14 703 резултата
От птичи поглед градът приличаше на огромна глава кромид лук, разрязан на половина.
От запад слънцето свенливо се покриваше, за да отстъпи небесния дансинг за луната и нейната трупа танцуващи звезди.
Долу се виждаха оранжеви светлинки, които се сливаха със здрача, а след време го прогонваха и по ъгл ...
  969 
Концерт сред бурята
Има спомени, които си струва да пренесеш през времето...
Има преживявания, които граничат с нереалното...
Красиво!
Уникално! ...
  786 
Всички сме затворници в замъка на живота. С раждането си сме затворени между четири стени и не ни остава друго, освен да чакаме края на присъдата. Някои бягат, други стоят и се борят, докато последната капка кръв не падне на студената земя и не вдигне във въздуха прах.
Причислявам себе си към първит ...
  486 
Параходът димеше като побъркан, гъсти талази се стелеха над палубата, а пасажерите отегчено присвиваха очи, взирайки се през мъглата в далечината, там, където започваше мечтаният бряг. Пътешествието бе към своя край, картите - свалени и всеки щеше да получи своето - обитателите на острова - глътчица ...
  706 
Момчето, което не можеше да пее
Чувствам се така, сякаш с остър предмет някой пробива мембраните в ушите ми. Пискливият, фалшив глас имитираше фалцет отново. С раздразнение станах от бюрото си и затворих прозореца. Навън бе 35 градусова жега, но предпочитах горещия ад пред този невъобразим шум. Изми ...
  1093 
Стаите... паяжините... хамбарите... хората. Всичко се повтаря, отново и отново, а краят винаги е един и същ.
5 Септември 1957г – с. Амбърли (Англия):
„Страхливец!” – крещяха гласовете в главата ми, докато отварях стария хладилник. Грабнах изсъхналото парче – сушено месо и отхапах със зъби. Преглътна ...
  727 
То беше съвсем малко и едва забележимо. Затова може би нито една птица не го клъвна. От време на време вятърът го понасяше из въздуха и то си мислеше, че лети. После падаше, но всеки път върху тревичка или цвете и не усещаше болка. Радваше се, че е живо, любуваше се на красивия свят и на топлото слъ ...
  3563 
Баба Ангелина наближаваше вече 90-те години. Родена в различен век, отгледана по съвсем непонятни за новите поколения методи, тя носеше знанието от младите години и мъдростта от старите и често разправяше на своите правнуци истории за трудолюбието на българския селянин – как момите пеели и жънели, к ...
  1443 
Разхождах се по улицата, когато ме спря минувач, очевидно турист, и ме заговори. Първоначално не успях да разбера нищо от това, което беше казал и го помолих да повтори. Оказа се, че търси останките от някакво древно светилище, които според картата му трябвало да се намират наблизо. Изненадах се. Жи ...
  898 
Намери ги захвърлени в сайванта.
Беше дошъл да поприбере някои вещи – предимно помътнели черно-бели фотографии и оръфани вестникарски изрезки, които баба му усърдно лепеше върху черната твърда хартия на старите албуми. „То какъвто животът ни, чедо, таквиз и албумите. Чернилката ни е стиснала за гърл ...
  986  15 
Автобусът си замина, изкачи стръмнината и мъжът остана сам. Видя счупените пейки на спирката, боклуците след пикник, изоставени съвсем по български в средата на китна поляна, но някак не се възмути. Вятър премяташе листа по канавките, деретата тъмнееха, миришеше на трева и на есенни дъждове, а горе, ...
  1288 
Докато се препичах на слънце, чакайки сина ми от училище, до мен се доближи самотен старец. От дума на дума, той ми разказа целия си живот - как е служил като ковач в гранична застава. Почти се разплака, докато ми разказваше с треперещ глас за любимият му боен кон, който бил толкова силен, че можел ...
  615 
Беше объркана, а напоследък и малко изплашена. Нямаше обяснение за това, което ù се случваше.
Рисуваше вече толкова години и след като завърши Академията, картините ù се радваха на голям успех, имаше и няколко самостоятелни изложби.
В личния ù живот нещата също бяха съвсем нормални – омъжи се почти ...
  1054  13 
Светлината от залязващото слънце проникваше през отворения прозорец и галеше с мекотата си лицето на четиригодишния ми син, който се беше съсредоточил над реденето на шарени мъниста.
