40 836 резултата
1.
Имаше нещо зловещо в онзи прозорец.
Беше последната вила преди гората. Прозорецът гледаше към дърветата и бе единствен от тази страна. Пердетата бяха винаги спуснати, въпреки че тук не достигаше слънчева светлина. На перваза бе поставена бронзова женска глава, която бе украсена с елегантна червен ...
  983 
Няколко месеца след събитията в първия ми разказ, дядо ми носи дарове в Симеоновия стан, сиреч – носи манджа от баба ми и тръгва да ме вербува. Видите ли, трябвало било да се отиде до някаква кооперация не знам къде си, да сме вземели нещо. Аз, със самочувствето си на няколкомесечен шофьор (главно о ...
  558 
Стражът протегна атеша на дългата му дръжка, закачи я на стойката на стената и огледа надолу, за да провери за натрапници. Както и очакваше, никой не беше толкова луд, че да тръгне да катери кулата, но такива бяха инструкциите още от преди пет години, когато го бяха качили за първи път на покрива, и ...
  987 
КАК СЕ ОБЩУВА С ДВЕГОДИШЕН ВНУК,ПРИ ТОВА АНГЛОЕЗИЧЕН,ПРИ ТОВА РОЖДЕНИК И ТО НА ЦЕЛИ ДВЕ ГОДИНИ!
/записки от посещението на Виктор в България по Коледа и неясни сегашни разсъждения/
Ами сторих каквото можах, макар че не е достатъчно само да обичаш и говориш на едно малко същество. На летището той сам ...
  671 
Краят
Котката беше черна с много светли зелени очи. Стоеше на ъгъла и ме гледаше втренчено, подозрително, готова да направи скок и да избяга. Не смеех да помръдна. Имаше нещо вълшебно в това нереално същество, дошло от приказките, загадъчно и красиво. Дори тя ме разбира повече, мислех си аз с горчив ...
  1650 
В*******,
Запознахме се преди време. Може би повече от две години.
И те харесах.
Стори ми се, че и ти ме хареса.
Още се чудя дали е вярно. ...
  702 
Ка‘Раим проследи как Чарли провери ноктите си, които бяха чисти, въпреки че ръцете му не бяха, и прибра кърпичката в джоба си.
– Какво правиш тук? – изръмжа убиецът.
– Знаеш, че съм ти почитател! – отвърна мошеникът. – Обожавам да гледам как работиш!
Убиецът въздъхна. Не беше сигурен защо търпи държ ...
  1084 
Понякога не можем да понесем разминаването си между образа, който сме изградили, и постъпките си.
Смисълът на живота не е в това кой какво е претеглил, а кой колко може да носи.
Носач или преносвач - туй е въпросът! Кой как се ...насади!
Когато не можеш да понасяш себе си - всички са ти виновни; ког ...
  728 
Горан отвори очи. Светлини мигаха пред поглед му. Бяха цифри и букви в различни цветове. Най-после устройството в главата му се беше активирало. Надигна се и видя, че всъщност е електронен апарат поставен до главата му. Погледна в посока на пирамидата и разбра, че е бил в безсъзнание съвсем кратко, ...
  889 
Запознахме се в един дъждовен ден в Столипиново. Бях объркал автобуса и слязох, където не трябваше. Само бях чувал че туй място е кръстено на "Пьотър Столипин" и е населено със зли същества. Но бях очарован - приличаше на кръстоска между разкрасения от американците Афганистан и китно село по поречие ...
  1425 
Тази нощ отново не успях да спя добре. Прекарах тъмните часове от денонощието в болежки, мисли за живота и децата, а силните звуци от хъркащия до мен Мирослав бяха перфектното допълнение към разстройващия съня ми коктейл. Макар и с годините да бях свикнала на тези чудни тонове, идващи от дълбините н ...
  729 
Има петстотин генно обусловени заболявания, които потенциално могат да бъдат излекувани посредством генна терапия. Много от тези болести причиняват ужасни страдания при децата, ранна и мъчителна смърт. Други ни дебнат през целия ни живот като смъртна присъда… Какво, не трябва ли да ги лекуваме, щом ...
  840 
Човек поправя грешките си цял живот.
Докато е невръстен-грешките са по детски наивни и лесно простими.Но порасне ли, понякога са капитални,за да не кажа направо и трагични...
България сменяше правителства, монархът лавираше между Сцила и Харибда, но неутралитет се пази със силна армия!
Откакто Адолф ...
