4 238 резултата
Предадох се. Просто се предадох.
Не успях да скрия чувствата си от теб.
Колкото и на думи да съм твърдяла, че не те искам. Ето сега! Дойде момента, в който ти доказах, че държа на теб. Доказах ти днес, че те обичам.
Самозалъгвах се, че ти не си моят човек. Молех се на св. "Ф.. " да се разделим. Но у ...
Не успях да скрия чувствата си от теб.
Колкото и на думи да съм твърдяла, че не те искам. Ето сега! Дойде момента, в който ти доказах, че държа на теб. Доказах ти днес, че те обичам.
Самозалъгвах се, че ти не си моят човек. Молех се на св. "Ф.. " да се разделим. Но у ...
653
1
4
Изръмжах и продължих след него. Изравнихме се.
- Накъде биеш? – попитах аз. Той спря и ме погледна право в очите.
- Бия натам, че знаеш твърде малко за следователската работа, Наташенка – отговори той и посочи един балкон точно над нас. – Тук живееше Игор Егоров. Бяхме колеги, точно когато постъпих ...
- Накъде биеш? – попитах аз. Той спря и ме погледна право в очите.
- Бия натам, че знаеш твърде малко за следователската работа, Наташенка – отговори той и посочи един балкон точно над нас. – Тук живееше Игор Егоров. Бяхме колеги, точно когато постъпих ...
762
1
Нетърпението ми запулсира в шията, но намерих опора в повелата ме напред ръка. След секунда, вратата се отвори, а вътре лампата ме ослепи. Докато се окопитя, в обстановката, чух Хари да ми казва, че ей сега ще запали печката, а после всичко се завъртя и около мен се наредиха печка, легло, маса с бял ...
655
4
18
В колата тъмнината ни заливаше и нахлуваше през прозорците. Парното сушеше мокрите ни дрехи полепнали по нас, а пàрата се стелеше почти невидимо във въздуха. Миришехме на хормони. Полетата отстрани свистяха, окъпани в мрак. От завоите – отзад шумяха две пликчета с продукти, които бяхме напазарували ...
658
3
15
Глава 32. Средние века.
- Ужасно скучное тысячелетие, даже не охота заходить в этот мрачный зал. Сплошное истязание ума, никакой тебе гордости за человечество, непостижимое уныние. Я вот что думаю, может списать нам эти средние века из нашей памяти, всё равно ничего толкового не принесли, нет настоя ...
- Ужасно скучное тысячелетие, даже не охота заходить в этот мрачный зал. Сплошное истязание ума, никакой тебе гордости за человечество, непостижимое уныние. Я вот что думаю, может списать нам эти средние века из нашей памяти, всё равно ничего толкового не принесли, нет настоя ...
977
Парченцата зеле се гонеха из супата, докато бърках вътре с лъжицата за пореден път. Не ми се ядеше. Не и храна, която ми беше дадена като подаяние. Естествено, хазяите на Иван, двойка университетски преподаватели по неговите думи, не бяха във възторг да ме приветстват в тясното си двустайно жилище. ...
716
1
4
Имаха толкова много неща да споделят. Преживелици от почти цял един човешки живот.
Мъжът покани Добрин да му гостува вечерта...Той не спомена и дума за камиона с храната,но беше решил вътрешно в себе си да я подели с братовчед си.Спомни си как на времето леля му Цана често го канеше на тяхната трапе ...
Мъжът покани Добрин да му гостува вечерта...Той не спомена и дума за камиона с храната,но беше решил вътрешно в себе си да я подели с братовчед си.Спомни си как на времето леля му Цана често го канеше на тяхната трапе ...
436
Глава 7, част 2
Вас на какво ви учат?
Седмица по-късно Фийби и Ейдриън разхождаха кучето в парка, когато отново прозвуча познатата мелодия. Жената отговори намръщено.
- Успокой се и ми кажи какво се е случило! ... Чакай ме, скоро ще съм при теб! Всичко ще се оправи, обещавам! - и затвори. - Малък га ...
Вас на какво ви учат?
Седмица по-късно Фийби и Ейдриън разхождаха кучето в парка, когато отново прозвуча познатата мелодия. Жената отговори намръщено.
