40 836 резултата
Нощта ли се налива с цвят,
че толкова е тежка, черна?
В ръждивия катанец – Свят,
ключът – един. Многоизмерен.
Хадес, наши дни ...
че толкова е тежка, черна?
В ръждивия катанец – Свят,
ключът – един. Многоизмерен.
Хадес, наши дни ...
795
/Писано за реални ученици, с реални имена, по реални случки/
- Добро утро, ученици!…Защо да не е добро, Николай? Глава ли те боли? Да не е коронавирус? Как така – ще се оправиш с едно джинче? Моля те, по-тихо! После ще разкажеш на Тихомир колко си изпил… Срамота! Виж него – не е бил по кабарета, не ...
- Добро утро, ученици!…Защо да не е добро, Николай? Глава ли те боли? Да не е коронавирус? Как така – ще се оправиш с едно джинче? Моля те, по-тихо! После ще разкажеш на Тихомир колко си изпил… Срамота! Виж него – не е бил по кабарета, не ...
600
2
6
Никога не съм имал мъдър и смирен поглед, извисен над случващите се неща в живота, и именно поради този факт се разпилях като натрошено стъкло след по-дългите и непоносими епизоди на болезнено съжителство със зловонието на черното страдание, в което оставаш сам и не успяваш да достигнеш жадуваната с ...
636
Беше получила отговорите, които търсеше, много по-безболезнено, отколкото смяташе, че ще стане. Разбира се, цената не беше ниска и след няколко спокойни нощи, сега пак щеше да търпи присъствието на Франк в сънищата си. И да бъде под постоянно наблюдение от гарвана в стаята си, помисли си, докато го ...
784
Август, слънце, най-сетне спря да вали и ние с децата (трима тийнейджъри, родени през една година – момче, момиче, момче) се озовахме на морето. Отидохме на плажа, влачейки сериозно количество багаж – два чадъра, сак с пет хавлии и два слънцезащитни спрея, хладилна чанта със сок и сандвичи, топка, н ...
1089
2
Джооон… Джони, момчето ми… Извинявай, момичето ми…
Какво е това? Да, да – помня. Поръчах ти да направиш предполагаем план за работата ни през следващите две години. И ти ми носиш проекта си…
Но – КАКВО Е ТОВА???
Джони, ти в кой век живееш?
Що за предложение – камерен филм из живота на няколко самотн ...
Какво е това? Да, да – помня. Поръчах ти да направиш предполагаем план за работата ни през следващите две години. И ти ми носиш проекта си…
Но – КАКВО Е ТОВА???
Джони, ти в кой век живееш?
Що за предложение – камерен филм из живота на няколко самотн ...
531
4
11
Денят започна с дразнещото звънене на телефона, вместо на алармата. Не успя да види името на дисплея и докато се опитваше да затвори пипнешком телефона на нощното шкафче, всъщност вдигна.
Гласът й прозвуча в стаята и събуди забравени усещания, които смяташе, че е унищожил. Седна рязко в леглото и се ...
Гласът й прозвуча в стаята и събуди забравени усещания, които смяташе, че е унищожил. Седна рязко в леглото и се ...
876
1
5
АВТОПАРК
Дождь и туман. Туман и дождь. Неделя пролетела даром, и крыша всё протекает многими местами. Колоны что удерживают два приподнятых гектара сплошного холмистого навеса, ещё двести лет твердеть будут. Туман любимая погода бетона. Сотни маршрутных автобусов города в состоянии вместиться под во ...
Дождь и туман. Туман и дождь. Неделя пролетела даром, и крыша всё протекает многими местами. Колоны что удерживают два приподнятых гектара сплошного холмистого навеса, ещё двести лет твердеть будут. Туман любимая погода бетона. Сотни маршрутных автобусов города в состоянии вместиться под во ...
1040
Елизабет седеше на ръба на малък фонтан в центъра на площад, по който се разхождаха шарени фигури. Силуети на хора, осъзна след малко, но когато се опита да се фокусира върху някой, не успя да различи каквито и да е черти. Просто размазани петна, които се движеха бавно по белите улици под сянката на ...
756
Според дуалистичната си сексуална стратегия, предпочиташ ту доброто, ту лошото момче.
Социалният статус те кара да мислиш, че ако бъдеш с него, ще живееш в сигурност и ще си обезпечена, ще имаш добър съпруг и баща в негово лице (не като тези момчета от миналото, които „вече не харесваш“, с които сте ...
Социалният статус те кара да мислиш, че ако бъдеш с него, ще живееш в сигурност и ще си обезпечена, ще имаш добър съпруг и баща в негово лице (не като тези момчета от миналото, които „вече не харесваш“, с които сте ...
