40 851 резултата
Върху хълмовете се появиха първите от авангарда на османлиите. Бяха като всички, събрани от кол и въже, които пълководците слагаха в челото на армиите. Никой не ги броеше за войници, камо ли за хора. Паплач, която вървеше напред и се хранеше с докопаното, първа се сблъскваше с противника, по този сб ...
519
1
4
Пристигаме вкъщи. Дали мога да наричам така неговия дом? Сега живея тук, нямам друго, което да наричам „вкъщи“. Още съм същото тъжно момиче. Слага ръка на гърба ми, когато влизаме. Вече знам, че го прави всеки път, но пак изтръпвам.
– Оле-ле, какво е станало? – стъписва се Роуз, като ме вижда. Усмих ...
– Оле-ле, какво е станало? – стъписва се Роуз, като ме вижда. Усмих ...
1039
2
Тя запаса гърдите си с долнището на анцуга и легна да спи. Така ѝ беше топло и удобно. Имаше луна, по дантелените пердета танцуваха сенките на храстите отвън. Живееше в една от стаите, на огромен, четиристаен, наследствен апартамент. Стаите бяха високи по три и шестдесет, трудно се отопляваха, и изг ...
955
6
16
Седях на стола със здраво стиснати устни. Толкова ги стисках, че челюстта ме заболя. Една веничка почна да пулсира на слепоочието ми. Главата ми щеше да гръмне. Неизвестността ме шокираше. Едва се владеех. Чаках какво ще чуя. Докторът отначало мрънкаше, но после ме погледна право в очите и изплю кам ...
1407
7
14
ДУМИ ЗA ПОЕТА БОРЧЕ ПАНОВ ОТ Р. МАКЕДОНИЯ
Когато през м. декември 2016 година излезе от печат двуезичната поетична книга „Частици хематит”, чието заглавие носи от стихотворението „Хляб от желязо”, получих писмо от македонския поет Борче Панов със следното съдържание: „Благодаря ти, че поезията ми сп ...
Когато през м. декември 2016 година излезе от печат двуезичната поетична книга „Частици хематит”, чието заглавие носи от стихотворението „Хляб от желязо”, получих писмо от македонския поет Борче Панов със следното съдържание: „Благодаря ти, че поезията ми сп ...
1118
6
11
Глава XVII
Слънцето се опитваше да надникне през щорите на болничната стая. Бяха плътни, но светлинката успя да премине и да перне Орлин през лицето. Той се беше извил на една страна на стола и почти щеше да падне, когато лъчите го поразбудиха. Поогледа се, поизправи се, якето му се изхлузи на земят ...
Слънцето се опитваше да надникне през щорите на болничната стая. Бяха плътни, но светлинката успя да премине и да перне Орлин през лицето. Той се беше извил на една страна на стола и почти щеше да падне, когато лъчите го поразбудиха. Поогледа се, поизправи се, якето му се изхлузи на земят ...
1028
4
5
Беше краят на учебната година. Напластените мъка и обида в душата на Ирина застрашително се раздвижиха, като предизвикваха трескави разсъждения. Един подтик беше достатъчен, за да избликне вулканът в нея. И той изригна. Вечерта се състоя поредният скандал. Не с нея. Този път бурята я отмина. Разрази ...
394
…А един ден се случи извънредно произшествие. Сбиха се Стомах и Лява ръка. Ей така – от нищото. Просто се сбиха. Яростно размахани юмруци, злобно свити лица, зловещи закани…
Разтърваха ги, разбира се – охраната никога не дремеше. Бързо, ефективно, внимателно. Никой не пострада, никой не беше дори ож ...
Разтърваха ги, разбира се – охраната никога не дремеше. Бързо, ефективно, внимателно. Никой не пострада, никой не беше дори ож ...
576
2
8
Вървях след богомолците, без багаж, без представа къде точно отиват, без дори да имам свещ в ръката си. Беше в първия понеделник след Великден, някъде към обед. Духът ме водеше, тялото го следваше и въпреки, че стоях на кръстопът – без знаци и без регулировчик, мъчейки ме, и съмнение, и гняв, и тъга ...
