма да забравя първата си среща с таласъм. Беше в трамвая. Връщах се от някъде късно вечерта, в края на Октомври хилядa деветстотин и деветдесета година. Таласъмът се качи в трамвая на една от спирките. Имаше зелено лице. Досега не бях виждал човек със зелено лице. Таласъмът седна на едно от свобод ...
915
8
-Трябва да легне като сърце на дланта ти – тихо ми обясняваше баба. – Да усетиш неговата сила и топлина. Вече си голямо момиче – трябва да имаш свой камък за баня.
Тази традиция - щом детето стане девойка, майката или бабата да изберат заедно с нея камък за баня, бе неписан закон в моето село. Мигът ...
Тази традиция - щом детето стане девойка, майката или бабата да изберат заедно с нея камък за баня, бе неписан закон в моето село. Мигът ...
1765
4
ПОРТМОНЕ В КАЛТА
Ей там, до онзи гьол го намерих. Женско портмоне, което се закопчаваше по онзи старомоден начин, както могат да се закопчават само портмонетата на възрастни жени. „Щрак!” – и едната метална скоба прищипва другата. Портмонето е затворено, здраво съхранява съдържанието. А иначе като г ...
Ей там, до онзи гьол го намерих. Женско портмоне, което се закопчаваше по онзи старомоден начин, както могат да се закопчават само портмонетата на възрастни жени. „Щрак!” – и едната метална скоба прищипва другата. Портмонето е затворено, здраво съхранява съдържанието. А иначе като г ...
547
1
3
Рожденият ден - Равносметката
Още един ден отмина. Като всички останали – обикновен слънчев ден, някои биха го нарекли дори „скучен“. Всъщност никога не съм го приемала за специален, макар да е рожденият ми ден. Въпреки това, смея да твърдя, че той протече така, както винаги съм искала.
Не съм го пр ...
Още един ден отмина. Като всички останали – обикновен слънчев ден, някои биха го нарекли дори „скучен“. Всъщност никога не съм го приемала за специален, макар да е рожденият ми ден. Въпреки това, смея да твърдя, че той протече така, както винаги съм искала.
Не съм го пр ...
2399
2
А защо не?
Тя цяла се тресеше. Той също. Тя от болестта. Той от мъка. Тя умираше. Той с нея. Нейното тяло се разпадаше. Душата му заедно с него. Материално и духовно. Просякът/кралят умираха един до друг.
Тя беше млада. Красива. Той беше идеалист. Дете в сърцето си. Очите й бяха сини. Едното – море. ...
Тя цяла се тресеше. Той също. Тя от болестта. Той от мъка. Тя умираше. Той с нея. Нейното тяло се разпадаше. Душата му заедно с него. Материално и духовно. Просякът/кралят умираха един до друг.
Тя беше млада. Красива. Той беше идеалист. Дете в сърцето си. Очите й бяха сини. Едното – море. ...
884
ЩАСТЛИВЕЦ
Седим, ще се сраснем със столовете. Те са твърди, кафяви, като нарове, като съдебни скамейки, подсъдими сме, а съдът го няма още.
Небето изпраща въздушни целувки на кестена до нас – пожълтял, и той кафяв, на петна, ококорените му очи са ненужен плод, удрял и прогледнал преди да умре. Това ...
Седим, ще се сраснем със столовете. Те са твърди, кафяви, като нарове, като съдебни скамейки, подсъдими сме, а съдът го няма още.
Небето изпраща въздушни целувки на кестена до нас – пожълтял, и той кафяв, на петна, ококорените му очи са ненужен плод, удрял и прогледнал преди да умре. Това ...
521
1
1
Петър се опитваше да смени станцията на полуразбитото радио на колата си, когато периферното му зрение регистрира, че зад завоя има нещо. Един малък „Форд Ка” беше спрял косо на платното, като предницата му беше забита в канавката. Вратата на шофьора беше отворена, но не се виждаше човек. Петър се ...
Петър се опитваше да смени станцията на полуразбитото радио на колата си, когато периферното му зрение регистрира, че зад завоя има нещо. Един малък „Форд Ка” беше спрял косо на платното, като предницата му беше забита в канавката. Вратата на шофьора беше отворена, но не се виждаше човек. Петър се ...
1315
4
ДА ЧУЕШ
В есен като тази ти идва да мълчиш, за да чуеш нещо. От онези неща, които се носят във въздуха, за да бъдат чути от определени хора.
Мълчиш дълго, усещаш как вятърът пее на една струна, облаците скърцат високо, блъскат се, борят се за нещо, кой знае какво пък те има да делят. Толкова силно с ...
В есен като тази ти идва да мълчиш, за да чуеш нещо. От онези неща, които се носят във въздуха, за да бъдат чути от определени хора.