- Успокой се и ми кажи какво се е случило! ... Чакай ме, скоро ще съм при теб! Всичко ще се оправи, обещавам! - и затвори. - Малък га ...
652
1
Разговор между Критиците дяволоид и ангел:
– Тая Мирабела пак е забравила портокала!
– Тоя път – не. Разменила им е местата за целите на сюжета.
– На кое това?
– На „преди“ и „след“. Времето е четвъртото измерение, забрави ли? ...
– Тая Мирабела пак е забравила портокала!
– Тоя път – не. Разменила им е местата за целите на сюжета.
– На кое това?
– На „преди“ и „след“. Времето е четвъртото измерение, забрави ли? ...
534
8
- Здравей, Зу. – прошепна в мен. - Така разрешаваш ли да ти казвам?
Стана ми неловко от продавачката, която стоеше отстрани и може би ни чакаше да си изберем нещо. Макар, че не беше от настоятелните, дори от време на време си пишеше нещо в телефона. А Хари ме притискаше отзад. Изгоря ми всичко. „Раз ...
Стана ми неловко от продавачката, която стоеше отстрани и може би ни чакаше да си изберем нещо. Макар, че не беше от настоятелните, дори от време на време си пишеше нещо в телефона. А Хари ме притискаше отзад. Изгоря ми всичко. „Раз ...
626
4
17
Трудно ми беше да повярвам в нещо толкова абсурдно, лигаво и хлъзгаво чувство като любовта. Още по-малко очаквах, да трае по-дълго от космическо изстрелване. Смятах, че ако оцелея след него, ще се върна на земята по-цинична, зла и разсъдлива. Непреодоляла земното в себе си. Може би предпочитах да бъ ...
729
5
13
Първо попадна на някаква папка.Вътре бяха некролозите.Върху първия имаше снимка на дядо Добри-брат на дядото на мъжа.Той беше по-голям с четири години,но го надживя с пет години. Починал беше на осемдесет и седем години.След него имаше некролог на леля му Цана-майката на Светльо.Тя беше много весела ...
422
Когато пристигна беше на разведиляване.През годините бяха свързали планинските колиби с бетонови пътища. Неговото село беше от другата страна на баира. Когато влезе го посрещна мъртвешка тишина.Отвори прогнилата дървена порта и мина с камиона по наклонения плочник. Спря голямата машина на обраслия в ...
439
4
Глава 7, част 1
Не реагираш нормално...
Ейдриан повдигна брадичката ѝ с пръст, за да погледне тези невъобразимо-сини очи и каза:
- Изпий си чая и после ще те закарам вкъщи! - Фийби кимна и отстъпи назад.
В колата двамата не говореха. Мъжът я придружи до вратата и я изчака да влезе, за да се увери, ч ...
Не реагираш нормално...
Ейдриан повдигна брадичката ѝ с пръст, за да погледне тези невъобразимо-сини очи и каза:
- Изпий си чая и после ще те закарам вкъщи! - Фийби кимна и отстъпи назад.
В колата двамата не говореха. Мъжът я придружи до вратата и я изчака да влезе, за да се увери, ч ...
634
3
Милиарди влюбени не спят -
от сън и разум се изключват.
Не спи Дежурният по Свят -
той бди. И препрочита Тютчев.
(Дежурството е лек, но кръст - ...
от сън и разум се изключват.
Не спи Дежурният по Свят -
той бди. И препрочита Тютчев.
(Дежурството е лек, но кръст - ...
643
2
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА: МАГИЯТА НА СЪНЯ
Оставих част от екипа навън – просто за всеки случай. Може би някои от хората на Енбрайт нямаше да понесат гледката на мъртвите ервананци. Не че беше нещо особено и те не се бяха нагледали на кръв при всичкото насилие, което използваха, но чувството когато ...
Оставих част от екипа навън – просто за всеки случай. Може би някои от хората на Енбрайт нямаше да понесат гледката на мъртвите ервананци. Не че беше нещо особено и те не се бяха нагледали на кръв при всичкото насилие, което използваха, но чувството когато ...
423
.
Изминаха около пет десетилетия, през които светът преживяваше необясними аномалии и кризи. Различни по естество.
