40 836 резултата
Глава 11. СССР.
Зашли, куда обязаны были зайти, в огромный, мощный, с непостижимо грандиозными сводами Зал равных благ, - в царство мельчающих секретарей. На середине простора, одна единственная книга, в которой записаны все непостижимые великолепия строя. Даже непонятно как удалось людям разрушить ...
  1130 
Дълготрайните и обещаващи връзки изискват
разумната преценка както на партньора,
така и на самите нас в тази връзка... Необходимо е
да прекарваме времето без розови очила,
за да видим категорично и конкретно жизнения път ...
  576 
Светът, примесен с време и емоции, се търкаля в илюзиите на нашето Аз и ни боли, и го болим, и се надяваме, и чакаме... себе си!
***
Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си... И омрежената ми душа проглежда: клопките по пътя залага сляпата надежда. Просто трябва да вярвам!
*** ...
  652 
Срещата със Сейфетин се състоя още на следващия ден след пристигането ни. На рецепцията ни посрещна ведър мъж с неизменната жълто-синя униформа, който, за щастие, освен руски, знаеше и български. Поведе тълпата новопристигнали (българите бяхме само петима) към киносалона. Изпълнихме го. Другите ново ...
  524 
Някога, много отдавна, се врекоха да бъдат заедно , докато смъртта ги раздели, както се постъпва , когато човек е оглушал, ослепял и оглупял. Времето летеше и прибавяше година след година до юбилея, който отбеляза средата на общия път на самодоволство и самодостатъчност. Събраха се , както е редно , ...
  1083 
Развеждам песа и тая заран. Той пуска две разтоварващи го топчета, аз ги приемам в найлоновата торбичка и се запътваме към кофата за боклук.
Там пък комшия изхвърля боклука. Не е от блока, от къщите наоколо е, но се познаваме. Покрай племенника му, когото съм учил.
И се заприказваме. Като разговорът ...
  466 
Автобуса излезе от последния завой на второстепенния път, по който се клатушкаше от сутринта и стъпи на магистралата. Увеличи скоростта и се успокои. Успокоиха се и пътниците в него, тръгнали на поредната пенсионерска екскурзия. От монотонното бръмчене на мотора някои започнаха да придрямват, а друг ...
  825 
6.
От два часа вече пътувам към Смолян и от там към селото на Крас. Все ще намеря хора, които знаят нещо за него, искам да видя къщата му с българското знаме. Пътувам и мисля – как попаднах в Сладун, от единия край на България на другия, току – що завършил, целият випуск ни изпратиха на българо-турс ...
  1169 
Амурчето се огледа и съзря две самотни млади непознати една на друга души, седнали на една пейка в парка. Мъж и жена на около тридесет години. Тя люпеше семки, той пушеше цигара.
Амурчето се прицели и улучи с невидимата си любовна стрела сърцето на мъжа. После се помота известно време около тях и из ...
  1453 
Живееше някога в килера на бедна старица цяло котешко семейство. Жената го беше приютила, защото разчиташе на острите им нокти, които да я бранят от наглите плъхове и мишки. Бащата- котарак се казваше Копчо, защото като малък глътнал балтонско копче, мислейки че е нещо за ядене. Копчето и до днес се ...
  1736 
Глава 10. Преобразование города.
Сущий водил соучеников и Учителя, по бывшей пустоте; многие с недоверием смотрели на понимание общественного замысла. Один Учитель восторгался Сущим, всё, чем бы он сам решился наполнить оставленную пустоту, оказалось бы туманнее сущего пути.
Подошли к большому обрыв ...
  1367 
Край извора от жажда ще загина,
до огъня треперя вкочанен.
Фр. Вийон „Балада за конкурса в Блоа"
(превод: Пенчо Симов)
Храмът „Кху Конгси“, свят Делта, февруари 2020 ...
  805 
5.
Жена ми ме разбуди:
– Симо, лекарката, да те преслуша, надигни се бавничко.
Бях толкова послушен, плувах си във високата температура и в младежките си спомени и не усетих как са минали два дена. Когато Мичона отиде да купи антибиотика аз заспах изтощен от дългото :
„Дишай дълбоко, спри да дишаш, ...
  1071 
ГЪРЛИЦИ
Замисляли ли сме се в какво време живеем? Замисляли ли сме се и за времето, през което живеем?
