14 703 резултата
Имало от едно време един цар. Той не бил обикновен, средностатистически цар, а напротив, бил необичаен цар.Първо този цар имал подчинени царе. После той нямал царски палат, където можеш да го откриеш колчем звъннеш на звънеца, или потропаш на портата. При него нещата били точно наопаки. Ако някой ис ...
1132
1
Магда държеше между зъбите си таблетка цианид. За да я сдъвче и трябваше само причина или случайност. Лежеше на леглото и се опитваше да си спомни колко бяха стъпалата до спалнята и на втория етаж. Нямаше значение, но това я разсейваше от другите и мисли. И пак се върна на първото стъпало. Едно, две ...
1138
3
ОТНОСНО ПОЛЗАТА ОТ ИСПАНСКИЯ У НАС
- Кво си са ухили, кат да се спечелил рекордния джакпот – пита ме оня любопитния, от съседния вход.
Друг път го подминавам, но сега:
- Ега ти кефа, да натупаш някой смрадливец, особено, ако ти се е правил на голям!
- Ти ли бе комшу – влиза ми в тона онзи. ...
- Кво си са ухили, кат да се спечелил рекордния джакпот – пита ме оня любопитния, от съседния вход.
Друг път го подминавам, но сега:
- Ега ти кефа, да натупаш някой смрадливец, особено, ако ти се е правил на голям!
- Ти ли бе комшу – влиза ми в тона онзи. ...
886
25
Сънища
Стаята беше тъмна и притихнала. Един-единствен лъч светлина успяваше да си пробие път през тъмата, сякаш плахо и неволно. Той попадна на лицето на момиче, на възраст не по-голямо от 18, което се отдаваше на сън – единственото ѝ спасение от страданието. Празните шишета приспивателно до нейното ...
Стаята беше тъмна и притихнала. Един-единствен лъч светлина успяваше да си пробие път през тъмата, сякаш плахо и неволно. Той попадна на лицето на момиче, на възраст не по-голямо от 18, което се отдаваше на сън – единственото ѝ спасение от страданието. Празните шишета приспивателно до нейното ...
572
1
Венетка беше хубаво момиче. Малко дребничка, но с осанка на наперена мома от Ямболско. С любопитни златисти очи, кестенява тънка косица, хубави крачета и красива фигура. Венетка остана още на гарата в Ямбол, от влака слезе Вени.
Като дойде във Варна да учи, беше малко уплашена, още повече, че в Икон ...
Като дойде във Варна да учи, беше малко уплашена, още повече, че в Икон ...
1298
26
Гледам я право в очите и не мога да ù се нагледам. Десет години вече откакто завършихме института, а Джинджър все така си е хубава, че дори още по-хубава е станала. Има жени, които от господа ли, от дявола ли мая са взели, но колкото повече вървят срещу пороя на времето, толкова повече се разхубавяв ...
629
2
Живот ли бе да го опишеш,
Живот ли бе да го разкажеш ....
Тя остави химикалката и се замисли. Какво е тръгнала да прави? Да описва живота си? Какъв живот? То нейното живот ли беше…. Откакто Ото я напусна тя беше изпаднала в депресия и тиха истерия, които учудващо добре се съчетаваха в нея. Знаеше, ч ...
Живот ли бе да го разкажеш ....
Тя остави химикалката и се замисли. Какво е тръгнала да прави? Да описва живота си? Какъв живот? То нейното живот ли беше…. Откакто Ото я напусна тя беше изпаднала в депресия и тиха истерия, които учудващо добре се съчетаваха в нея. Знаеше, ч ...
800
11
Ледени сенки
Беше студен декемврийски ден. Голите клони на дърветата шептяха своите истории под поривите на смразяващия вятър. Момчето-сянка се разхождаше - както винаги сам, както винаги умислен. Имаше много като него – незабележими лица в тълпата, съществуващи по-скоро във въображението от колкото ...
Беше студен декемврийски ден. Голите клони на дърветата шептяха своите истории под поривите на смразяващия вятър. Момчето-сянка се разхождаше - както винаги сам, както винаги умислен. Имаше много като него – незабележими лица в тълпата, съществуващи по-скоро във въображението от колкото ...
727
2
Навън виеше суровият зимен вятър. Въздушната струя се промъкваше между процепа на вратата и воят допълнително се усилваше. Пламъкът на огнището едва-едва крееше и въглените проблясваха в тъмнината на стаята. Двете тела лежаха отпуснати на покритите с кожа дъски. Неравномерното дишане и честото покаш ...