Аз и Катя пиехме кафе на дивана, обменяхме клюки за приятели и познати, коментирахме нарастващите цени на тока, пробл ...
  783 
Когато го заловиха, той се излежаваше на брега на Брахмапутра. Държеше въдица в едната си ръка, а в другата свита цигара с марихуана. Слънцето придаваше златист отенък на водата, a жуженето на комарите създаваше илюзията за спокойствие. Той беше леко позамислен за красотата на една музика, която щеш ...
  809 
Да, той каза нещо. Нещо, което всички имаха нужда да чуят. И какво от това? Свърши ли се с болката отвътре? Изказа ли мъките си? Не сподели онова, което искаше самия ти, а онова, от което те самите имаха нужда? Е, спечели ли в тази празнa битка, която водеше сам със себе си? Чуваш овациите, виждаш к ...
  661 
Конрад стоеше на върха на хълма. Взираше се към извивката на реката и малкото селце отвъд нея. Слънцето се беше скрило и дрезгавината на зимната вечер бързо потулваше околността. Снегът засипваше къщите и смръзнатите хълмове забулени от синкави преспи, навяти от слабия, съскащ вятър. Изпод качулката ...
  1372 
С последните си пари ù купих божури. Това бяха любимите ù цветя, тъй като я връщаха назад в миналото, когато е била малка и е живяла на село, а в градината е имало тъмночервени божури и тя гледала как мравките лазят по листата им. Това бил първият ù сблъсък и допир до красотата на природата. Когато ...
  532 
Мразеше тази къща. Откакто се премести в нея, всичко се обърка. Животът му стана непоносим. Любимата му замина далеч и знаеше, че няма да бъдат повече заедно. Известно време се виждаха, след това работата им разреди срещите, докато се случи неизбежното. Тя си намери друг. Далеч от очите, далеч от съ ...
  1136 
Черният кадилак модел 1963–та се бе оказал пълна бракма, след кратко въртене на гуми двигателят му бе сдал багажа. Да, шофьорът ги бе предупредил, че може да стане така, но когато си абитуриент, и то подпийнал порядъчно, не ти е до тъпи предупреждения. Важното е да става купон, да изстискваш всичко, ...
  680 
Гости
„Най-накрая заспа” каза Ана на съпруга си. Взе бебефона и го включи. Допря го до ушите си и го постави обратно на масата. След това се отпусна на кухненския диван и подпря глава о рамото на Иван. Тъкмо блаженото спокойствие започна да се разлива по всяко мускулче на тялото ù, когато на вратата ...
  814 
Приятелите ми казват, че съм стар ерген по рождение, и мисля, че са прави.
Винаги съм имал малко по-предпазливо отношение към връзките си с противоположния пол, сякаш инстинктивно съм усещал склонността на представителките му да навлизат твърде шумно и недискретно в личното ми пространство. По тази ...
  878 
Когато Тони изрекъл първата си лъжа, бил на около 6 години, да речем. Било един прекрасен юнски ден на 1987, да речем.
Милата му баба го повикала, докато гледал Мечето Ръкспин по сутрешния детски блок на първа програма. Дала му една поомачкана банкнота от два лева и му заръчала да отиде до магазина ...
  1582  15 
  1008  13 
Великата история на
един беден мъж
Част втора
- Аз не съм родом от София – започна Антон и обърна поглед напред към решетките и в същото време вътре – в своите най-съкровени спомени – Идвам от едно малко село, наречено Шубрак – от Източните Родопи. Малко е селото – има–няма към три хиляди души на кр ...
  1102 
ДУМ-ДУМ, ДУМ-ТА-ТА-ТА, ДУМ-ДУМ, ДУМ-ТА-ТА-ТА... Хората се блъскат в Радо и го размятат между себе си като стара опаковка от вафла. Музиката се е превърнала в монотонно барабанене в ушите му. Поти се. Усеща как по небръснатото му лице полазват малки капки влага и го карат да се чувства лепкав и гнусе ...
  2106  12 
Мрачно. Облачно. Че и тъжно, едно такова, тягостно. Като преди дъжд. Ама не какъв да е, а дълъг и пороен. Неделя. От време на време някой се мерне. И най-вече с колело. На багажника или се клатушка бутилка с бира, или кашон с разсад за пипер, или чувал смески. Общо взето - скука и пустош. А е главна ...
