2 857 резултата
Новият ден вървеше щастливо по необходимия маршрут. Още един ден от щастливото човешко бъдеще на демокрацията, в ерата на свободната личност…
И в този момент ги видя. Сестрата и зетят. Вървяха по отсрещния тротоар, но неминуемо щяха да го забележат. Което хич, ама хич не му се искаше. Преди седмица ...
И в този момент ги видя. Сестрата и зетят. Вървяха по отсрещния тротоар, но неминуемо щяха да го забележат. Което хич, ама хич не му се искаше. Преди седмица ...
962
4
9
Щастлив свят… Демокрация… Свобода на личността…
Повтори си отново мантрите и за миг застина на края на леглото.
Но Изкуственият разум не губеше време. Веднага постанови: обличай се, новите дрехи са върху облегалката на стола, среши се, тръгвай за работа…
Хрумна му да погледне към леглото, където нощ ...
Повтори си отново мантрите и за миг застина на края на леглото.
Но Изкуственият разум не губеше време. Веднага постанови: обличай се, новите дрехи са върху облегалката на стола, среши се, тръгвай за работа…
Хрумна му да погледне към леглото, където нощ ...
432
4
12
ДЕСЕТ червени точки!!!
/ изпитно съчинение от същество ЗРК 275, 5 степен обучение/
Някога на нашата планета са живели архаични форми на съществуване. Според справедливите закони на господарите, те са изчезнали, но, все пак, ги изучаваме, за да не повтаряме грешките им. Най-известни са динозаврите и ...
/ изпитно съчинение от същество ЗРК 275, 5 степен обучение/
Някога на нашата планета са живели архаични форми на съществуване. Според справедливите закони на господарите, те са изчезнали, но, все пак, ги изучаваме, за да не повтаряме грешките им. Най-известни са динозаврите и ...
862
3
9
Вечният му кимна и онзи отстъпи. Коридорът се разделяше на три и ние поехме по централната част, застлана с дебела и мека пътека. После спряхме пред широка врата. Вечният каза:
- Ние дълго обсъждахме бъдещето ти. По всички параметри ти си необходимият ни човек. Още млад, но вече съзрял не само за кр ...
- Ние дълго обсъждахме бъдещето ти. По всички параметри ти си необходимият ни човек. Още млад, но вече съзрял не само за кр ...
880
5
14
Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /МММММ/“
– Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното! И изобщо не може да каже дори какво ще прави същата вечер.
Михаил Булгаков, "Майстора и Маргарит ...
– Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното! И изобщо не може да каже дори какво ще прави същата вечер.
Михаил Булгаков, "Майстора и Маргарит ...
1238
2.
Всъщност, заплахата за любовта е самата тя. Не изневярата, не измамата, не лъжата, а досадата.
Не може да се храниш само с торта. Омръзва! Преслажда, убива с диабета на щастието.
И на човек му се приисква люто. Подозрения, нерви, ревност…
Разнообразие… ...
Всъщност, заплахата за любовта е самата тя. Не изневярата, не измамата, не лъжата, а досадата.
Не може да се храниш само с торта. Омръзва! Преслажда, убива с диабета на щастието.
И на човек му се приисква люто. Подозрения, нерви, ревност…
Разнообразие… ...
1105
3
6
1.
Събуди ме нежен слънчев лъч, плахо полазил през прозореца и погъделичкал ме по лявото око. Дясното бях забил в гърдите на Пенелопи – най-удобната възглавница през последните дни.
Имах две възможности – да присвия окото и продължа съня си върху всеотдайната твърда мекота, или да я събуда и нея – п ...
Събуди ме нежен слънчев лъч, плахо полазил през прозореца и погъделичкал ме по лявото око. Дясното бях забил в гърдите на Пенелопи – най-удобната възглавница през последните дни.
Имах две възможности – да присвия окото и продължа съня си върху всеотдайната твърда мекота, или да я събуда и нея – п ...
1066
4
8
Имам нож и часовник. С ножа ги убивам, а часовникът ми показва точното време и мястото, където ще се появят. Ножът е от толедска стомана2, с костена дръжка от биволски рог, гравирана с древни символи. Часовникът е модерен, със соларен панел, таймер и предупредителен сигнал. Това са единствените ми о ...