Едни бяха свързани с релефа на Земята, други - с необикновени, загадъчни звуци,които излизаха от недрата й,а трети - с промените в анатомията на живата материя. Появиха се неизвестни бо ...
Изминаха около пет десетилетия, през които светът преживяваше необясними аномалии и кризи. Различни по естество.
Едни бяха свързани с релефа на Земята, други - с необикновени, загадъчни звуци,които излизаха от недрата й,а трети - с промените в анатомията на живата материя. Появиха се неизвестни бо ...
442
3
Вратата на блока се оказа заключена. Метална врата, като на склад или на трезор. Огледах сградата тъжно. Защо им беше на тези хора да се затварят така?
- И сега какво?
Иван просто се ухили и започна да натиска напосоки звънците на всички апартаменти във входа. Едно време и аз правех така, когато бях ...
- И сега какво?
Иван просто се ухили и започна да натиска напосоки звънците на всички апартаменти във входа. Едно време и аз правех така, когато бях ...
672
1
6
Кърджали, Свят Миден, наши дни
– Обаче ако не спрете да дърдорите и не минете към действие, Белинда никога няма да се роди. Така че, приключвайте с приказките и пристъпвайте към съществената част, нямате време!
Мирабела се замисли: имаше нещо, което беше пропуснала, какво?
– Не можеш да си представи ...
– Обаче ако не спрете да дърдорите и не минете към действие, Белинда никога няма да се роди. Така че, приключвайте с приказките и пристъпвайте към съществената част, нямате време!
Мирабела се замисли: имаше нещо, което беше пропуснала, какво?
– Не можеш да си представи ...
673
2
Глава 6, част 2
... оцветена в червено
POV Ейдриан
Виждайки Фийби да лежи в безсъзнание на тротоара, ми се прииска да откъсна главата на Ловеца още в същата секунда. Беше Ловец, без съмнение, издаваха го цветът на очите му и хищническите рефлекси, с които следеше всяко мое движение, очаквайки атака. ...
... оцветена в червено
POV Ейдриан
Виждайки Фийби да лежи в безсъзнание на тротоара, ми се прииска да откъсна главата на Ловеца още в същата секунда. Беше Ловец, без съмнение, издаваха го цветът на очите му и хищническите рефлекси, с които следеше всяко мое движение, очаквайки атака. ...
658
3
Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– След това, което преживяхме за около двайсет минути, се опознахме така, както хората не се опознават и за месеци. Затова най-добре да си говорим на „ти“ – каза Юймин.
Дешанг мълчаливо кимна и продължи да оглежда последната стена. Не беше мозайка. Повърхността ѝ бе ...
– След това, което преживяхме за около двайсет минути, се опознахме така, както хората не се опознават и за месеци. Затова най-добре да си говорим на „ти“ – каза Юймин.
Дешанг мълчаливо кимна и продължи да оглежда последната стена. Не беше мозайка. Повърхността ѝ бе ...
695
4
Ако искаш другите да са щастливи, практикувай състрадание. Ако искаш ти да си щастлив, практикувай състрадание.
Далай Лама
Няма истина там, където няма любов.
Ал. Пушкин
Остров Кефалония, Свят Гама, 16-ти век ...
Далай Лама
Няма истина там, където няма любов.
Ал. Пушкин
Остров Кефалония, Свят Гама, 16-ти век ...
629
4
Глава 4
Слънцето огряваше красивата поляна посипана с бели цветя. Емили се оглеждаше наоколо, но не познаваше това чудновато място. Не се виждаха планини в далечините, нямаше и следи от други хора наоколо, само тези красиви бели цветя и аромата им. Зад нея се чу глас, странен и непознат, но също так ...
Слънцето огряваше красивата поляна посипана с бели цветя. Емили се оглеждаше наоколо, но не познаваше това чудновато място. Не се виждаха планини в далечините, нямаше и следи от други хора наоколо, само тези красиви бели цветя и аромата им. Зад нея се чу глас, странен и непознат, но също так ...
462
Глава 6, част 1
Вечерята...
POV Фийби
Касиан беше прав - свиренето наистина измести мисълта за Ловеца на заден план. В девет часа започнах да се чудя защо се паникьосах толкова. Но чувството, че все още не съм в безопасност, не ме напусна. Обаждането на Тенебръс по-рано ми даде допълнителна уверенос ...