1156
12
Възкръснали хора – мислеше си Дора, какво невероятно нещо!
Дъщеря и, която беше загинала в самолетна катастрофа – възкръснала.
Дора стоеше зашеметена и почти примряла от радост.
Тя погледна през прозореца, шарените есенни листи,
Които вятърът завърташе като въртележка. Скъпата и дъщеря ...
Дъщеря и, която беше загинала в самолетна катастрофа – възкръснала.
Дора стоеше зашеметена и почти примряла от радост.
Тя погледна през прозореца, шарените есенни листи,
Които вятърът завърташе като въртележка. Скъпата и дъщеря ...
693
1
Този процес се отприщи веднага след погребението на Вe и не му даваше покой. Още тогава – по време на спускането на ковчега с последвалите процедури, когато болката вляво придоби неочаквано високи стойности и въздухът не достигаше, за да се измъкне от притискащата го клаустрофобия – нещо го давеше, ...
707
2
Владимир бил четвъртия и най-малък син в своето семейство. Когато се родил, вече всички баби и дядовци били уважени с по едно внуче кръстено на тях, затова баща му избрал да го кръсти на Ленин, като символ на всичко онова, в което вярвал. Както вероятно се досещате, бащата на Владимир бил комунист, ...
1666
2
Дните си минаваха, Мир напредваше и времето, която щях да прекарам с него намаляваше. С всеки изминал ден си прекарвахме заедно все по-хубаво. Беше ми приятно в компанията му и го чувствах близък. Той беше наистина забавен, но не по онзи дебилски начин като повечето момчета, не, той беше сладък и ви ...
850
Мечтая си!
Ама на никого не смея да кажа…
Ще ми се смеят!
Ще ме помислят за хахо…
Ама може ли да се крие? ...
Ама на никого не смея да кажа…
Ще ми се смеят!
Ще ме помислят за хахо…
Ама може ли да се крие? ...
568
1
Найкъл отвори вратата. Тя беше там, лежеше на старото дървено легло, цялата облечена в бяло. Той се приближи към Нея. Погали голото и рамо, целуна челото ù, а Tя не помръдваше…
Дали се беше поддала на емоциите и чувствата, замръзнала или потвърждаваше думите си, че не иска да присъства в живота му п ...
Дали се беше поддала на емоциите и чувствата, замръзнала или потвърждаваше думите си, че не иска да присъства в живота му п ...
842
Силвия прекрачи в "Цветното" с онова чувство за превъзходство, което се среща у всяка красавица. Беше около девет вечерта и кръчмето бе окупирано от местните легенди. Пушеха евтините си вонливи цигари, киснеха по масите с гръмогласно задоволство и с изобилие от поркане пред себе си. Влизането на мла ...
1204
11
„... Кой ли месец е сега, хич и не знам? Ако погледна слънцето, ще кажа: август е – виж как се сипе жар от небето. Ако погледна ореха обаче, ще кажа: не е август – септември е, виж колко орехи са попадали по земята, значи узрели са, пред есен е.
Не мога да кажа кой месец е. Загубих нишката на времет ...
Не мога да кажа кой месец е. Загубих нишката на времет ...
946
8
Овчарят Теньо бе виждал доста неща по време на дългия си живот. Бе виждал какво ли не, и хубаво и лошо, и любов и омраза, и раждания и смърт, но такова нещо не бе виждал. Досега не бе виждал куче да държи в устата си отрязан човешки крайник.
Кучето, което държеше човешки крайник в устата си, се казв ...
Кучето, което държеше човешки крайник в устата си, се казв ...
727
1
Беше един от онези задушни юлски дни, когато слънцето безмилостно напичаше, изсмуквайки и последната глътка свеж въздух от дробовете на хората и в същото време обезводняваше всеки жив организъм, който имаше сега нещастието да бъде под оковите на неговите лъчи, които се стелеха из цяла София. Както в ...
669
2
Мария страдаше, защото изгуби майка си. После сестра ù почина.
Тя беше единствената, която остана от семейството. Завършваше образование.
За програмистка. На ръст беше ниска, но имаше красиви къдрави коси.
Беше посветила живота си на Бога, посещаваше църква. Четеше
Библията си с вяра. Един ден, кога ...
Тя беше единствената, която остана от семейството. Завършваше образование.
За програмистка. На ръст беше ниска, но имаше красиви къдрави коси.
Беше посветила живота си на Бога, посещаваше църква. Четеше
Библията си с вяра. Един ден, кога ...
