40 853 резултата
Направи много снимки на голото, легнало на земята и приличащо на скелет (от глад) дете, с още живи, големи, тъжни очи, миг преди то да издъхне.
Публикуваха снимките в Nasional Geographic, организираха изложби, получи Голямата награда за фоторепортаж на годината; заляха го с покани за лекции, семинар ...
Публикуваха снимките в Nasional Geographic, организираха изложби, получи Голямата награда за фоторепортаж на годината; заляха го с покани за лекции, семинар ...
729
1
4
Уважаема майко! Благодаря, че се сети за мен след толкова години и реши да ме потърсиш. Разбирам нуждата ти от това, че няма кой да ти прави кафе сутрин и да чисти къщата, но нямам намерение да се връщам. Намерих сили да ти пиша това писмо, което ще бъде и последно към теб. След толкова години болка ...
1125
1
11
Един град, може да е всеки град,с жители с различни съдби. Те не знаят, че съдбата на всеки има връзка с съдбата на другия, макар и не пряко,също и не само косвено. Всеки със свой характер, преживявания и странности, в една малка разкъсвана от противоречия и донякъде свободия държава. Притиснати хор ...
435
1. Допустимата норма за отклонение в обществото е само, когато вредиш единствено на себе си.
2. Ако никой не те слуша, какво говориш, колкото и силно да викаш, пак няма да бъдеш чут.
3. Лошите моменти в живота правят удоволствието от хубавите, още по-голямо.
4. Липсата на критика води до ... безкрит ...
2. Ако никой не те слуша, какво говориш, колкото и силно да викаш, пак няма да бъдеш чут.
3. Лошите моменти в живота правят удоволствието от хубавите, още по-голямо.
4. Липсата на критика води до ... безкрит ...
503
1
14.
После се заточиха дълги зимни дни и нощи. Събирахме се в големия апартамент на третия етаж, дежуряхме на пост, цепехме и носехме дърва, ходехме за вода, готвехме, перяхме...
И много четяхме...
А още повече си говорехме...
Така стигнахме до една идея – какво е станало със света... ...
После се заточиха дълги зимни дни и нощи. Събирахме се в големия апартамент на третия етаж, дежуряхме на пост, цепехме и носехме дърва, ходехме за вода, готвехме, перяхме...
И много четяхме...
А още повече си говорехме...
Така стигнахме до една идея – какво е станало със света... ...
953
2
5
***
Ако си сребристо бялата луна-
Богинята на нощния вой,
или онази си - с позлатения лик,
която огрява в езерото черно ...
Ако си сребристо бялата луна-
Богинята на нощния вой,
или онази си - с позлатения лик,
която огрява в езерото черно ...
843
6
10
Глава 23
-Мръсно чудовище!! – разкрещях се аз срещу зелените очи на Лидера, раздирайки гърлото си. Двамата войници ме държаха за ръцете, но аз впрегнах всичките си сили да се изтръгна от тях. – КОПЕЛЕ!!!
Той ме наблюдаваше спокойно с извратена усмивка и тръгна бавно към мен.
-ЕЛА МИ! – крещях аз и с ...
-Мръсно чудовище!! – разкрещях се аз срещу зелените очи на Лидера, раздирайки гърлото си. Двамата войници ме държаха за ръцете, но аз впрегнах всичките си сили да се изтръгна от тях. – КОПЕЛЕ!!!
Той ме наблюдаваше спокойно с извратена усмивка и тръгна бавно към мен.
-ЕЛА МИ! – крещях аз и с ...
792
1
2
Колкото повече глобалното затопляне на Земята е реалност,
толкова повече Ледниковият период и студенина между хората – също!
толкова повече Ледниковият период и студенина между хората – също!
704
6
10
След първото писмо…
Писмо!?! Какво писмо, по дяволите? Нали поне трябва да започва с обръщение! Поне това, нали? А аз как да те наричам: Господине, колега, приятелю, любими… Ти не си нищо от това и в същото време всичкото накуп. Объркващо е. Точно толкова объркващо, колкото в онзи първи миг. Нали ве ...
Писмо!?! Какво писмо, по дяволите? Нали поне трябва да започва с обръщение! Поне това, нали? А аз как да те наричам: Господине, колега, приятелю, любими… Ти не си нищо от това и в същото време всичкото накуп. Объркващо е. Точно толкова объркващо, колкото в онзи първи миг. Нали ве ...
1053
Бяха минали десет години от завършването на университета, а Цвета замислено бършеше с парцал лекьосаните маси в кварталното заведение! Искаше да учи в родният си град, да завърши и да работи по специалноста. Да, завърши с отличие, все още от време на време разлеждаше прашасалата кутийка с златния ме ...