941
9
Писъците пречеха на обитателите на малкото златотърсаческо поселище да заспят. Бяха остри и студеният въздух, в който тук-там се полюшваха едри снежинки, се разцепваше, но после отново застиваше в монолитна тишина. Никой не си показваше носа навън, никой нямаше намерение да направи нещо по въпроса. ...
1582
1
Всички сме били деца. Пазим детското в себе си. Някои милеем по детството, други не искаме да си спомняме за него. На някои ни е било прекрасно, на други не. На някои дори противно. Но каквото и да е било детството ни, то има какво да научим от него. Какво ли? Ами, всичко. Всичко важно за нас. Всичк ...
998
1
Елизабет се върна обратно в стаята си, затвори внимателно вратата, за да не събуди останалите гости, и седна на леглото. Навън започваше да се развиделява, но пердетата на прозореца държаха утрото далеч с изключение на една тясна ивица светлина на отсрещната стена. Момичето се загледа невиждащо в не ...
1200
1
И така: бъдещият водач на низвергнатите и онеправданите маси,любителят на шармантните фрази,недоучил син на мливаря Станьо Стойчев, неговият единствен син в семейството ;в продължение на година си изкарваше прехраната в мелницата на баща си...като общ работник на кантара. Той теглеше чувалите на кан ...
776
1
4
Двойно червено многоточие!!!
Всяка трагедия започва с комедия, всеки фарс води до драма, всяка романтика се превръща във водевил…
Да, де – ама аз това го измислих сега. Отде да го знае далечният потомък XYZ 246@/ ЮЯ?
А всичко започна през онзи пролетен ден на Новата нова 3 333 година, наречена Годин ...
Всяка трагедия започва с комедия, всеки фарс води до драма, всяка романтика се превръща във водевил…
Да, де – ама аз това го измислих сега. Отде да го знае далечният потомък XYZ 246@/ ЮЯ?
А всичко започна през онзи пролетен ден на Новата нова 3 333 година, наречена Годин ...
644
4
12
Понякога, докато сме заети с изваждането на трънче от пръста, не забелязваме камъка, който лети право към главата ни.
648
1
Да се отърве от поредния провален експеримент на вещицата отне на Сам повече време, отколкото трябваше. Докато приключи, вече оставаха само час-два до изгрева. Поне градът все още спеше, с изключение на няколко закъснели пияници, които избегна лесно. Не беше в настроение да вижда никого. Искаше само ...
946
Една далечна звезда, колкото и слабо да свети, остава звезда, в очакване някой да я забележи.
Една близка електрическа лампа, колкото и силно да свети си остава просто една лампа, в очакване някой ден да изгори.
Една близка електрическа лампа, колкото и силно да свети си остава просто една лампа, в очакване някой ден да изгори.
695
2
6
Жълъдчо се събуди. Отвори очи. Вдиша дълбоко чистия и свеж въздух и се протегна доволно. Беше пораснал и леглото му беше утесняло. Големите дъбови листа, неговите меки и топли завивки, бяха станали груби и жълти. Затова щом слънцето се показа, той се качи и седна на най - горното клонче на върха на ...
1248
2
5
Ка‘Раим достигна края на тунела и застана пред тежката желязна врата, покрита с руни, които да спрат дори него да премине лесно. Убиецът вдигна ръка и блъсна два пъти силно със свит юмрук, карайки символите да присветнат предупредително. Чу изчаткването на зъбчатите колела на трите брави и вратата с ...
1624
1
"Разбрах, че в живота няма пълно щастие!
Животът ми е поредица от нещастия...Убивах, в Името на България, за да освободим братята и сестрите български от чужди власти и робства, а сега, каква ми се стовари, съдбо, изменчива и непредвидима!"
Стоеше Станьо Стойчев Петров и не проумяваше този изменчив ...
Животът ми е поредица от нещастия...Убивах, в Името на България, за да освободим братята и сестрите български от чужди власти и робства, а сега, каква ми се стовари, съдбо, изменчива и непредвидима!"
Стоеше Станьо Стойчев Петров и не проумяваше този изменчив ...
1006
2
10
***
Нямам представа как е при мъжете. В повечето случаи при тях избива една единствена емоция, а не вулкан от „манджа с грозде“, както сега беше при мен. Мъжете ги избиваше на гневни изблици, плюс страст, и много рядко, подобие на някаква нежност. Поне при тези мъже, които аз познавах бе точно така. ...
Нямам представа как е при мъжете. В повечето случаи при тях избива една единствена емоция, а не вулкан от „манджа с грозде“, както сега беше при мен. Мъжете ги избиваше на гневни изблици, плюс страст, и много рядко, подобие на някаква нежност. Поне при тези мъже, които аз познавах бе точно така. ...
1138
2
8
11.