669
Това било при Гилскамараа. Били три орди. В Едната имало хора със зелени лица, в другата със сини и в третата с черни. Всички си мислят, че са били само две. Със сини и черни лица, но имало и зелени. Тогава съществувала и тайна земя. Живеели и едни огромни бели хора. Те живеели безкрайни години. И з ...
670
2
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ...
Събота е. Приключила е една шестдневна работна седмица. Прибрала съм децата от градината - баткото на 6 год, малкият на 4 год. Трябва да ги сложа да спят, да спазим режима от градината, а и аз да си свърша чакащата ме толкова много работа. Само престилчиците, с които ходят на гра ...
Събота е. Приключила е една шестдневна работна седмица. Прибрала съм децата от градината - баткото на 6 год, малкият на 4 год. Трябва да ги сложа да спят, да спазим режима от градината, а и аз да си свърша чакащата ме толкова много работа. Само престилчиците, с които ходят на гра ...
757
6
Нимфоманките ли?! Ами ако сте достатъчно издръжливи са си много гот!
По-лошо мисля е, когато нимфоманката е от голямото „доброутро”!. Какво говоря! Направо от голямото „добър ден”! А тя не само беше „хай дефинишън” ама и го раздаваше „романтична идеалистка”, а двете понятия събрани на едно раждат ил ...
По-лошо мисля е, когато нимфоманката е от голямото „доброутро”!. Какво говоря! Направо от голямото „добър ден”! А тя не само беше „хай дефинишън” ама и го раздаваше „романтична идеалистка”, а двете понятия събрани на едно раждат ил ...
853
3
Съгласи се да ми даде интервю, но поради натоварения ѝ график, се наложи то да се случи по време на работа. Разбрахме се да се срещнем в апартамент на последния етаж на една забутана централна кооперация. На приземния етаж имаше магазин за плод и зеленчук. Бях любезно посъветван да се облека възможн ...
965
1
Пионерски лагер - 2-ра част
Това го изкара от вцепенението и той се обърна в посока на звука. Не виждаше нищо. По поляната все още се стелеше мъглата, а огромната пълна луна осветяваше лагера. Донко насочи фенерчето си към гората, но в следващия момент го изгаси. Светлината щеше да го издаде. Дишаше ...
Това го изкара от вцепенението и той се обърна в посока на звука. Не виждаше нищо. По поляната все още се стелеше мъглата, а огромната пълна луна осветяваше лагера. Донко насочи фенерчето си към гората, но в следващия момент го изгаси. Светлината щеше да го издаде. Дишаше ...
982
12
Как беше оцеляло всред новите малки цветни хотели, които изникваха през последните години в къмпинга, никой не можеше да каже. Напуканите му дървени страни, счупените прозорци, разбитата врата и обраслите с храсталак и диви шипки циментова изкорубена площадка около нея, това виждаха цяло лято тези, ...
875
4
Не, не беше любов от пръв поглед. Дори първия път, когато я видях, въобще не я харесах. Пушех на терасата в новата ми квартира и слушах крясъците от съседния апартамент. Не познавах все още съседите си, но хазяйката ми беше побързала да ме осведоми, без да съм я питал, че отляво на мен живее възраст ...
1117
11
Аз съм образ. Не голям, но какъв образ само. Да, знам свикнали сте тук пред вас да изскачат постоянно разни образи. Но аз наистина съм такъв. Цялата мисия е да донеса едно писмо на главния герой, само това. Появата ми е десет секунди максимум петнадесет зависи от режисьорското решение. Естествено и ...
604
Цял живот заобикалях реалността и нещастията на бедните, на лишените от свобода, на лишените от избор, возейки се в изискани карети, облечена в памучно кадифе, но бавната скорост, с която минаваха годините, правеше все по-трудно за мен да бъда подвластна на безразличието си. Дните се точеха бавно и ...
458
БИХ УМРЯЛ ЗА НЕЯ
Застанах пред прага на къщата и се загледах в далечината. Морето се бушуваше. Вълните бяха високи и се надпреварваха по пътя си към брега. Беше студен есенен следобед и това, че зимата скоро щеше да настъпи се виждаше по трите тъмно жълти листа, които се полюшваха на дървото пред къ ...
Застанах пред прага на къщата и се загледах в далечината. Морето се бушуваше. Вълните бяха високи и се надпреварваха по пътя си към брега. Беше студен есенен следобед и това, че зимата скоро щеше да настъпи се виждаше по трите тъмно жълти листа, които се полюшваха на дървото пред къ ...
1473
2
1508г.