819
2
Здравейте, всички! Аз бях една тениска на тийнейджър. Черна, естествено; поизбелеля, имах някоя и друга дупчица. С идиотски надпис отпред и нарисувана сложна плетеница отзад. Ежедневието ми беше едно и също до втръсване. Носеше ме собственикът ми, който или беше пред компютъра, или спеше, или лежеше ...
795
1
4
В една детска стая на едно обикновено жилище в една средностатистическа жилищна кооперация, живееше една дъска...за гладене. Когато я купиха всичко около нея беше ново – кооперацията и жилището, мебелите, младото семейство, което се нанесе там, току-що се бяха оженили. Скоро започнаха да гладят на н ...
377
3
8
Жега, ама жега… На улицата едва се издържаше – като че между плочките изригваше врящ вятър, който сушеше дробовете.
Затова бързах. Едно – да се скрия под асмата, второ – чичо Пешо очакваше спасение. Под формата на няколко кенчета бира. Просто и вчера беше кипящо време и той използвал последните дози ...
Затова бързах. Едно – да се скрия под асмата, второ – чичо Пешо очакваше спасение. Под формата на няколко кенчета бира. Просто и вчера беше кипящо време и той използвал последните дози ...
698
4
9
Носеше се по удобна орбита – не много далеч, но не и близо до звездата. При това се превърташе в движение, което даваше възможност за почти нормално припичане.
Нямаше атмосфера. Никакви газове…
Нямаше течности – от елементарна вода до езера с живак…
Нямаше растителност. Никаква – ни дребна, ни гиган ...
Нямаше атмосфера. Никакви газове…
Нямаше течности – от елементарна вода до езера с живак…
Нямаше растителност. Никаква – ни дребна, ни гиган ...
940
4
5
Не му се отваряха очите. Знаеше процедурата – събуждане, възприемане и асимилация в околния свят, използване на новата житейска позиция…
Колко пъти вече беше минавал по тоя път…
И сега – отново…
Не се оплакваше. Например, един от предишните му животи - като художник, беше удобен и приятен. Рисуваше ...
Колко пъти вече беше минавал по тоя път…
И сега – отново…
Не се оплакваше. Например, един от предишните му животи - като художник, беше удобен и приятен. Рисуваше ...
1108
5
9
Разговор между Критиците дяволоид и ангел
– Пак ни прецакаха!
– Щоо?
– Не ни включиха в епилога. Знаех си аз! Сега ще трябва да се възнасяме при „духовните“ тахиони. Не искам пък! Рано ми е. Това е отмъщение на Мирабела, знам аз! Задето я баламосвахме с формата на Вселената!
– Аз не съм я баламосвал. ...
– Пак ни прецакаха!
– Щоо?
– Не ни включиха в епилога. Знаех си аз! Сега ще трябва да се възнасяме при „духовните“ тахиони. Не искам пък! Рано ми е. Това е отмъщение на Мирабела, знам аз! Задето я баламосвахме с формата на Вселената!
– Аз не съм я баламосвал. ...
508
Гаден ден… Същият като вчера… Ако можеше – и по-гаден щеше да е, ама май стрелката на гадорията е опряла отвъд червената точка…
Събуди се недоспал. И, разбира се – не сам. Жена му беше отново там. Плюс жестокото слънце, изгарящо бледата му мисъл през щорите дори.
Направи си кафе, отиде да мине под д ...
Събуди се недоспал. И, разбира се – не сам. Жена му беше отново там. Плюс жестокото слънце, изгарящо бледата му мисъл през щорите дори.
Направи си кафе, отиде да мине под д ...
1122
6
7
Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /МММММ/“
Обаче Брат Пит не ме покани на рандеву. Нищо че за три дни бях звезда, по-известна и от него! Изглежда е по-важно да умееш да се задържиш на върха. А откакто порчетата напуснаха панически Земята, славата ми започна ...
Обаче Брат Пит не ме покани на рандеву. Нищо че за три дни бях звезда, по-известна и от него! Изглежда е по-важно да умееш да се задържиш на върха. А откакто порчетата напуснаха панически Земята, славата ми започна ...
601
2
Сара стоеше на пейката и не знаеше какво да прави. Не бе обмисляла такъв обрат на събитията. Умът ѝ беше празен. Дори не чувстваше нищо. Усети как някой седна до нея и я прегърна през раменете.