  1121  19 
Камино
„По делата им ще ги познаете“, а не по лъжите и за да се оцелее в житейската джунгла човек старателно укрива своята същност...
Това е една поредица за щастието да се запознаеш с прекрасен и постоянно вълнуващ с необяснимото си нелогично поведение човек със странното име Камино. Тя по този нач ...
  1522 
Пия си английския чай и зяпам. Мястото е стратегическо – виждам две пресичащи се централни улици. И си почивам – гледам хората, представям си какви биха могли да са, какво ги вълнува, как живеят. С две думи –минават пред мен цели романи, че и епопеи.
Пенсионерски най-вече…
На съседната маса две дами ...
  826 
Голямата черна птица, почти невидима на фона на нощното небе, се плъзна плавно във въздуха, хвана се с крака за протегната ръка и прибра крилата си в едно плавно движение. Мъжът се намръщи леко:
– Закъсня.
– Гра! – запротестира гарванът.
Част от самия него беше в птицата и дори след толкова много го ...
  1201 
Доктор Иванов беше търсен лекар. Търсеха го и болните от общината, и пациентите на клиниките в града.
Смяташе се за чест и късмет да си записан при него. Така офциално водеше над две хиляди пациенти, неофициално на ден в кабинета му, с вълшебна табелка превръщащ се в частен, минаваха десетки. А пари ...
  722  11 
Задачата на пръв поглед изглеждаше сложна, обаче Дора Гоцова прецени, че ще се справи. Бе мислила много по въпроса и на моменти, заради колебанията, бе напът да се откаже. Това нещо определено не бе по силите на всяка жена. Първо на първо тя тежеше едва 52 килограма, докато мръсникът бе същинска гра ...
  1128 
Плувам. В небето. Летя на крилат метален ковчег. Прилича на Ноевия. Тук сме само избраните от човешката раса...
Гледам през илюминатора на самолета. Навън е нощ. Някъде над Конго сме. Връщам се от Ангола. Преди няколко месеца вдигнах най-високо ръка и изпратиха мен. Харесва ми да съм доброволец. Ник ...
  906 
Мъжът премина през бариерата, следван от двама гвардейци. Беше висок почти колкото Сам. Гладко избръснатото му лице беше бледо и аристократичните му черти изглеждаха остри от напрежение, докато с едри крачки вървеше право към тях. Не. Към трупа. Беше облечен в дълго палто – шервани – в черното и зла ...
  1019 
Утро
Роса. Роса покрива тревата, дъските на терасата, грила, столовете и масата. Капки роса, като алмази разсипани по листата. Над езерото се вдига пара. На изток изгрява слънцето. „Пушек над водата – огън в небето.“ – имаше една такава песен.
Няколко ранобудни робина посрещат слънцето с радостно чу ...
  804 
3.
- Какво е това, за бога?! И как се е озовало в чантата ми? – недоумяваше Агнеса.
В този момент кравата започна да мучи силно и да потропва, гъските се разхвърчаха нявсякъде, закрякаха по-силно и настана суматоха.
Госпожа Петринска грабна куфара си и излетя навън, без дори да усети как мина през п ...
  1239  13 
***
Търсете светлината Му и когато я намерите
вървете право към нея!
  745 
/съботно-неделно четиво/
Срещам познати. Всъщност, аз си пия английския чай /само с лимон, без други дивотии/, те ме виждат. Щото със зрението нещо… Абе, разпознавам хората, не ги познавам. И всички жени са хубави. Преди да се разприказват…
Та сядат при мен. Обаче, в групичката има две жени. И еднат ...
  731  11 
Беше есента на 1939 година, когато се уволниха от казармата двамата акрани Петър Филипов и Иван Стойчев...
Иван служеше в 4-ти конен на Н.В.Цар Борис Трети полк в Ямбол, откъдето след полагане на клетвата, бе командирован в София, за да завърши с отличие Школата за санитарни подофицери към Централна ...
  1064  13 
Препъникамъчето по пътя на каруцата ни към свободния свят изглежда, ще се окаже монолитна канара! Отново си търсим каруцар.
  631 
След споменаването на името на най-опасния човек в Хайрани, чиято тъмна сянка се простираше и извън Лунарата, Хирса не прояви желание да задава повече въпроси. Сам реши, че е сложил край на вниманието на войника към Елизабет, но когато тя се върна при тях, лапнала кожата между палеца и показалеца си ...
  967 
Тялото ти е горещ шоколад –
димящо вълшебство,
мирише на детство.