402
2
13.
Новата година посрещнахме с празник. Скромен, но празник. Имаше дори елха – донесохме я от парка. Украшения се пазеха във всеки апартамент, жените сглобиха менюто, хубави дрехи се намериха...
По-сложно беше с настроението. Но успяхме да преодолеем песимизма и болката пред деградиращия ни свят. П ...
Новата година посрещнахме с празник. Скромен, но празник. Имаше дори елха – донесохме я от парка. Украшения се пазеха във всеки апартамент, жените сглобиха менюто, хубави дрехи се намериха...
По-сложно беше с настроението. Но успяхме да преодолеем песимизма и болката пред деградиращия ни свят. П ...
770
2
6
Ето, че отново е тук. След три години. Три кошмарни години!
Тогава рисуваше залеза в парка и не усети кога се смрачи. Може би защото над нея светеше лампа. Дорисува картината, доволно се усмихна и прибра всичко в дървения куфар. Разбра, че се е мръкнало, когато тръгна по неосветената алея. Другото б ...
Тогава рисуваше залеза в парка и не усети кога се смрачи. Може би защото над нея светеше лампа. Дорисува картината, доволно се усмихна и прибра всичко в дървения куфар. Разбра, че се е мръкнало, когато тръгна по неосветената алея. Другото б ...
696
2
3
Така се изпокарахме, че си казах: „край”
Всичко започна без да се усетим. Такива думи от жена не бях чувал! Е, освен от комшиите когато си „говореха” на висок тон - то този тон се чуваше, не като тон от парчето на група „Контрол” (... и твойта майка съъъщоооо...) по- зле беше. Не вярвах, че тази кра ...
Всичко започна без да се усетим. Такива думи от жена не бях чувал! Е, освен от комшиите когато си „говореха” на висок тон - то този тон се чуваше, не като тон от парчето на група „Контрол” (... и твойта майка съъъщоооо...) по- зле беше. Не вярвах, че тази кра ...
524
4
МАЗАНКА
На опушке дубового крымского леса недалеко от Мазанки, когда-то стояла скрытой ракетная часть, но турки или американцы её рассекретили. Разместили в лесу сапёрный батальон. Секретов мало, а вся служба, – полигон и лечебное минное поле. Тут каждое лето военная кафедра ОИСИ с преподавателями, ...
На опушке дубового крымского леса недалеко от Мазанки, когда-то стояла скрытой ракетная часть, но турки или американцы её рассекретили. Разместили в лесу сапёрный батальон. Секретов мало, а вся служба, – полигон и лечебное минное поле. Тут каждое лето военная кафедра ОИСИ с преподавателями, ...
1076
Глава 20
На сутринта се събудих преди Димитър – той кротко спеше по гръб, светлината на сутрешното слънце осветяваше красивото му спокойно лице. Загледах се по изваяните черти на този мъж – правилния нос, меките устни, тази леко набола брада… исках да го докосна, но не исках да го събуждам, затова с ...
На сутринта се събудих преди Димитър – той кротко спеше по гръб, светлината на сутрешното слънце осветяваше красивото му спокойно лице. Загледах се по изваяните черти на този мъж – правилния нос, меките устни, тази леко набола брада… исках да го докосна, но не исках да го събуждам, затова с ...
925
3
8
ТАЙНСТВЕНИЯТ РЪКОПИС
Всяка сутрин, след закуска, дядо Добри засядаше по час-два на масата под асмата и пишеше нещо в дебела тетрадка. На децата им бе забранено да разпитват и пипат дебелата книжица.
И тази сутрин двамата се навъртаха около дядо си и незаинтересовано му хвърляха по един поглед през р ...
Всяка сутрин, след закуска, дядо Добри засядаше по час-два на масата под асмата и пишеше нещо в дебела тетрадка. На децата им бе забранено да разпитват и пипат дебелата книжица.
И тази сутрин двамата се навъртаха около дядо си и незаинтересовано му хвърляха по един поглед през р ...
704
1
Две деца ровеха в телефоните си много усърдно, не че имаше нещо кой знае какво, просто от скука! Преди два дни техни съученици качиха клип, как бият Стойчо от четвърти клас, зубърчето. Бяха гузни, че го гледаха и се смяха. Таткото на едното, пияница без работа,а двете семейства живееха от кредит до ...
456
Не знаеш ли, че така ме нараняваш...
С пренебрежение...
Със студенина...
Със забележки...
И мълчание... ...
С пренебрежение...
Със студенина...
Със забележки...
И мълчание... ...
796
3
Изгубил си пътя си.
Била съм там и знам.
Просто съществуваш.