-Хей.- каза Теодор. Сара само го погледна.- Да се прибираме.
Всичко течеше като на лента пред очите на мом ...
-Хей.- каза Теодор. Сара само го погледна.- Да се прибираме.
Всичко течеше като на лента пред очите на мом ...
1324
Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /ММММ/“
Гледам – докторът, като от гръм поразен – щура се между пора и жена си и не знае на кого първо да се притече на помощ. Еле, ориентира се най-после към леля Марче Пиронкова и ще ù прави изкуствено дишане. Малеее! Слож ...
Гледам – докторът, като от гръм поразен – щура се между пора и жена си и не знае на кого първо да се притече на помощ. Еле, ориентира се най-после към леля Марче Пиронкова и ще ù прави изкуствено дишане. Малеее! Слож ...
610
1
7
От няколко дни става нещо. Стопанката вади от гардероба (където между другото, много обичам да се крия) някакви неща и ги поставя в голям куфар. Ето и сега, изважда една рокля, облича я, гледа се пред огледалото, усмихва се, после я съблича и я поставя в куфара. Изважда някакви малки панталони, обли ...
821
Из „Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /ММММ/“
Татко ще ми купи колело, ама друг път!
Реплика от филма „Куче в чекмедеже“
Е, драги читателю, тъй като не искам да съм като лошия татко на малкия Миташки от филма, реших все пак да разкажа за обещаната в предната час ...
Татко ще ми купи колело, ама друг път!
Реплика от филма „Куче в чекмедеже“
Е, драги читателю, тъй като не искам да съм като лошия татко на малкия Миташки от филма, реших все пак да разкажа за обещаната в предната час ...
1378
1
10
Из "Междупланетните хроники на Марковата принцеса Магдалена Маркова – Мегън /МММММ/"
Не знам защо реших да пиша за гайката. Може би защото ми прилича на венчална халка.
Не, не съм омъжена. Обаче исках. Много! Когато бях на четиринайсет. Даже написах писмо. До себе си. Четях тогава разни фантастики и ...
Не знам защо реших да пиша за гайката. Може би защото ми прилича на венчална халка.
Не, не съм омъжена. Обаче исках. Много! Когато бях на четиринайсет. Даже написах писмо. До себе си. Четях тогава разни фантастики и ...
840
1
10
Летял драконът разперил мощните си криле, порел вятъра, а люспите му блестели още по-алени на залеза. Сърцето му било изпълнено с радост. Отивал на любовна среща. Тя била най-красивата и вълнуваща драконка. „Може би трябва да създам семейство.”- мислел си той.
Над него просветнала светкавица, а в да ...
Над него просветнала светкавица, а в да ...
971
3
19
Част първа.
- Мис Говърнес, имаш посещение! – звънливото гласче на Айрин ме избави от унеса
Напоследък усещах нещо странно да витае около мен. Не ме плашеше, но предизвикваше леко безпокойство.
- Идвам!
Айрин „влетя“ в стаята с инвалидната си количка, а след нея важно крачеше слаб, висок мъж с бледо ...
- Мис Говърнес, имаш посещение! – звънливото гласче на Айрин ме избави от унеса
Напоследък усещах нещо странно да витае около мен. Не ме плашеше, но предизвикваше леко безпокойство.
- Идвам!
Айрин „влетя“ в стаята с инвалидната си количка, а след нея важно крачеше слаб, висок мъж с бледо ...
1286
2
8
Чичо Пешо премълчава /развръзката/
След този разговор, чичо Пешо беседвал още два пъти с момчето – в присъствието на учители, лекари, психолози, даже втория път допуснали и родителите на Ванчо.
Само дето в тая обстановка той си мълчал. Питали го къде е ходил, бил ли е извън гората, загубил ли се е, ...
След този разговор, чичо Пешо беседвал още два пъти с момчето – в присъствието на учители, лекари, психолози, даже втория път допуснали и родителите на Ванчо.
Само дето в тая обстановка той си мълчал. Питали го къде е ходил, бил ли е извън гората, загубил ли се е, ...
431
3
7
На Земята обаче само упълномощен лекар можеше да задейства полето. За злоупотребата с него имаше строги наказания.
