4 267 резултата
Глава 17. Великолепие новых людей.
Невыносимое положение, Небо поручило нам наблюдать за его грандиозным содержанием, а мы увлеклись земными удовольствиями, неужели это самое важное назначение. И эти беспрерывные войны, прыгающие личные пороки, угнетения самочувствий, болезненные возбуждения пристра ...
  1139 
- Здравей Стас – поздравих го аз.
Искаше ми се да звуча закачливо, но успях да го докарам по-скоро на заклета пушачка. Защо гласът ми беше паднал толкова?
Карпов не отговори на поздрава, а се пресегна навън и довлече един по един за врата тримата виновници. После трасна вратата и врътна ключа.
- Е, ...
  906 
2
***
Явор шофираше със сдържана усмивка, която обаче пренасяше струи позитивна енергия по всички части на малкия Нисан, а Катрина се усмихваше блажено, сякаш поемаше с пълни шепи от тази енергия. Колкото повече се отдалечаваха от София и се сливаха с природата на пустото дефиле, толкова повече благ ...
  937 
1
Въведение
Пристигнаха в Русе през пролетта на две хиляди и тринадесета.
Почти веднага той се хвана в отдалечен автосервиз на брега на Дунав, а тя - в квартален магазин от веригата "Гланц". Винаги след работа той я вземаше с колата, а ако се случеше да закъснее, тя кротко го изчакваше пред магазина ...
  1286 
Из мислите на Айшли...
След час вече бях достигнала хотела. Успях да си намеря стая и се настаних веднага. Ужас! Хотелиерката ме попита дали ще остана само за една вечер, а аз... все още не знам. Казах ѝ, че може да остана и за още един ден. Изкачих стълбите на цялата сграда,докато не стигнах до чет ...
  953 
Глава 15
Разговорът
Елиф, може ли да поговорим?
Да, разбира се Азра. Влез и седни. – каза Елиф, поглеждайки притесненото лице на Азра. – Какво е станало?
Искам да те попитам нещо, но ми отговори честно, моля те! ...
  497 
Не си спомням почти нищо от времето, когато формално съм станала част от Патрулите и са ме намерили. Онова което знам, ми е разказвано в последствие. Казвали са ми, че дължа живота си на един Светъл, който споделил енергията си с мен, за да мога да издържа докато дойдат лечителите. А после си отишъл ...
  1499 
Валерий просто сви рамене и ме последва към кабинета ми.
Слязохме мълчаливо един етаж по-надолу като единственото нещо в ума ми беше кое по-отвратително заклинание да приложа на този страж на Договора. Да наложи Истинофил на дете! Мълчаливо отворих вратата на кабинета си и пропуснах инквизитора да в ...
  625 
Глава 16.СОВРЕМЕННАЯ ДРЕВНОСТЬ.
- Ужасное состояние Учитель, куда мы попали, сплошные степи, лесостепи, непроходимые леса, горы, пустыни, и под жгучим солнцем стресканная суша в долинах убежавших рек. Людей мало, местами их почти нет, а те, что есть, ужасно растрёпанны и несобранны, природа кормит и ...
  1108 
Глава 9
Къде изчезна Азра?
Накарайте я да млъкне! Не издържам вече! Как ще я закараме до шефа без да я убием?
Али не мрънкай! Имаме заповед да не и правим нищо, но тя не включва теб. Не си ли затвориш устата ще ти отрежа езика.
Не ме плаши. Куче което лае не хапе! Не мога да карам както трябва зарад ...
  936 
Глава 5
Странният звук
Чухте ли това?
Какво да сме чули Стивън?
Как какво, това свистене, като изстрел. ...
  454 
Сам разкърши рамене, опитвайки се да се намести удобно в тялото. Беше изминала почти цяла година, откакто бе използвал за последно Джайеш Гулати и въпреки усилията на лечителите, тялото му беше атрофирало повече, отколкото на убиецът му се искаше. Казра си отбеляза, че е време да подготви трагичната ...
  697 
Джайеш Гулати беше мечтал цял живот да бъде богат. Беше роден в бедняшкия квартал и родителите му бяха добри хора, които изкарваха хляба за голямото им семейство с честен труд. Проблемът беше, че с четири деца и сакатият брат на баща им, загубил краката си във войната с демоните, парите никога не ст ...
  998 
Глава 1
Тишината
Очите ѝ. Тези смарагдово зелени очи. Отразяват светлината по – такъв чуден начин. Ако някога сте виждали паяжинка след дъжд, знаете за какво говоря. По нея се натрупват безброй капчици и всяка от тях пречупва светлината под свой собствен ъгъл. Наслада за сетивата, пролет, чистота, е ...