Сиво ежедневие.
Нямаш цел, мечти, смисъл… Безтегловност… ...
Била съм там и знам.
Просто съществуваш.
Сиво ежедневие.
Нямаш цел, мечти, смисъл… Безтегловност… ...
995
Всяка приказка започва с „имало едно време“. Е, с риск да ви разочаровам, ще ви призная, че нашата история няма такова начало. Не за друго, а защото бях свидетел на всичко, което се случи и нямам никакво намерение да оставя на някой самозван драскач да я разкаже.
В Етиопия близо до Адис Адеба, грани ...
В Етиопия близо до Адис Адеба, грани ...
1042
1
5
Всеки ден вярвам, че в България ще дойдат по-добри времена, че заедно ще създадем доброто, че заедно ще се борим срещу несгодите, че заедно ще бъдем силни! Надявам се, че винаги ще бъдем задружни и ще пренасяме традициите и обичаите през вековете и се моля за повече любов между хората, защото когато ...
579
Майкъл викаше изплашено за помощ с всички сили, но гласът му не издаваше никакъв звук. Лицето му бе обляно със студена пот, а сърцето му биеше по-бързо от това на новородено бебе.
Бе увиснал, на ръба на 20 метрова запустяла сграда,едвам държейки се с пръстите на едната си ръка. Времето беше по-студе ...
Бе увиснал, на ръба на 20 метрова запустяла сграда,едвам държейки се с пръстите на едната си ръка. Времето беше по-студе ...
728
12.
Не успяхме да убедим господин Георгиев да остане при нас. А и беше си прав – във вилата щяха да са на добро място. Нали и аз мечтаех за подобна база за нас...
Мина ноември, дойде същинската зима...
Сняг, виелици, затрупани улици...
Не излизахме никъде – освен до изворчето в парка. Което понякога ...
Не успяхме да убедим господин Георгиев да остане при нас. А и беше си прав – във вилата щяха да са на добро място. Нали и аз мечтаех за подобна база за нас...
Мина ноември, дойде същинската зима...
Сняг, виелици, затрупани улици...
Не излизахме никъде – освен до изворчето в парка. Което понякога ...
721
3
8
Годините не прощават на никого,
но вие можете и трябва да им простите.
но вие можете и трябва да им простите.
441
Снощи Слънцето казало на Земята:
- Гея, отмести се,
закриваш ми едни
хубави пълнолуния ...
08.08.2017, 8,16 часа
- Гея, отмести се,
закриваш ми едни
хубави пълнолуния ...
08.08.2017, 8,16 часа
1028
1
1
Утрото е слънчево, ухае на роса. Денят е прекрасен. Да, денят ще бъде прекрасен. И знаеш ли, все пак нещо ме смути на вън, нещо нередно, объркващо и странно познато. Когато хвърлих втори поглед през прозореца, кълбо топлина се плисна в корема ми на хиляди пеперуди и ги накара да гъделичкат всяка час ...
1806
3.
В есенната хладина на тази утрин селцето е притихнало и изглежда безлюдно с безмълвието си. Още първите празни къщи покрай тревясалите улички ми натрапиха чувството за обреченост на този малък свят. Тук-там, в превзетите от високи бурени градини, все още упорито жълтеят никому ненужни дюли. Като ...
В есенната хладина на тази утрин селцето е притихнало и изглежда безлюдно с безмълвието си. Още първите празни къщи покрай тревясалите улички ми натрапиха чувството за обреченост на този малък свят. Тук-там, в превзетите от високи бурени градини, все още упорито жълтеят никому ненужни дюли. Като ...
956
Знаеш ли какво се случва, когато нечий аромат свържеш с даден момент от живота си? Случвало ли ти се е познатият мирис да те отведе на именно онова място, на което заприличваш на себе си повече от всякога?
Ясно си спомням този момент и прекрасно си спомням как се чувствах тогава. Дори не трябва да з ...
Ясно си спомням този момент и прекрасно си спомням как се чувствах тогава. Дори не трябва да з ...
691
1
Отдавна искаха да живеят някъде далеч от шума на големия и забързан град, мечтаеха за къща с градина, цветя и спокойствие, различно от това в апартамент, където може да се стреснеш от внезапно затръшната врата или подвикване от стълбището, нещо от сорта: „Женаа, хвърли ключовете за колата, че пак ги ...
854
7
12
Английската пианистка живееше сама в едноетажната къща, точно срещу голямата църква с трите златни купола. Тя беше жена на около 45 години, висока, бледа и слаба с лъскава, жълта коса като от течен сатен. Беше пристигнала в България преди около две години, живееше самотно, ходеше пеша, не се усмихва ...