  1099 
Почувствах се поласкан, когато шефът дойде при мен след работа, за да поговорим. Вярно, приятели бяхме като студенти, на времето много се имахме, но напоследък рядко се случваше да разменим по някоя дружеска приказка.
От дума на дума стана ясно, че би се чувствал по-спокоен, ако наглеждам младата му ...
  822 
Нощта, в която крачех към неговата врата с ножа в ръка, нещо ме спря и ме накара да се замисля коя от всички негови постъпки ме накара до това състояние да крача в един през ноща към неговата врата.
Беше петък, явно се беше прибрал от града, в който учи. Може би беше довел и неговата приятелка, с ко ...
  573 
Да си ученичка в град като нейния съвсем не е лесно. Суетната госпожица ставаше всеки ден наистина рано, за да изглежда добре. Обикновена сутрин. Тя се събуди и проклинаше целия свят, защото беше легнала късно миналата вечер. Но все пак стана и отиде в банята. Погледна се в огледалото, хареса ù това ...
  568 
Великата история на
един беден мъж
Част първа
- Влизай и да не създаваш проблеми! – рече ми полицаят, като грубо ме бутна в малката килия в ареста – Изчадие с изчадие такова. Тръгнал да се съпротивлява на полицията. Заслужаваш да изгниеш в затвора.
Аз не му отговорих. Не говорих и в колата, докато м ...
  985 
Вали вече от седмици, а небето е като натежал тензух, от който се стелят вълни от студена пара. Влагата е пропълзяла навсякъде и като слузесто, жадно животно е изпила всички цветове от света, оставяйки го да тъне в досадна сивота.
Има хора, които в такива дни са подтиснати, други, като касиерката на ...
  1183 
фантастика
Ето ме далеч от всичко, аз, Григорий Василиевич Боренчук, намиращ се абсолютно сам, реещ се в гигантската мъртва космическа бездна, в която или ултравиолетовите слънчеви лъчи ще ме унищожат, или въздухът ще свърши, или жаждата ще ме обори, или метеорит ще пробие скафандъра - не зная коя с ...
  785 
Писателят задник
Калин Кръстев има красив задник и се гордее с него. Някои хора са го чували да казва, че щом се погледне в огледалото, бисексуалността му се събужда. Няма да се изненадам, ако наистина е споделил подобно нещо. Той много се интересува от психология и затова често коментира такива раб ...
  1004 
Скоро щеше да стане една година, откакто започнаха да си пишат. Колкото и да е странно, помнеше дори датата, на която за първи път видя снимката ù в онзи сайт. Още тогава му се стори позната, като човек, когото е зърнал мимоходом, а после са се разминали мълчаливо. Но когато започнаха да общуват по ...
  1074  12 
По дяволите тези сънища
Ани обикновено не сънуваше. Тя и не искаше. Сънищата са само натоварващи и после цял ден си мислиш защо, по дяволите, си сънувал такива неща и какво ли значение имат. А имаш ли и проблеми на главата, това усложнява още повече деня ти. Тази вечер обаче беше сънувала. Сънува ка ...
  837 
– Здравейте! Вие, предполагам, сте Ася? – изстреля усмихнатата жена, която отвори вратата. – Влизайте. Наложи ми се да изляза за момент и се притесних дали ще се върна навреме.
– Нали не съм закъсняла? – часовникът на Ася сочеше точно осем и половина.
– Не, съвсем навреме – пое палтото ù и махна по ...
  861 
Сбогувахме се. Беше трудно - както всяко сбогуване. Лесно е да обясниш на ума, че трябва да се разделиш с някого, но на сърцето... Там е друго нещо. А този път беше различно. И двамата имахме чувството, че това е последният път, в който се виждаме. И реално беше така. Прегръщахме се и крадяхме всеки ...
  940 
Когато не седиш на един стол
(или до какво води егоизмът)
В душата му се изливаше нещо черно, гъсто и горчиво. Не, не се изливаше, душата му беше станала вече нещо черно, гъсто и горчиво. Нямаше връщане назад. Беше съсипал всичко и сега трябваше просто да се отдаде на чернилката. А тя го беше обгърн ...
  1081 
Просто истината
Тази история не съм я измислял аз. Не! Всичко тук е самата истина! Това, което ще ви разкажа е просто една истина от сивия и суров живот – истина, която се случва често и единственото, което аз съм измислил тук са имената и нищо повече.
Този, да го нарече разказ, е просто едно огледа ...
  1101 
Предложения
: ??:??