Мълчиш дълго, усещаш как вятърът пее на една струна, облаците скърцат високо, блъскат се, борят се за нещо, кой знае какво пък те има да делят. Толкова силно с ...
508
1
...
- А наказанието е да разбереш труда на тази бедна женица, която не притежава твоя свободен дух. - Веднъж в седмицата, трябва да ходиш в дома и и да се грижиш за цветята и...
- Но, отче...
- Никакво отче, никакво отче...!Следващия път да си помислиш малко преди да лудуваш и след време нищо чудно, ...
- А наказанието е да разбереш труда на тази бедна женица, която не притежава твоя свободен дух. - Веднъж в седмицата, трябва да ходиш в дома и и да се грижиш за цветята и...
- Но, отче...
- Никакво отче, никакво отче...!Следващия път да си помислиш малко преди да лудуваш и след време нищо чудно, ...
590
1
5
Слушалките не слизаха от ушите ѝ. Рядко вървеше бавно. Обикновено походката ѝ беше с с леко усилено темпо. Като минаваше край теб, чувстваш полъх на бриз. Сякаш чуваш лекото прошумоляване на рокля от специална материя, направена за специален човек. Имаше ефирност и ефимерност в нея. Ненатрапващо се ...
917
НИЩО НЕ Е СТАНАЛО
Днешният домоуправител задължително трябва да прилича на Стаматова. Тя е делова, стегната жена, доста пълна, прилича на пумпал, ако я натиснеш отгоре, ще започне да се върти, това е сигурно, а да я натиснеш не е трудно, ниска е, главата й е копче, но умът е бръснач. Така че внимава ...
Днешният домоуправител задължително трябва да прилича на Стаматова. Тя е делова, стегната жена, доста пълна, прилича на пумпал, ако я натиснеш отгоре, ще започне да се върти, това е сигурно, а да я натиснеш не е трудно, ниска е, главата й е копче, но умът е бръснач. Така че внимава ...
532
1
1
Беше слънчев, но леко прохладен ден. Два дни по рано се бях върнал от поредното си скиталчество в дебрите на планината, завършило с последна глътка свеж въздух от любимото ми място. Беше 26 август 2013 година, още помня тази дата. По това време бях асистент в Техническия университет. Същата тази сут ...
754
След дъжд винаги мирише приятно. Тротоарите са по-меки, а улиците по-гостоприемни. Вече се стъмва рано, хората забързват ход без да усещат и в квартала се чува лекото жужене на различните човешки траектории..
Прибирам се към вкъщи, вървя и си мисля за живота, неудовлетворението, очакването и възможн ...
Прибирам се към вкъщи, вървя и си мисля за живота, неудовлетворението, очакването и възможн ...
774
4
Наближаваше полунощ и Пепеляшка тичаше към каляската, ужасена, че магията ще се развали, разбивайки на парчета красивата илюзия. Смутеният принц се тътреше отзад, викайки отчаяно. Не можеше да повярва, че жената на мечтите му е на път да се изплъзне от зажаднелите му за нежни прегръдки обятия. Тя бе ...
1275
4
Домът беше в края на малкия град, заобиколен от борови и кестенови дървета. Планината се спускаше плавно до олющените му масивни стени, сутрин въздухът трептеше под новите алуминиеви прозорци, а слънцето се промушваше през клоните чак по обяд. Тогава в стаите се настаняваше новият ден, който за обит ...
1007
3
Погребваха сина на прокурор Филипова. Младеж на двадесет и седем години, бъдещ юрист, млад и жизнен, в зората на силите и бъдещето си. По неизвестни за обществеността и медиите причини беше посегнал на живота си.
Жадни за сензации вестниците се опитваха да се докопат до някаква информация, но и роди ...
Жадни за сензации вестниците се опитваха да се докопат до някаква информация, но и роди ...
857
14
Обърнах гръб на къщата, поставил на рамото си една раница. По принцип никога не съм обичал пътуванията. Но тази сутрин, тази ранна есенна сутрин, колкото и да не беше подходяща за пътуване – на небето се събираха дъждовни облаци, температурите бяха щипещо ниски за есента – ми се струваше единствения ...
780
Провал, провал, провал.. Да усещаш как животът те е увил в жестоките си пипала и изсмуква от теб жизнената ти сила. В един момент ставаш толкова безсилен в борбата да се освободиш, че се превръщаш в безлична част от пейзажа...
Тя бе точно това. Мразеше живота си до най-малката частица от него. Не, н ...
Тя бе точно това. Мразеше живота си до най-малката частица от него. Не, н ...
503
Жадни за любов
Лято. Ваканция. Време за нови запознанства и горещи емоции. Това се случи и с нея. Беше средно на ръст момиче, със стройна фигура, изпепеляващи тъмно кафеви очи и сияеща усмивка. Беше красива. Привличаше като магнит всяко мъжко око. На пръв поглед спокойно, чисто и невинно като ангел ...
