40 853 резултата
По пътя към крайната спирка на града, от където трябваше да хване последния за деня автобус, оставаха 10, 15 минути път. Бяха напълно достатъчни, за да се вкоченят тънките му, пожълтели ръце.
Снегът се стелеше на парцали и бавно, като бяло одеяло, покриваше всичко живо. Сипеше се по светещите реклам ...
Снегът се стелеше на парцали и бавно, като бяло одеяло, покриваше всичко живо. Сипеше се по светещите реклам ...
551
Исполинът раздвижи зеления ореол за поздрав към утрото. Капчици роса се търкулнаха и посипаха като бисери около дънера. Кълвачът подаде главичка, заслуша се в пеещите изгревни лъчи (от тях улавяше ритъма) и изтрака с пет тържествени удара.
Вълшебникът се протегна с щастлива усмивка и скочи енергично ...
Вълшебникът се протегна с щастлива усмивка и скочи енергично ...
1677
7
11
Чувствам се сам...
Впрягам се... Затварям се...
Някога не бях такъв. Сега съм повече от всякога объркан.
В тъмнината бродя. Сам.
Търся спокойствие, но всъщност намирам безпокойство. ...
Впрягам се... Затварям се...
Някога не бях такъв. Сега съм повече от всякога объркан.
В тъмнината бродя. Сам.
Търся спокойствие, но всъщност намирам безпокойство. ...
667
2
Най-милите спомени от нейното детство бяха свързани с времето, прекарано на село! Още от съвсем малка, тя с нетърпение очакваше този период на годината, когато денят се удължаваше, слънцето грееше по-различно и черешите започваха да зреят! Тогава с майка си отиваха на гарата в тяхното градче и тя с ...
1555
10
16
Роди се в болницата. Момче. Беше пълничко, пухкаво, красиво бебе. Късно дете - отдавна очаквана рожба.
Не мина ден, в който пред вратата на отделението, под прозореца или по телефона близки и далечни роднини, приятели и съседи на родителите да не поискат сведения за състоянието му. Почти всеки час о ...
Не мина ден, в който пред вратата на отделението, под прозореца или по телефона близки и далечни роднини, приятели и съседи на родителите да не поискат сведения за състоянието му. Почти всеки час о ...
1349
3
11
В събота следобед, Славе Невестаро и Коцкар Коце пикаеха доволни на широката поляна в горния край на селото с бири в ръцете. В селото имаше събор. И тъкмо тогава изневиделица по пътеката към тях запъпли цяла тумба женища - стари, млади и девойки. Те отиваха до близкото манастирче за курбан чорба. Мъ ...
1044
1
1. Две трети от възприятията за околния свят са плод на въобръжението, останалото е реалност.
2. Няма непобедими хора, но има такива, които никога не се предават.
3. Кръвта храни тъканите, мислите хранят ума, а чувствата - душата.
4. Жените искат две неща: нежност, за да усещат мъжа и внимание, за д ...
2. Няма непобедими хора, но има такива, които никога не се предават.
3. Кръвта храни тъканите, мислите хранят ума, а чувствата - душата.
4. Жените искат две неща: нежност, за да усещат мъжа и внимание, за д ...
588
1
1
Ръцете й правеха привичните движения под властта на дългогодишните практика и навик, създавайки мини-вортекс в купата, докато умът й беше на друго място. През погледа й бяха две очи с цвят на лешник, станали неизменна част от ежедневието й през последните седмици. Можеше да се изгуби в топлината им. ...
970
1
1
Да ви кажа, допреди малко бях силно разтревожена за него. Последният есемес, който му пратих, след 24 часа се върна като "пропаднал". "Временно нямах връзка с този номер". А и в пощата не беше ми писал. Но след като в един от любимите му сайтове попаднах на последния му ник, се успокоих. Поне е жив. ...
681
2
1
Дори в живота предначертан и обречен душата остава си скитница вечна!
Най-добрият учител - живота! С болката ни учи как да оцеляваме, а с любовта - как болката да преодоляваме.
Внимавай със сламката на удавника, да не се окаже гредата в собственото ти око!
Дали ако "оная" чаша беше пълна наполовина ...
Най-добрият учител - живота! С болката ни учи как да оцеляваме, а с любовта - как болката да преодоляваме.
Внимавай със сламката на удавника, да не се окаже гредата в собственото ти око!
Дали ако "оная" чаша беше пълна наполовина ...
740
4
В съботният пазарен ден Рангел слезе от влака и се запъти към центъра на града. До пазара имаше магазин за земеделски принадлежности, но от година не беше идвал. Отдалече видя извитата опашка от хора. "Ха така!Сега я втасах. Ще падне чакане, за тези мои дръжки за мотики!" Позна свой съселянин.
– Гоч ...