Коленете й кървят, всеки мускул в тялото й работи против нея, краката й вече не са толкова бързи и уверени, а противно на тях, сърцето й се блъска все по-силно в гърдите й с всяка изминала секунда, заплашвайки да изскочи всеки момент.
Няма да умра. Не днес.
Тя няма да получи ковчег. Ще бъде у ...
Коленете й кървят, всеки мускул в тялото й работи против нея, краката й вече не са толкова бързи и уверени, а противно на тях, сърцето й се блъска все по-силно в гърдите й с всяка изминала секунда, заплашвайки да изскочи всеки момент.
Няма да умра. Не днес.
Тя няма да получи ковчег. Ще бъде у ...
636
Не го държаха краката. Така беше от малък. Просто краката не го държаха. По-точно единият. Баща му го бил цапардосал навремето гневно с ръка заради някаква беля, но той се дръпнал назад и юмрукът се стоварил в коляното му. Ако го напънеше нещо, потдаваше и той залитваше на една страна. Другият крак ...
699
5
Събуждам се и мисълта за теб толкова яростно се вплита в в съзнанието ми. ,, Кога бях жив за последно? '' - питах се. Не помня, май не беше вчера. Заключен в безвремието, никога не съм искал по- силно да се съживя за теб. Чувствам го почти като умиране - ден след ден, нощ след нощ. Проникваш в съзна ...
602
Имало една малка пеперудка. Тя точно се била излюпила от пашкула си и още съвсем немощно размахвала крилца в опит да полети. Успяла, прехвръкнала на съседния цвят, похапнала, после на другия. Почувствала се по-уверена и разперила криле. Полето било толкова красиво и цветно. Ухаело на нектара на цвет ...
726
2
Шумът от двигателя на колата го изтръгна от унеса, в който беше изпаднал. С всеки изминат километър все повече се чудеше защо изобщо се съгласи. Щеше да е по-добре да си беше останал вкъщи!
Иван се возеше на предната седалка на стария голф на приятеля си - Дани. Отзад се чуваха гласовете на Жоро и П ...
Иван се возеше на предната седалка на стария голф на приятеля си - Дани. Отзад се чуваха гласовете на Жоро и П ...
562
1
Разказ за дивите и дивите по душа
1-ва част
Отворих вратата на 308-ми кабинет тъкмо навреме, за да видя как един кокер шпаньол прекосява коридора на гимназията. Езикът му висеше от устата, а големите му уши се вееха назад, докато гонеше свободата си отвързан от каишката. Няколко момчета също минаха ...
1-ва част
Отворих вратата на 308-ми кабинет тъкмо навреме, за да видя как един кокер шпаньол прекосява коридора на гимназията. Езикът му висеше от устата, а големите му уши се вееха назад, докато гонеше свободата си отвързан от каишката. Няколко момчета също минаха ...
1176
2
Детска глъч изпълваше хладния декемврийски въздух. Пет радостни момченца се замеряха със снежни топки с големината на пъпеши. Те бяха толкова вглъбени в играта си, че не забелязаха кога три от дежурните баби-наблюдателки седнаха на отсрещната пейка. Те се настаниха удобно и започнаха да гледат - кат ...
472
2
Беше влюбена както никога преди. Страстно, отчаяно, обсебващо. Не бе и предполагала, че някога ще изпита нещо подобно. От две години имаше приятел - мило, сериозно момче, с което бе свикнала и се чувстваше уютно в компанията му. С него й беше забавно и спокойно, вече говореха да се съберат да живеят ...
954
4
Тази нощ морето изхвърли бутилка на брега. Утринта тя покани на гости всички лъчи и засия като малка слънчева принцеса. Старият моряк, който все по-трудно виждаше , се удиви на блясъка й:
„Какво ли е това? Може би тук е написано къде е морското съкровище, което търся цял живот?” Той още един път се ...
„Какво ли е това? Може би тук е написано къде е морското съкровище, което търся цял живот?” Той още един път се ...
964
1
11
ПИОНЕРСКИ ЛАГЕР
Посвещавам на Донко Найденов
(donkooooo)
Беше началото на юли 1988 година. В двора на училището се беше насъбрало множество от деца, облечени основно в спортно облекло, с раници на гърбовете си и сакове, наредени на пейките покрай оградата. Повечето от тях бяха обути с модерните за о ...
Посвещавам на Донко Найденов
(donkooooo)
Беше началото на юли 1988 година. В двора на училището се беше насъбрало множество от деца, облечени основно в спортно облекло, с раници на гърбовете си и сакове, наредени на пейките покрай оградата. Повечето от тях бяха обути с модерните за о ...
1297
13
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