  399 
Съвсем скоро след това Елизабет започна да разпознава олющените къщички, покрай които минаваха. Досега не беше напълно убедена, че ги води по правилния път, но щом видя пукнатината в долния край на една врата и пердетата на цветя в друг прозорец, беше сигурна. Застанала на ъгъла, където Франк я беше ...
  693 
Из размислите на Адулф...
Днес,тази нощ я видях. Видях я отново. Видях я за втори път. Очите ми направо сякаш светнаха,но не мисля,че бе от нощната лампа или пък от лунната светлина. Мисля,че бе от радост,но не мога да кажа дали това бе така и за нея-Айшли. Отново се срещнахме,отново съдбата ни напр ...
  678 
Глава 15. Освободительный порыв.
- Вот такое дело значит само по себе Учитель, - Первоход говорил запыхавшись, устало, откуда-то издалека вытягивал сказ: - Пока вы смотрели что-то не то, чего не было, что причудой сна придумано, я в небытие побывал, там такое творится, события не трущобные скажу чес ...
  1124 
Глава 14. Зал мгновенного обогащения.
- Посмотрите на самое главное событие текущего века, - Учитель ввёл учеников в путанный преогромный зал. Установилось возрождение древнеарийской православной веры, - вопиющая надобность; идёт возврат средств и ценностей, награбленных у убаюканного населения. Сын ...
  1177 
Глава 13. Сталин и Израиль.
- Ужасное неправильное поведение! – сказал Шкандыба, - а, правда, что он через два тысячелетия, по духовному восприятию, воссоздал одно древнее царство, которое постоянно поминали в псалмах, будто бы, извлёк из памяти своего молитвенного детства мечту целого народа.
- Что ...
  1208 
Представям Ви откъс от романа ми "Папка "Аутизъм". Издаден 2020 година от издателство "Фабрика за книги".
ГЛАВА 1. Сватба като сватба
> Когато тялото питае щастие – всяка любов е повече от любов. Но всяка любов е бумеранг – колкото по-силно я раздаваш, толкова по-силно се връща в теб, докато не те р ...
  846 
Глава - 5. Религии.
Вошли в храм золоченых религий.
Неимоверно много священников в позолоченных рясах ходят.
Мощные картины, - со стен, из глубины ниш, с высоты купола, из старины невероятных событий, - угрожают неверующим.
- Ого, сколько верований отличительных, и все своего бога в стенах содержат. ...
  1076 
6
Това бе тяхната втора,ненадейна и неочаквана среща.
-Госпожице,какво по дяволите Ви става? Не гледате ли за коли,по дяволите?-обади се някакъв глас.
-А Вие,драги Господине,защо карате като побеснял и невидял?-извика му Айшли. Само че,когато двамата се спогледаха,те не можаха да повярват на това,ко ...
  682 
Въпросният инквизитор, Валерий, се оказа дребен мъж на средна възраст. Сиво на цвят лице, сива коса, сиви очи. Човек би казал, че целият е Сив и че се е родил да бъде Инквизитор. Те, инквизиторите, винаги имат сива аура. Все едно някакъв сив чаршаф се спуска над предходната им аура – Светла или Тъмн ...
  834 
Изкачваха се плавно нагоре към бедняшката част на Ан Налат. Лекият вятър от пустинята пък носеше миризмата от огромните купчини боклук, който се изхвърляше там. Каменните плочи по улиците бяха заменени първо от разбити павета, после от чакъл, а накрая – от отъпкан пясък. Сградите също ставаха все по ...
  677 
Продължиха да вървят през пазара. Навън ставаше все по-оживено, колкото повече наближаваше залеза. Чарли и разказа, че истинският живот в Ан Налат започва те първа, когато жегите отминат.
– Стига да знаеш къде да отидеш. – беше добавил със закачливо намигване, след като тя му каза, че и двата пъти, ...
  728 
Лицето на Хирса се изкриви в кисела гримаса при перспективата и стражът отвори уста да възрази, но свирепият поглед на коняря го накара да размисли. Сам изглеждаше бесен, сякаш всеки момент щеше да оголи зъби и да изръмжи заплашително, както Елизабет го беше виждала да прави и преди. Изражението му ...
  734 
Часът бе отдавна преместил своите стрелки на 17:00,а Айшли бе потеглила към болницата. Все още бе светло. Небето бе така свежо,свежо,а по него постоянно изплуваше от време на време по някое розово облаче,наподобяващо досущ на познатия и така сладък розов,захарен памук на пакостливите малчугани-един ...