– Гоч ...
1758
9
24
5.
Рано, не рано, спал, не спал – излязох из града. На лов... Трябваше да намеря нещо за ядене. Консервите и пушеното месо, бурканите с туршия, кутиите с бисквити щяха и можеха да чакат...
Добре, че тате обичаше да ходи сам до магазина, зареждаше веднъж седмично хладилника и големия шкаф в кухнята. ...
Рано, не рано, спал, не спал – излязох из града. На лов... Трябваше да намеря нещо за ядене. Консервите и пушеното месо, бурканите с туршия, кутиите с бисквити щяха и можеха да чакат...
Добре, че тате обичаше да ходи сам до магазина, зареждаше веднъж седмично хладилника и големия шкаф в кухнята. ...
968
3
11
***
Тя е квартална кръчма с лоша репутация. Всеки закъснял пътник от квартала, неведнъж е забелязвал, старата дограма, изпотените прозорци и няколкото прегърбени силуета насядали по масите. Мъжете почти винаги са едни и същи. Поръчват като по часовник – едно и също, винаги с един и същи поглед, вина ...
Тя е квартална кръчма с лоша репутация. Всеки закъснял пътник от квартала, неведнъж е забелязвал, старата дограма, изпотените прозорци и няколкото прегърбени силуета насядали по масите. Мъжете почти винаги са едни и същи. Поръчват като по часовник – едно и също, винаги с един и същи поглед, вина ...
819
8
16
на Хуманистичната теория на Карл Роджърс в разказа „Дуел“ на Хасан Ефраимов
Четенето, несъмнено всеки ще потвърди, е процес на общуване между автор и читател. Вероятно мнозина обаче си дават сметка, че първоначалният подтик за създаването на която и да е творба на изкуството не винаги е продиктуван ...
Четенето, несъмнено всеки ще потвърди, е процес на общуване между автор и читател. Вероятно мнозина обаче си дават сметка, че първоначалният подтик за създаването на която и да е творба на изкуството не винаги е продиктуван ...
839
2
2
„Излизам” – викна той от вратата и потъна в петъчния вечерен мрак. Не се върна. Изчезна. Тя плака безпаметно много. Потъна в униние и затътри живота си напоен с безнадеждно примирение. Една вечер намери картичка в пощенската кутия:
„Пристигам петък вечерта!”
Замръзна! Той?! В петък изчезна, в петък ...
„Пристигам петък вечерта!”
Замръзна! Той?! В петък изчезна, в петък ...
1753
4
13
НА ЩЪРКЕЛОВАТА НИВА
Големият и малкият мъж вървяха един до друг през угарта. Щъркелите, които бяха полегнали в браздите се изправяха по реда си и размахвайки криле около себе си, правеха място да преминат законните собственици на земята, която ги приютяваше.
Дядо Добри се огледа за щъркелите от дома ...
Големият и малкият мъж вървяха един до друг през угарта. Щъркелите, които бяха полегнали в браздите се изправяха по реда си и размахвайки криле около себе си, правеха място да преминат законните собственици на земята, която ги приютяваше.
Дядо Добри се огледа за щъркелите от дома ...
741
За хората, срещите и разделите
"Успях да заменя хора почти незаменими и да забравя незабравими. Разочаровах се от хора, в които винаги съм вярвала. Имах и все още имам истински приятели. Бях обичана, но и нежелана там, където най - много съм искала... Научих се да прегръщам живота, да живея със стра ...
"Успях да заменя хора почти незаменими и да забравя незабравими. Разочаровах се от хора, в които винаги съм вярвала. Имах и все още имам истински приятели. Бях обичана, но и нежелана там, където най - много съм искала... Научих се да прегръщам живота, да живея със стра ...
726
3
За да може всичко при мен да бъде
поновому,
трябва всичко между нас да си остане
постарому.
поновому,
трябва всичко между нас да си остане
постарому.
959
Беше страхотен тип! Още като го видях на спирката и си паднах по него. Мислех да му поискам огънче, но после реших да го оставя той да направи първата крачка. Извадих цигара и защраках със собствената си запалка. Погледът му се плъзна по фигурата ми и се закова върху лицето. Присвитите му очи ме про ...
1417
4
6
Домашното
Виктор чу вратата на спалнята и придърпа отворения учебник.
Тръгвам, скъпи. До довечера – изпрати му въздушна целувка и излезе.
Затвори учебника и въздъхна: Дори не изчака да й отвърна.
Облече униформата, приготви раницата и тръгна. Възпълничък, Виктор тромаво заслиза по пътя. Не бързаше - ...
Виктор чу вратата на спалнята и придърпа отворения учебник.
Тръгвам, скъпи. До довечера – изпрати му въздушна целувка и излезе.
Затвори учебника и въздъхна: Дори не изчака да й отвърна.