В 21 век вместо да постигнем нещо по-интелектуално и по-истинско, ние се сблъскваме с много различни съмнения, разочарования, обвинения и интриги.
В книгата с кратки разкази от Васил Тоциновски ста ...
  715 
Нали, пусто, едната ми диплома от Софийския университет е филоложка, та понякога се замислям над езика. Над изразите, над думите.
Защото всичко е свързано с бита. С живота. С нас…
Да речем – популярното едно време „ходене“. Иванчо ходи с Марийка. Ходят, ходят, пък се уморят, седнат, после легнат… И ...
  980  17 
Гората изглеждаше притихнала, изтощена от парещия въздух. Беше непосилна жега. Язовирът я зовеше с тайнственият шепот на влюбен бог. Не можеше да му устои. Почувства слабост. Нали самата тя бе родена от морска пяна?! Потопи се в неговата прохладна прегръдка, усещайки нежността на водата. Капчиците з ...
  1627  23 
Къщата стара
скърца с подпори –
ще проговори.
Ухан, Свят Делта, февруари 2020
В къщата с пауловниите, въпреки късния час, все още гореше светлина. ...
  1396 
Той ме целуна по ресниците на очите. Тази сутрин се събудих с усещането за любов – толкова нежно и толкова истинско. Оная любов, за която пише само в романите – и то в най-хубавите! Не исках да отворя очи, за да не я загубя, за да живее в мене до края на живота ми. Но като всяко нещо и най-хубавите ...
  587 
Михаил и Евгения седяха един срещу друг както някога.Колко време мина оттогава?6-7 години може би..Той бе привлечен от тази жена неудържимо.Денят му не бе ден,нощта не бе нощ.Михаил не живееше.Той бавно,бавно изгаряше от любов по Евгения.Но…както често се случва в живота,тя не го желаеше.Без конкрет ...
  1445 
4.
Започнах да идвам често и да я наблюдавам – живееше сама с това дете, което носеше името на старшината. „Съвпадение” – казах си и очите ми все в нея. Летните вечери я слушах как пее на сина си приспивни песни, а когато той заспеше, тя пускаше завесите и отиваше в друга стая – сипваше си чаша вино ...
  1095 
Между дъските на бараката се процеждаше мъждива светлина. Размърда се. Време беше. Най-вероятно бе точно седем. Не разполагаше с часовник нито на стената, нито на ръката, а какво остава за модерните джаджи, които мало и голямо държеше под носовете си непрестанно. Беше сигурен във вътрешния си часовн ...
  1391 
Забравих си вече името.
с маска, шапка, очила -
а кажи, че съм жена!
Та значи, както в жегата съм си вървяла и уж все сенките дебнех, ама нали пропуснали на открито маските да са ни задължито, нещо носът ми снощи пари. Пипам, взимам огледалото - и що да видя? - изгорял на слънцето! Червен като пловд ...
  1186  17 
От хотела до плажа нямаше и 100 метра. През вратата на градината по един подземен пасаж, минаващ под шосето, се излиза на плажната ивица. Шезлонгите, дюшеците и чадърите са безплатни за all inclusiv-а. След 10 часа на разположение беше и плажното барче, също с безплатни напитки и бира. Изобщо тук би ...
  621 
3.
Дълго предъвквах тази история, наистина не можех да разбера Крас, но знам ли , ако ми дойде до главата как ще се чувствам аз.
Когато се уволних си взех сбогом с него – беше пиян. Сутринта на портала викахме с пълно гърло:
–У-вол – не – ни – еее! – хвърляхме кепета, прегръщахме се . Голяма радост ...
  1073 
Косьо не беше от най-добрите ученици. Но бе умен и когато успееше да се концентрира, изкарваше отлични оценки. Трябваше някой да го ръчка. Всъщност не са ли повечето деца така? Родителите му бяха твърде заети и не му обръщаха голямо внимание, затова пък Госпожицата правеше всичко по силите си да го ...
  2012 
Младежът открехна внимателно вратата, събу обувките си, съблече работните дрехи и на пръсти отиде до другата стая. Майка му спеше. Тя беше още с дневните си дрехи и най-вероятно беше заспала докато го чака. Спеше с гръб към шкафа с дрехите, за това младежът стъпваше много внимателно, да не би я събу ...