Вечерята...
POV Фийби
Касиан беше прав - свиренето наистина измести мисълта за Ловеца на заден план. В девет часа започнах да се чудя защо се паникьосах толкова. Но чувството, че все още не съм в безопасност, не ме напусна. Обаждането на Тенебръс по-рано ми даде допълнителна уверенос ...
875
4
Тя просто дойде вкъщи при нейната любов.
И реши днес да не се държи както друг път. Този път от нея се излъчваше една детска кротост. Усмивката й беше кратка и невинна.
Тя реши да се впусне във всеки негов детайл.
Тя се съсредоточаваше върху това, което говори.
Но веднага с нейна воля забравяше. ...
И реши днес да не се държи както друг път. Този път от нея се излъчваше една детска кротост. Усмивката й беше кратка и невинна.
Тя реши да се впусне във всеки негов детайл.
Тя се съсредоточаваше върху това, което говори.
Но веднага с нейна воля забравяше. ...
457
Навън беше като във фризер. Зъзнах през по-голямата част от пътя и нямах никакво настроение да гледам светлините на нощна Москва. Пътувахме поне половин час, или на мен ми се видя безкрайно пътуването през полумрака, задръстванията и заледените непочистени пътища. Не посмях да попитам къде точно оти ...
635
1
10
С тези мисли се запътих обратно към кабинета. В коридора се беше подредила спретната опашка и хората чинно си чакаха реда. Вратата беше отворена. Явно вече се приемаха жалбите. Дочух гласа на Глухарьов от вътре:
- Тъй като всички са ви обрали в един и същи ден и в един и същ автобус по горе-долу едн ...
- Тъй като всички са ви обрали в един и същи ден и в един и същ автобус по горе-долу едн ...
627
Разбърканата ú от вятъра коса беше паднала пред лицето ú и го скриваше, така че сега той си спомняше само очертанията му.
Клифърд Саймък, "Царството на злото"
Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– Тази история е толкова невероятна, че съм склонна да я приема за истинска – Лаура навлече якето си и погл ...
Клифърд Саймък, "Царството на злото"
Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– Тази история е толкова невероятна, че съм склонна да я приема за истинска – Лаура навлече якето си и погл ...
514
4
Едно едва доловимо движение, оставено от четката, един технически похват на художник, който създава видимо трептене, сякаш там има нещо веществено, блещукащо, което в един миг се вижда, а в следващия почти не се забелязва…
Оптическа измама или не, но тя лесно се разпознаваше от всеки, видял призрачн ...
Оптическа измама или не, но тя лесно се разпознаваше от всеки, видял призрачн ...
634
4
След малко, един, по един чорапите ми излетяха от колата. После и дънките. Хари намали музиката.
- Много те искам, Слънчице. Не мога повече да те гледам. Искаш ли да спрем, защото има още много села нагоре. – почти прошепна зачервен Хари, а гласът му тегнещ от желание, едва го чух.
Разроших си вълни ...
- Много те искам, Слънчице. Не мога повече да те гледам. Искаш ли да спрем, защото има още много села нагоре. – почти прошепна зачервен Хари, а гласът му тегнещ от желание, едва го чух.
Разроших си вълни ...
719
5
26
ПЪРВА ГЛАВА
ПЪРВА ЧАСТ
- От тук трябва да продължите сама. - каза единият от пазителите щом достигнахме пределите на Нейното царство. Побиха ме тръпки. - Не можем да напуснем това място. До сега трябваше да сте го разбрали. - допълни другият пазител докато стоеше, взирайки се към Студените планини.
...
ПЪРВА ЧАСТ
- От тук трябва да продължите сама. - каза единият от пазителите щом достигнахме пределите на Нейното царство. Побиха ме тръпки. - Не можем да напуснем това място. До сега трябваше да сте го разбрали. - допълни другият пазител докато стоеше, взирайки се към Студените планини.
...
554
Глава 3
Вайс
Емили смени мястото си с човека на дървото и първоначалната им атаката беше успешна, но не и ефективна. Противникът му бързо се изправи и започна да напада. Вайс не беше като Емили. Той не обичаше да си говори с противниците си, затова точно в този момент беше доволен. Изглежда и против ...