Облече униформата, приготви раницата и тръгна. Възпълничък, Виктор тромаво заслиза по пътя. Не бързаше - ...
986
3
11
Влиза бай Кольо в общината правни въпроси да решава. Викат му, преди туй, наборите от махалата, да се не опитва, че само съд ще му помогне, и то, и таз не е знайна, ама не слуша, та сложи вехтото палто, тури една шапка и ей го там. Първо минава през портиера на входа - онзи му дума:
- За какво си? А ...
- За какво си? А ...
892
1
4
Беше понеделник и Дамян трябваше да посрещне нова група английски туристи. Самолетът закъсняваше и той бе седнал на едно сепаре в барчето на летището в Ларнака. На масичката пред него се виждаше празна чашка от кафе и пепелник с няколко смачкани фаса. Времето в края на май бе прекрасно, тъй като гол ...
851
2
Евгени се събуди от алармата на телефона си. Беше четири часа. Направи си кафе и отвори вратата на детската стая.
-Добро утро, тате!-каза бодро шестгодишният му син Пламен.- Ще тръгваме ли?
-Ей сега – отговори Евгени. – Върви си измий очичките, ще закусим и тръгваме.
Днес щеше да се сбъдне една от м ...
-Добро утро, тате!-каза бодро шестгодишният му син Пламен.- Ще тръгваме ли?
-Ей сега – отговори Евгени. – Върви си измий очичките, ще закусим и тръгваме.
Днес щеше да се сбъдне една от м ...
595
4.
В петък, три дни след спирането на тока – така си отбелязвах аз – животът бавно, но постепенно се стичаше някъде в бездната...
Градът беше като умрял. Тишина...
Малко хора по улиците, никакви коли, само цигански каруци изтрополяваха и колелета просвистяваха покрай редките минувачи...
Общото вцепе ...
В петък, три дни след спирането на тока – така си отбелязвах аз – животът бавно, но постепенно се стичаше някъде в бездната...
Градът беше като умрял. Тишина...
Малко хора по улиците, никакви коли, само цигански каруци изтрополяваха и колелета просвистяваха покрай редките минувачи...
Общото вцепе ...
1751
2
8
Пътувам през Лудогорието. Времето е приятно топло. В нивите покрай пътя чернеят угари и жълтеят стърнища. Тук-таме още се вижда неузряла царевица. Един комбайн привършва блок със слънчоглед.
Минавам през няколко селища и във всяко от тях видях коне. Коне всякакви на вид и на цвят. Коне с червен, чер ...
Минавам през няколко селища и във всяко от тях видях коне. Коне всякакви на вид и на цвят. Коне с червен, чер ...
1417
2
7
Глава 18
Забавиха Димитър в операционната още цели два часа. През това време Лидия се върна при нас и ни каза, че явно Димитър е имал някакъв кръвоизлив и спешно е трябвало да му се прелее кръв. Тя не знаеше подробности, което още повече ни притесни. Аз през цялото време се мъчех да се справя със си ...
Забавиха Димитър в операционната още цели два часа. През това време Лидия се върна при нас и ни каза, че явно Димитър е имал някакъв кръвоизлив и спешно е трябвало да му се прелее кръв. Тя не знаеше подробности, което още повече ни притесни. Аз през цялото време се мъчех да се справя със си ...
961
2
3
Дойдe срядата и като всеки ден, бегом на работа.
Обичайна сряда сутрин, направо замръзнала, да се не начуди човек за през Януари.
Стигам на спирката, а там хора, а то че хора, ама едните нервни, другите се смеят къде нервно, къде през зъби, къде през очи, трети потропват в снега да се сгреят и всичк ...
Обичайна сряда сутрин, направо замръзнала, да се не начуди човек за през Януари.
Стигам на спирката, а там хора, а то че хора, ама едните нервни, другите се смеят къде нервно, къде през зъби, къде през очи, трети потропват в снега да се сгреят и всичк ...
976
4
5
Беше тиха и прохладна есенна нощ. Лекият ветрец не можеше сериозно да притесни закъснелите минувачи, само от време на време ги дразнеше, бутайки шапките им. Всичко живо, като изключим среднощните купонджии, главно ученици и нехранимайковци без сериозни задължения, всички сладко спяха. Всички, без ед ...
826
1
Мръкваше. Настъпваше неговото време. Времето на убийците. Времето, в което някоя нищо неподозираща жертва щеше да попадне на неточното място. Неточното за нея, но точното за него. Дебнеше в сянката на вратата, наблюдавайки улицата. Там някъде една стара улична лампа хвърляше оскъдна светлина. Той не ...
1277
4
13
Има такъв балкон, който не вярва, да отиде на спирката на Алана в Стара Загора и да погледне право насреща и малко наляво! Ако някой търси Ани обаче, тя не живее там, но няма да ви кажа къде е!