Лято. Ваканция. Време за нови запознанства и горещи емоции. Това се случи и с нея. Беше средно на ръст момиче, със стройна фигура, изпепеляващи тъмно кафеви очи и сияеща усмивка. Беше красива. Привличаше като магнит всяко мъжко око. На пръв поглед спокойно, чисто и невинно като ангел ...
715
3
Картините
Изчезна момчето на Коста. Търсиха го целия ден, някои от хората не се отказаха и продължиха и през нощта. И кучетата с ловната дружинка извикаха, но така и не го намериха. Намериха само количката.
Коста се беше свил до една оградата на кметството и дума не продумваше. Жена му плачеше тихич ...
Изчезна момчето на Коста. Търсиха го целия ден, някои от хората не се отказаха и продължиха и през нощта. И кучетата с ловната дружинка извикаха, но така и не го намериха. Намериха само количката.
Коста се беше свил до една оградата на кметството и дума не продумваше. Жена му плачеше тихич ...
536
ВКУСЪТ НА АНАНАСА
Посвещава се на отиващото си поколение
и на неговите несбъднати мечти.
В отделението е задушно. Прозорците не се отварят, на двора е ноември. Или декември?
Миризма на белина, смесена с миризма на болест... ...
Посвещава се на отиващото си поколение
и на неговите несбъднати мечти.
В отделението е задушно. Прозорците не се отварят, на двора е ноември. Или декември?
Миризма на белина, смесена с миризма на болест... ...
1490
13
Хората казвате, че ние, кучетата, нямаме душа. Е, колкото и да не вярвате, ще отбележа, че имаме. Знаете ли, че ние чуваме мислите ви? Ние идваме във вашия живот, за да останем в него. Не ви напускаме, когато стане трудно или когато изчезне първоначалната тръпка. Ние продължаваме да ви гледаме със с ...
705
РАЗХОДКИ
Няма смисъл да будим децата. Те спят отскоро, защото се прибраха сутринта: купоняснат яко, толкова яко, че заради тях може да въведат купонна система. Събота е, време за спане, за щастие, за мързел или за поезия. Ден, в който някого убиват, умира нещо, за да се роди друго. Но това едва ли е ...
Няма смисъл да будим децата. Те спят отскоро, защото се прибраха сутринта: купоняснат яко, толкова яко, че заради тях може да въведат купонна система. Събота е, време за спане, за щастие, за мързел или за поезия. Ден, в който някого убиват, умира нещо, за да се роди друго. Но това едва ли е ...
503
ДЖОГИНГ
Търчането сутрин е изтикано на мода някъде в края на хипарския период през миналия век. Спортът замества наркотиците, здравето – болнавата страст към опиатите. Обличаш се сутрин, навличаш усмивка, слагаш здрави маратонки и хукваш да гониш Михаля. За здраве.
Вместо усмивка облякох стария си а ...
Търчането сутрин е изтикано на мода някъде в края на хипарския период през миналия век. Спортът замества наркотиците, здравето – болнавата страст към опиатите. Обличаш се сутрин, навличаш усмивка, слагаш здрави маратонки и хукваш да гониш Михаля. За здраве.
Вместо усмивка облякох стария си а ...
591
Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм един стар-престарял москвич, който от години ръждясва между блоковете на един от кварталите на града. Покривът ми е пробит, воланът ми го няма, седалките ми са изтръмбушени, стъклата ми са изпочупени, а гумите ми - спаднали. Но не винаги е било така...
Сп ...
Сп ...
669
Нощта е тъмна и зловеща. Луната, пристъпва над своите владения, сякаш казва на хората, че това е за последен път.
Всеки, се сгушва на някое закътано място с най-скъпата си вещ в ръце и шепне нещо, може би страхувайки се да не я загуби. Сред тишината отеква и първия изстрел. Макар, че няма дом, който ...
Всеки, се сгушва на някое закътано място с най-скъпата си вещ в ръце и шепне нещо, може би страхувайки се да не я загуби. Сред тишината отеква и първия изстрел. Макар, че няма дом, който ...
772
ЕМИНЮНЮ
Тъй се казва едно много, ама много многолюдно място в Истанбул. Пристанище е, с два пазара, Новата джамия и голям площад.
Изул запотени нозе от отеснелите от ходенето маратонки, сладко всмуквайки от българската си цигара, оглеждам разнообразното множество, докато примирено изчаквам "Бебата" ...
Тъй се казва едно много, ама много многолюдно място в Истанбул. Пристанище е, с два пазара, Новата джамия и голям площад.
Изул запотени нозе от отеснелите от ходенето маратонки, сладко всмуквайки от българската си цигара, оглеждам разнообразното множество, докато примирено изчаквам "Бебата" ...
1291
12
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