Никога не бе чувал някой да държи жена си в него.
Робърт Шекли, „Билет за Транай“
Галатея Делгадо прехвърли още веднъж картончетата с шаблони, на които бяха написани основните личностни ...
Никога не бе чувал някой да държи жена си в него.
Робърт Шекли, „Билет за Транай“
Галатея Делгадо прехвърли още веднъж картончетата с шаблони, на които бяха написани основните личностни ...
468
4
13
Изчезването на малкия Ванчо
Чичо Пешо се завърнал и временно се поуспокоил. Част от загадката била разрешена – разбира се, само за него. И за някои бивши колеги, на които разкрил получените сведения.
Те приели откритието спокойно. Отдавна имали нещо такова на ум. Дори поради внезапното спиране на уб ...
Чичо Пешо се завърнал и временно се поуспокоил. Част от загадката била разрешена – разбира се, само за него. И за някои бивши колеги, на които разкрил получените сведения.
Те приели откритието спокойно. Отдавна имали нещо такова на ум. Дори поради внезапното спиране на уб ...
726
3
9
Григор
И това дело метнаха на гърбината на чичо Пешо. Градът беше спокоен, за последните тридесет години имаше само две изчезнали деца и три убийства, две от които при цигански сватби.
А сега…
София се заинтересува. Какво заинтересува – веднага долетяха пратеници от там, поеха наблюдението над делот ...
И това дело метнаха на гърбината на чичо Пешо. Градът беше спокоен, за последните тридесет години имаше само две изчезнали деца и три убийства, две от които при цигански сватби.
А сега…
София се заинтересува. Какво заинтересува – веднага долетяха пратеници от там, поеха наблюдението над делот ...
637
4
10
С топора /кулминацията/
Асен Аговски минаваше за народен човек. Живееше, както казах, в нова къща, но на края на града. Оградата на двора му опираше в гората. А самият двор не беше просторен.
Е, всяка сутрин шофьор с кола отиваше да го вземе и закара в комитета. Заедно с него и жена му Пенка – инстр ...
Асен Аговски минаваше за народен човек. Живееше, както казах, в нова къща, но на края на града. Оградата на двора му опираше в гората. А самият двор не беше просторен.
Е, всяка сутрин шофьор с кола отиваше да го вземе и закара в комитета. Заедно с него и жена му Пенка – инстр ...
658
3
8
Несъществуващите деца
Извикаха го привечер. Направо го вдигнаха от масата. В буквалния смисъл.
Правехме новобранската ми вечер. Опънати по улицата маси, ядене, пиене, някакъв оркестър – не помня колко професионален, обаче шумен.
И долетя милиционерската газка. Тъкмо бяха ме изправили и ме закичваха ...
Извикаха го привечер. Направо го вдигнаха от масата. В буквалния смисъл.
Правехме новобранската ми вечер. Опънати по улицата маси, ядене, пиене, някакъв оркестър – не помня колко професионален, обаче шумен.
И долетя милиционерската газка. Тъкмо бяха ме изправили и ме закичваха ...
1177
4
8
Детските гробове /завръзка/
Гората не беше голяма. Почти кръг, с диаметър малко над 200 метра. Навремето през нея минавали партизани и отивали при ятака си Димо Аговски, чиято къща е от другата страна на рекичката. После тази къщурка направили музей, там всяка година приемаха пионерчета и комсомолци ...
Гората не беше голяма. Почти кръг, с диаметър малко над 200 метра. Навремето през нея минавали партизани и отивали при ятака си Димо Аговски, чиято къща е от другата страна на рекичката. После тази къщурка направили музей, там всяка година приемаха пионерчета и комсомолци ...
601
4
14
Чичо Перо /експозиция/
Чичо Пешо някои наричаха Перо. Но – тихичко и далеч от ушите му. Защото, както с полушепот говореха зад гърба му, бил малко перко и като нищо можело да набие дръзналия да го обижда. И не само него. Веднъж беше напердашил трима цигани, опитали се да откраднат кон от ТКЗС-то в б ...
Чичо Пешо някои наричаха Перо. Но – тихичко и далеч от ушите му. Защото, както с полушепот говореха зад гърба му, бил малко перко и като нищо можело да набие дръзналия да го обижда. И не само него. Веднъж беше напердашил трима цигани, опитали се да откраднат кон от ТКЗС-то в б ...