След година къщата светна като нова. Всичко – дървета, ограда, покрив, знаме, всичко беше ремонтирано и подновено. Вътре жените от селото я изчистиха и подредиха.. Гледах я и се радвах, мислех си: „За теб, Крас, за теб и синът ти, когото отгледах с много обич!”
Януари къщата беше готова и вътре ...
След година къщата светна като нова. Всичко – дървета, ограда, покрив, знаме, всичко беше ремонтирано и подновено. Вътре жените от селото я изчистиха и подредиха.. Гледах я и се радвах, мислех си: „За теб, Крас, за теб и синът ти, когото отгледах с много обич!”
Януари къщата беше готова и вътре ...
1001
4
15
Червена рокля. Тъмна нощ. Следи от червило. Аромат на канела. Разтопен восък. Блед пламък.
Идваш ли?...
Живея в замъка на вятърните кули. Храня се с разбити мъжки сърца, гарнирани с горчиво разочарование и лютив гняв.
Усмивката ми, лъч светлина, способен да те изпрати дори и в най-гъстата мъгла.
Дос ...
Идваш ли?...
Живея в замъка на вятърните кули. Храня се с разбити мъжки сърца, гарнирани с горчиво разочарование и лютив гняв.
Усмивката ми, лъч светлина, способен да те изпрати дори и в най-гъстата мъгла.
Дос ...
750
1
2
Сърцето е дом на Любовта!
Не допускайте в него да се самонастани Омразата,защото от дом, ще се превърне в обиталище!
Не допускайте в него да се самонастани Омразата,защото от дом, ще се превърне в обиталище!
620
1
- Почакай! – затичах се след нея.
Тя ми отвърна с тънка нотка на сарказъм :
- Не излизам с непознати.
Тази жена… Побъркваше ме. А беше толкова красива... Дългият червен шал се стелеше нежно върху меката и като коприна коса.
Замълчах. Вървяхме през тихото поле, огрявани от последните слънчеви лъчи… ...
Тя ми отвърна с тънка нотка на сарказъм :
- Не излизам с непознати.
Тази жена… Побъркваше ме. А беше толкова красива... Дългият червен шал се стелеше нежно върху меката и като коприна коса.
Замълчах. Вървяхме през тихото поле, огрявани от последните слънчеви лъчи… ...
709
4
Сто похвали от чужди хора не струват, колкото дори едно майчино порицание.
594
1
2
Керван-сараите представляват страноприемници през Средновековието, строени на 40 км един от друг. Това бил точно пътят, изчислен, че може да бъде преминат за един ден от керваните. Обядвахме в точно такава каменна сграда с формата на кораб, без прозорци, която се осветяваше от дупки високо на тавана ...
526
1
Велики четвъртък е. Булките на трите носа са се събрали и заедно вапцват великденски яйца в старото нощно гърне на децата на Дебел нос. ”Фова фърне фъм фу фила фет фъти с фряла фода”-уверяваше ги на своя странен език жената на Дебел нос.
Бяха наклали огън в двора на Крив нос. Булката му още от заран ...
Бяха наклали огън в двора на Крив нос. Булката му още от заран ...
846
10.
Заживях при дядо Марко. Даде ми една стаичка в къщата си – наблизо имаше складове за машинни части – назначиха ме началник - склад, работех, вечер му помагах за работа по двора. Не се обаждах на Мичона, тя също мълчеше. С децата се чувахме често, разбрах, че не им е казала за раздялата ни. На дя ...
Заживях при дядо Марко. Даде ми една стаичка в къщата си – наблизо имаше складове за машинни части – назначиха ме началник - склад, работех, вечер му помагах за работа по двора. Не се обаждах на Мичона, тя също мълчеше. С децата се чувахме често, разбрах, че не им е казала за раздялата ни. На дя ...
1076
3
7
9.
Слушах поразен историята за трагичния край на старшината и ми се доплака. Нищо не можех да кажа, устата ми пресъхна, отпих малко вода – не минава. Дядо Марко се размърда:
– Хайде да те водя у нас, ще си ми гостенин тази вечер, какво ще кажеш, а?
Пренощувах, питах сутринта къщата на старшината сег ...
Слушах поразен историята за трагичния край на старшината и ми се доплака. Нищо не можех да кажа, устата ми пресъхна, отпих малко вода – не минава. Дядо Марко се размърда:
– Хайде да те водя у нас, ще си ми гостенин тази вечер, какво ще кажеш, а?
Пренощувах, питах сутринта къщата на старшината сег ...
1009
2
5
Не знам как ми хрумна, защо го писах, какво иска авторът да каже... Просто - ето го.
Селището е на брега на океана. Малък залив, почти обграден от високи скали, ярко ясна вода, много риба. Намираме се до сами устието на Реката. Така я наричаме – друга река наблизо няма, а тази носи живота за нас. Пр ...