698
11
18
Това да живееш в големия град си има своите плюсове, както и своите минуси. Едно от хубавите неща е че никога не ти е скучно. Особено в градския транспорт. Там винаги се случва нещо. В повечето случаи това са неща, които ни правят мимолетно впечатление и нямат въздействие върху остатъка от деня ни.
...
...
1027
1
11
„Измисли ми сън,
който да сънувам с тебе заедно,
в който някъде, току що се срещаме.
Измисли ми сън,
в който времето ни дъх поело е, ...
който да сънувам с тебе заедно,
в който някъде, току що се срещаме.
Измисли ми сън,
в който времето ни дъх поело е, ...
976
2
1
11.
Пред входа стояха двама души – немлада жена и младеж. Подкрепяха други двамина, момиче и възрастен мъж...
И през мътното стъкло се виждаше – болни...
Наоколо сиво утро, лек дъждец, тих ветрец рошеше голите клони на дърветата в парка...
- Дойдоха преди малко – каза чичо Свилен, изправен до лявата ...
Пред входа стояха двама души – немлада жена и младеж. Подкрепяха други двамина, момиче и възрастен мъж...
И през мътното стъкло се виждаше – болни...
Наоколо сиво утро, лек дъждец, тих ветрец рошеше голите клони на дърветата в парка...
- Дойдоха преди малко – каза чичо Свилен, изправен до лявата ...
746
2
10
Понеделник сутрин. Както обикновено закъснявам за работа и върша всичко едновременно. Докато гладя марковите си дрешки, допивам сутрешното си кафе, ровя за последно из Фейсбук и старателно си слагам лекия дневен грим. Последна за обличане съм оставила току-що изгладената, убийствено елегантна пола, ...
1668
4
7
Йона се прибра във вкъщи. Майка й Амира беше приготвила трапезата. Баща й Анет и брат й бяха се прибрали по-рано тази вечер. Всички бяха седнали да вечерят. – Много е вкусно! – обади се брат й Амир доволен. Докато траеше вечерята всички бяха мълчаливи. Никой не каза й дума. Велана все още витаеше в ...
598
Измълчах те цяла вечност. Опазих тишината около теб. Наричах си те мълчешком и го прибирах в сърцето си, за да не чуе водата и да го изпълни. Покрихте с тайна и те превърнах в икона. Мълча те повече от вечност. Ръцете ми са уморени от очакване да докоснат твоите. Очите ми се насълзиха от взиране в п ...
1063
2
3
Вярвам ти, когато казваш, че имаш причина. Вярвам ти, когато ми казваш, че не зависи от теб. Вярвам ти, когато мълчиш на малкото ми зададени въпроси. Обичането от разстояние налага доверие, като задължителен аксесоар към моден тоалет. Свикваме ти и аз.
Ти помагаш с телефонни обаждания в обедната поч ...
Ти помагаш с телефонни обаждания в обедната поч ...
1119
5
5
Баба Варта
Вървим си ние с моя приятел, вече спокойни, след като сме тичали като гепарди, за да изпреварим опашката и да се доберем до една от онези кръгли пици, топли пици, дето „Парат, парат, не са барат!“.Изведнъж, докато обсъждаме поредната незначителна тема, пред нас се изпречва малко котенце:
...
Вървим си ние с моя приятел, вече спокойни, след като сме тичали като гепарди, за да изпреварим опашката и да се доберем до една от онези кръгли пици, топли пици, дето „Парат, парат, не са барат!“.Изведнъж, докато обсъждаме поредната незначителна тема, пред нас се изпречва малко котенце:
...
640
ПРИНЦЕСАТА СЕ ТРЪШКА ЗА НОВА РОКЛЯ
Нали си спомняте за странната и малко луда вещица Радмила? Сега пак ще се срещнем с нея и може би ще станем свидетели на голяма промяна в живота й. Но нека да започнем отначало, тоест, рано сутринта на един хубав слънчев есенен ден.
-Радмила, Радмила, отвори!Спешно ...
Нали си спомняте за странната и малко луда вещица Радмила? Сега пак ще се срещнем с нея и може би ще станем свидетели на голяма промяна в живота й. Но нека да започнем отначало, тоест, рано сутринта на един хубав слънчев есенен ден.
-Радмила, Радмила, отвори!Спешно ...
561
1
Автобусът се клатушкаше по разбития асфалтов път и с мъка преминаваше дупките, които се бяха превърнали в дълбоки ями. Някъде по средата седеше добрият човек, опрял морния си старчески гръб на високата облегалка и със замрежен от годините поглед наблюдаваше през потъмнелия от прах прозорец приближав ...
786
6
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