595
5
11
- Тая заран хванах две рибки. Странни, но изглеждат годни за ядене…
- Че как успя? При тая дълбочина…
- Примамих ги. Сложих крака във вълните, засилиха се да отхапят и…
- Бърз си…
- Ако бях по-бърз – нямаше да сме тук… ...
- Че как успя? При тая дълбочина…
- Примамих ги. Сложих крака във вълните, засилиха се да отхапят и…
- Бърз си…
- Ако бях по-бърз – нямаше да сме тук… ...
446
2
4
Сцена 1
Баща и дъщеря влизат в дома си след лов. Майката ги посреща.
Д: Мамо, виж какво намерих!
М: Какво е това?
Д: Яйце. ...
Баща и дъщеря влизат в дома си след лов. Майката ги посреща.
Д: Мамо, виж какво намерих!
М: Какво е това?
Д: Яйце. ...
715
От пепелта и овъглените останки, от праха и жаравата като златни саламандри могат да се възродят миналите години, младите години; въздухът ухае на рози, бялата коса става гарвановочерна, бръчките изчезват; всичко се възвръща към семето, бяга от смъртта, връща се към изворите си; слънцето изгрява на ...
751
Веднъж Джуан Джоу сънувал, че е пеперуда – пеперуда, която прелитала бързо, пърхайки с крилца; била щастлива и правила това, което й харесва. Тя не знаела, че е Джуан Джоу. Внезапно се събудил, и ето че бил ясно и несъмнено Джуан Джоу. Но той не знаел дали е Джуан Джоу, който сънувал, че е пеперуда, ...
889
''Никой не знае откъде дойдоха. Видяхме огромните кораби, невидими за сателити и радари, когато беше твърде късно, навлизайки в атмосферата. Бяха десетки хиляди. Спуснаха се ниско и започнаха да бълват съществата върху повърхността. Кошмарни, насекомо подобни създания, с пипала и огромни шипове вмес ...
450
1
А аз сънувам слънцето
под твоите клепачи
и чакам пролетта.
Аз чакам да ми върнеш Светлината.
Повярвай, никак не е трудно – ...
под твоите клепачи
и чакам пролетта.
Аз чакам да ми върнеш Светлината.
Повярвай, никак не е трудно – ...
519
Бергамо, Свят Гама, 20.02.2020
– Не можехме ли да започнем да говорим, когато стигнем до площада? Сега какво ще правим? – каза недоволно Разнобрад. – В образа на Дун може да изглеждах като червей, но масата ми не се беше загубила, само не се забелязваше. Изпотих се от тичане и сега може да получа ас ...
– Не можехме ли да започнем да говорим, когато стигнем до площада? Сега какво ще правим? – каза недоволно Разнобрад. – В образа на Дун може да изглеждах като червей, но масата ми не се беше загубила, само не се забелязваше. Изпотих се от тичане и сега може да получа ас ...
508
Бергамо, Свят Гама, 20.02.2020
– Изглеждаш ми притеснен – каза Алибей, докато продължаваха да тичат нагоре по калдъръмената улица към площад „Векия“.
– Сменихме посоката. Сега тичаме нагоре, а това ме изнервя, имам акрофобия1 – каза Вергилий. – Само се кодоша, бе!
– Кодошиш се, тичайки? И при това и ...
– Изглеждаш ми притеснен – каза Алибей, докато продължаваха да тичат нагоре по калдъръмената улица към площад „Векия“.
– Сменихме посоката. Сега тичаме нагоре, а това ме изнервя, имам акрофобия1 – каза Вергилий. – Само се кодоша, бе!
– Кодошиш се, тичайки? И при това и ...
666
2
Амбулантният търговец се засмя. Доста неприятно.
– Нали ви казах. Не ми ли вярвате?
– В никакви чудеса не вярвам, докато лично не проверя — отговори абатът.
Клифърд Саймък, „Царството на злото“
Бергамо, Свят Гама, 20.02.2022 ...
– Нали ви казах. Не ми ли вярвате?
– В никакви чудеса не вярвам, докато лично не проверя — отговори абатът.
Клифърд Саймък, „Царството на злото“
Бергамо, Свят Гама, 20.02.2022 ...
959
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