Селището е на брега на океана. Малък залив, почти обграден от високи скали, ярко ясна вода, много риба. Намираме се до сами устието на Реката. Така я наричаме – друга река наблизо няма, а тази носи живота за нас. Пр ...
786
2
12
Минаха много събития през България. Къде доброназорно,къде "со малко кютек ",розенци влязоха в релсите на кооперирането...Е,вкараха непокорните по затворите и в лагерите, но Алафрангата преболедува временното състояние. Фронтоваците които се завърнаха,кой ранен,кой читав, започнаха оня древен ритъм ...
1046
4
15
НЯКОИ ЧУДНИ ЦВЕТОВЕ
В книгата „Някои чудни цветове” на Васил Тоциновски усетих, че това е самият автор – неговата чистота, истинската неподправена красота и нежността на душата му – „да разговаря с вятъра, да си играе с птиците и с малките бели корабчета от хартия.”
Васил Тоциновски не само е наблюд ...
В книгата „Някои чудни цветове” на Васил Тоциновски усетих, че това е самият автор – неговата чистота, истинската неподправена красота и нежността на душата му – „да разговаря с вятъра, да си играе с птиците и с малките бели корабчета от хартия.”
Васил Тоциновски не само е наблюд ...
1413
1
8.
Пристигнах в селото към обед. Беше тихо и безлюдно. Започнах да се оглеждам за къща с българското знаме. Видях я – беше наистина в края на селото, като птица отправила се на своя последен полет. Изкачих се до върха. Портата не се отваряше – почуках, обиколих двуетажната къща, нямаше жива душа. Се ...
Пристигнах в селото към обед. Беше тихо и безлюдно. Започнах да се оглеждам за къща с българското знаме. Видях я – беше наистина в края на селото, като птица отправила се на своя последен полет. Изкачих се до върха. Портата не се отваряше – почуках, обиколих двуетажната къща, нямаше жива душа. Се ...
1098
3
5
...
Изведнъж залата притихна. Всички очи бяха вперени в жената, която влезе. Сякаш бе изваяна, като от корица на списание. Не много висока, стройна, с елегентна черна рокля очертаваща тялото и. Обувките бяха с умерен ток, достатъчно високи, за да подчертаят краката и. Косата и бе прибрана в елеганте ...
Изведнъж залата притихна. Всички очи бяха вперени в жената, която влезе. Сякаш бе изваяна, като от корица на списание. Не много висока, стройна, с елегентна черна рокля очертаваща тялото и. Обувките бяха с умерен ток, достатъчно високи, за да подчертаят краката и. Косата и бе прибрана в елеганте ...
617
ВИКТОР НА ЕДНА ГОДИНА И ПОЛОВИН СВЯТ РАЗСТОЯНИЕ
Вече ставаш на една година, скъпи Вико. Ако смятаме от деня на зачеването, както настояват някои, ти си на година седем месеца и няколко дни, момче с доста богата биография. Преживя много, води борба и преди, и след като се появи на бял свят. Ненапразн ...
Вече ставаш на една година, скъпи Вико. Ако смятаме от деня на зачеването, както настояват някои, ти си на година седем месеца и няколко дни, момче с доста богата биография. Преживя много, води борба и преди, и след като се появи на бял свят. Ненапразн ...
613
Времето се развали по обяд, тъкмо когато дърводелецът Роналд се бе наканил да убие госпожа Нимсдорф. Дъждът бе слаб и те не си взеха чадъри. Тръгнаха по каменистата пътека, водеща към върха на хълма. Не разговаряха, бяха потънали в мрачните си мисли. След смъртта на съпруга й, Анеке Нимсдорф бе изпа ...
757
2
5
7.
Три години след онази прословута вечеря се осмелих да предложа на Мичона да се оженим. Бяхме на разходка край морето, малкия Крас тичаше напред, а аз изпотен от притеснение ѝ поднесох едно рапанче и с пресекнал глас казах:
– Искам да станеш моя жена, обичам те!
Тя ме погледна малко озадачено, пос ...
Три години след онази прословута вечеря се осмелих да предложа на Мичона да се оженим. Бяхме на разходка край морето, малкия Крас тичаше напред, а аз изпотен от притеснение ѝ поднесох едно рапанче и с пресекнал глас казах:
– Искам да станеш моя жена, обичам те!
Тя ме погледна малко озадачено, пос ...
1705
2
5
Вечер е. Уличните лампи осветяваха улиците, които бяха затихнали. Запътих се към близкото заведение. Тази вечер е моя и нищо нямаше да я провали...освен пустите спомени, които бушуваха в главата ми. Изскачаха постоянно, биеха се в ума ми и не ми позволяваха да мисля трезво. Не че някога съм била тре ...
727
1
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