  1066 
Когато се събуди на следващата сутрин, Елизабет не стана веднага. Напоследък й трябваше известно време, за да събере сили и да накара тялото си да помръдне. Понякога не мислеше, че ще успее и й се искаше просто да си стои в леглото, заключена в стаята, далеч от всичко и всички. Днес беше точно такъв ...
  944 
VI
Пробуди се когато усети ефирната целувка на зората върху затворените си клепачи. Няколко секунди ѝ бяха достатъчни, за да се опомни къде се намира. Разсънвайки се, направи отново анализ на случилото се предишния ден (както съветваше народът: „утрото е по-мъдро от вечерта”). Но нищо по-различно не ...
  802 
Част 11 Някъде навътре в гората
Работата за горският цар не секваше, три години си бяха три години. В гората се плетяха интриги и всеки си дърпаше в негова посока. Мусаил беше против жестокото правосъдие, както го раздаваше предишния цар, змея Горянин, затова внимателно изслушваше дори врабчетата пр ...
  883 
На сутринта,Айшли трябваше да отиде на болницата. А времето,ах това време! То бе мрачно,обсипано навсякъде с черни кълба облаци,прикрили всяка дупка и всяко местенце от небесното пространство. Валеше силно и обилно. И макар обилния сняг да се беше стопил от буреносния дъжд,той пак щеше да се възвърн ...
  910 
Докато всички хора се забавляваха,хапваха и пийваха из центъра на немското градче Хамбург,нашата героиня,Айшли, сега се разхождаше из един от многото паркове на града.Не бе твърде голям,обширен,но не бе тъй и малък. Времето бе студено и из улиците на града вече започна да превалява сняг,все още слаб ...
  873 
Бе вечер и тъмно като здрач. По ничии улици нямаше ни пуста,жива душа. Само народът по това време се стичаше и събираше към центъра на любимия си град-щяха да палят коледната елха,а небето щеше да засияе от прелестта на празничните фойерверки и силно-светещите коледни лампички,олюлени навсякъде окол ...
  903 
Декември месец. Вали обилно сняг. Навън е студено и единствено вятърът ,,свири своята песен".Пътищата са опасно-заледени и е трудно да се вижда от падналата се,самопоканила мъгла. Всичко е така-така пусто,само в голямото немско градче,Хамбург,не е така. Всички хора сега се подготвяха да празнуват на ...
  1058 
-Айшли,Айшли! Събуди се,момиче!-чува се някакъв глас. -Айшлиии...-продължава да говори гласът. Болнично отделение. Болнична стая с болнично легло. А на него лежи и спи Айшли,задрямала дълбоко,дълбоко,но не в своите младежки сънища,а някъде в своето далечно,далечно подсъзнание. Гласът продължава да с ...
  1004 
Преди края
Казват,че животът е игра.Казват,че понякога е просто една непредвидима съдба. Казват,че друг път е като филм или пък...кой знае... може би като шахматна игра.А аз си мисля,животът не е ли просто действителността? Действителността,в която всички ние,хората,независимо от кой край на света с ...
  933 
Елизабет седеше в лодка, която плавно се движеше по протежението на широк канал. От двете му страни, отвъд предпазните огради от ковано желязо, боядисани в бяло, растяха високи дървета с гъсти корони, които хвърляха дебела сянка на фона на изпъстреното с розово и лилаво следобедно небе. Пищни сгради ...
  783 
Ужаси
- Не можеш да останеш тук – изрече Андреа. Гласът й трепереше.
- Няма къде да ида – отвърнах аз и продължих – Утре съм нощна и ще помоля да ми дадат ново жилище.
- По-добре да не спиш на това място – каза и Любица.
- У нас има свободно легло, можеш да спиш на него – добави и Андреа. ...
  882 
Глава X
Ясен продължаваше да се върти като пумпал пред Крис, докато вървяха към стаята си. Трудно му беше на него да сдържа емоциите си, а на това място, това беше слабост и можеше да доведе до грешка. Не беше ясно на кого е по-ядосан в момента, но въпреки това гневът винаги си остава лош съветник. ...
  914 
Калахан я гледаше с отворена уста. Лизи не мислеше, че някой успява често да го остави безмълвен, но й беше малко трудно да се зарадва на постижението си, когато имаше усещането, че някаква невидима верига се е затегнала около тялото й.
Франк издаваше онзи нисък звук, който й напомняше за ръмжене. Я ...
  765 
Предложения
: ??:??