848
13
29
Сядам в дивана в средата на дневната. Тук е единственият телевизор, който видях в къщата, освен онзи в студиото. Пускам го и сменям каналите. Докато го правя, си мисля, че сценарият е още на лаптопа ми и можех да започна да го преработвам, но пък той каза, че ще го направим заедно, не съм сигурна ка ...
1072
2
Ще бъдем толкова заедно,
колкото прегръдката ни позволи.
24.05.19
колкото прегръдката ни позволи.
24.05.19
1027
10. Като слънцето и въздуха
Най-после изкласихме. И то не как да е, а мощно и стремглаво! Преди нас от четвърто отделение учениците преминаваха в първи клас, а ние се озовахме направо в пети клас. Но с това не се изчерпаха чудесиите в училище. Шестицата беше низвергната и петицата стана отлична оцен ...
Най-после изкласихме. И то не как да е, а мощно и стремглаво! Преди нас от четвърто отделение учениците преминаваха в първи клас, а ние се озовахме направо в пети клас. Но с това не се изчерпаха чудесиите в училище. Шестицата беше низвергната и петицата стана отлична оцен ...
1192
3
9
Наближаваше полунощ. Звездите се отразяваха във водата и сякаш се люлееха върху вълните като в люлка. Всички спяха. Дори и корабът като че беше задрямал. Само един моряк стоеше на палубата,пушеше цигара и чакаше Нея. Онази непозната красавица, която идваше всяка нощ, когато всички заспят. Струваше м ...
1327
2
5
Започнах нова работа във фирма като мениджър човешки ресурси и първото, което направих бе да се запозная с персонала. Не запомних естествено никакви имена и се оттеглих в кабинета си. Реших да поразгледам досиетата на хората. Колкото и скучно да е, трябваше да го направя. Отгръщам досие след досие, ...
746
2
7
— Какво е то? — настоя Бартън с пресипнал глас. — Какво е това нещо, което ти знаеш, а аз не зная?
— Знам кой си — шибнаха го като камшик думите. — Знам кой си в действителност!
Филип К. Дик "Война на реалности"
Жълтият вятър подгони жълтия смях от очите на дневните статуи. Въздухът се превърна в ск ...
— Знам кой си — шибнаха го като камшик думите. — Знам кой си в действителност!
Филип К. Дик "Война на реалности"
Жълтият вятър подгони жълтия смях от очите на дневните статуи. Въздухът се превърна в ск ...
450
1
2
***
Декорът е същият, както в началото.
Идва Циганката. На гърба си носи цедило, в ръката – чанта. Оставя чантата, сваля внимателно цедилото, в което има повито в пелени бебе, поставя го на земята и се приближава до оградата на Ружа. Слага ръце, като фуния, около устата си и вика приглушено.
ЦИГАНКА ...
Декорът е същият, както в началото.
Идва Циганката. На гърба си носи цедило, в ръката – чанта. Оставя чантата, сваля внимателно цедилото, в което има повито в пелени бебе, поставя го на земята и се приближава до оградата на Ружа. Слага ръце, като фуния, около устата си и вика приглушено.
ЦИГАНКА ...
1183
Чувайки последните думи на Алфонсо, Диди усети как започва да губи от теглото си. Олекваше много бързо и сякаш се превръщаше в нещо като чист дъх /или полъх/, носещ се в пространството. Вече нямаше тяло, нямаше форма. Добиваше странно усещане - усещане за нещо, което не е лично, а чисто космическо. ...
1956
12
4
Рицар на бял кон
в приказка без щастлив край.
Даде обет за мълчание,
за да те слуша без да разваля
тишината. ...
в приказка без щастлив край.
Даде обет за мълчание,
за да те слуша без да разваля
тишината. ...
599
1184
1
-Тая възглавница е много дебела!- каза Роси, която едва успяваше да я помръдне от мястото й.- Хайде да видим какво има в нея!
- Сигурно е мноого голяма приказка!- предположи Виктор и двамата започнаха да тършуват в калъфката. За тяхно учудване, извадиха малко килимче, на което беше изобразена камила ...
- Сигурно е мноого голяма приказка!- предположи Виктор и двамата започнаха да тършуват в калъфката. За тяхно учудване, извадиха малко килимче, на което беше изобразена камила ...