Залата за наблюдения, Спиралният ръкав
Координаторът се появи внезапно и без предупреждение. Обикновено викаше в кабинета си диспечера или Габриел като старши наблюдател или четеше доклади. Явно сега беше решил да направи лична обикол ...
  1744 
1.
- Помниш ли съученичката ми Магдалена? – обърна се госпожа Агнеса Петринска към мъжа си Стоян.
- Помня, че няколко „птички“ бяхте все заедно, но ми се губи коя точно беше Магдалена.
- Е, беше много хубава, със сигурност я помниш. Ама то и аз си бях хубавица.
Стоян поклати многозначително глава. ...
  1185  10 
Нека се молим за Откровение за Жертвата на Кръста в духът и стилът на Плачещия Пророк Еремия!
Еремия или Йеремия - Плачещия Пророк. Той е един необикновен Старозаветен пророк, като неговата водеща сила е СЪСТРАДАНИЕТО Ер. 4:19-26.
Познавате ли хора които имат същото призвание? Аз да и съм благослове ...
  1193 
Съпротивата
- Тук съм, спокойно! - Той се приближи до нея все още държейки сандалите ѝ в ръка.
Момичето се беше подпряло на колата и трепереше от студ. Погледна краката ѝ вече съвсем посинели от влажната земя.
- Господи, влизай бързо в колата! Защо не ме изчака долу?
Тя мълчеше. Дори не го поглеждаш ...
  921 
Още на следващия ден,съдията бе твърдо решил,че Роджър трябва да бъде екзекутиран. Екзекуцията му щеше да бъде публично обесване,точно в центъра на града. Огромна тълпа от хиляди,стотици хора, се мяркаше из града,или по-точно в самия му център,чакащи да видят самата екзекуция. На обяд,тя се проведе. ...
  1035 
– Нека те прибера. – опита Сам за пети път. – Няма нужда да виждаш това.
Сирената ги водеше към храма на Ну‘Ахра. Поредната мъртва жрица. Тази беше осма? Девета? Вече не беше сигурен. Уличките, водещи натам, бяха претъпкани с хора, които бързаха да се отдалечат. Не като него и Елизабет. Онези имаха ...
  1237 
-Докторе,помниш ли откога ме гиздосаха с този етикет: Алафрангата? Щото, аз няма да забравя тридесет и девета година...
Петър Филипов получи неочаквана вест, която беляза живота му до края на дните му.Баща му, този благ човек, който мечтаеше да изучи сина си за агроном и го беше пратил в Земеделскот ...
  935  22 
Излъгах те, за което съжалявам. Провалих се отново. Не ти обещах нищо, но пак имам чувството, че си наруших поредното обещание.
Не си броя нито цигарите, нито чашите. Пропих се като си тръгна. Знаеш че, докато бяхме заедно не обичах да пия. Оставях тази работа на теб, защото не пиех в гимназията и н ...
  708 
Беше мрачен летен следобед. Стоях сгушена на дивана и превключвах програмите на телевизора. Нищо не ми хващаше окото. Силен шум от летящ ниско самолет накра погледа ми да се отмести към прозореца. Загледах се в далечните планини. Над дях бяха надвиснали страховити тъмни облаци, като че ли щяха да ги ...
  772 
Планът бе задействан още същата сутрин. Алис,главната героиня,именно примамката,стръвта на която Роджър нямаше как да не хване,сега чакаше в задния двор на имението на мъртвата Госпожа Родрекинес. Оугъст и Сефра бяха останали в другото имение,чакащи Господарят да се появи. Когато той пристигна,двама ...
  967 
Глава IX
Изминаха четири години. Силимарина прехвърли двадесет и едно лета. Отдавна не живееше на същото място, в същата онази къща. Сега много покриви имаше тя над главата си- повечето от звезди. Само зимата си обитаваше един по-широк скален процеп, по-високо в планината. Но наследството от прежди, ...
  1386 
Пробуждане
Събуди се от някакъв шум, остро изскърцване на врата или нещо като стар дъсчен под. Трябваше още само миг, докато смазващата мисъл вля адска жега във вените ѝ, пълзяща стремглаво нагоре по врата към върха на главата. Ето, че кошмарът отново оживяваше. Видя се на същия този диван, където с ...
  1157 
Едва ли онзи с лампата е същият сейджукски султан Алайдин Кейкубат, който е основал Алания. А може би и той, като приказния си съименник, е потъркал някакъв вълшебен предмет, за да се озове тук, на този полуостров с най-горещия климат в Турция, в подножието на Таврическите планини, които слизат към ...
  570 
Предложения
: ??:??