  621 
2.
От този ден Крас се промени. Стана мълчалив и замислен. Пропи се. Обичаше да ни пита :
–Как е, пише ли момичето, пише ли?
Ако имаш писмо, широка усмивка огряваше лицето му, ако гледаш празно, дори не питаше – слагаше ръка на рамото и казваше някак разсеяно тъжно:
–Еееех… и ти по моя път – и отмин ...
  1074  10 
Топла нощ през Август.Година 2020.Година на равносметки и истини.Година на сълзи и страх.Година,която трябваше да е начало на нашето спасение...
В миг спокойствие.Хаосът в главата ми изведнъж се подреди.
В окото на урагана винаги е спокойно - казваше Дядо.
Какво се случва с мен? Какво ми донесе тази ...
  1104 
- Христино ма, ела си прибери детето, виж го кво прави – каза стареца, който седеше отвън на двора под асмата, чистеше лулата си и гледаше злобно четиригодишното момченце как си играе с малките пиленца.
- Какво е направил - завайка се младата жена, която току-що излезе от къщата и се приближи към ма ...
  1632 
***
Не е важно къде живееш, важното е с кого!
  843 
Туите, които посадих преди осем години вече пораснаха. Една по една ги пренесох с влака.
Той винаги тръгва в шест и тридесет, сутринта. В малки черни саксийки те мълчаливозелени мълчаха в прокъсаната пазарска чанта.
Кучето, което си купих вече порасна. На петнадесет години е. Купичката за вода и огр ...
  795 
Дай време на времето
1.
– Симооо ! От кога не сме се виждали! Какво става с теб, бе човек, как сте с Мичоната, що сте, едно телефонче не връткаш, може ли такова нещо? – Цецо жестикулираше насред пазара, усмихваше се, потупваше ме по рамото и говореше все по-възбудено. Радвах му се, но аз съм прибран ...
  1642 
2.
За полицейски участък в летовището служеше едно дървено бунгало. Целият персонал се състоеше от един около шестдесетгодишен мъж - полицай Димов, който дори не беше униформен. Изслуша историята на Надя и Николай и започна да подръпва мустаците си.
На Надя ѝ се стори изключително муден и си помисли ...
  1042  10 
Мислите ти
за мен не те
оставят
знам
обожаваш ме ...
  528 
"... няма нищо ново под слънцето... *"-тази сентенция от Еклесиаст :1:9 обобщава и оценява голяма част от живота преди и след нас.
Модата в обличането и начина на живот вървят ръка за ръка и са аксесоарна потребност в съвременната европейска цивилизация. Тази потребност нахлу в Османската империя пр ...
  996  12 
Вървя по пътеката на мълчанието. Усмивката ми прилича на пожълтял есенен лист в мига преди да падне на земята. С тихи стъпки се приближавам...
Нося се бавно по реката на носталгията, все още вгледана в онази лодка. Последните лъчи на залеза едва я достигат...
Опитвам да се доближа до нея, но течение ...
  656 
Мъжете бяха с изопнати лица.Мъката и страданието се четяха у всеки поглед.При по-младите личеше и решимост за мъст.За поправяне на това огромно зло,сторено на България.Някъде там,в сърцето на Балканите,една малка държавица за 6 години бе водила 3 войни!Птицата на българската надежда първоначално не ...
  1397 
Стоях замаян, загледан в необятното синьо небе. Струваше ми се, че съм преживял най-силното чувство в моя живот. Защо хубавите мигове не се повтарят? Но дори и това, което изпитах, е достатъчно за един човешки живот.
Тя беше толкова красива – като утринна роса, като нежна песен, като ефирния слънчев ...
  885 
(глава 12) ЖИЗНЕПРИЛОЖЕНИЯ
1. Ты знаешь, как возникла Вселенная, и как породилась Жизнь на земле. Только древняя посланная тебе религия, славит то, что не видит наука, и не знают суеверия. Ты знаешь путь жизни и величие дней. Ты знаешь: наставления, заповеди, обряды, запреты, толкования, обустройств ...
  983 
Не се оставяй дълго да те носи течението.
Има опасност да се превърнеш в нанос.
  721 
Предложения
: ??:??