603
Не бяха се виждали от много време, Ния дори не си спомняше за какво се бяха скарали. Ето пиеха кафе на терасата, а приятелката нервно пушеше цигара след цигара и нервно потропваше с крак.
- Хубаво ти е тук! - каза - Семпло, но е малко старо обзавеждането!
Ния скромно наведе глава.
- Да, не мога да с ...
- Хубаво ти е тук! - каза - Семпло, но е малко старо обзавеждането!
Ния скромно наведе глава.
- Да, не мога да с ...
518
1
3
1.
Сутрешната мъгла се стелеше около панелните блокове . Слънцето немощно се опитваше да пробие надвисналата мараня от въглеродни изпарения.
Хората, които обитаваха кутийките си от бетон и стомана, палеха колите си и се пръскаха по пътните артерии на града, без да обърнат внимание как тази сивота се ...
Сутрешната мъгла се стелеше около панелните блокове . Слънцето немощно се опитваше да пробие надвисналата мараня от въглеродни изпарения.
Хората, които обитаваха кутийките си от бетон и стомана, палеха колите си и се пръскаха по пътните артерии на града, без да обърнат внимание как тази сивота се ...
2622
7
Очите ти, момиче, са хартиени топчета, от онези, белите листи (формат номер четири)... (извадени от принтера на някое от случайните ти работни места), за да надраскаш поредното - в напреднала бременност умопомрачение. Да почерниш белотата им с глупостите си, та чак докато узрее вечерта, когато се пр ...
1078
1
7
"Тя стоеше, тръпнеща в очакване, отпиваше по малко от виното, което оставяше в устата ѝ лек плодов вкус, каращ я да се разтрепери още повече. Погледът ѝ беше замислен. В очите ѝ имаше някаква искрица, която едва се забелязваше...
Лицето ѝ беше с грим, както обикновено. Съвсем леко подчертано, колкот ...
Лицето ѝ беше с грим, както обикновено. Съвсем леко подчертано, колкот ...
1304
2
Сабине беше българка.Беше се родила в далечната и необятна степ и израснала там, волна и щастлива,яздейки наравно с момчетата.Можеше да хвърля дори стрели,не по зле от вече порасналите свои връстници, които се бяха превърнали във воини. Сабине не беше единствената жена, която умееше да язди. В нейна ...
1332
4
11
9. Народен враг завинаги
ДО
ДРУГАРЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ВЪРХОВНИЯ СЪД – СОФИЯ
М О Л Б А ...
ДО
ДРУГАРЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ВЪРХОВНИЯ СЪД – СОФИЯ
М О Л Б А ...
1136
4
19
Приятели от фронта
Разказ от Георги Гълъбов
Куршумите, като разсърдени оси минаваха на сантиметри над главите им, или като тежки дъждовни капки се забиваха в насипа пред тях. Експлозиите от артилерийски снаряди и миномети тресяха земята непрекъснато. После към тази какафония се присъедини и съскащия ...
Разказ от Георги Гълъбов
Куршумите, като разсърдени оси минаваха на сантиметри над главите им, или като тежки дъждовни капки се забиваха в насипа пред тях. Експлозиите от артилерийски снаряди и миномети тресяха земята непрекъснато. После към тази какафония се присъедини и съскащия ...
665
1
2
Пази, Боже, от Видини очи
Свещта гореше с висок пламък, чийто връх димеше и кадеше нагоре към купола на малката черквица. Нажеженият и разтечнен восък капеше върху ръцете на молещата се. Цветната кърпа засенчваше челото на жената и странно играещите димни сенки лазеха по лика и, сякаш да изгонят све ...
Свещта гореше с висок пламък, чийто връх димеше и кадеше нагоре към купола на малката черквица. Нажеженият и разтечнен восък капеше върху ръцете на молещата се. Цветната кърпа засенчваше челото на жената и странно играещите димни сенки лазеха по лика и, сякаш да изгонят све ...
696
8
19
Пролетта беше към своя край. През отворения прозорец на училищната стая, заедно с лекия полъх на вятъра, нахлуваше силният аромат от голямата сребролистна липа на двора. Седнал на чина, Николай бе вторачил празен поглед в далечината към голите баири на града, на които някъде по средата бяха извисили ...