- Вижте тоя балкон- каза бабата на Русалия и Виктор- Нещо прави ли ви впечатление?
- Няма врата и никой не ...
- Вижте тоя балкон- каза бабата на Русалия и Виктор- Нещо прави ли ви впечатление?
- Няма врата и никой не ...
1521
3
9
По калдъръмената улица която водеше към полето и разделяше селото на две махали още се стичаха струйки вода от нощния дъжд. Вечерта беше страшна ( небето беше разтворило широко обятията си и сякаш искаше изведнъж да измие всичко и всички. Обърна небесното си корито и го изсипа. Един гръм падна върху ...
1317
1
2
Змията подаде глава от своята студена дупка и за пореден път се загледа в гнездото на лястовицата. Години наред тя наблюдаваше живота на прелетната птица, трудолюбието и прецизността при изграждането на гнездото, любовта и грижите по отглеждането на малките, свободолюбието и полета и в небесата. С в ...
1187
1
12
Сутрешната физзарядка бе загряла телата на войниците и те не усещаха никакъв студ. Батальонът беше строен по петнадесет в редица и по десет в колона. Между свързочниците имаше две ръце разстояние. Така разгърнати изпълваха целия плац. Дамянов и Чобанов бяха един до друг.
- Как се нарича човек, който ...
- Как се нарича човек, който ...
855
5
Възхищавам се на хора, които са съумели в живота си да се занимават с това, което винаги ги е карало да се чувстват щастливи и удовлетворени. Това което се ражда в ума само като идея, после се превръща в хоби. Завладява те! Мечтаеш един ден това да е работата, заради която се събуждаш с усмивка и от ...
879
2
Той беше пощальон. Обичаше работата си. Толкова я обичаше, че не можеше да си представи да върши друго. Всъщност неведнъж се бе убеждавал, че тази професия е единствената възможна за него.
За него нямаше нищо по-хубаво от това да обикаля непрекъснато. Движението му осигуряваше спокойствие.
Всички го ...
За него нямаше нищо по-хубаво от това да обикаля непрекъснато. Движението му осигуряваше спокойствие.
Всички го ...
1304
1
7
3.
На сутринта едва се събудих. Сестра ми теглеше одеялото и укорително ми посочи навън.
Малееее – успах се...
Но нали сме абитуриенти – даже вече и отсъствия не ни пишат. Затова не се разбързах. Измих се с малко вода от бидона в банята, взех в раницата две тетрадки, пъхнах някой и друг лев в джоба. ...
На сутринта едва се събудих. Сестра ми теглеше одеялото и укорително ми посочи навън.
Малееее – успах се...
Но нали сме абитуриенти – даже вече и отсъствия не ни пишат. Затова не се разбързах. Измих се с малко вода от бидона в банята, взех в раницата две тетрадки, пъхнах някой и друг лев в джоба. ...
960
3
9
Каква зима! Каква пловдивска зима – доскоро
мокро метафорична, днес бляскава, но хаплива,
затворила ни между четири стени.
Толкова ми е познат пейзажът на дървото пред
прозореца ми – странен скелет, на който врабецът ...
мокро метафорична, днес бляскава, но хаплива,
затворила ни между четири стени.
Толкова ми е познат пейзажът на дървото пред
прозореца ми – странен скелет, на който врабецът ...
661
Тя е на 90. Години!...Разказаха ми, че е странна птица, интересна, интригуваща, жизнена, фина, артистична, пъстра. Веднага нещо вътрешно ме погъделичка. Опитът ми замълча, не реагирах външно, но планът автоматично беше готов – ще се срещна с нея и ще напиша нещо, за да открия тайната на творческото ...
761
3
4
ПЕСНИ СТАРОГО ДОМА.
Старый дом стоял на отшибе под буераком. Когда строился два века назад, буерака вовсе не было; теперь ветер упруго слизывает его откосы. Новые два дома, посажены на ровных и добротных пятнах. Сквозняк шумно блуждает в ещё незашитые стрехи крыш; не прибитая местами обрешётка ударя ...
Старый дом стоял на отшибе под буераком. Когда строился два века назад, буерака вовсе не было; теперь ветер упруго слизывает его откосы. Новые два дома, посажены на ровных и добротных пятнах. Сквозняк шумно блуждает в ещё незашитые стрехи крыш; не прибитая местами обрешётка ударя ...
1141
Родена съм в малко провинциално градче в южната част на страната. По население казват, че минава осемдесет хиляди души, но това е само по официални данни. Отдавна не са толкова. С годините хората просто изчезват. Хващат си багажа и заминават някъде в търсене на късмета си. Дали го намират обаче – то ...
1265
2
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