Вайс
Емили смени мястото си с човека на дървото и първоначалната им атаката беше успешна, но не и ефективна. Противникът му бързо се изправи и започна да напада. Вайс не беше като Емили. Той не обичаше да си говори с противниците си, затова точно в този момент беше доволен. Изглежда и против ...
419
Беше на смрачаване, когато вратата отново се отвори. Обърнах се рязко, защото бях прекарала последните два часа в обикаляне на стаята и бях меко казано изнервена. Иван ме беше излъгал. Нямаше никакъв ключ в онова чекмедже, нито където и да е другаде в кабинета.
Когато се бях събудила и бях усетила, ...
Когато се бях събудила и бях усетила, ...
609
2
16
Когато вратата се затвори от външната страна, Глухарьов тръсна глава и въздъхна шумно.
- Има дни, в които адски много си мразя работата... – измърмори той и отпи от чая.
Съдейки по количеството в чашата, май го беше направил преди тия двамата да нахълтат вътре. Да, дразнещо е когато не те оставят и ...
- Има дни, в които адски много си мразя работата... – измърмори той и отпи от чая.
Съдейки по количеството в чашата, май го беше направил преди тия двамата да нахълтат вътре. Да, дразнещо е когато не те оставят и ...
584
Глава 31. «Златрус» уходит от погони.
Пока Учитель, уравновешенной беседой, прощался со старейшиной скрытого селения - завершал восприятие омертвелой эпохи, ученики пошли тихо бродить по туннелям времени. В зале просторной степи, где они четыре тысячелетия назад уклонялись от свиста сарматских стрел ...
Пока Учитель, уравновешенной беседой, прощался со старейшиной скрытого селения - завершал восприятие омертвелой эпохи, ученики пошли тихо бродить по туннелям времени. В зале просторной степи, где они четыре тысячелетия назад уклонялись от свиста сарматских стрел ...
1043
С полъх на свежа прохлада
е февруарският ден.
Нови мечти не ми трябват,
щастие бивше – съвсем.
Валерий Брюсов, „Февруари“ ...
е февруарският ден.
Нови мечти не ми трябват,
щастие бивше – съвсем.
Валерий Брюсов, „Февруари“ ...
711
4
Противно на логиката, но в онзи момент, не възприех думите в песента по заплашителен начин, напротив. Настройваха ме за приключение и дори когато увеличих песента и затанцувах на седалката, си представих, че сме в дискотека с Хари и хиляди звуци и лампи пукат като фойерверки в нас.
- И къде все пак ...
- И къде все пак ...
636
6
21
На другата сутрин се намерих да плувам под вода в басейна на банята. Водата беше мека и топла. Обгръщаше ме и ме отпускаше, изтласквах се напред и се наслаждавах на прозрачната ѝ мекота, но след малко започнах да се задушавам, свършваше ми въздухът, а когато се опитвах да подам глава над водата, се ...
619
6
14
Глава 5, част 2
Един скок и хладната вода го погълна. Въпреки че беше краят на септември в града беше горещо като в пещ. Адриан изплува на другия края на басейна и се облакъти на ръба. Водата като малки прозрачни змии се стичаше от косата по гърба му. Погледът му беше привлечен от светлините на град ...
Един скок и хладната вода го погълна. Въпреки че беше краят на септември в града беше горещо като в пещ. Адриан изплува на другия края на басейна и се облакъти на ръба. Водата като малки прозрачни змии се стичаше от косата по гърба му. Погледът му беше привлечен от светлините на град ...
672
2
Глава 5, част 1
Облаците носят новини
Тя знаеше, че някой я наблюдава. Усещаше как нечии очи я следват неотлъчно. И това не беше Кас. Фийби познаваше усещането, когато се намира в полезрението му – сякаш се намираше зад дебела непробиваема стена. Той беше винаги на точното разстояние, за да може да ...
Облаците носят новини
Тя знаеше, че някой я наблюдава. Усещаше как нечии очи я следват неотлъчно. И това не беше Кас. Фийби познаваше усещането, когато се намира в полезрението му – сякаш се намираше зад дебела непробиваема стена. Той беше винаги на точното разстояние, за да може да ...
1381
1
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