1684
1
11
Емоционалното влюбване е като емоционалното изчукване. Събличаш душата си, изваждаш го това сърце с две ръце на показ, казваш му да се изпъчи така, че да направи впечатление, оставяш го самичко, за да се възползват от него, да му платят с любов и да го захвърлят като полуфабрикат, който има липса на ...
930
2
4
За глупостта говорят от най-дълбока древност. Защото, както казваше дядо ми, тя не ходи по животните, а по хората. А хора е имало преди библейските времена и затова Соломон е казал, че е по-добре да срещне човек мечка, на която са взели мечетата, отколкото глупак с глупостта му. Философите на древна ...
549
1
– Да приключим с това най-накрая, погледни тук! – показвам му другия договор. – Това е проформа. Ще уточним ли вече истинският ми престой в какво ще се състои?
– Ами вече е истински – това, което видя. Само че в бъдеще ще имаме повече свободно време, в което ще можеш да пишеш, поне до началото на сн ...
– Ами вече е истински – това, което видя. Само че в бъдеще ще имаме повече свободно време, в което ще можеш да пишеш, поне до началото на сн ...
974
2
2
Преместих се в нова къща. В съседство се оказа, че живее интересен човек - бивш военен. Имаше много красиво куче. Чисто черна немска овчарка. Много сериозно животно. Още докато го видях си го харесах. Отнесох се дружелюбно с него и то ме прие. Сухо сдържано почти по служебному, но ме прие. Виждайки ...
760
2
4
Стоя уверено изгубена на спирката, чакайки пристигането на космическия ми кораб и броя падащите хрущяли от липата вляво. Изведнъж пред орловия ми поглед се изпречва смразяваща фигура, обвита в черно наметало. Острият му дъх достига до орбитата на съществуването ми, драскайки по черупката ѝ. Свещеник ...
785
1
1
На петдесет мили западно от Сан Антонио, край малък огън седеше самотен ловец. Той току-що беше приключил вечерята си и сега блажено пушеше малката си глинена лула и замечтано наблюдаваше звездите.
Лятото вече си отиваше и човекът се радваше на суровата красота на този край. Само този, който е прека ...
Лятото вече си отиваше и човекът се радваше на суровата красота на този край. Само този, който е прека ...
1450
1
10
Хан Тервел седеше на леглото си. Погледът му блуждаеше през прозореца,зад който бавно се спускаше мракът. Искаше да остане сам с мислите си и затова се беше затворил в покоите си.Запали сам свещите, защото не искаше никой да нарушава тишината. Изморяваше го постоянното бърборене на хората край него. ...
2021
3
8
Утрото беше необичайно топло – така му се стори на Ивелин. Вече се усещаше леката миризма на липа и пролетта беше в разгара си. Въпреки това валеше всеки ден и хората не се разделяха с палтата и шлиферите си. Предиобед беше слънчево, следобед се смрачаваше и валеше. Понякога удряха и градушки. Това ...
545
1
5
Слънцето беше в своя заник. Вече докосваше с целувка морето и отдаваше чест на острите скали със своя поклон. Освободи път на Луната, но сякаш остана скришом да се увери, че морската пътека ще остане огряна. А залезът на Слънцето и изгревът на Луната над водата, запалваха царска корона, а морският б ...
1146
1
7
Кики беше много уплашена и мрачна, че този път няма да се измъкнем. Имала лошо предчувствие. Чувствувала нещо като студен полъх, но аз бях сигурен, че нещата се подреждат. Не ми се вярваше толкова бързо да
завардят летището заради нас. Винаги мислех логично. Освен това докато разнищят нещо ченгетата ...
завардят летището заради нас. Винаги мислех логично. Освен това докато разнищят нещо ченгетата ...
539
2
5
… Нещо я разсея. Лек шум от падащите дъждовни капки. Красив звук, придружен от приятен полъх. Капките се стичаха по лицата им. Гледаха се дълго. Мокрите им ръце се докоснаха…, сякаш дъждът изми всичко лошо. Свали маските им и те видяха истинските си лица. Телата им едва се допряха едно до друго. Уст ...
1345
1
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
